Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


22:32
16.08.2017
Сряда
54.162.255.186


Онлайн: 6
Гости: 6
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Кундалини и чакрите » Ошо. В петото тяло егото изчезва, разпада се най-силната връзка в робската верига

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. В петото тяло егото изчезва, разпада се най-силната връзка в робската верига

Въпрос: Ако умират хора, достигнали четвъртото, петото, шестото или седмото ниво, какво ще бъде състоянието на техните чакри в следващото раждане? Какво е нивото на хората, които след смъртта на физическото тяло остават в реалността на безтелесните висши същества? Трябва ли безтелесните висши същества да се въплътят във физическо тяло за крайното достижение?

Трябва да изясним нещо. Говорих за седем тела. Също така и съществуванието може да бъде разделено на седем измерения. В цялото съществувание постоянно присъстват седем тела. Пробудени или спящи, активни или пасивни, уродливи или прекрасни, те винаги са тук. Да вземем къс метал - например, къс желязо: всичките седем тела присъстват в него, но всички те спят. Затова късчето желязо изглежда мъртво. Вижте растението: неговото първо, физическо тяло е активно, затова в растението се забелязва първият проблясък на живот.

След това идват животните - при тях са активни две тела. Движението, което не е присъщо на растенията, се проявява в животните. Растението пуска корени и постоянно остава на едно място. То не е подвижно, защото за придвижването му е нужно активиране на второто тяло, от което изхожда движението. Ако е пробудено само първото тяло, няма движение. Растенията са неподвижни животни. Има растения, които се движат по малко, т.е. те са пограничната зона между растенията и животните. В блатистите райони на Африка има растения, които за една година се преместват на 3-5 метра. С помощта на корените те се впиват в земята, след това я пускат, извършвайки по този начин движения.

При животните е включено и второто тяло, но това не означава, че то е достигнало осъзнатост. Животното не притежава знания. Поради активността на второто тяло животното може да изразява гняв, любов, може да бяга, да се защищава или да напада другите.

В човека е активирано и третото, астралното тяло. Затова той се движи не само телесно, но и мислено - човекът може да извършва мислени пътешествия. Той пътува както в миналото, така и в бъдещето. За животното няма бъдеще, затова то никога не е напрегнато, не е неспокойно, тъй като причината за всяко безпокойство е бъдещето. Нас повече ни безпокои това, което ще се случи утре. Но за животните утре не съществува, има само днес. Дори днес в известен смисъл не съществува за тях - какво е днес за тези, за които не съществува утре?


В човека се пораждат по-фини движения - движенията на ума. Те идват от третото, астралното тяло. Сега с помощта на ума човек може да мисли за бъдещето. Той започва да се безпокои и за това какво ще дойде след смъртта, къде ще попадне и къде не. Интересува го и въпросът къде е бил преди раждането.

От четвъртото ниво започва разлика, която трябва да бъде разбрана. Ако четвъртото тяло е развито, вероятността за безтелесно съществуване се увеличава по отношение на тази за раждане във физическо тяло. Но както вече казах, не трябва да се забравя за разликата между активизация и осъзнатост. Ако четвъртото тяло е активизирано, но няма осъзнатост, това ниво се нарича прета - планът на злите духове. Ако то е не само активизирано, но и осъзнато, това е планът на девите, божествените духове. В това е цялата разлика между деви и прета. Злите духове не осъзнават, че тяхното четвърто тяло е развито, докато божествените духове го осъзнават. Поради това с помощта на четвъртото тяло прета могат да причиняват вреда както на себе си, така и на околните, защото неосъзнатостта носи само вреда. Девите са носители на добро както за себе си, така и за другите, защото само осъзнатостта е благословена.

Човек с развито пето тяло излиза извън пределите на съществуване на девите. Петото тяло е тялото на духовността - тук активизацията и осъзнатостта вървят ръка за ръка. Никой не може да достигне петото ниво без осъзнатост. Четвъртото ниво може да се достигне без осъзнатост. Ако сте се пробудили, пътешествието приема друга посока - то се насочва към нивото на девите, плана на божествените духове, боговете. Ако сте останали неосъзнати, пътуването води към реалността на злите духове.

На петото ниво активизацията и осъзнатостта са едновременни събития, защото духовното тяло и неосъзнатостта са несъвместими понятия, ако говорим за личност. Атман означава осъзнатост. Тук неосъзнатостта е лишена от смисъл.


До петото ниво съществува разделение на женско и мъжко, на сън и пробуденост, на осъзнатост и неосъзнатост. Всички дуалности съществуват само до петото тяло. От петото тяло започва недуалното, неделимото. Потенциалът на петото не идва от плана на злите или добрите духове. Това трябва да бъде разбрано.

Петото тяло не е достъпно за прета, защото тяхното съществуване не е осъзнато. Те не притежават тяло, нужно за осъзнатост. Те нямат първото тяло, което е първата стъпка към осъзнатостта. По тази причина прета са принудени да се връщат към човешката форма чрез раждане. Следователно, човешкото съществуване в известен смисъл е кръстопът. Планът на девите е по-висш, но не отвъд границите, защото за да се достигне задпределното, е нужно да се върнат към съществувание в човешко тяло. Прета трябва да се върнат, за да се разделят с неосъзнатостта, а това е невъзможно без човешко тяло. Девите трябва да се върнат, защото в тяхното съществуване няма страдание. Те са пробудени същества, но в тях няма болка и страдание, които пораждат стремежа към медитацията. Където няма страдание, там няма и стремеж към трансформация и достижение.

Съществуванието на девите е състояние, в което отсъства прогрес. Това е особеността на щастието - то блокира по-нататъшния прогрес. В страданието е заложен стремеж за развитие. Страданието ни стимулира по пътя на търсенето на пътища и средства за освобождаване от болката и печалта. В щастието се прекратява всякакво търсене. Това е доста странно положение на нещата, които хората обикновено не са в състояние да разберат.

В животоописанията на Буда и Махавира се споменава за това, че девите идвали да учат при тях, но това е крайно изключително събитие. Странно е, че девите са учили при човешко същество, тъй като тяхното ниво на съществуване е по-висше. Но съществуването в рая е статично, там няма ръст, няма развитие. Ако искате да продължите нататък, трябва да отстъпите за скок, да се върнете в човешка форма и едва тогава да скочите.

Особеността на щастието е в липсата на по-нататъшно движение, при това то е скучно. Нищо друго не омръзва толкова бързо, колкото щастието. Нещастието не може да доскучае, нещастният ум никога не скучае. Неудовлетворен е само щастливият човек или щастливото общество. Индия не е толкова неудовлетворена, колкото Америка. Причината е в това, че там хората са щастливи и задоволени, докато ние сме бедни и нещастни. Америка няма какво да иска, страданията не я тласкат към по-нататъшно търсене. Освен това, в щастието всичко се повтаря - едни и същи форми на удоволствия, повторени множество пъти, стават безсмислени.

Реалността на девите е върхът на скуката. По цялата Вселена няма нищо по-скучно и изморително. Но за възникването на скуката е нужно известно време. При това много зависи от чувствителността на индивида. Колкото е по-сензитивен, толкова по-бързо ще му доскучае и обратно. Напълно възможно е и въобще да не му стане скучно. Кравата всеки ден преживя една и съща трева и не й омръзва.

Чувствителността, сензитивността е крайно рядко явление. Степента на скуката е пропорционална на нивото на чувствителност на човека. Чувствителността винаги търси нещо ново, променящо се всеки ден. Сензитивността е своего рода безпокойство, което се превръща в жизненост. Затова реалността на девите е мъртва реалност, както и реалността на прета. Но реалността на божествените духове е по-мъртва, тъй като в реалността на злобните духове, изпълнена със страдание, има толкова много способи за причиняване на страдание, както и за преживяване на удоволствие от причиняването на страдание на себе си и на другите. Тук възможността за безпокойство е толкова голяма, че прета въобще не скучаят.

Съществуването на девите е много мирно - в него няма никакво безпокойство. Затова в крайна сметка връщането от плана на девите е възможно само поради умора от скуката. Запомнете, този план е много по-висш от плана, на който съществува човек, тук сензитивността нараства. Удоволствието, недостигащо в продължение на много години в човешкото тяло, става уморително на нивото на девите.

Не напразно в Пураните се казва, че боговете жадуват да се родят в човешко тяло, което изглежда много учудващо, защото тук, на Земята, ние се стремим да се издигнем до нивото на боговете. Съществуват дори разкази за това, че някои деви се спускат при нас заради любовта на земната жена. Подобни разкази са показател за състоянието на ума. Те доказват, че в тази реалност съществуват само удоволствия и наслаждения, които втръсват поради липсата дори на намек за болка и страдание. Ако има избор между безкрайното блаженство, радостта и безкрайното страдание, мъдрият човек ще избере последното.

Налага ни се да се връщаме както от нивото на девите, така и от нивото на прета, тъй като човешкото същество е своеобразен кръстопът и само от него е възможно пътешествието. Но достигналият петото ниво на развитие никъде не трябва да ходи. Той е достигнал състояние, което не изисква по-нататъшно раждане чрез майчина утроба.

Достигналият познание за себе си в известен смисъл е завършил пътешествието. Състоянието на петото тяло е състояние на освобождение. Ако такъв човек е удовлетворен от само себе си, той може да остане на това ниво безкрайно много време, защото тук няма нито болка, нито радост, нито зависимост, нито страдание. Тук присъства само собственото битие - не космическото съществуване, не цялото. Затова индивидуумът може да продължи да живее на този план, докато не възникне желание да познае цялото. Зърното на познанието е в нас. Ако медитиращият изпитва стремеж към познание на цялото от самото начало, той може да избегне опасността да се задържи в петото тяло.

Ако ви е известна цялата наука за седемте тела, вие ще разберете, че стремежът трябва да бъде пълен и краен от самото начало. Ако започвате пътуването с цел да спрете по средата, може когато достигнете до петото тяло, да почувствате, че краят е дошъл и тогава ще загубите опорната точка.

Човек, достигнал до петото тяло, не се ражда повече, но е обвързан, ограничен в себе си - той си отива от всичко, но остава привързан към самия себе си. Той се е избавил от егото, но усещането за "аз съм" остава.

Запомнете добре: когато казваме "аз", ние се опитваме да доминираме над "ти". Следователно, когато "аз" доминира над "ти", егото се чувства победител. Ако то се подчинява на друго его, тогава е нещастно. "Аз" винаги полага усилия за подчиняване на "ти". Егото винаги съществува при противопоставянето на другия.

На петото ниво друг вече няма, няма никакво съревнование. Състоянието на асмита е самоизпълнено.

Това е единствената разлика между егото и асмита. Сега аз нямам никакво отношение към вас - "аз" вече не съществува, но моята същност е тук. Повече няма необходимост от противопоставяне един на друг, но "аз съм", макар че няма "ти", с което може да се сравняваш.

По тази причина егото казва "аз", а битието отговаря "съм". Такава е разликата. "Аз съм" съдържа в себе си две концепции - "аз" - егото, и "съм" - съществуването, битието.

Усещането на "аз" не е насочено срещу някого - то е заинтересовано от самото себе си. Усеща се само "аз съм", затова на света няма никой друг. Дори да избухне трета световна война, какво ме интересува това, аз трябва да остана. Макар в мен да няма его, усещането за "аз" остава. Аз зная, че аз съм, независимо от това, че "аз" повече няма да каже "аз" на някого, защото за мен вече не е останал никакъв "ти", на когото мога да кажа "аз". Когато сте абсолютно сами и няма никой друг, вие все пак сте - в смисъла на съществуването на битието.

В петото тяло егото изчезва, разпада се най-силната връзка в робската верига. Но остава усещането за собственото съществуване - свободно, независимо, неограничено, непривързано към нищо. Но и собственото съществуване има своите граници. Всички граници, освен ограниченията на съществуването, се разпадат. На шестото ниво си отива или се трансцедентира и това. Шестото тяло е космическото.

Въпросът за раждането в утроба отпада на петото ниво, но раждането все още е нужно. Добре е да си изясните тази разлика. Едно е раждане от майчина утроба, друго е раждане от само себе си. Затова в Индия брамините са наричани дважди родени. Всъщност, това се отнася за позналия Брахмана - космическата реалност. Не е нужно да наричаш непросветлен човек брамин.

Едно е раждането да става чрез утробата на друг човек, друго е чрез самия себе си. Щом петото тяло бъде достигнато, раждането чрез друг става невъзможно. Сега вие трябва да се родите от петото тяло в шестото. Това е вашето вътрешно пътешествие, вашата вътрешна бременност, вашето вътрешно раждане. Сега вече няма никаква връзка с външната утроба, както и с други средства за външно творчество. Сега нямате нито майка, нито баща. Вие сте и майката, вие сте и бащата, вие сте и детето. Това е абсолютно лично, индивидуално пътешествие. Дважди роден може да се нарече само човек, влязъл в шестото тяло, но не и по-рано.

Един риши от Упанишадите се моли: "О, Господи, отвори златните покрови на вътрешната утроба, зад която се крие реалността". Покровите са наречени златни. Те са такива, че не искаме да ги отхвърлим. Те са такива, че ние се стремим да ги задържим. Съзнанието за собствената същност е най-безценния покров. Ние сами не искаме отделяне, няма и никакво вътрешно препятствие, което да ни спре. Самият покров е толкова великолепен, че ние не можем да се разделим с него. Затова и риши казва: "Повдигни златните покрови и разтвори утробата, правеща човека дважди роден".

В пътуването от петото до шестото тяло ние се раждаме втори път. Утробата е друга, друг е и самият способ на раждане. Сега всичко става безутробно - сега ние сме самородени. От петото в шестото настъпва раждане, от шестото до седмото настъпва смърт. Затова отишлият по-нататък вече не се смята за дважди роден - какъв е смисълът в това? Разбирате ли?

От петото до шестото има раждане чрез себе си. От шестото до седмото има смърт чрез себе си. Ние сме се раждали чрез телата на другите, смъртта ни също е настъпвала чрез други. Сега ще обясня този феномен.

Ако вие сте родени от други, то как може смъртта да бъде ваша собствена? Това е невъзможно, защото тогава двата края няма да бъдат свързани. Ако някой ми дава раждане, смъртта също не може да бъде моя. Ако животът идва от друг, и смъртта идва от друг. Разликата е там, че в началото се появяваме от една утроба, а втория път влизаме в друга утроба - без нищо да осъзнаваме. Когато съм дошъл в това раждане, събитието е било очевидно, но моето влизане не е видно. Смъртта предшества раждането - за да се родиш някъде, първо трябва някъде да умреш. Раждането е видно, докато смъртта не я осъзнаваме.

Вие сте родени чрез майка и баща - получили сте тяло, апарат, който ще работи в продължение на 60-70 години. След този период от време апаратът ще излезе от строя. Прекратяването на неговата работа започва от момента на раждането. Не е важно кога апаратът ще излезе от строя - важно е, че това ще се случи. Самото раждане предопределя смъртта. Утробата, която ви дава живот, ви дава и смърт. Вие идвате в света с двете условия. Смъртта се крие в утробата, която ви дава раждане. За проявление на второто условие са нужни няколко десетки години.

През тези години вие ще извършите пътуване от единия край до другия, ще се върнете там, откъдето сте се появили. По време на раждането от другия вие получавате от него и смъртта, следователно, смъртта също идва от другия. Затова не вие се раждате и не вие умирате. И в раждането, и в смъртта присъства посредник, медиум. Достигайки шестото, космическото тяло, вие се раждате за пръв път. Тогава ставате самородени - вашето раждане става без посредничеството на утроба. Но в същия момент ви очаква и смъртта - безутробната смърт. Когато раждането се е случило, по-нататък ви води смъртта. Раждането ви води към Брахман, а смъртта - към нирвана.

Такова раждане може да продължава безкрайно. Човек, спрял на това ниво, става Бог. Такова съзнание, запазено достатъчно дълго, става предмет на поклонение от милиони - те започват да му се молят. Достигналият шестото ниво ние наричаме аватара, Ишвара, Син Божи, тиртханкара. Те могат да останат на това ниво толкова, колкото пожелаят, като могат да предоставят огромна помощ. Те не могат да донесат неприятности, могат да станат велики индикатори. Те се стремят да помагат на другите, вървящи по Пътя. Осъзнатостта на хората на шестото ниво с разнообразни средства предава послания, а тези, които макар и малко чувстват такава личност, не могат да се отнасят към нея иначе, освен като към Бхагван, благословен, блажен. Той и е Бхагван - неговото същество е безупречно, защото той е достигнал шестото, космическото тяло.

В този живот може да се достигне до шестото тяло чрез петото. Човек, достигнал до шестото ниво във физическо тяло, е наречен Буда, Махавира, Рама или Кришна. Тези, които са осъзнали този факт, ги смятат за въплъщение на Бог. За тези, които не могат да го видят, въпросът въобще не възниква.

Само един човек от цяло село признал в Буда Ишвара, за другите Буда бил най-обикновен човек. Буда боледува като нас, храни се, спи, ходи и говори, съвсем като нас - той дори умира като нас. "Тогава по какво се различаваш от нас?" - удивяват се невежите. Броят на невиждащите разликата е много по-голям от броя на тези които я виждат, затова последните изглеждат луди, тъй като не могат да преведат никакво доказателство за свое оправдание. Например, пред мен има микрофон. Ако присъстващите не могат да го видят, как да докажа, че наистина има микрофон? Ако кажа, че има микрофон, а вие не го виждате, ще ме сметнете за луд.

Ние измерваме просветлеността с броя на количеството гласове. Дори тук използваме избирателна система! Затова за някои хора Буда е Бог, за някои - не. Тези, които не могат да видят в него Бог, казват: "Що за безумие? Той е син на крал Шаддходана, а майка му е тази и тази, и жена му е тази и тази. Той е същият Гаутама, а не някой друг". Дори баща му не е могъл да види, че Гаутама е станал абсолютно друг човек. Той гледал на Буда като на собствения си син и казвал: "С какви глупости се занимаваш? Страната се руши, аз остарявам. Върни се и се погрижи за всичко". Бедният баща не успял да види, че Буда е станал владетел на безкрайно и безгранично кралство. Имащите очи възприемат такива хора като аватара, Бхагван или Син Божи. Именно тези думи се използват при обръщение към достигналите шестото ниво.

Седмото тяло никога не се достига докато се намираш в човешко тяло. В това тяло в краен случай можеш да стоиш на границата на шестото, откъдето се вижда седмото. Оттук е видна тази пустота, тази пропаст, тази вечност. В живота на Буда се споменават две нирвани. Едната нирвана той постигнал под дървото бодхи на брега на река Ниранджана - това се случило четиридесет години преди смъртта му. Това се нарича нирвана. В този ден Буда достигнал границата на шестото тяло, където и останал в следващите четиридесет години. Денят на смъртта му се нарича маханирвана - в този ден Буда влязъл в седмото тяло. Затова когато някой пита: "Какво се случва с Татхагата след смъртта?" Буда отговаря: "Няма никакъв Татхагата".

Но това не задоволява ума. Хората отново и отново питали: "Какво се случва с Буда в махапаринирвана?" И Буда отговарял: "Махапаринирвана се нарича това, където не съществува активност, където нищо не съществува". Докато на шестото ниво нещо се случва, остава съществуванието, то отвъд неговите предели остава не-съществуванието. Затова, когато Буда го няма, нищо не остава. В известен смисъл може да се каже, че той никога не е бил. Той се е разсеял като сън, като нарисувана върху пясъка линия, разпадаща се в момента на създаването й. Той е бил изгубен, нищо не е останало. Но това не задоволява нашите умове. Ние казваме, че на някакво ниво, в някакво място, макар и много отдалечено, той все пак трябва да съществува. Реалността е в това, че на седмото ниво той става само пустота, безформен.

След достигането на седмото е невъзможно да се създаде нова форма. Има хора, стоящи на границата на шестото и виждащи седмото, виждащи пустота - именно те ни съобщават за седмото. Това не е разказ на хора, отишли там, защото тогава няма да имат никаква възможност да съобщят. Както ако човек стои на границата с Пакистан и разказва, че вижда домове, магазини, дървета, пътища и изгряващото слънце. Но той стои на индийска земя.

Преходът от шестото на седмото означава пределната смърт. Ще се удивите, като узнаете, че в древни времена ачаря са наричали учителите по крайната смърт. Дори има афоризъм, казващ, че ачаря е смърт. Затова когато Начикета достига бога на смъртта, той ачаря. Богът на смъртта може да те научи само и нищо друго. Ачаря е този, който учи на разтваряне, разединение, изчезване.


Но преди да настъпи смъртта, трябва да се родиш. В дадения момент вие дори не съществувате. Това, което смятате за себе си - е дадено назаем - това не е вашата истинска същност. Дори ако изгубите тази форма, вие никога не сте били нейни собственици. Това е като да открадна нещо, а после да го пожертвам в знак на благотворителност - ако вещта не ми принадлежи, как може да бъде моя заслуга? Аз не мога да давам това, което не е мое. Този, когото наричаме отречен, не е такъв, защото как можеш да се отречеш от това, което не ти принадлежи? Безумие е да се твърди, че аз съм оставил това, което не е мое.

Отричането става при прехода от шестото на седмото ниво. Тук залогът сте вие, защото нищо друго няма. Вие оставяте самото си съществуване.

Единственото, изпълнено със смисъл отричане, е преходът от шестото на седмото ниво. До този момент всички разговори за отричане са детински. Този, който казва: "Това е мое", е глупак. Този, който твърди, че е оставил всичко, което му принадлежи, също е глупав, защото и досега се смята за собственик. Само ние самите си принадлежим - но ни липсва това разбиране.

Следователно, при прехода от петото на шестото вие познавате кои сте, а от шестото на седмото можете да се отречете от това, което сте. Щом се отречете от самите себе си, вече няма какво да се достига, няма от какво да се отрича. След това не остава нито един въпрос. След това настъпва безкрайно спокойствие, вечна тишина. След това е невъзможно да се каже, има ли блаженство или покой, има ли истина или лъжа, светлина и тъмнина. Нищо не може да бъде казано. Това е състоянието на седмото ниво на съзнанието.


Кундалини: Наука за трансцедентното
Ошо - Кундалини и чакрите
Папка: Ошо - Кундалини и чакрите | Посещения: 1470 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.162.255.186