Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


07:41
23.07.2017
Неделя
54.162.50.232


Онлайн: 7
Гости: 7
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Библия » Ошо. Не ме следвайте, защото самият аз съм изгубен

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Не ме следвайте, защото самият аз съм изгубен

31 октомври 1984 г.

Въпрос: Бхагван, Исус казва: "Елате и ме следвайте". Вие се противопоставяте на това. Какво бихте казали по този въпрос?

Исус казва: "Елате и ме следвайте". Не само Исус казва това - казват го и Кришна, и Буда.

Всички стари религии на света се основават на това. А тези думи експлоатират човешката психика.

Аз не мога да кажа: "Елате и ме следвайте".

Човещината на хора, които го казват, е силно деформирана. Тя обезсилва това качество у хората.

Подобни хора определено удовлетворяват някаква необходимост у другите. Хората не искат да се справят сами. Нямат смелостта да създадат свой собствен път, да поемат по него и да го осъществят. Искат някой да ги води.

Те не знаят, че ако се оставят да бъдат водени, лека полека дори и да имат очи, губят способността си да виждат. Започват да гледат на всичко през очите на Исус, Кришна, Мохамед. Престават да се нуждаят от своите очи, те биха им причинили само допълнителни усложнения.

Водачът иска от вас да му дадете очите си и да гледате на нещата през неговите очи; той иска да му дадете нозете си и да вървите с неговите, иска да не вярвате в себе си, а в него.

За мен това е престъпление. То ви превръща в инвалиди, парализира ви и ви съсипва. Така е навсякъде по света.

Подобни изявления съсипват целия човешки род.

На вас мога да кажа: "Елате и споделете с мен това, което имам", но не мога да кажа: "Елате и ме следвайте". Кой съм аз, че да тръгнете след мен?

Трябва да разберете, че всеки човек сам по себе си е уникален и ако тръгнете след някого, неизбежно ще започнете да му подражавате и ще изгубите собствената си идентичност. Ще се превърнете в някакъв фалшификат, в лицемери. Няма да бъдете себе си, ще се превърнете в някой друг. Личността ви ще бъде раздвоена.

Ще се сдобиете с маска - маска на християнин, индуист, мохамеданин или будист - и тази маска ще бъде сътворена от вас и от човека, когото следвате. Маската не е истинското ви лице. Когато тръгнете против себе си, ще страдате много; от това ще пострада и човечеството като цяло.


Може би ще ви прозвучи странно твърдението, че подобни изявления са престъпни, след като са направени от добри хора като Исус, Буда или Конфуций... Но разбирате също и че самият аз съм поставен в трудно положение - трябва да ви кажа какво е истинското положение на нещата.

Детето се опитва да подражава на своите родители, съседи, съученици или учители... и всеки от тях се опитва да подсили своето влияние върху него.

Връщам се към спомени от собственото си детство. Това, че съм роден в семейство на джайнисти, е чиста случайност. Джайнизмът е най-старата религия в Индия, а може би и в целия свят. Но баща ми преди всичко беше човек. Водеше ме в храма, но винаги ми казваше, че не е необходимо да му подражавам. Бе следвал пътя на дедите си и не бе открил нищо за себе си. Той казваше: "Не те принуждавам да тръгнеш по моя път. Мога да ти обясня и да те запозная с този път, мога да ти кажа пред кои Богове се прекланям и какви молитви отправям към тях. Но не държа ти да правиш същото. Напротив, това, на което държа, е да знаеш, че никога не бива да вършиш нещо против собствените си чувства и убеждения".

Никога не съм следвал когото и да било и това много ми помага.

Не съм следвал никого и това е най-голямата благословия, на която може да разчита човек.

Винаги съм се опитвал да бъда верен на себе си.

Ще ви трябва смелост. Ще ви трябва интелигентност. Ще трябва истински да търсите, да търсите отново и отново. Едва тогава можете да си позволите да рискувате. В противен случай ще се окаже, че всички около вас са търговци...

Исус също е търговец. Той казва: "Елате и ме следвайте, защото тези, които ме следват, ще открият Бог, ще открият рая и всички райски наслади. Онези, които не ме следват, ще се продънят завинаги в мрака на вечността".

Такъв човек на никого не би могъл да помогне. Такъв човек се възползва от вашата необходимост от напътствия и от стремежа ви да намерите своя път; всичко се свежда до това, че всеки би искал да открие какъв е смисълът на живота. И той обещава: "Готов съм да ви дам всичко. От вас се иска само да ми вярвате безпрекословно и без да подлагате на съмнение това, което ви казвам. От вас се иска единствено непоклатима вяра".

Да искаш от някого да ти вярва означава да изродиш неговия интелект, да го превърнеш в посредственост и да го обречеш завинаги на идиотизъм.

Един християнин не може да зададе въпроса: "Какво е Бог? Какви са тези глупости за Светия Дух?" Самият Свети дух не е чак толкова свят - той е насилник, изнасилва девицата Мария. Троицата Бог, Синът му и Светия Дух не допуска до себе си дори една жена. Синът се ражда без майка... В троицата не е допустимо присъствието на жена.

Никой досега не е задал въпроса: "Какви са доказателствата, че ти си единственият син, заченат от Бога?" От вас не се очаква да зададете подобен въпрос. Вие просто трябва да вярвате в това.

Това е сделка. След като умрете, той ще ви даде всички житейски наслади, ще се осъществят всички фантазии, които можете да си представите. Ще останете доста изненадани, ако разберете какви са фантазиите, които тези набожни хора обещават да осъществят.

Мохамед казва, че в неговия рай (обърнете внимание, че английската дума рай произлиза от арабското фирдоус, която използват най-вече мохамеданите) текат реки от вино. "Пийте колкото искате, потопете се във вино, плувайте във вино". На ваше разположение винаги ще има красиви жени, които никога не остаряват, не порастват и остават неизменно на шестнайсет години. Те все още са си на шестнайсет. Нещо повече - след като хомосексуализмът в мохамеданските страни отдавна се е превърнал в традиция, Мохамед обещава на най-светите си хора красиви млади момчета.

Това си е чиста сделка. Останете не особено интелигентни, тъпи и осакатени духовно, и след смъртта си ще имате всичко.

Тези хора осъществяват фантастичен бизнес. Те продават стока, която е невидима и която дори не можете да докоснете! И в замяна получават всичко човешко във вас, получават вашия интелект и творческо мислене. Те ви съсипват напълно.

Това, което мога да ви кажа, е: "Елате и споделете с мен това, което имам". Това поставя нещата в съвършено различна светлина.

Разбрал съм някои неща. Видял съм много неща. Преживял съм немалко. И мога да споделя всичко с вас.

Не бива да забравяте, че в замяна не искам нищо от вас. Вие не сте ми длъжници. Когато един облак е натежал от влага, земята го облекчава, като приема неговия дъжд. Казвам ви - натежал съм от екстаз, от усещане за върховно блаженство. В случая изобщо не става дума за сделка, от която ще бъдете облагодетелствани след смъртта.

Не ви обещавам нищо в бъдеще. И не искам нищо в замяна. Не очаквам от вас дори едно "благодаря" - тъкмо аз трябва да ви благодаря за това, че сте споделили с мен това, което имам.

Моята религия се основава на споделянето, не на следването. Тя е религия на любовта.

Прилошава ми от самата мисъл някой да ме следва. От такова нещо на човек може наистина да му прилошее. Трябва да останеш верен на себе си, не бива да бъдеш като мен, като Исус или като Буда.

Остани верен на себе си - такъв като теб не е имало никога преди, няма и да има. Всичко е възможно сега - сега бъди такъв, какъвто си. Ти си неповторим.

Ако започнеш да следваш някой друг, ще пропуснеш шанса, който ти е предоставен от съществуването и никога няма да бъдеш щастлив. Не е щастлив нито един християнин, индуист или будист - и няма как да бъдат щастливи. Това не е възможно.


Да си представим какво ще стане, ако розовият цвят се опита да се превърне в лотос, а лотосът - в роза. И едното й другото растение ще страдат неимоверно, тъй като розата не може да се превърне в лотос, нито лотосът - в роза. Могат само да се преструват, че са станали други. Но преструвките не са осъществени желания.

Цветът на розата може да бъде единствено цвят да роза. И най-лошото е, че докато лотосът се опитва да се превърне в роза, той губи енергията, която му е необходима, за да израсне като лотос. Няма да стане роза, но няма да стане и лотос, няма да има сили за това. Розата не е лотос и не е необходимо да бъде. Ако съществуването е искало да създаде лотос, щеше да го създаде. То обаче иска роза. Ако се опита да се превърне в лотос, розата ще изгуби своята енергия в безплодни и безнадеждни усилия и силите й няма да стигнат да израсне като роза. Откъде би могла да събере енергията, която е необходима за една роза, жизнеността на розата?

Много е важно да вникнем в едно основно психологическо явление - всеки индивид сам по себе си е уникален. Такъв като него не е имало никога преди, няма и да има.

Ако следвате някого, вие предавате самото съществуване, защото ставате предатели на собствената си същност. Предавате собствената си възможност да разцъфнете!

Защо хората започват да следват някого с такава лекота? Защо всеки следва един или друг водач? И ако на някой му дойде до гуша от християнството, може да стане индуист; ако на един индуист му омръзне собствената му религия, става будист... Но неизменно се опитва да следва някого.

Моделът остава същият. Променят се само книгата и водачът, но последователите и фактът на следването остават. Остава си неизменен и процесът - все същият самоубийствен процес.


Аз съм против следването на някакъв водач, тъй като то се противопоставя на основния психологически принцип за уникалността на всеки индивид.

Обърнете внимание на думата "индивид". Тя означава "неделим" - нещо, което не може да бъде разделено на части. Когато следвате някого, вие разделяте собствената си личност. Вие сте нещо, което се опитва да се превърне в нещо друго. Вие сте някъде, но искате да стигнете на друго място. Така създавате напрежение в собственото си съществуване. Затова по света има толкова мъка.

Моята религия не се основава на необходимостта някой да ме следва. Мога единствено да споделя с вас това, което съм преживял. Дори не смятам, че вие ще преживеете същото.

Искам само да ви кажа, че ако виждам нещо, вие също можете да го видите. Ако чувствам нещо, може да го почувствате и вие.

Вие, естествено, ще видите и ще почувствате нещата по свой собствен начин. Поезията, която ще се роди във вас, си е единствено ваша - не моя.

Хората, които виждате около мен, не са мои последователи. Аз не съм лидер за никого.

Безсмислената дума лидер е съвсем на място в политиката, но не и в религията. В политиката има нужда от глупаци. По-големият глупак води след себе си по-малките. Но религията изисква процъфтяване на съзнанието, не на глупостта. Затова и моето дело се определя от необходимостта да споделям. И това е справедливо...

Бих искал да ви разкажа една красива стара притча:

Една лъвица родила малкото си сред стадо овце. Лъвчето израснало сред стадото и разбира се, осъзнавало себе си като овца. Нима едно малко лъвче би могло да се чувства по друг начин? Един ден покрай стадото минал стар лъв и се смаял от това чудо невидяно - красив млад лъв сред стадо овце. Овцете не се боят от него, нито той се държи по-различно от тях.

Старият лъв бил дълбоко заинтригуван. Хукнал след младия и едва успял да го настигне, тъй като младият се опитвал да избяга с все сила - както се очаква от една овца, подгонена от лъв. Най-после старият лъв успял да го догони. Младият се разплакал и разхлипал като овца. Старият лъв казал: "Престани с тези глупости!" Завел го до едно близко езеро, накарал го да застане на брега и да погледне образа си във водата... И тогава младият за първи път изревал като лъв.

Старият лъв всъщност не направил нищо особено - просто показал на лъвчето истинския му образ и то осъзнало себе си като лъв, не като овца. Това осъзнаване е напълно достатъчно. То е трансформиращо. Старият лъв не е направил нищо. Не казал на младия: "Следвай ме", "Бъди като мен", Това са Божиите заповеди", "Трябва да изградиш еди-какъв си характер", "Това са основните принципи" или "Не бива да правиш едно или друго". Старият лъв не направил нищо подобно.

Такава е ролята и на Учителя - просто да ви приближи до собствения си опит, така че нещо във вас да излезе на преден план.

Един внезапен рев на лъв... и ето я трансформацията, ти ставаш самия себе си - не индуист, мохамеданин или християнин.

Ала светът иска тълпа, пълчища. Светът се страхува от индивида, защото един истински индивид може да стане бунтар, който отстоява правото да остане самия себе си.

Адолф Хитлер не е харесвал индивидуалните личности. Не ги е харесвал и Исус.

Най-странното е, че самият Исус не може да разбере защо евреите не го харесват. Родил се е като евреин, живял е като евреин и умрял като евреин. Не бива да забравяме, че през живота си никога не е чул думата християнство. Не е бил християнин, тъй като думата христос не е съществувала в арамейски език, който е майчиният му език. Такава дума няма и в иврит - езика на учените равини.

Едва триста години след Исус, когато превели Библията на гръцки, ивритската дума месия била преведена христос. След триста години думата христос започва да придобива значение и последователите на Христос биват наречени християни.

Ала самият Исус не е бил християнин. Престъплението му се състои единствено в това, че е индивидуална личност, която се опитва да изживее истински собствения си живот, без да се съобразява с традициите. Затова и гневът на евреите срещу него бил толкова силен. Те биха могли да го обикнат, да го направят велик равин, ако той бе следвал традицията и не се бе опитал да живее като индивидуална личност.

Трябвало е да умре на кръста, само защото е държал да си остане индивидуална личност.

Затова ми се вижда странно, че човек, който е пострадал заради собствената си индивидуалност, прави същата грешка по отношение на другите, а именно - иска от тях да го следват. Точно това са искали и равините от него: "Следвай ни. Не се опитвай да вървиш по свой път." Казвали му: "Следвай Авраам, следвай Мойсей, следвай Йезекиил". Задавали му въпроса: "Кой е най-големият авторитет за теб?", а той отговорил: "Самият аз".

Точно така трябва да отговори всеки човек: "Аз съм собственият си авторитет. Аз съм отпреди Авраам". Авраам живял три хиляди години преди Христос, но Христос казва: "Аз съм преди Авраам". С това искал да каже, че е отпреди зараждането на религиозната традиция и че е израснал като себе си.

Дори Исус не е могъл да прозре, че прави същата грешка като равините. Нищо чудно, че и папите повтарят тази грешка през вековете.

Ако Исус не е могъл да види това, как можем да очакваме от един папа да го разбере? Папите са само слепи последователи.

Опитват се да обърнат целия свят в своята вяра, не им стига това, че има толкова много християни. А какво толкова сте постигнали като християни? Какво получава човек от християнството?

Тъкмо християни са пролели повече кръв от всеки друг. Никой не е водил толкова войни, колкото християните. Хора са били зверски избивани, подлагани на сеч и изгаряни живи тъкмо от християните.

И всички те следвали Исус! Всъщност, те следват онези евреи, които са разпънали Исус на кръста. Разпъвали са и други, които не са вървели с тълпата и са се опитвали да утвърдят своята индивидуалност.

Моят път не следва пътя на никого. Да бъдеш нечий последовател е болест. Да бъдеш нечий лидер също е болест. Лидерът е човек не твърде уверен в автентичността на собствената си индивидуалност. Той търси последователи, защото, ако има такива, те му вдъхват увереност, че е прав. Нима би могъл да греши, след като толкова много хора го следват? Ако остане сам, той започва да се съмнява в себе си. Ако е сам, започват да го гризат съмнения. Кой може да знае дали е прав или греши? Той се нуждае от последователи. И последователите удовлетворяват тъкмо тази негова необходимост. Последователите тръгват след него само защото той се нуждае от това. Колкото повече са те, толкова по-удовлетворен и доволен се чувства. Знае, че е прав. Защо иначе всички тези хора ще тръгват след него? Такава е логиката на нещата.

А защо последователите тръгват след него? Те приемат безпрекословно неговите самодоволни и авторитарни изявления и неговата целеустременост. Затова, когато Исус твърди уверено: "Аз съм единственият, заченат от Бога", съвсем естествено е горките хорица... Какви са хората, които го следват? Замисляли ли сте се някога по този въпрос? Кои са дванайсетте апостоли? Все хора необразовани - рибари, земеделци, дървари, дърводелци... Само Юда е бил образован и тъкмо той го е предал. Всички други били все прости хора, бедни хора, които се нуждаели от някой, който да ги води за ръка и да им вдъхва силата, която им липсва.

Като че ли между самите последователи има някакъв заговор. Лидерът не осъзнава, че му е необходимо неговите последователи да намират утеха в собствените му идеи и измислици. Последователят сам не разбира защо следва даден човек. Той е тръгнал след него, защото лидерът изглежда властен и уверен в себе си, докато той - последователят — е изпълнен с колебания, съмнения и недоверие. Последователят смята, че е по-добре да е с човек, когото познава. Така двамата се подкрепят взаимно.


Аз не се нуждая от последователи, защото каквото и да е това, което знам, аз го знам, и какъвто и да съм, аз съм себе си.

Дори целият свят да се противопостави на моите идеи, това няма да породи в мен дори сянка на съмнение, няма да си задам и един единствен въпрос. Моите въпроси и съмнения изчезнаха отдавна.

Чувствам се в пълна хармония със себе си и със съществуването.

Не изпитвам необходимост от последователи и продължавам да твърдя, че вие не бива да попадате - съзнателно или не - в капана на възможността да станете нечии последователи, защото тогава никога няма да бъдете самите себе си и няма да постигнете реализиране на собствената си личност.

Комунизмът измисли идеята, че всички хора по света са равни. Това е пълен абсурд.

Всеки човек е уникален и не може да бъде равен на никой друг.

Това съвсем не означава, че стои по-високо или по-ниско от себеподобните. Това означава, че всеки е единствен сам по себе си. Няма място за сравнения, просто не може да възникне такъв въпрос.

Розата е съвършено красива точно като роза, лотосът е красив като лотос, а не като нещо друго. Разцъфтелите треви са красиви, защото са треви.

Ако човекът изчезне от лицето на земята, розата, лотосът и разцъфтелите треви няма да изгубят нищо от собствената си стойност. Те ще останат все така уникални. Вятърът ще ги подухва както по-рано, слънцето ще продължава да ги грее и облаците ще изливат дъжда си върху тях както и преди.

Човекът в своята глупост е измислил идеята за сравненията, за низше и висше, а после и въпроса за равенството - видите ли, всички били равни. Никой не е по-висш от останалите, нито по-низш и не е равен на никой от себеподобните си.

Аз ви предлагам трети вариант, който е от изключително значение. Не бива да го забравяте - всеки е уникален сам по себе си. Изпитвам дълбоко уважение към тази уникалност. Как бих могъл да ви кажа: "Елате и ме следвайте"? От уважение към вас мога да кажа само: "Елате и споделете с мен това, което имам. Да си разделим изобилието, което нося в себе си".

А красотата е тъкмо в това - колкото повече човек споделя с другите своето вътрешно богатство, толкова по-богат става. Ако го къташ в себе си, ще го изгубиш.

Затова човек не бива да крие богатствата на душата си, ако иска да постигне вътрешна хармония. Самото укриване ги убива. Човек трябва да ги сподели, това е необходимост от първостепенна важност. Богатството остава живо и се прелива само ако го споделим с другите. И колкото по-щедро го раздаваме, толкова по-изобилно се връща то при нас. Човек сам ще се изненада от количеството.

В този случай законите на обикновената икономика не важат. Ще имаш много по-малко пари, разбира се, ако ги раздаваш на другите - това представлява обикновената икономика.


Но ако имаш в себе си тишина, мир, любов, радост и екстаз - раздай ги и ще видиш какво ще стане. Колкото по-щедро ги раздаваш, толкова по-обилно ще ти ги връща съществуването. И така - вие не ми дължите нищо. Аз си оставам длъжник.


Въпрос: Бхагван, Вярваш ли в Бог?

Не вярвам във вярването. Преди всичко трябва да разберем какво означава това.

Никой не ми е задавал въпроса: "Вярваш ли в слънцето? Вярваш ли в луната?" Такива въпроси никога не са ми били задавани. Срещал съм се с милиони хора и в продължение на трийсет години съм отговарял на хиляди въпроси.

Никой не ме е питал вярвам ли в розовия цвят. Не е имало нужда от задаването на подобен въпрос. Сами виждате - розата или я има, или я няма.

Необходимост от вяра имат само измислиците, не фактите.

Бог е най-голямата измислица, създадена от човека, и от това следва, че трябва да вярваме в Бог.

Защо му е трябвало на човек да прибягва към тази измислица? По всяка вероятност това е някаква вътрешна необходимост. Аз не чувствам такава необходимост, затова и не си задавам този въпрос. Позволете ми все пак да обясня защо човекът се нуждае от вярата в Бога.

Едно от най-важните неща, които трябва да разберем за начина на мислене, е защо умът винаги е търсил отговор на въпроса за смисъла на живота.

Ако животът няма смисъл, веднага възниква въпросът защо човек е бил роден и какво прави изобщо на този свят. Какъв е смисълът да продължава да живее? Защо да продължава да диша? Защо е необходимо да става сутрин и да премине отново през неизменното ежедневие? Пак чаят, закуската, съпругата, децата, лицемерната целувка на сбогуване, все същият офис и същата работа, умората и невероятното отегчение, когато се завръщаш вечер вкъщи... Защо е необходимо всичко това?

И човек започва да се пита - има ли смисъл във всичко това или аз просто вегетирам?

Човек винаги е търсил смисъла на живота. И измислил Бог, за да удовлетвори своята необходимост от намирането на смисъл.

Без Бог животът се превръща в поредица от случайни събития. Той вече не е творение на един мъдър Бог, който го е създал, за да може човекът да израства като личност, да се развива, или нещо подобно. Без Бог... Ако няма Бог, животът се превръща в низ от случайности и губи своя смисъл.

Неспособността да се примириш с липсата на смисъл е иманентна част от човешкото мислене.

Затова човек е склонен да си измисля какво ли не - Бог, нирвана, небесни селения, рай, живот след смъртта - и в крайна сметка подрежда измислиците си в цялостна система, но въпреки всичко те си остават измислици, създадени за удовлетворяването на конкретни нужди.

Не мога да кажа: "Има Бог". Не мога да кажа и "Няма Бог". Този въпрос за мен просто не е от значение. Подобно явление е просто фикция. Това, с което се занимавам, е много по-различно.

Моята работа се свежда до стремежа да направя така, че да узреете за мисълта, че животът няма смисъл и въпреки това може да се изживее красиво.

Какъв е смисълът в живота на розата или на облака в небето? Смисъл няма, но те са невероятно красиви. Реката си тече и в течението й има такова невероятно тържество, че просто не е необходим смисъл.

Докато човек не осъзнае, че търсенето на смисъл не е необходимо, че трябва да живее за мига - в красота и наслада, без да търси каквато и да било логика... Достатъчно е само да можеш да дишаш. Защо трябва да молим за това? Защо да превръщаме живота в сделка?

Нима любовта не е достатъчна сама по себе си? Нима трябва да си задаваме въпроса какъв смисъл има любовта?

И ако в любовта няма смисъл, тогава животът ти остава без любов. Просто въпросът, който си задавате, е погрешен. Любовта е достатъчна сама по себе си, не й трябва нищо друго, за да бъде радост и красота. Птиците пеят сутрин... Нима трябва да търсим смисъл в това?

Според мен цялото съществуване е лишено от смисъл. И колкото повече мълча, толкова повече влизам в съзвучие със съществуването и разбирам все по-ясно, че необходимост от смисъл просто няма. Съществуването е достатъчно само по себе си.

Не си създавайте измислици. След като създадете една измислица, ще се наложи да измислите още хиляда, за да подкрепите първата, тъй като тя не е подкрепена от реалния свят.


Има религии, които проповядват вярата в Бог, има и такива, за които Бог не съществува. Така че за една религия Бог не е непременно необходим.

Будизмът не проповядва вяра в Бога. Джайнистите също не вярват в Бог. Опитайте се да го разберете. На Запад това е трудно разбираемо. Чували сте само за три религии, които се основават на християнството - християнска, юдейска и мюсюлманска. И трите проповядват вяра в Бога. За Буда не знаете много. А той никога не е вярвал в Бог.

Това ми напомня за Хърбърт Уелс, който казва за Гаутама Буда: "Той е най-големият безбожник и въпреки това си остава Богоподобен". Безбожник, но Богоподобен - нима е възможно това? Може би намирате някакво противоречие. Не, няма противоречие. Буда никога не е вярвал в Бог, защото не му е било нужно. Той е бил толкова цялостна и завършена личност, че съвършенството му излъчвало аура около него. Махавира никога не е вярвал в Бог и въпреки това животът му е бил толкова божествен, колкото е възможно да бъде един живот.

Затова когато казвам, че Бог е измислица, аз ви моля да ме разберете правилно. Бог е измислен, но божественото не е измислица - то е качество. "Бог" е личност... Като личност той е измислица.

Няма Бог, който да си седи на небето и да създава света. И нима смятате, че е възможно тази бъркотия, която наричаме свят, да бъде сътворена от Бога? Какво тогава остава за дявола?

Ако изобщо някой е създал този свят, това трябва да е дяволът.

Така измислиците - при това старите измислици, повтаряни милиони пъти - започват да си приписват създаването на действителността. Повтаряно е толкова пъти, че дори не си задаваме въпроса какъв е този сътворен от Бога свят и какъв е човекът, създаден от Бог? Едно безумно човечество...

За три хиляди години човечеството е водило пет хиляди войни. Нима подобно нещо може да бъде сътворено от Бог?

И сега човечеството се готви за една глобална, последна, самоубийствена война. И зад нея ли стои Бог?

Какви измислици са всички онези глупости, които се превръщат в реалност, след като повярваме в тях! "Бог" създал света - християните вярват, че това станало четири хиляди и четири години преди раждането на Исус Христос. Сигурно е било в понеделник сутринта, разбира се, на първи януари, както разбирам -нали така пише в Библията! Има доказателства - хиляди доказателства, че земята е на милиони години. Открихме в земните недра останки от животни, съществували преди милиони години, открити са дори вкаменени останки на хора, живели преди хиляди години. А какво казва последният папа по въпроса? Казва: "Светът е създаден точно така, както пише в Библията?" Четири хиляди и четири години преди раждането на Христос, така ли? Това означава преди шест хиляди години. Всички доказателства са против това твърдение.

В Индия са открити градове отпреди седем хиляди години. Според последните изследвания на науката индийските Веди са поне на десет хиляди години. Индуизмът твърди, че те са на деветдесет хиляди години, тъй като в тях се споменава за разположението на звездите, както е било преди деветдесет хиляди години. Как би могло във Ведите да пише за това, ако те са създадени по-късно?

А какво казва последният папа? Той твърди: "Бог е създал света с всичко, което има в него. За Него всичко е възможно, Той е създал света четири хиляди и четири години преди раждането на Исус, включително с останки от животни, които изглеждат така, сякаш са живели преди милиони години".

За "Бог" всичко е възможно. Измислица след измислица - така се стига до абсурд. И защо? Човек непрекъснато си задава този въпрос.

Можем да противопоставим един много простичък аргумент. Виждате, например, един глинен съд. Знаете, че не може да се е създал сам, няма как да не е направен от грънчар. Всички тези религии предлагат този аргумент - ако за създаването дори и най-обикновения глинен съд е трябвало да има грънчар, цялата тази необятна вселена също няма как да съществува без създател. И това е достатъчно за мисленето на обикновения човек. Но един по-висш, по-рационално настроен интелект, не може да приеме подобно твърдение.

Ако според вас за създаването на вселената е нужен създател, тогава съвсем логично възниква въпросът: "А кой е създал Бог?" И така се тръгва по регресивния път на абсурда. В такъв случай Бог е бил създаден от Бог Две, Бог Две - от Бог Три, Бог Три - от Бог Четири, и така до безкрайност. Не искам да говоря подобни нелепости. Добре е да се спрем преди първата измислица. В противен случай трябва да сеем семената на всички останали измислици.

Аз казвам, че съществуването е достатъчно само по себе си, то няма нужда от създател. То е съзидание по своята същност.

Така че вместо да ме питате дали вярвам в някакъв създател, може би трябва да ме попитате какъв е моят заместител на Бога-творец? За мен това е екзистенциалната енергия на съзиданието.

И според мен най-важното религиозно качество е способността да бъдеш съзидателен.

Ако сътвориш песен, музика, градина - това означава, че си религиозен човек.

Да се ходи на църква е глупаво, но създаването на градина е дълбоко религиозен акт.

Затова в моята комуна трудът се определя като преклонение. Ние нямаме други молитви. Нашите молитви се изразяват единствено чрез създаването на нещо.

За мен създаването е Бог. По-добре би било все пак да ми позволите да заменим думата "Бог" с "божественост", защото не искам да ме разберете погрешно.

Бог като личност няма. Затова пък съществува огромна енергия - бликаща, безкрайна, неизменно разпространяваща се във всички посоки. Тази експанзивна, безкрайна, бликаща енергия, тази съзидателна сила за мен е божествена.

В това съм убеден, то не е въпрос на вяра. Опитал съм нейния вкус, не говоря за вяра.

Докосвал съм се до тази енергия, вдишвал съм от нея. Познал съм я в дълбините на собственото си същество. Има я и във вас. Тя е една и съща, както и в мен.

Просто се вгледайте в себе си, направете поне за малко завой на сто и осемдесет градуса и ще прогледнете за истината. И тогава няма да търсите неща, в които да вярвате.

Само слепите вярват в светлината. Онези, които имат очи, не вярват в нея - те просто я виждат.

Не искам да вярвате в нещо - искам да имате очи. А щом имате очи, защо трябва да се задоволявате с някаква вяра и да останете слепи?

Вие не сте слепи. Само си държите очите затворени. Не е имало кой да ви каже, че трябва да ги отворите. Затова живеете в тъмнина и се питате: "Светлината наистина ли съществува?"

Спомням си един случай от живота на Буда.

При Гаутама Буда отвели един човек, който бил сляп, но с буден и логичен ум. Логиката му била толкова силна, че скоро на всички в селото, включително и на учените пандити, им дошло до гуша от него. Никой не можел да му докаже, че светлината съществува. Цялото село знаело, че светлината съществува, всички я виждали, само слепецът с логическото мислене не можел да я види. Но имал своята необорима логика. Казвал: "Ако нещо съществува, то може да бъде докоснато. Донесете ми светлина, искам да я докосна. Ако нещо съществува, то може да бъде ударено и тогава ще издаде някакъв звук. Искам да чуя звука, който издава светлината. Ако излъчва някакъв мирис, ще го усетя с обонянието си. Ако има вкус, ще мога да вкуся от нея. Признавам само тези четири възможности."

Светлината няма вкус, не издава и звук, мирис също няма и не може да бъде докосната. Слепият мислител се усмихвал и казвал: "Просто искате да ми докажете, че съм сляп, затова ми разправяте някакви измислици за светлината. Светлина не съществува. И вие сте слепи, но за разлика от мен се самозаблуждавате".

Буда минавал покрай селото и селяните си казали: "Ето една чудесна възможност да заведем слепия при Гаутама Буда. Може би той ще ни помогне".

Буда ги изслушал и казал: "Прав е слепецът, вие грешите. Той няма нужда от доводи, а от лекарства, за да се излекува от слепотата си. Довели сте го не при когото трябва, заведете го на лекар".

Буда имал личен лекар, изпратен от великия цар Бимбисара, който му заръчал да се грижи за здравето на светия човек. Буда казал: "Не е нужно да търсите лекар, с мен има лекар. Нека той прегледа слепеца". Оставил лекаря в селото и продължил по пътя си. След три месеца слепецът прогледнал. Всъщност той не бил истински сляп, просто боледувал от нещо, което се оказало излечимо, очите му били покрити от тънък непрозрачен слой. Лекарят успял да премахне този слой. Танцуващ от щастие, човекът отишъл при Буда и казал: "Ако не ме бяха довели при теб, цял живот щях да споря с тях за светлината и никой не би могъл да ме убеди, че тя съществува".

Божественото не е нещо, което може да се оборва или доказва с доводи. То трябва да се почувства вътрешно, да се изживее.

Може би ще се изненадате от това, че думите "медицина" и "медитация" произлизат от един и същи корен. Медицината лекува тялото, а медитацията - вашето същество; медитацията е вашето вътрешно лекарство.

Навсякъде съм изживявал в себе си божественото, защото нищо Друго не съществува. И Бог няма.

Ако искате да изживеете усещането за божественото... просто трябва да се отдадете за малко на медитация, да отхвърлите всякакви мисли и да се оставите на осъзнаването.

Когато постигнете тази степен на съзнание, мислите започват да отпадат от само себе си като есенни листа. Тогава остава само съзнанието, няма дори една мисъл и вие ще усетите това, за което ви говоря - ще усетите вкуса му със собствения си език.

Няма да ми повярвате, докато сами не усетите това. Не вярвайте на никого, защото вярата може да се превърне в просяк. Възможно е да решите, че вярата ви стига и никога да не опитате това, за което ви говоря.

Вчера Шийла ми каза, че президентът Рейгьн поискал да има една минута мълчание във всяко училище, колеж и институция. Чудесна идея, но аз не разбирам какво има предвид Рейгън под "минута мълчание". Вероятно иска през тази минута хората да не говорят, да пазят тишина. Да не говориш не означава да пазиш тишина. Дори и да не говори човек, вътре в него бушуват хиляди мисли. Непрекъснато, всеки миг, в нас тече непрестанен поток от мисли.

Бих искал да кажа на президента първо той да се опита да запази минута мълчание.

Това означава в продължение на минута да не допуска никакви мисли върху екрана на собственото си съзнание.

Това не е лесно. То е едно от най-трудните неща на света. Но е възможно, ако упорствате в усилията си да го постигнете.

Ако го постигнете за минута, вече е достатъчно. В продължение на една минута да постигнете състояние, при което в ума ви не протича дори една-единствена мисъл... Това е делото на моя живот - да уча хората как да запазят мълчание.

Някои се опитват да държат до себе си часовник и не са стигали дори двайсет секунди; една минута е прекалено много, не могат да удържат без мисъл дори двайсет секунди. Мислите следват една след друга, непрекъснато прелитат... И ако човек удържи без мисъл дори двайсет секунди, веднага след това му идва мисълта: "Аха! Двайсет секунди!" И край - първата мисъл вече е дошла.

Ако успеете да удържите минута без мисъл, вече сте овладели това изкуство. След това ще можете да издържите две минути без мисъл, тъй като по същество е едно и също. Втората минута не се различава по нищо от първата. После ще издържите без мисли в продължение на три минути - броят на минутите е без значение.

След като веднъж сте намерили пътя... а пътят не е нещо, което може да ви бъде обяснено - просто трябва да седнете със затворени очи и да се вгледате в собствените си мисли.

В началото мислите ви ще се блъскат като коли в най-натоварените часове на уличното движение, но малко по малко ще усетите как улицата постепенно се освобождава; все по-малко коли, все по-малко мисли минават, движат се все по-малко хора и разстоянията между колите и хората стават все по-големи.

Ако проявите търпение и упорство, след три месеца ще успеете да постигнете една минута мълчание.

Не знам дали президентът Рейгьн е преживял това, защото човек едва ли ще стане президент на една държава или политик, ако някога е преживявал подобно нещо. Политиката и президентството не са за хора, които медитират, те определено са за посредствените. За глупаци и малоумни.

Някой ми каза, че преди да стане президент, Рейгьн имал маймунка.., Току-що ми го казаха, не знам дали е вярно. Когато го избрали за президент, един от моите американски саняси ми донесе снимка на Роналд Рейгьн с маймунката и ми каза: "Днес обявиха Рейгьн за президент, какво мислиш?"

Дълго се вглеждах в снимката. Санясинът като че ли се притесни и попита: "Какво става? Какво толкова търсиш в снимката?"

Казах му: "Не разбирам кой е Рейгън и коя е маймуната. Тук виждам двама, но не знам кой от тях е избран за президент".

Той се засмя и ми показа снимката на Рейгън. Спомням си какво му отговорих: "По-добре да бяха избрали за президент маймуната".

От Кремъл положително биха последвали техния пример и щяха да изберат маймуната за министър-председател. Не биха допуснали Америка да върви с една крачка пред тях. И поне едно е сигурно - независимо дали маймуната ще властва в Белия Дом или в Кремъл, това ще спаси света от трета световна война, която ще унищожи човечеството и живота на земята. Политиците са маймуни. Всъщност, моля маймуните за извинение - политиците са много по-зле от тях. Но идеята си я бива, случва се понякога на някоя маймуна да й хрумне гениална идея. И ако си мисли наистина да я осъществи.

Мога да гарантирам, че ще науча преподавателите от всяко училище, колеж или университет как да постигнат мълчанието. Ще изпратя своите саняси из Цяла Америка да преподават мълчание.


Ошо  Библия том 1
Папка: Ошо - Библия | Посещения: 943 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.162.50.232