Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


17:02
24.06.2017
Събота
54.159.66.70


Онлайн: 11
Гости: 11
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Кундалини и чакрите » Ошо. Кундалини: Наука за трансцедентното

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Кундалини: Наука за трансцедентното

Въпрос: Във вчерашната беседа Вие говорихте за въздействието на шактипат и пробуждането на Кундалини върху човека с неподготвени първи три тела. Обяснете, моля, по-подробно, какво ще бъде въздействието, ако второто и третото тяло не са готови. Разкажете също, как медитиращият може да подготви физическото, ефирното и астралното тяло за преживяването на шактипат?

Извънредно важно е да се разбере, колко е важна пълната хармония между първото, второто и третото тяло. Ако отсъства хармонична връзка между тях, пробуждането на Кундалини ще причини вреда. Във връзка с това трябва да подчертая следното:

Първо, докато не станем чувствителни към физическото тяло, то не може да установи хармонични взаимоотношения с останалите тела.

Под нечувствителност аз разбирам нашето непълно осъзнаване на тялото. По време на ходене ние едва ли осъзнаваме това, че вървим. Стоейки на едно място, ние не осъзнаваме и това. Когато ядем, и тук сме неосъзнати. Всяка активност на тялото се извършва в неосъзнатост, ние действаме като сомнамбули. Ако хората не са осъзнати по отношение на физическото тяло, какво да говорим за вътрешните тела. Ако не сме осъзнати по отношение на огромното физическо тяло, видимо с очите, то въпросът за осъзнатостта по отношение на невидимите фини тела въобще не възниква. Хармонията е невъзможна без осъзнатост. В момент на неосъзнатост хармонията изчезва.

Затова трябва да започнем с осъзнаване на тялото. Каквото и да прави тялото, абсолютно необходимо е да помним себе си. Всяко действие трябва да бъде преизпълнено с внимание. Както казвал Буда: "Когато вървите по пътя, осъзнавайте, че вървите. Повдигайки десния крак, осъзнавайте напълно този факт, че повдигате десния крак. По време на сън трябва да знаете кога се обръщате в съня си".

В живота на Буда, когато бил още обикновен търсещ, се случило нещо забележително. Заедно с един спътник той преминавал през някакво село. Водели оживена беседа, когато на шията на Буда кацнала муха. Буда вдигнал ръка и прогонил мухата. Тя отлетяла, но Буда внезапно спрял. "Извърших сериозна грешка" - казал той. След това повторил жеста, прогонващ мухата.

Приятелят му възкликнал: "Какво правиш? Мухата вече отлетя". Буда отвърнал: "Сега прогонвам мухата така, както трябва. Сега напълно осъзнавам това, което правя. Сега, повдигайки ръка, аз напълно осъзнавам, че ръката се повдига и се движи към шията, за да прогони мухата. Тогава твърде много се бях увлякъл в разговора. Моето движение беше автоматично. Извърших грях по отношение на тялото".

Ако започнем да извършваме всички физически действия напълно осъзнато, нашето отъждествяване с физическото ще бъде прекъснато. Повдигайки ръка с пълно внимание към извършваното действие, вие ще се почувствате отделени от ръката - този, който повдига, е различен от това, което се повдига. Усещането за отделеност на физическото тяло е началото на осъзнаване на ефирното тяло. Отсега нататък вие ще трябва да проявявате тотална осъзнатост към второто тяло.

Представете си, че край вас свири оркестър. Инструментите са много, но човек, който никога по-рано не е слушал музика, ще чуе само барабана, защото той създава най-силния звук, а нежните звуци на другите инструменти ще останат извън досега на неговия слух. Но с осъзнаването на музиката слушащият ще може да долови звуците и на по-фините инструменти. С нарастване на осъзнатостта той ще започне да различава най-фините звуци. След това ще различава не само звуците, но и паузите между две ноти - тишината между два звука. Само тогава той напълно ще разбере музиката. Интервалите, паузите се улавят накрая. Само тогава може да се каже, че разбирането на музиката е пълно.

Интервалът - тишината между две ноти - е изпълнен със значение. В действителност, звуците са предназначени да акцентират върху тишината. Най-важното в музиката е умението да внасяш тишина.

Навярно ще се удивите, виждайки японски или китайски картини, върху които изображението е разположено винаги в единия ъгъл - останалата част от платното е празна. Никъде по света не се среща такава живописна техника, защото никъде по света художниците не са рисували в такова медитативно състояние. Освен в Китай и Япония, никъде медитиращите не са използвали живописта като техника за медитация. Ако попиташ такъв художник, защо е използвал толкова голямо платно за такава малка рисунка, когато и една осма от обема на платното би била достатъчна, той ще отговори, че за да внесе пустото пространство върху седем осми от платното, е работил специално над останалата една осма. Такова е съотношението на реалността.

Обикновено, когато рисуват самотно дърво, то заема цялото пространство на платното. В действителност, дървото трябва да се постави в ъгъла, тъй като в сравнение с небето дървото е твърде незначително. Само когато дървото заеме върху платното пропорционално пространство, то сякаш оживява. Затова всички ваши картини са диспропорционални. Ако медитиращ пише музика, в нея ще има повече тишина и по-малко звуци -защото звуците са толкова малки по отношение на свързващата ги тишина. Звуците са необходими само като намек за пустотата, тишината, след това трябва да отстъпят. Колкото по-дълбоко потъвате в музиката, толкова по-силно става вашето усещане за тишината.

Физическото тяло е предназначено, за да обърнем вниманието и разбирането си към по-фините тела, но ние никога не го използваме по този начин. Пребивавайки в сънно състояние, поради това че в този сън отъждествяваме себе си с физическото тяло, ние си оставаме привързани, фиксирани върху него. Ние спим, следователно, много неосъзнато живеем в своето тяло. Само когато станем осъзнати към всяко движение и действие, ние започваме да усещаме присъствието на ефирното тяло. Второто тяло също има собствена активност, но то остава недостъпно, докато напълно не осъзнаете действията на физическото. Само осъзнавайки напълно движенията на физическото, може да започнете да усещате движенията на ефирното тяло. Тогава ще се удивите, чувствайки реално ефирните вибрации.

Човек се гневи. Гневът се заражда във второто тяло, но се проявява на нивото на първото. В основата си гневът е отражение на активността на ефирното тяло. Първото служи като посредник, медиум за неговото изразяване. Следователно, по собствено желание може да се установи гневът, без да се достига до физическото ниво. Тук не трябва да се действа с потискане. Да предположим, че някой кипи от гняв и е готов да разкъса противника си на парчета, но се сдържа. Сбиването е активност на първо ниво. Гневът го има, но липсва неговото проявление. Ако пожелае, гневящият се може дори да се усмихне на своя противник. Но вътрешният гняв е обхванал цялото му второ тяло. При потискането ние просто не довеждаме нещата до нивото на проявлението им, но в първичния източник преживяването присъства.

Осъзнавайки процесите на физическото тяло, ние постепенно започваме да разбираме движението на вътрешната любов, гняв и ненавист, осъзнаваме тяхното присъствие. Дотогава, докато не уловим движението на емоциите, надигащо се във второто тяло, ние сме способни само на потискане. Невъзможно е да се освободим от емоциите, ако започваме да ги осъзнаваме едва когато се проявят на първото ниво, а дори и тогава не винаги - често те се осъзнават едва тогава, когато са достигнали до тялото на другия човек. Ние сме дотолкова нечувствителни, че не осъзнаваме извършеното, докато шамарът не достигне нечия буза. След удара разбираме - нещо е станало.

Всички емоции се зараждат в ефирното тяло. Те притежават собствени импулси. Собствени движения имат любовта, гневът, ненавистта, безпокойството. Вие познавате техните вибрации.

В състояние на страх ефирното тяло се свива. Свиването, което се усеща тогава, не принадлежи на първото тяло. Първото тяло остава без изменения, но резултатът от свиването на ефирната обвивка се проявява в походката на човека, в маниера му на седене. Изплашеният човек изглежда потиснат. Той не е в състояние да се изправи, речта му е объркана, пръстите му треперят.

Лесно може да се отличи мъжкият почерк от женския. Женският почерк никога не е твърд. Колкото и симетрични и калиграфски да изглеждат буквите, в тях винаги присъства елемент на трептене. Това е типично женска характеристика, обусловена от природата на женското тяло. Жената през цялото време се страхува, нейната личност е изсечена от страха. По почерка на мъжа може да се съди за степента на неговия страх. Между пръстите на мъжете и жените няма никаква разлика, както и в маниера им на държане на химикалката. По отношение на първото тяло няма разлики, но на второто ниво тялото на жената винаги се бои. Дори съвременните жени не могат да се избавят от вътрешния страх. И досега нашето общество, култура, способ на мислене са такива, че ние не сме способни да направим жената безстрашна. Тя през цялото време се бои и вибрациите на страха се разпространяват чрез нейната личност.

Вече говорих за необходимостта от постоянно осъзнаване на движенията на физическото тяло, същото може да се каже и по отношение на процесите в ефирното тяло. В състояние на влюбеност вие чувствате в себе си разширение. Сега вие сте с човека, пред когото няма нужда да изпитвате страх. Близо до любимия няма причина за страх. Любовта означава свобода от страха, състояние на възможност за разцвет в цялата му красота, физическото тяло остава предишното, но ефирното разцъфва и се разширява.

По време на медитация винаги присъства преживяването на ефирното тяло. Медитиращият чувства, че тялото му е станало огромно, запълнило е цялата стая. Отваряйки очи, той се удивява - физическото тяло е останало непроменено. Но усещането на преживяването не отстъпва, дава му възможност да разбере, че почувстваното не е лъжливо. Преживяването, че си изпълнил цялата стая, е било ясно. Това е преживяване на второто тяло. Неговата способност за разширение е безкрайна. Второто тяло се разширява и свива според възникващите емоции. То може да се разшири до границата на Земята и повече - или да се свие до размера на атом.

Ако медитиращият започне да живее в процесите, водещи до разширяване на ефирното тяло, ще възникне хармония. Ако условията му на живот го водят до свиване, не може да става и дума за някаква хармония между двете тела. Разширяването е вътрешна природа на второто тяло. При пълното разширяване и разцвет възниква свързващ мост с първото тяло. При страх и свиване всички контакти с първото тяло се прекъсват, то се свива в ъгъла.

Известни са и други процеси на ефирното тяло, осъзнавани с помощта на разнообразни техники. Например, пред вас стои абсолютно здрав и нормален човек. Но само ако му кажете, че над него е надвиснала смъртна заплаха, той ще стане бял като тебешир. Не са настъпили никакви промени в първото тяло, но второто мигновено се е променило. То се е приготвило да напусне физическата обвивка. В такъв момент второто тяло разкъсва връзката с физическото. Дали смъртната опасност ще се превърне в реалност или не, не е известно, но всички връзки вече са прекъснати.

Човек е обект на въоръжено нападение - нищо не се е случило с неговото физическо тяло, но ефирното му тяло е вече готово да го напусне, създавайки по този начин огромно разстояние между двете. Не е трудно да се наблюдава работата на фините тела. Трудността е в това, че не успяваме да наблюдаваме процесите във физическото тяло. Самият факт, че познавате движенията на двете тела, вече създава хармония между тях.

След това идва астралното тяло. Неговите движения са още по-фини - по-фини от любовта, ненавистта, страха. Трудно е да се улови неговото движение, докато познанието за ефирното тяло не стане пълно. Трудно е да се разбере третото тяло, когато се намираш в първото, защото разстоянието между тях е още по-голямо. Второто тяло е много по-близо, затова сме в състояние да разберем нещо за него. Второто тяло е като съсед - понякога чуваме звука на кухненските съдове или плача на съседското дете. Но третото тяло е съсед на нашия съсед, от неговия дом до нас не достига нито звук.

Кондензираните емоции се превръщат в действия. Астралните вибрации са по-фини от вибрациите на емоциите. Докато гневът ви не се прояви в действие, аз не знам, че ми се гневите. Но вие можете по-рано да почувствате зараждането на гнева в ефирното тяло. Надигащият се гняв се състои от атоми на ефира. Ако тези атоми не се вдигнат, вие не можете да се разгневите.

Астралното тяло може да бъде наречено колекция от вибрации. Следният пример ще ви помогне да разберете разликата в условията. Ние можем да видим водата, но не можем отделно да видим водорода и кислорода. В кислорода няма и намек за вода, както и във водорода, но тяхното обединение се превръща във вода - всеки от тези елементи има скрити качества, които се проявяват при, тяхното свързване. В астралното тяло не можете да видите нито любов, нито гняв. Но двете чувства имат вибрации, които се проявяват при свързването им в ефирното тяло! Ако вие напълно осъзнаете второто тяло, когато сте абсолютно бдителни към своя гняв, ще знаете, че преди появата на гнева е настъпила някаква реакция. Иначе казано, гневът не е началото. Той е следващата част от събитието, което вече се е случило на друго ниво.

Мехурче въздух се откъсва от дъното на езерото и започва да пътува нагоре. Когато то се провира между пясъка на езерното дъно, ние не можем да го видим, то все още е невидимо. Колкото повече наближава повърхността, толкова по-видимо става, макар и да е много малко. След това то увеличава размерите си, защото налягането и водната маса са го свивали. Но когато мехурчето достигне пълния си размер, то се пуква. Мехурчето въздух е изминало голямо пътешествие. То е било на такива места, където ние не сме го виждали, но дори скрито в пясъка, то все пак е съществувало. След това се е издигнало към повърхността, оставайки малко по размери поради натиска на водата и невидимо за нас. Когато е стигнало до повърхността, където можем да го видим в неговата тоталност, то се е пукнало.

Мехурчето на гнева се развива напълно и се пуква, достигайки първото тяло. Появявайки се на повърхността, то разкрива себе си. При наличие на желание можем да го спрем на нивото на ефирното тяло, но това ще бъде потискане. Погледнете второто тяло и ще се удивите, когато откриете, че гневът вече е извървял определен път. В мястото на своето зараждане гневът е форма на електрическа вибрация.

Както казах по-рано, няма различни видове материя, а по-скоро това са различни комбинации на едни и същи частици енергия. Въгленът и диамантът са едно и също - разликата е само в комбинацията на техните съставки. Ако материята се раздели на компоненти, в крайна сметка ще остане само електрическата енергия. Различните комбинации на вибрациите на енергията водят до образуване на различни субстанции, които се различават само на повърхностно ниво - на по-дълбоките нива те са сходни.

Ако вие осъзнавате ефирното тяло и проследите емоциите до източника, внезапно ще се окажете в астралното тяло. Тук ще откриете, че гневът въобще не е гняв, а любовта не е любов. И в единия и в другия случай вибрира една и съща енергия. Енергията във вибрациите на любовта и гнева е еднаква. Разликата е само в природата на вибрациите.

Когато любовта преминава в ненавист, а ненавистта в любов, ние се учудваме как тези две диаметрално противоположни чувства се заменят едно друго. Например, човек, който до вчера се е смятал за мой приятел, днес се превръща във враг. Аз се утешавам, като разсъждавам, че може би греша и той никога не ми е бил приятел, иначе как може да се превърне във враг? Енергийните вибрации в приятелството и враждата са еднакви. Различна е структурата на вълните. Това, което наричаме любов, сутринта е любов, а вечерта - ненавист. Сложна ситуация. Този, когото обичаме сутрин, ненавиждаме вечер.

Фройд бил убеден, че ние обичаме тези, които ненавиждаме и ненавиждаме тези, които обичаме. До известна степен това е вярно, но поради липсата на знания за другите тела Фройд не е отишъл по-нататък в своите изследвания. Той твърдял, че първото преживяване на детето е взаимоотношението с майката - майката е първия човек, когото то обича. Когато тя му отдава своето внимание и грижи, детето я обича, и ненавижда същата тази майка, ако тя го наказва. Две чувства към един и съши човек изпълват детето - то ненавижда майката и я обича. Понякога детето е готово да убие майка си, понякога чувства, че не може и ден да живее без нея. Подобна дуалност на мисленето превръща майката в обект на любов и ненавист. Затова по-късно, в резултат на тази асоциация, той ще започне да ненавижда този, когото обича.

Това е крайно повърхностно откритие. Просто мехурчето е уловено в момента, в който се е издигнало на повърхността и е готово всеки миг да се пукне. Ако детето може едновременно да обича и да ненавижда своята майка, това означава, че разликата между любовта и ненавистта не е качествена, а количествена. Любовта и ненавистта не могат да се проявяват едновременно. Едновременното присъствие е възможно само при едно условие - ако те са взаимозаменяеми - техните вълни могат да преминават от едното към другото. Само медитиращият може да узнае, защо умът е пълен с противоречиви емоции на нивото на третото тяло. Сутринта човек пада в краката ми и ме величае като "Любим Мастър". Вечерта същият човек ме оскърбява, наричайки ме дявол в плът. На следващия ден той отново пада в краката ми. Други ме съветват да не обръщам внимание на това, че понякога този човек буквално ми се моли, а след това ме оскърбява.

Аз смятам, че само на това можем да се основаваме. Не трябва да обвиняваме човека, проявяващ чувствата си. Той не прави противоречиви изявления - неговите изявления са от един спектър. Те са стъпала от една стълба, разликата е само в количеството. Казвайки: "Любими Мастьр", той се хваща за едно от тях.

Умът е единство на двете противоположности, така че къде изчезва втората част? Тя се крие зад първата, очаквайки я да се изтощи. Първата част ще се умори - нима човек е в състояние без край да ме боготвори? Настъпва умора и тук се проявява втората част, която кара човека да твърди, че аз съм самия въплътен дявол. Това не са две различни неща, а едно и също.

Докато не разбираме, че всички наши противоречащи си една на друга емоции се формират от една и съща енергия, няма да можем да разрешим проблемите на човека. Най-големият проблем е това, че когато обичаме, едновременно и ненавиждаме. Готови сме да убием човека, без когото не можем да живеем. Нашият приятел е и наш враг. Това е най-големият ни проблем. Необходимо е да разберете едно - дълбоката енергия на различните емоции е еднаква.

Обикновено ние възприемаме светлината и тъмнината като различни неща, макар че това е невярно. Казано на научен език, тъмнината е минимално количество светлина. И в тъмнината ние намираме светлина. Където няма светлина, няма и тъмнина. Друг въпрос е, че нашите органи на чувствата не са способни да улавят. Очите ни са неспособни да различават светлината в тъмнината, но светлината и тъмнината са събития от един план, това са просто различни форми и вибрации на една и съща, енергия.

Това е по-лесно да се разбере по друг начин - ние сме уверени, че светлината и тъмнината са абсолютно противоположни една на друга, но не смятаме студа и топлината за противоположни до такава степен. Един интересен опит: охладете едната си ръка с лед, а другата нагрейте на печката. След това пуснете и двете във вода със стайна температура. Ще ви бъде трудно да определите дали водата е топла или студена. Една ръка ще ви подсказва, че водата е топла, а другата - обратното, че е студена. Ще се окажете в трудно положение, защото и двете ръце са ваши. Студът и топлината не са различни неща - това са сходни преживявания.

Ако наречем нещо студено, значи ние сме малко по-топли. Наричайки го топло, подчертаваме, че ние сме по-хладни - просто преживяваме количествената разлика в температурите между нас и предмета - нищо повече. Няма нищо, което да е горещо и студено - студеното е и горещо. Студеното и горещото са термини, които въвеждат в заблуждение. По-правилно е да се говори с термини за температура. Учените също не използват термините студено-горещо. Те казват, че температурата на предмета е еди колко си градуса. Горещото и студеното са поетични слова.

Ако човек, влизайки в една стая, казва, че му е хладно, не е ясно, какво има предвид. Може би е настинал и му е студено, макар че в стаята е достатъчно топло. Затова може да се каже: "По-добре назови температурата на стаята, отколкото да преценяваш дали в нея е студено или топло". Градусите не подразбират студ-горещина, те само информират за температурата. Ако температурата в помещението е по-ниска от тази на тялото, на вас ви е хладно, ако е по-висока, тогава ви е горещо. Същото важи и по отношение на светлината и тъмнината - всичко зависи от нашата способност да виждаме.

Нощта изглежда тъмна за нас, но не и за совите.

Денят изглежда много тъмен за совите. Те може би се удивляват: "Какво странно създание е човекът! Той спи през нощта!" Обикновено човек смята совите за глупави, но не му е известно мнението на совите за самия него. За совите нашият ден е нощ и обратното. Очите на совите са способни да виждат през нощта и поради това за тях тя не изглежда тъмна.

Вибрациите на любовта и ненавистта са подобни на вибрациите на светлината и тъмнината - те имат собствено съотношение. Започнете ли да осъзнавате третото ниво, вие се оказвате в странно положение - любовта и ненавистта престават да бъдат предмет на вашия избор. Вие разбирате, че те са едно и също.

Избирайки първото, вие автоматично избирате и второто - невъзможно е да се избегне втория избор. Ако търсите любов у човек на третото ниво, той задължително ще ви попита готови ли сте и за ненавист. Вие, естествено, ще отвърнете, че искате само любов, на което ще ви отговорят: "Това е невъзможно, тъй като любовта е само форма на вибрация на ненавистта". Любовта е форма, доставяща ви удоволствие, докато ненавистта е форма на същата вибрация, която ви доставя неудоволствие.

Човек, осъзнаващ третото ниво, постепенно започва да се освобождава от двойките противоположности. Първо вижда, че това, което възприема като противоположно, е единно. Двата противоположни клона стават част от едно дърво. Сега той ще се разсмее на глупавия си опит да унищожи едното, за да спаси другото. Но по-рано той не е знаел, че това е невъзможно, че дълбоко вътре дървото е едно. Само след пробуждането на втория план е възможно да се познае третото тяло, в което действат не емоции, а вибрации.

Разбирайки вибрациите на третото тяло, вие ще получите уникални преживявания. Тогава, поглеждайки някого, вие ще можете да видите какви вибрации го обкръжават. Поради неосъзнатостта към собствените вибрации вие не можете да ги разпознаете в другите. Вибрациите, еманиращи от третото ниво, се събират около главата на човека. Нимбите, които обкръжават главите на Буда, Махавира, Рама и Кришна, са част от аурата, която ги заобикаля. Всяка вибрация има собствен цвят. Получавайки преживяване на третото ниво, вие ще започнете да различавате и определяте значението на тези цветове не само за себе си, но и за другите.

Колкото по-дълбоко видим себе си, толкова по-дълбоко сме способни да проникнем в другите - до същата граница. Ако познаваме само своето физическо тяло, и у другите ще виждаме само физическото. Само осъзнавайки своето ефирно тяло, ние ще осъзнаем и ефирните тела на хората, които ни заобикалят.

Дълго преди проявлението на гнева ние започваме да осъзнаваме неговото зараждане. Преди изразяването на любовта ние можем с лекота да предскажем, че се готвим за нея. Така че знанието за чувствата на другите не е чак такова велико събитие. Започвайки да осъзнаваме своето ефирно тяло, ние с лекота улавяме чувствата на другите, защото започваме да виждаме вибрации. С проникването в третото ниво всичко се прояснява, защото тогава виждаме и цвета на личността.

Цветът на дрехите на садху и санясите е бил избран с помощта на виждането на цветовете от третото ниво. При всеки случай цветът се избира индивидуално в съответствие с това, на кое тяло се обръща особено внимание. Например, Буда избрал жълтия цвят, защото той подчертава седмото тяло. Аурата, която обкръжава човек, достигнал седмото ниво, има жълт цвят, затова и Буда избрал жълтия цвят за дрехите на своите ученици. Именно поради този цвят на дрехите за последователите на будизма било трудно да останат в Индия. Индийците асоциират жълтия цвят със смъртта. Това действително е цветът на смъртта, защото седмото ниво е нивото на пределната смърт.

Оранжевият цвят дава усещане за живот, затова облечените в оранжево изглеждат по-привлекателни от облечените в жълто. Това е цветът на кръвта и на шестото тяло, това е цветът на изгряващото слънце.

Джайните избрали за свой цвят белия, който е цветът на петото, духовното тяло. Джайните се стремят към това да оставят Бог в покой, те настояват за прекратяване на всички разговори за Бог и нирвана, защото научните съждения са възможни само до петото ниво. Махавира бил човек с научен ум. Той говорел само за това, което се поддава на математическо доказателство, отказвайки се да обсъжда това, което излиза отвъд рамките - той отхвърлял мистичното търсене. Махавира казал, че няма да говори по този повод. По-добре да влезеш тук и да получиш собствен опит. Махавира избрал белия цвят на петото ниво, защото не говорел за нивата, излизащи отвъд границите на този план.

С третото ниво ние започваме да различаваме цветовете, породени от най-фините вътрешни вибрации. В най-близко бъдеще ще може дори да се фотографират. Тогава ще открием великолепна възможност да виждаме човешките характери.

Немският мислител Люшев изучавал въздействието на цветовете върху милиони хора. Много лечебници в Европа и Америка използват резултатите от неговите изследвания. Избраните от вас цветове говорят за вашата личност. Човек, страдащ от определена болест, предпочита съответен цвят. Здравият избира съвсем друг цвят. Амбициозният предпочита цвят, различен от този, който предпочита неамбициозният. Със собствения си избор вие намеквате за това, което се случва на нивото на третото тяло. Удивително е, че цветовете на вибрациите на третото тяло и предпочитаните цветове на дрехите съвпадат.

Цветовете имат чудесно значение и предназначение. По-рано не е било известно, че цветовете могат да разкажат много за личността на човека. Не се знаело и това, че цветовете влияят на вътрешната личност. Не трябва да ги отбягваме. Да вземем например червения цвят - той винаги се асоциира с революция. Това е цветът на гнева, който много трудно може да се избегне. Затова революционерите издигат червени знамена. Гневния ум е обкръжен от червена аура. Това е цветът на кръвта, цветът на убийството, цветът на разрушението.

Ако в стаята преобладават предмети с червен цвят, кръвното налягане на хората, които са в нея, се повдига. Синият цвят понижава кръвното налягане - това е цветът на небето и висшето спокойствие.

Ако поставите на слънце синя бутилка с вода, химическият състав на водата в нея ще се промени. Водата поема в себе си синия цвят, който впоследствие променя нейния химически състав. Такава вода влияе благотворно върху кръвното налягане. Ако водата е в жълта бутилка, нейните характеристики ще бъдат други. Водата в синята бутилка може да остане свежа дълго време, докато тази в жълтата моментално ще се развали. Жълтият цвят е цветът на смъртта, разпадането и разложението.

Ще започнете да виждате удивително разноцветие около себе си. Това се случва на третото ниво. Ако осъзнаете тези три тела, между тях автоматично се установява хармония. Тогава шактипат не може да причини вреда. Енергията на шактипат прониква в четвъртото тяло чрез хармонизираните слоеве на първите три тела - това е като равно шосе, по което пътувате. Ако пътят не е готов, заплашват ви много опасности. Именно по тази причина казвам, че първите три тела трябва да бъдат подготвени, те трябва да бъдат силни и да си съответстват едно на друго - само тогава развитието е гладко.


Ошо - Кундалини и чакрите
Папка: Ошо - Кундалини и чакрите | Посещения: 832 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.159.66.70