 Интегрирането вече съществува в най-дълбоката сърцевина на твоето
същество. В самия твой център ти си интегриран, иначе изобщо не би могъл
да съществуваш. Как можеш да съществуваш без център? Каруцата се движи,
защото има един неподвижен център, около който се въртят колелата - те
се въртят около оста. Щом каруцата се движи, значи има ос. Можеш да
знаеш това, можеш и да не го знаеш.
Ти живееш, дишаш, в съзнание си;
животът се движи, значи колелото на живота трябва да има ос. Можеш да
не я осъзнаваш, но тя е там. Без нея ти не можеш да съществуваш.
Така че първото и много фундаментално нещо: не е въпросът в ставането.
Ти си. Просто трябва да навлезеш навътре и да го видиш. Това е
откриване, а не постигане. През цялото време си го носил. Но си се
привързал твърде много към периферията и гърбът ти е обърнат към
центъра. Прекалено много се насочваш навън, затова не можеш да погледнеш
навътре.
Създай известно прозрение. Думата „прозрение" е
прекрасна - тя означава да обърнеш поглед навътре , да погледнеш
навътре, да видиш вътре в себе си. Очите се отварят навън, ръцете се
разперват навън, краката те отвеждат далеч от теб. Седни в тишина, пусни
се от периферията, затвори очи и просто навлез навътре... и то без
усилие. Просто се отпусни - все едно човек потъва и не може да стори
нищо. А ние продължаваме да извършваме дори и когато потъваме.
Ако можеш просто да позволиш на това да се случи, то ще изплува на
повърхността. През облаците ще видиш как се появява центърът.
Има два модела на живот: единият е действеният модел, когато вършиш
нещо, а другият е възприемащият модел - ти просто получаваш. Действеният
модел е насочен навън. Ако искаш повече пари, не можеш просто да си
седиш. Те няма да дойдат по този начин. Ще трябва да се бориш за тях, да
се състезаваш и ще трябва да използваш всякакви начини и средства -
законни, незаконни, правилни, погрешни. Парите няма да дойдат, ако
просто си седиш. Ако искаш да станеш властен, ако искаш да станеш
политик, ще трябва да направиш нещо за това. То няма да дойде от само
себе си.
Ето го действения модел - действеният модел е насочен
навън. Но има и недействен модел: ти не вършиш нищо, просто позволяваш
да се случи. Ние сме забравили този език.
Този забравен език трябва отново да се научи.
Интеграцията не трябва да се внася отвън - тя вече е там. Ние сме
забравили как да погледнем към нея, забравили сме как да я разберем. Все
повече и повече се придвижвай от действения модел към възприемащия, към
пасивния модел.
Не казвам да оставите света на действието -
защото това отново ще ви направи едностранчиви. Точно сега вие сте
едностранчиви. Имате само един модел на живот и той е на действието, на
извършването. Има хора, които не могат дори и да си помислят да седнат в
тишина - това е невъзможно. Те не могат да си позволят да се отпуснат
дори и за момент. Те се интересуват само от действието. Интересува ги
само когато нещо се извършва. А ако става дума само за някакъв си залез,
какъв смисъл има да го гледаш?
Интересувате се само от
действие, ако нещо се случва. Това се е превърнало в нещо твърде
фиксирано. То трябва малко да се отпусне - трябва за няколко момента, за
няколко часа, понякога и за няколко дни да отидеш напълно в другия
модел на живот, просто да седиш и да позволяваш нещата да се случват.
Когато гледаш залеза, да не се очаква да вършиш нещо. Просто да гледаш.
Когато гледаш едно цвете, какво се очаква от теб да правиш? Ти просто
гледаш.
Усилие всъщност няма, дори усилие да се гледа цветето.
То става без усилие. Очите ти са отворени, цветето е там... възниква
един момент на дълбоко общение, когато изчезва както това, което се
гледа, така и този, който гледа. Тогава има красота, тогава има
благословение. Тогава изведнъж ти не си този, който наблюдава, и цветето
не е това, което се наблюдава - защото за да наблюдаваш, пак трябва да
има някакво действие. Сега си там и цветето е там и някак си се
припокривате. Цветето навлиза в теб, ти навлизаш в цветето и се появява
внезапно откровение. Наречи го красота, наречи го истина, наречи го Бог.
Тези редки моменти трябва все повече и повече да бъдат позволявани. Не
мога да кажа, че те трябва да бъдат култивирани, не мога да кажа, че
трябва да се тренираш за тези моменти, не мога да кажа и че трябва да
вършиш нещо - защото това отново ще бъде използване на езика на
действения модел и ще бъде едно много дълбоко неразбиране. Не, мога да
кажа само да позволяваш тези моменти все повече и повече.
Понякога просто недей да вършиш нищо. Отпусни се на тревата и гледай
небето. Понякога затвори очи и просто гледай в своя вътрешен свят - как
мислите се движат, текат, как желанията се надигат, отминават. Гледай
шарения свят на сънищата, който върви вътре в теб. Просто гледай. Недей
да казваш: „Искам да спра тези мисли" - отново си отишъл в действения
модел. Недей да казваш: „Аз медитирам - махайте се! Всички мисли се
махнете от мен" - защото ако започнеш да казваш това, си започнал да
вършиш нещо. Като че ли не си...
Има една медитация, която е
една от най-древните в света и все още се използва в някои манастири в
Тибет. Медитацията се базира на тази истина, за която ви говоря. Те
казват, че понякога можеш просто да изчезнеш. Като седиш в градината,
просто започваш да чувстваш как изчезваш. Просто виж как изглежда
светът, когато си напуснал света, когато вече не си там, когато си
станал напълно прозрачен. Просто се опитай да не бъдеш поне за секунда.
За зрелостта
Ошо |
Нумерология
3.15.3.154 