Ошо. Двадесет и един дневен експеримент в тишина и уединение



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


05:23
03.12.2016
Събота
54.204.185.107


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза » Ошо. Двадесет и един дневен експеримент в тишина и уединение

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]


Ошо. Двадесет и един дневен експеримент в тишина и уединение

      Полезно е да практикуваш осъзнаването на дишането в продължение на двадесет и един дена в пълна тишина и уединение. Тогава, много неща ще се случат.

      По време на двадесет и един дневния експеримент, практикувай динамичната медитация веднъж дневно и непрекъснато осъзнавай дишането двадесет и четири часа в денонощието. Недей да четеш, недей да пишеш, недей да мислиш, защото всички тези действия принадлежат на менталното тяло. Те не се отнасят до етерното тяло.

      Можеш да отидеш на разходка. Това ще ти помогне, защото ходенето е част от етерното тяло. Всички физически* действия се занимават с прана шарира (етерното тяло). Тези неща се вършат от физическото тяло, но се отнасят до етерното тяло. Всичко, което се отнася до етерното тяло, трябва да се прави и всичко онова, което не се отнася до него, не трябва да се прави. Освен това трябва да се къпеш един или два пъти дневно. Това е свързано с етерното тяло.

      Когато отидеш на разходка, просто се разхождай. Недей да правиш нищо друго: просто се занимавай със своето ходене. И докато вървиш, дръж очите си полузатворени. Полузатворените очи не могат да видят нищо друго, освен пътя, а пътят сам по себе си е толкова еднообразен, че няма да ти предостави нещо ново, за което да мислиш.

      Трябва да останеш в един еднообразен свят, само в една стая, да виждаш един и същи под. Трябва да е толкова монотонен, че да не мислиш за него. Мисленето се нуждае от стимули; мисленето се нуждае от нови усещания. Ако твоята сензитивна система е непрекъснато отегчена, отвън няма да има нищо, за което да мислиш.

      По време на първата седмица, може да имаш по-малка нужда от сън. Не се занимавай с това. Понеже не мислиш, понеже не правиш много от нещата, които обикновено правиш, ще имаш по-малка нужда от сън. А ако непрекъснато осъзнаваш своето дишане, в тебе ще се генерира толкова голямо количество енергия, ще станеш толкова жизнен, че няма да ти се спи. Ако сънят дойде, всичко е о'кей. Ако не дойде, пак всичко е наред. Ако не спиш, това няма да е вредно за тебе.

      Съществуват много причини, поради които осъзнаването на дишането ще създаде повече енергия в тебе. Първо, когато наблюдаваш дишането, дишането става ритмично. Ще следва своя собствен ритъм. Създава се една хармония и цялото същество става музикално. Тази „ритмичност", този ритъм, съхранява енергията.

      Обикновено нашето дишане не е ритмично. То е случайно. Това предизвиква една ненужна загуба на енергия. Ритъмът, хармонията, предизвиква натрупване на енергия. И тъй като непрекъснато си осъзнат, осъзнатият дъх, сам по себе си, започва да изразходва само най-необходимото количество енергия. Не правиш нищо; това е неправене. Ти само осъзнаваш.

      В момента, в който започнеш да правиш нещо, дори това да е мислене, възниква правенето. Сега енергията ще се изразходва. Ако движиш тялото си, се е появило правенето; енергията ще се хаби. Двадесет и четири часа в денонощието на непрекъснато осъзнаване на дишането означава минимална загуба на енергия, така че енергията да се съхранява. Превръщаш се в склад на енергия. Тази енергия ще бъде използвана в кундалини.

      Обикновено, през деня се губи толкова много енергия, че не остава достатъчно количество, за да се издигне кундалини. Не е необходимо голямо количество енергия, за да се спусне тя надолу, но за да се издигне нагоре, ти е необходимо складирането й в голямо количество. Само в този случай могат да се отворят вратите; иначе - не. Затова на тези, които притежават малко количество енергия, им е останал само сексът като неин отдушник.

      Обикновено считаме, че полово активните хора, са твърде жизнени, но това не е така. Много жизнените хора не са полово активни, защото когато енергията прелива, тя се движи нагоре. Сексуалната активност се нуждае от енергия, но от съвсем малко количество. Когато има съвсем малко енергия, тя не може да се движи нагоре. Тогава движението надолу - към сексуалния център - е единствената възможност. Енергията се нуждае от постоянно движение. Тя не може да бъде неподвижна; трябва да се движи. Ако не може да се движи нагоре, ще се спусне надолу. В такъв случай тя няма избор. Но ако може да се движи нагоре, тогава пътят надолу евентуално ще се затвори от само себе си. Не ти ще спреш енергията от освобождаването й през сексуалния център, а то ще престане от само себе си, защото енергията се движи нагоре.

      Ако непрекъснато наблюдаваш дишането си, всички действия спират и енергията се натрупва. Но има още един момент, който трябва да се отбележи и това е, че самото наблюдение - осъзнаването, вниманието - също помага на жизнената сила да стане по-жизнена в тебе. Същото е, все едно някой те наблюдава. Ако някой те наблюдава, ти ставаш по-жизнен: мързеливостта изчезва.

      Затова лидерите се чувстват жизнени. Тълпата винаги ги наблюдава и самото наблюдение ги прави жизнени. В момента, в който тълпата ги забрави - веднага след като са забравени - тогава те са мъртви. Щастието да бъдеш лидер, да бъдеш общественик, наблюдаван от тълпата човек, се дължи на чувството за жизненост, което идва от наблюдението на хората. Жизнеността не е резултат от самото наблюдение, а защото, когато толкова много хора те наблюдават, ти ставаш по-внимателен към себе си. И това внимание се превръща в жизненост.

      И така, когато осъзнаеш своето дишане, когато започнеш да наблюдаваш себе си, докосваш вътрешния източник на жизнеността. Следователно, ако загубиш съня си, не се тревожи. Това е естествено.

      Ако в ума ти настъпят някакви сътресения - ако в ума ти се появят неща, за които никога преди това не си си мислил (образи... истории...) - тогава, също, не се тревожи. Просто ги наблюдавай. В подсъзнанието има толкова много неща, които трябва да бъдат освободени. Преди да бъдат изхвърлени навън, трябва да се появят в съзнателния ум. Ако ги потиснеш, те отново ще се върнат в подсъзнанието. От друга страна, ако прекалено много се занимаваш с тях, излишно ще губиш енергия. Затова просто наблюдавай дъха си, а в периферията (на фона) продължавай да наблюдаваш с безразличие всичко, което се случва.

      Бъди безразличен към тези неща. Изобщо не се занимавай с тях; само продължавай да си свидетел на своето дишане. Ще наблюдаваш своето дишане, а на периферията нещата ще продължават да се случват. Ще има мисли, ще има трептения, но само на периферията - не в центъра. В центъра ти само наблюдаваш своя дъх.

      Толкова много неща ще ти се случат: неща, които са абсурдни, нелогични, невъобразими, немислими, фантастични, кошмарни. Трябва да продължиш да наблюдаваш своя дъх. Нека тези неща идват и си отиват. Бъди безразличен към тях (Все едно си отишъл на разходка. Улицата е пълна с хора. Те минават покрай тебе, но ти си безразличен към тях; не се занимаваш с тях.) Тогава тези образи и фантазии ще бъдат освободени и накрая на първата седмица, една нова тишина ще се появи в тебе. В момента, в който подсъзнанието се разтовари, вече няма да има вътрешен шум. В теб ще се появи тишината, една дълбока вътрешна тишина.

      Може да изживееш моменти на депресия. Ако в подсъзнанието е било потиснато дълбоко вкоренено чувство на депресия, то ще се появи и ще те залее. Няма да е мисъл; ще бъде настроение. В теб ще се появяват не само мисли, но и настроения. Понякога ще бъдеш възбуден, понякога ще си потиснат и отегчен, но ти бъди безразличен към тези настроения, както си безразличен към мислите. Остави ги да идват и да си отиват. Ще си отидат от само себе си, затова не се занимавай с тях. Настроенията, също така, са били потиснати в подсъзнанието. По време на двадесет и един дневния експеримент, те ще бъдат освободени и след това ще изпиташ нещо, което никога преди това не си изпитвал - нещо ново, нещо непознато.

      Всеки индивид ще изпита различни неща. Възможностите са много, но каквото и да се случи, не се страхувай. Не е необходимо. Дори да чувстваш, че умираш, без значение колко силно е чувството, без значение колко си уверен в това, приеми го. Мислите, чувствата, настроенията ще са толкова живи, толкова реални. Просто ги приеми. Ако почувстваш, че умираш, приеми смъртта с добре дошла - и продължавай да наблюдаваш дишането!

      Много е трудно да си безразличен към чувствата, но ако можеш да си безразличен към своите мисли и настроения и това ще стане. Може да се чувстваш, като че ли смъртта ти настъпва. В един момент умираш; не съществува друга възможност. Нищо не можеш да направиш, затова го приеми, поздрави ги... и в момента, в който я приемеш, ще станеш безразличен към нея. Ако се бориш с нея, изопачаваш всичко.

      Може да усещаш, че смъртта идва или да усещаш, че се разболяваш. Не си се разболял. Чувството, че си болен (или че умираш), е част от твоето подсъзнание, което сега се освобождава. Ще усетиш много болести, които миг преди това не си познавал. Бъди безразличен към всички болести и продължавай да правиш това, което правиш: продължавай да наблюдаваш своя дъх. Дъхът трябва да бъде наблюдаван, без значение какво мислиш, без значение какво чувстваш, без значение какво се случва.

      След първата седмица ще започнеш да имаш определени психически преживявания. Тялото може да стане много голямо или много малко. Понякога ще изчезва, ще се изпари и ти ще станеш безтелесен. Не се страхувай. Ще има моменти, в които няма да можеш да откриеш, къде е тялото (то „не е") и моменти, в които ще виждаш тялото си да седи или лежи на разстояние от тебе. И отново, не се страхувай.

      Може да усетиш удари от електрически ток. Всеки път е пронизана нова чакра, ще има удари и треперене. Цялото тяло ще е в смут. Не се съпротивлявай; съдействай на тези реакции. Ако се съпротивляваш, ще се бориш със себе си. Ударите, треперенето, чувството за електричество, топлина, студ - на всичко, което почувстваш в чакрите, трябва да оказваш съдействие. Ти, сам по себе си, си го поканил, затова не му се съпротивлявай. Ако се съпротивляваш, твоите енергии ще бъдат в конфликт. Затова оказвай съдействие на всеки психичен опит, който можеш да имаш.

      Понякога можеш да чувстваш, че не дишаш. Не защото дишането е спряло, а защото е станало толкова естествено, толкова безмълвно, толкова ритмично, че не може да се почувства. Ние усещаме само заболяванията. Когато имаш главоболие, усещаш, че имаш глава, но когато нямаш главоболие, не усещаш главата си. Главата е тук, но ти не я усещаш. По същия начин, когато дишането не е хармонично, неестествено, ние го усещаме, но когато стане естествено, то не се усеща, но е тук.

      Когато продължаваш да наблюдаваш своя дъх, дъхът ще става все по-фин. Но осъзнаването, също, ще стане по-фино, защото ти ще продължаваш да наблюдаваш този фин дъх. И когато няма дъх, ти ще осъзнаваш това „не-дишане", ще осъзнаваш тази хармония. Тогава осъзнаването ще проникне даже още по-дълбоко. Колкото по-фин става дъхът, толкова в по-голяма степен трябва да осъзнаваш, за да го наблюдаваш.

      Продължавай да осъзнаваш и ако усетиш, че не съществува дъх, тогава осъзнай своя „не-дъх". Не се опитвай да дишаш; просто осъзнай „не-дишането". Това ще е момент на голямо блаженство.

      Колкото по-фино е осъзнаването, толкова повече навлиза в етерното тяло. Когато наблюдаваш своя дъх, най-напред съществува осъзнаване на физическото дишане. Осъзнаваш физическото тяло и механизма на дишане. Когато дъхът стане фин и хармоничен, тогава започваш да осъзнаваш етерното си тяло. Тогава можеш да почувстваш, че вече няма дъх, но дъхът все още съществува. Може да не е в толкова голямо количество, в каквото беше, защото сега нуждите ти не са толкова големи, но все още съществува.

      Може да си забелязал, че когато си ядосан, се нуждаеш от повече кислород, а ако не си ядосан, не ти е толкова необходим. Ако си сексуално възбуден, се нуждаеш от повече въздух. Количеството на дъха ще се увеличава или намалява в съответствие с нуждите ти. Ако си напълно спокоен, тогава съвсем малко количество въздух ще ти е достатъчно. Достатъчно, за да си жив.

      Осъзнай тази ситуация. Осъзнал си дишането; сега осъзнай ситуацията, при която не усещаш никакъв дъх. Когато се случи, внимавай за него. Осъзнаването трябва да присъства. Ако нищо не се усеща, тогава трябва да осъзнаваш своето „не-усещане". Не чувстваш нищо... но осъзнаването трябва да присъства.

      Сега не си лягай да спиш, защото това е моментът, към който си се стремил. Ако отидеш да спиш, си пропилял времето, което е било изразходвано, за да достигнеш до този момент. Сега осъзнавай това, което става. Няма дъх; осъзнай го. В тоталното безмълвие дъхът почти не съществува. Много малко количество е необходимо и само толкова ще влиза в тебе. Количеството силно е намаляло, а се е увеличила хармонията, затова не го усещаш.

      Ако продължаваш да наблюдаваш дъха си и си безразличен към всичко, което става, тогава третата седмица ще е седмица на завършеното нищо (небитие). Ще бъде, като че ли всичко е умряло, като че ли всичко е заминало в небитието и е останало единствено нищото.

      Недей да прекратяваш експеримента, преди да са изтекли двадесет и един дена. След първата седмица можеш да искаш да го прекратиш. Умът ти може да каже: „Това са глупости. Остави ги." Не го слушай. Просто си кажи веднъж и завинаги, че в продължение на двадесет и един дена няма къде другаде да отидеш.

      След третата седмица, може да не искаш да си заминеш. Ако умът ти е изпълнен с такова блаженство, че не искаш да го нарушаваш, ако съществува само нищото, блаженството - ако си само един вакуум - тогава можеш да удължиш експеримента с още два, три или четири дена. Но не го прекъсвай преди двадесет и първия ден.

      Всичко, което искаш да отбележиш за себе си, трябва да го направиш след като излезеш от уединението си, не преди това. След това, ако искаш, седни за ден или два и опиши всичко. Но по време на тези двадесет и един дена, нищо не трябва да се записва. Дори не се опитвай да запомняш нищо.

      Всичко, което е станало, ще е тук... и ще е по-ясно, защото умът няма да се опитва да го запомни.

      Можеш да забравиш нещо, ако се опитваш да го запомниш, но не можеш да забравиш нещо, което не се опитваш да запомниш. След това то идва при тебе изцяло. А ако не се появи, това означава, че е безполезно - затова нека си отиде.

      Всичко, от което няма полза, остава с тебе. Опитваш се да запомниш много от това, което е безполезно, без да разбираш, че е безполезно. Умът, обаче, работи автоматично: всичко, което си заслужава да се запомни, винаги се запомня. Затова не се опитвай да запомниш нищо; не е необходимо. Ще си спомниш това, което се е случило с тебе. Всичко, което си струва да се запомни, ще е в тебе, когато експериментът приключи.

      Затова върви и започвай толкова скоро, колкото е възможно.


Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Папка: Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза | Посещения: 624 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]
Контакт          54.204.185.107