 Въпрос: В една от Вашите беседи казахте, че удълженият полов акт води до
възникване на електрически кръг около мъжа и жената. Какъв е този кръг,
как се образува и как се използва по отношение на първите четири тела? И
по отношение на медитацията - каква е формата на споменатото по-горе
преживяване?
Както вече казах, мъжът е половинчат, както е половинчата и жената.
Двамата са енергия, електричество. Жената е отрицателният полюс, мъжът -
положителният. При срещата на положителния и отрицателния електрически
полюс контурът се затваря и възниква светлина. Тази светлина е
разнообразна в проявленията си - почти невидима, видима рядко или видима
за едни и невидима за други. Но кръгът се е създал. Обединението на
мъжа и жената е толкова краткотрайно, че електрическата връзка не успява
да се създаде и веднага се разпада. Затова са възникнали техники за
удължаване на половия акт. Ако сексуалният акт продължава половин час
може да се види как електрически кръг обкръжава любовната двойка. Дори
са направени снимки на подобни явления. В много примитивни племена
сексуалното единство продължава дълго, създавайки по този начин кръг.
В цивилизования свят е трудно да се намери такава затворена връзка.
Колкото по-напрегнат е умът, толкова по-бързо завършва половият акт,
по-бързо настъпва еякулацията, защото напрегнатият ум се стреми не към
самия акт, а към разтоварване на напрежението. На Запад отношението към
секса се е нивелирало към концепцията за кана с вода. Сваля се
напрежението, отхвърля се товарът. След изхвърлянето на енергията
настъпва усещане за изтощение, разтоварване. Едно е да се отпуснеш,
съвсем друго - да се изтощиш. Отпускането означава, че енергията е
вътре, а вие си почивате. При разсейването енергията се губи, след което
лежите в пълно изтощение. При изхвърлянето на енергията вие отслабвате,
макар че смятате това за отпускане.
С увеличаване на
напрежението на Запад сексът се е превърнал в освобождение от
напрежението, от налягането на вътрешната енергия. Много западни
философи виждат в секса не повече полза, отколкото в кихането. Появява
се гъдел в носа, вие кихате, умът се отпуска. Западът не е готов да
признае в секса по-голяма ценност от това. Но те са и прави, защото
начинът, по който правят секс, действително не е повече от едно кихане.
На Изток също постепенно стигат до същото отношение... защото Изтокът
също започва да става напрегнат. Някъде в планините, в уединените пещери
все още можеш да срещнеш ненапрегнат човек. Той живее в света на
планините и реките, дърветата и тревите, още не е докоснат от
цивилизацията. В такива условия по време на полов акт е възможно
създаването на затворен кръг.
Съществуват тантрически техники, с
чиято помощ е възможно създаването на кръга. Подобно преживяване е
великолепно, защото само със създаването на затворения кръг е възможно
да усетиш единение. Подобна цялостност, единение е невъзможно да се
усети до момента на образуване на затворения кръг. Щом само кръгът се
затвори, двойката, която се люби, вече не е две отделни същества. Те
стават поток о единна енергия, единна сила. Нещо се изпитва като идващо и
отиващо си, въртящо се - двете отделни същности изчезват.
В
зависимост от силата на такъв кръг желанието за полов акт намалява,
интервалите между половите актове се увеличават. Може да стане така, че
след създаването на кръга стремежът към повторението му да възникне след
година, защото по време на подобен акт настъпва пълно насищане,
реализация.
Да вземем един пример: човек яде, а след това отива
и си прочиства стомаха. При тези условия той не получава наслада от
храната. Насищането идва не от поглъщането на храната, а от нейното
усвояване. Обикновено ние чувстваме, че актът на поглъщане на храната
носи насищането. Това не е така - насищането настъпва, когато храната се
преработи.
Сексуалният акт бива два вида - единият прилича на
поглъщане на храната, другият - на преработването. Това, което ние
възприемаме като сексуални отношения по-скоро прилича на поглъщане, а
след това на повръщане и няма какво да се преработва. Ако нещо се
преработи, удовлетворението е дълбоко и продължително. Обаче
възприемането става само при възникване на затворения кръг. Енергийният
кръг означава, че умовете на двамата партньори са се разтворили един в
друг. Сега умовете не са два, а един. Телата са две, както по-рано, но
протичащата в тях енергия е станала една.
Такова състояние на
сексуална погълнатост води до дълбоко удовлетворение, което е много
полезно за йога и за медитиращия. При такова вътрешно сливане намалява
потребността от външно сливане. Освободеното по този начин време се
използва за вътрешно пътешествие. Щом започне вътрешното пътешествие и
настъпи сливането с вътрешната жена или вътрешния мъж, потребността от
външен партньор отпада.
За семейния човек терминът брахмачария
означава, че половият акт трябва да бъде толкова удовлетворяващ, че
между първия и втория акт да минат години, прекарани в брахмачария. Щом
такъв период на брахмачария бъде достигнат, а търсещият се е отправил на
вътрешно пътешествие, външната потребност от полов акт изчезва.
Говоря за семейните. За традиционните саняси, за тези, които са
отхвърлили начина на живот на мирянина, значението на брахмачария се
свежда до сексуално обединение с вътрешната жена или вътрешния мъж. За
тях съществува потребност от вътрешен полов акт. Такъв човек трябва да
намери средства за вътрешно сливане, иначе само привидно ще избягва
контактите с външните жени, а в същото време умът му мислено ще се
предава на всички видове земна любов. Неговите опити да съхрани целибат
ще доведат до голяма загуба на енергия, както това се случва при
обикновения полов акт.
И така, за традиционния санясин
съществува малко по-различен път. Разликата е следната: сексуалният съюз
с външната жена е първата, начална крачка за мирянина. След това на
втората стъпка той се среща с вътрешната жена, докато традиционният
санясин веднага се обединява с вътрешната жена. Първата стъпка е
невъзможна за санясина.
Глупаво е от традиционна гледна точка
да се посвещава в саняс всеки човек. В действителност, инициацията в
традиционния саняс е възможна само при условие, че първото тяло на
човека е готово за срещата с вътрешната жена. Ако, вглеждайки се вътре,
ние видим такава готовност, тогава настъпва инициацията в брахмачария. В
противен случай този акт ще доведе до безумие и нищо повече.
Но има хора, раздаващи инициации безразборно. След един гуру ходят
хиляда санясини, след друг - две, и те самите не знаят какво правят.
Готови ли са инициираните от тях за вътрешното, медитативно единение?
Съвсем не - повечето гуру дори нямат понятие за вътрешното сливане.
Затова, когато при мен идват традиционни санясини, техният главен
проблем е сексът. Миряните, които срещам, имат много проблеми, но
главният проблем на традиционния санясин е сексът, докато това е само
един от многото проблеми на мирянина.
Умът на традиционния
санясин е концентриран само около секса. Гуру му е показал множество
средства, позволяващи да избягва сливането с външна жена, но той няма и
най-малка представа по какъв начин медитиращият може да се срещне с
вътрешната жена. Затова избягването на външната жена става невъзможно.
Такъв санясин може само да се прави, че избягва сексуални контакти, а и
това е доста трудно.
Биоенергията трябва да се движи нанякъде.
Външното изхвърляне на енергията може да се прекрати само в случай, че
тя може да се движи навътре. Ако енергията не отива навътре, тя
непременно ще бъде изхвърлена навън. Не е важно, дали присъства жена в
плът - изхвърлянето на енергията става и с помощта на въображаема жена.
Същото важи и за жените, като се отчитат разликите между мъжете и
жените.
За търсещата-жена сексът не е такъв проблем, както за
търсещия-мъж. Познавам много монахини-джайни, за които сексът не играе
особена роля. Причината е в това, че женският секс е пасивен. Сексът се
превръща в проблем, само ако е разбуден. Ако сексът остане недокоснат,
може да изживееш целия си живот и да не се замислиш за възможността за
съществуване на подобен проблем. Жените се нуждаят от инициации - дори в
секса. Щом мъжът въведе жената в секса, енергията в нея рязко се вдига.
Но ако такова нещо не се случи, жената може цял живот да си остане
девствена. Поради пасивността на жената това не представлява трудност.
Женският ум е неагресивен, тя може да чака, да чака безкрайно. По тази
причина смятам за опасно да се инициира омъжена жена дотогава, докато тя
не се научи да се обединява с вътрешния мъж.
Може да се
инициира девственица. Тя е в по-добро положение от момчетата. Тя може да
чака спокойно, докато не я въведат в секса, защото тя не е агресивна.
Ако няма вътрешна агресия, постепенно вътрешният мъж ще започне да се
обединява с външната жена.
Вътрешният съюз е по-достъпен за
жените, отколкото за мъжете. Разбирате ли какво искам да кажа? Второто
тяло на жената е мъжко, следователно - агресивно. Затова, дори ако
жената не намери външен мъж, това не е трагедия за нея. Ако тя не
преживее секса от външен източник, вътрешният мъж ще прояви своята
агресивност. Ефирното тяло ще започне да я покорява. Скоро тя ще се
обърне навътре и ще се разтвори за вътрешното сливане.
За
мъжете вътрешното сливане е затруднено поради пасивността на второто
тяло. То не може да предяви своите права пред агресивното физическо
тяло. То ще приеме първото само ако физическото само се насочи към
вътрешната жена.
Това са разликите. При правилно разбиране ние
трябва да променим всички приготовления. Ако мирянинът успее да създаде
затворен електрически кръг, това ще му окаже огромна помощ. Такъв кръг
се създава и при вътрешното сливане. Енергийният контур обкръжава
обикновения човек само по време на обикновен полов акт. Същият контур ще
обкръжава човека двадесет и четири часа в денонощието, ако се е
обединил с второто тяло. Енергийният кръг ще се разширява на всяко ниво.
Първото изображение на Буда се е появило петстотин години след смъртта
му - подобно нещо често се е случвало в историята на човечеството. В
храмовете се покланяли на изображения на дървото бодхи, неговото
изображение се поставяло навсякъде, но мястото на Буда, седящ под
дървото, оставало незаето. Изучаващите история и митология са
заинтригувани от факта на отсъствие на изображението на самия Буда -
защо Буда е символизиран от дърво? И защо изображението му се появява
едва след петстотин години? Защо дотогава мястото под дървото е оставало
празно? Тази тайна не могат да разрешат нито историците, нито
митолозите.
Тези, които били виждали Буда, твърдели, че при
съсредоточено наблюдение било невъзможно да видиш Буда - оставало само
дървото и енергийната аура. Неговото физическо тяло изчезвало. Ако
съсредоточите вниманието си към мен, аз също ще изчезна, ще остане само
креслото. Затова гледащите навътре твърдели, че е невъзможно да се види
Буда, а виждащите само външното казвали, че Буда се вижда добре. Първото
твърдение е по-истинно. Петстотин години било уважавано мнението на
тези, които твърдели, че Буда е невидим, че със зрението може да се
улови само дървото и празното място под него. Но подобна концепция
работила само дотогава, докато съществували хора, способни на дълбоко
видение. Когато броят хора на такова ниво намалял, станало трудно да се
покланят само на дървото, затова след петстотин години бил направен
първият идол на Буда. Интересен факт.
Тези, които гледали Исус
от дълбочина, също не можели да го видят - виждали само светлина.
Виждащите Махавира забелязвали само излизащата от него светлина. Същото
се отнася и за Кришна. Ако с тотална бдителност и внимание гледаме към
хората с такова високо ниво на съзнанието, вижда се само светещата
енергия - не остава никаква личност.
След всеки две тела
виталната енергия нараства. След достигането на четвъртото тяло
виталната енергия достига пълен разцвет. След петото тяло остава само
енергия. В шестото тяло тази енергия не е отделна, а единна със звездите
и небесата. На седмото ниво изчезва дори това. В началото изчезва
материята, а по-късно и енергията.
Езотеричните измерения на Тантра
Ошо - Кундалини и чакрите |
Нумерология
3.19.31.73 