Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


13:33
27.06.2017
Вторник
54.162.47.106


Онлайн: 5
Гости: 5
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Възгледът за Тантра » Ошо. Човекът е мит

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Човекът е мит

25 април 1977 г.

За мухата, която обича миризмата на гнилото месо, ароматът на сандалово дърво е отвратителен. Съществата, които се отказват от нирвана ламтят за долнокачественото царство на самсара.

Следата от волското копито, пълна с вода скоро ще пресъхне; така е и с ума, който е стабилен но е пълен с качества, които не са съвършени. Тези несъвършенства с времето ще пресъхнат, както солената морска вода, която става сладка, когато се пие от облаците.

Така и устойчивият ум, който работи за другите, превръща
Отровата на сетивните обекти в нектар.

Ако е неизразим,. човек никога не е неудовлетворен. Ако е невъобразим, трябва да е блажен от само себе си. Макар че от облака човек се страхува заради гръмотевицата.

Посевите узряват, когато от него се лее дъжд.

Човекът е мит и е най-опасният мит - защото ако вярваш, че човек съществува, тогава не се опитваш изобщо да го развиваш; няма нужда. Ако вярваш, че вече си човек, развитието се преустановява.

Все още не си човек, притежаваш възможността да бъдеш. Можеш да бъдеш. Можеш и да не бъдеш. Може да пропуснеш. Запомни, възможността може да бъде пропусната.


Човек не се ражда; това не е свършен факт. Не можеш да го приемеш за сигурно. Това е само една възможност. Човек съществува като зародиш, не като дърво - все още не. Човекът все още не е действителен, а разликата между възможното и действителното е голяма.

Човекът, така както съществува, е само една машина - работи, постига успехи в света, живее така наречения живот и умира. Но запомни, той не съществува. Функционира като механизъм; той е робот.

Човекът е машина. Да, тази машина може да развие в себе си нещо, което да я издигне над механицизма. Тази машина не е обикновена машина; притежава огромен потенциал да се издигне над себе си. Може да създаде нещо трансцедентално в своята структура. Понякога може да произведе Буда, Христос, Гюрджиев. Понякога е произвеждала човека, но ти недей да вярваш, че вече си човек. Ако вярваш, вярата ти е самоубийствена - защото след като повярваме веднъж, че нещо вече съществува, тогава преставаме да го търсим, преставаме да го създаваме, преставаме да го откриваме, преставаме да го развиваме.

Помисли само: някой болен човек, много болен човек, си мисли, че е здрав. Защо трябва тогава да ходи на лекар? Защо да взема някакви лекарства? Защо да се лекува? Защо трябва да иска да постъпва в болница? Той вярва, че е здрав, че има перфектно здраве... а умира! Неговата вяра ще го убие.

Затова казвам, че този мит е много опасен, най-опасният мит, който някога са създавали проповедниците и политиците: че човек вече се е появил на тази земя. Милионите хора на земята са само възможности; и за нещастие, по-голямата част от тях никога няма да се превърнат в действителност; за нещастие, много от тях ще умрат като машини.


Какво имам предвид, когато казвам, че човек е машина? Имам предвид, че човек живее чрез миналото си. Човек живее благодарение на една мъртва структура. Човек живее чрез навика. Живее рутинен живот. Човек продължава да обикаля в един и същи кръг, по един и същи маршрут... отново и отново, и отново. Не можеш ли да забележиш затворения кръг на твоя живот? Всеки ден правиш едни и същи неща: надяваш се, ядосваш се, желаеш, амбицираш се, възбуждаш се, разочароваш се. Отново се надяваш и отново се повтаря целият цикъл. Всяка надежда води до разочарование, никога не е обратното; а след всяко разочарование следва нова надежда - и цикълът започва отново.

На Изток наричаме това колелото на самсара. То е колело! Спиците са едни и същи. Ти си заблуждаван от него отново и отново. Отново започваш да се надяваш. А знаеш - надявал си се и преди, надявал си се хиляди пъти, ала нищо не е излязло от тази надежда. Само това, че колелото продължава да се върти - и продължава да те убива, продължава да унищожава живота ти.

Времето изтича през ръцете ти. Всеки загубен миг, е загубен завинаги, но ти продължаваш да повтаряш старото.

Това имам предвид, когато казвам, че човек е машина. Абсолютно съгласен съм с Георги Гюрджиев. Обичал да повтаря, че ти все още не притежаваш душа. Той е първият, който го е казал така драстично - все още не притежаваш душа. Да, душата в тебе може да се роди, но ти трябва да й помогнеш. Трябва да можеш да я родиш.

През вековете проповедниците са ти казвали, че вече притежаваш тази душа, че вече си този човек. Това не е така. Засега си само една възможност. Можеш да се превърнеш и в действителност, но митът трябва да се разруши. Разгледай истинския факт: Ти не си съзнателно същество, а ако не си съзнателно същество, как можеш да си човек?

Каква е разликата между камъка и тебе? Каква е разликата между животното и тебе? Каква е разликата между дървото и тебе? Разликата е в съзнанието - но колко съзнание притежаваш? Просто мъждука тук и там. Само понякога, в много редки моменти, ставаш съзнателен; и то е в продължение на няколко секунди и отново потъваш в подсъзнанието. Да, понякога се случва, защото то е твоята възможност. Понякога се случва, въпреки тебе.

Някой ден слънцето изгрява и ти си в хармония със съществуването - внезапно то се появява, неговата красота, неговата благословеност, неговият аромат, неговата светлина. Внезапно се появява и ти разбираш какво трябва да бъде, какво може да бъде, какво е. Но докато станеш наясно, че е тук, то вече е изчезнало. Остава само спомена. В много редки моменти: понякога в любовта, понякога, докато наблюдаваш пълната луна, понякога при изгрева на слънцето, понякога докато седиш в усамотена планинска пещера, понякога докато наблюдаваш детската игра, кикотенето; да, понякога в музиката, но това са редки моменти.

Ако обикновеният човек, така нареченият човек, има седем мига на осъзнаване през целия си живот, това вече е твърде много. Рядко, много рядко, блесва лъч и изчезва. А ти се връщаш към тривиалното си съществуване, безчувствено и мъртво. Това е така не само с обикновените хора: така е и с така наречените необикновени хора.

Онзи ден четох за Карл Юнг, един от най-забележителните психолози на нашето време. Но понякога човек се чуди, дали да нарича тези хора психолози или не. Той бил много неспокоен човек, не можел да си намери място. Не можел да остане на едно място нито за миг. Ще се върти и ще се клати; ще прави едно или друго. Ако няма какво да прави, ще пуши лулата си. Бил страстен пушач. По някое време получил сърдечен пристъп и лекарите му казали да престане да пуши - напълно да откаже тютюна. Възникнал голям проблем. Започнал осезателно да усеща своето неспокойствие. Чувствал, че ще се побърка. Разхождал се напред назад в стаята, излизал навън, без причина. Сядал на този, на онзи стол. И внезапно разбрал, че лулата е била от голяма полза. Тя била облекчението. Един вид облекчение от неспокойствието му. Попитал лекарите: "Мога ли да смуча празна лула? Позволявате ли ми? Празна лула! Това ще ми помогне."

Разрешили му и дълги години обичал да смуче ненатъпкана лула, представяйки си че пуши. Разглеждал лулата, държал я в ръка, играел си с нея. И това е един от най-великите психолози на нашето време! Какво безсъзнание! До такава степен е завладян от навика, до такава степен е завладян от подсъзнанието! Твърде детинско изглежда. И продължаваме да търсим аргументи; продължаваме да се преструваме пред себе си; продължаваме да защитаваме себе си, да се оправдаваме за това, което правим.

На четиридесет и пет години Карл Юнг се влюбил в една жена. Бил женен за жена, която много го обичала. Нищо нередно, но трябва да е предизвикало голямо безпокойство. Почти винаги около четиридесет и пет години, човек започва да чувства, че животът си е отишъл. Смъртта наближава. И тъй като смъртта е станала по-близка, или се отдаваш на духовното, или на секса.

Това са двете единствени защити: или се обръщаш в търсене на истината, на вечното, което не умира, или се отдаваш на еротични фантазии. Особено интелектуалците, тези, които са живели живота си посредством главата, са най-честите жертви на възрастта от четиридесет и пет години. Тогава сексът си отмъщава. Той е бил отхвърлян; но сега смъртта е по-близо. А човек никога не знае, дали отново ще се появи тук или не, дали ще има живот или не. Смъртта идва, а ти си живял посредством главата. Сексуалността изригва здравата.

Карл Густав Юнг се влюбва в млада жена. Това било в разрез с общественото му положение. Жена му се безпокояла, жена му го обичала много и му вярвала. Той разсъждавал красиво. Погледни неговото разсъждение - това е начинът, по който безсъзнателният човек продължава да живее. Ще извърши нещо безсъзнателно, ще се опита да го рационализира и ще се опита да докаже, че то не е безсъзнателно: "Правя го съвсем съзнателно - всъщност, то трябва да се направи."

Какво направил той? Развил теорията, че на света съществуват два типа жени; едната, тип майка, грижовен тип, тип съпруга; а другата тип метреса, любовница, която се превръща във вдъхновение. Един мъж се нуждае и от двете - а мъж като Карл Густав Юнг със сигурност се нуждае и от двата типа. Необходимо му е и вдъхновение. Необходима му е и грижовна жена; това прави неговата съпруга - тя е любеща, майчински тип. Но това не може да удовлетвори неговите потребности - той се нуждае и от вдъхновение, нуждае се и от романтична жена, любовница, която може да му осигури бляновете; това му е необходимо. Юнг развил такава теория. Това е чисто рационализиране.

Ала никога не развил другата част на теорията, че и мъжът е два типа. В този пункт може да се открие неговото рационализиране. Ако беше истинско прозрение, тогава и другата част, че мъжът е два типа, любовник и баща... че и жената на Юнг се нуждае от двама мъже! Ако Юнг счита себе си за тип-любовник, тогава тя ще се нуждае от тип-баща. Ако Юнг счита себе си тип-баща, тогава тя ще се нуждае от тип-любовник. Но тази част от теорията той никога не създал. Ето поради тази причина можеш да разбереш, че това не е прозрение. То е само номер на ума, рационализиране.


Продължаваме да рационализираме нещата. Вършим всичко несъзнателно. Правим ги, без да знаем защо ги правим. Но не можем да приемем факта - много е унизително да приемем, че:

"Направих нещо, без да го съзнавам и без да знам защо." Внимавай за рационализирането.

Как може такива хора да са от полза за останалите? Добре известен факт е, че много от пациентите на Юнг са се самоубили. Защо? Дошли са, за да получат помощ - защо са се самоубили? Нещо в самата основа трябва да не е наред. Анализът му е въшлив. Той е много арогантен мъж, много егоистичен; непрекъснато готов да се сражава. Може би цялата му психоанализа е създадена в резултат от надменното му отношение към Зигмунд Фройд. Може би е въпрос на рационализиране, защото той е страдал от същите проблеми, за които си е мислил че помага на другите.

Юнг винаги се е страхувал от духове; дори на стари години е продължавал да се страхува от духове. Приживе не е публикувал най-важната си книга, защото се е страхувал, че хората ще разберат това. Спомените му били публикувани, но искал да е сигурен, че това ще стане след смъртта му. Е, що за истина и автентичност е това? Толкова се страхувал да не открият че греши или че не е прав за нещо, че не позволил никога нито един факт за живота му да бъде разкрит, докато бил жив.

Четох един виц:
При психиатъра дошъл един човек и му разказал историята на своя живот, за преживяванията от своето детство, за емоционалния си живот, навиците си на хранене, професионалните си проблеми и за всичко, за което можел да се сети.

- Добре - казал докторът, - не ми изглежда нещо да не е наред с вас. Изглеждате толкова нормален, колкото съм и аз.
- Но, докторе - протестирал пациентът с нотка на ужас в гласа, - вижте тези пеперуди. Не мога да ги издържам. Те са навсякъде около мене.
- За Бога - извикал докторът, отдръпвайки се, - не ги изтръсквай върху мене!

Пациентите и докторите, всички са в една лодка. Психоаналитиците и тези, които те анализират, не се различават твърде много. Това е игра. Може би психоаналитикът е по-интелигентен, но това не означава, че познава реалността - защото, за да познаваш реалността, трябва да станеш съвършено съзнателен; не съществува друг начин. Въпросът не е в интелектуалното разсъждение. Това няма отношение към твоето философстване. За да познае реалността, човек трябва да израсте по отношение на своето съзнание.

Гюрджиев имал навика да говори за бъдещата психология. Обичал да повтаря, че психологията все още не съществува! Най-напред трябва да се появи човекът, след това може да съществува науката за човека. Точно сега това, което съществува, не е психология. Може би тя е наука за машината, каквато човекът е в момента.

Психологията може да съществува само до Буда. Буда живее със съзнание. Можеш да разбереш какво представлява неговата психика, неговата душа. Да, можеш да откриеш нещо нередно в неговия механизъм и тази нередност може да бъде оправена. Това, което познаваме днес като психология, не е нищо друго, освен чист бихейвиъризъм. В този смисъл Павлов и Скинър са далеч по-истински, отколкото Фройд и Юнг - защото разглеждат човека като машина. Те са точни по отношение на човека, който съществува в момента, въпреки че не са абсолютно точни, защото според тях, това е последната степен от развитието: човек не може да бъде друг. В това се състои тяхната ограниченост: според тях човек може да е само машина. Точни са, що се отнася до днешния ден - човек е машина - но според тях човек не може да е друг... тук грешат. Ала Фройд, Юнг и Адлер са по-неточни, защото според тях човекът вече съществува: всичко, от което имаш нужда, е да изследваш човека и ще го познаеш. Ала човекът все още не съществува. Все още е съвсем безсъзнателен феномен.

Човекът е мит - нека това бъде едно от основните разбирания. То ще ти помогне да се измъкнеш от лъжата, от заблудата.

Тантра се стреми да те направи по-съзнателен. Самата дума "тантра" означава разширяване на съзнанието. Идва от санскритския корен "тан": "тан" означава разширяване. Тантра означава разширяване на съзнанието - и основният факт, най-фундаменталният факт, който трябва да се разбере, е, че ти си заспал дълбоко, че трябва да бъдеш събуден.

Тантра вярва в училищните методи - и това трябва да разбереш. В този смисъл Гюрджиев е един от най-великите тантрики на нашето време. Например: ако някой спи, съществува много малка вероятност да се събуди сам. Разгледай го по следния начин: На Нова година си обещаваш, както си го правил много пъти досега и са изминали много Нови години, даваш си обещание. че вече няма да пушиш - идва Новата година и си викаш, че сега вече трябва да го направиш. Заричаш се, че никога вече няма да пушиш, но не го съобщаваш на другите; страх те е да го направиш. Да го съобщиш на останалите е опасно, защото добре познаваш себе си: много пъти си нарушавал обещанията си - това е много унизително. Затова го запазваш за себе си. След това съществува вероятност едно на сто да сдържиш обещанието си; деветдесет и девет процента е възможността да не успееш.

Ти си несъзнателно същество; твоето заричане не означава много. А ако отидеш и разкажеш на всички в града - приятели, колеги, деца, жена - отиваш и разправяш на всички "зарекох се да не пуша", съществува по-голяма вероятност, поне десет процента, да не пропушиш отново. При първия случай тя е един процент, сега е десет процента. Деветдесет процента е вероятността да пропушиш отново; но отказването от цигарите е завоювало повече почва, по-стабилно е. От един процент се е качило на десет процента. А ако се присъединиш към група от непушачи, към някоя общност на непушачи, тогава вероятността се увеличава допълнително: вероятността да не пушиш е деветдесет и девет процента, какво става? Когато си сам, нямаш никаква външна опора - ти си сам; по-лесно можеш да заспиш. И никой няма да разбере, затова не те е грижа, когато всички знаят. Това, че знаят, ще те държи в по-голяма степен нащрек. Сега твоето его е поставено на карта, престижът и честта ти са поставени на карта. А ако се присъединиш към общество на непушачи, вероятността се увеличава още повече - защото живееш посредством навиците си. Някой вади кутията с цигарите от джоба си и ти се вторачваш в своя джоб. Ти си твърде механичен: някой пуши, а ти започваш да си мислиш, колко е приятно да се пуши. Никой не пуши, движиш се в общество на непушачи и никой не ти напомня за цигарите; тогава постепенно навикът ще изчезне - безполезен е. Ако навикът е безполезен, малко по малко той изчезва; притежава тенденцията да се превърне в нещо мъртво. Освобождава те от своята хватка.

Тантра твърди, че човек може да се събуди само чрез групови методи, чрез училища. Затова настоявам толкова много на саняс. Сам, няма да имаш шанс. Заедно, вероятността е много по-голяма. Все едно в пустинята са се загубили десет човека, а през нощта е много опасно: враговете могат да ги убият. Дивите зверове могат да ги разкъсат, може да дойдат разбойници, да дойдат убийци - много е трудно. Тогава избират групов метод, казват: "всеки от нас ще е буден по един час." Да си мислиш, че всеки от тях може да остане буден осем часа през нощта, означава да искаш твърде много от безсъзнателния човек; но всеки от тях ще бъде буден по един час. И преди да си легне да спи, ще трябва да събуди някой от останалите; след това вероятността, поне един човек от групата да е буден през нощта, е много по-голяма.

Или, както Гюрджиев обичал да казва: Намираш се в затвора и искаш да излезеш на свобода. Сам, нямаш голям шанс, но ако се обединят всички затворници, тогава шансът е много по-голям - могат да отстранят охраната, могат да убият пазачите, могат да срутят стената. Ако всички затворници се обединят, имат много по-голям шанс да излязат на свобода.

Шансовете обаче се увеличават дори повече, ако се установи контакт с външни хора. С хора, които са на свобода. Това е значението на намирането на учител: да откриеш някой, който вече е извън затвора. Той може да окаже безценна помощ по много причини. Може да осигури необходимите неща, които ще ти потрябват, за да се измъкнеш от затвора. Може да наблюдава отвън и да ти съобщи, кога се сменят пазачите - в този интервал има шанс да се измъкнеш навън. Може да ти съобщи, когато стражата заспи. Може да създаде условия, стражата да се напие в точно определена нощ. Може да покани пазачите у тях на гости. Може да направи хиляди неща, които отвътре ти не можеш да направиш. Той може да намери помощ отвън. Може да създаде подходяща обстановка, та когато те освободят от затвора, хората да те приемат, да те подслонят, да те приемат в къщите си. Ако обществото не е готово да те приеме отвън, можеш да излезеш от затвора, но обществото ще те предаде обратно на затворническата управа.

Да си във връзка с някой, който вече е събуден, е необходимо. А да се събереш с тези, които искат да се събудят, също е необходимо. В това е смисълът на училищния метод, на груповия метод. Тантра е групов метод. Тя казва: Бъдете заедно. Открий всички възможности; хората могат да бъдат заедно и да обединят енергията си. Някой е интелигентен, друг е твърде обичлив. Двамата поотделно представляват само едната половина. Но заедно са по-цялостни.

Мъжът е едната половина, жената е другата половина. С изключение на тантра, всички останали се опитват да го постигнат без другия. Мъжът се е опитвал сам, жената се е опитвала сама. Тантра казва: защо не заедно  хванати ръка за ръка? Жената е едната половина, мъжът е другата половина  заедно те представляват по-висша енергия, по-цялостна енергия, по-здравословна енергия. Съберете се заедно! Нека ин и ян работят заедно. Вероятността да излезете навън ще се увеличи.

Другите методи използват борбата и притовоборството. Мъжът започва да се бори с жените, да избягва жените - вместо да използва възможността да му помогнат, започва да мисли за жената като за враг. Според тантра това е велика глупост; пилееш енергията си в безполезна борба с жените - защото има да се откриват по-големи неща. По-добре е да си осигуриш компанията на жената; дай й възможност да ти помогне и ти също й помогни. Работете заедно като една единица и имате по-големи шансове да се противопоставите на безсъзнателната природа.


Използвай всички възможности; само тогава има някакъв шанс да се развиеш в съзнателно същество, можеш да се превърнеш в Буда.


А сега сутрите - това са много важни сутри - първата сутра:

За мухата, която обича миризмата на гнилото месо, ароматът на сандалово дърво е отвратителен. Съществата, които се отказват от нирвана ламтят за долнокачественото царство на самсара.

Първото нещо: точно както казах - човекът е машина. Човек живее чрез навиците си, чрез миналото, чрез паметта. Човек живее чрез знанието, което е натрупал, което е добил преди. Затова продължава да пропуска новото... а истината винаги е нещо ново. Той е като мухата, която харесва миризмата на гнилото месо, отвратителна и воняща; ароматът на сандаловото дърво е отвратителен за мухата. Тя притежава определен тип памет, определено минало. Винаги си е мислела, че миризмата на гнилото месо е аромат. Това е нейното познание, това е нейният навик, това е нейната рутина  това е нейното мъртво минало. В един момент прелита покрай сандаловото дърво: ароматът на дървото ще й се стори като отвратителна и воняща миризма.

Не се изненадвай... точно това става и с тебе. Ако си живял прекалено дълго в тялото, тогава дори да се приближиш до човек, който живее в своята душа, ще усетиш, че нещо не е наред. Приближавайки се до Буда, няма да усетиш аромата; можеш дори да започнеш да усещаш лоша миризма. Това е твоята интерпретация - иначе защо хората са убили Исус? Исус бил сандалово дърво! И хората просто го убили. Защо хората са отровили Сократ? Сократ бил сандалово дърво! Но мухите - те разбират само собственото си минало, тълкуват всичко съобразно своето минало.


Един ден четох: Една проститутка, най-прочутата атинска проститутка, веднъж отишла при Сократ. При него имало няколко души, само няколко души, както тук има няколко души и Сократ им говорел. Проститутката се огледала наоколо и казала на Сократ:

- Защо? Защо такъв велик човек като тебе, а те слушат само няколко човека? Мислех си, че цяла Атина се е събрала тук! Освен това не виждам най-почитаните, най-уважаваните - политиците, свещениците, интелектуалците - не ги виждам тук. Какъв е проблемът? Ела, Сократ, някой ден в моята къща - ще ги откриеш да се редят на опашка!

Сократ отговорил:
- Права си - понеже задоволяваш универсалните нужди - а аз не. Привличам малцина, малцината избрани. Останалите не могат да усетят моя аромат. Те бягат! Дори и да ме срещнат, ме отбягват. Страхуват се. Ароматът е съвсем различен - казал Сократ.

Проститутката трябва да е била много интелигентна. Погледнала Сократ в очите, поклонила му се и казала:
- Сократ, приеми ме за едни от твоите приятели - и никога не го напуснала, превърнала се в част от това малко училище.

Трябва да е била жена с велико осъзнаване - толкова внезапна промяна. Моментално разбрала всичко. Но атиняни убили Сократ. Не харесвали този мъж. Човекът изглеждал твърде опасен. Срещу него били повдигнати много обвинения. Едното било че "Разрушава вярата на хората, разрушава ума на младите. Той е анархист. Ако му се позволи да живее още, ще изкорени обществото - той е най-опасният враг." Какво правел той?

Правел нещо абсолютно различно: опитвал се да формира състояние на отрицание на ума. Хората обаче си мислели: "Унищожава ума на хората." И те били прави, мухите. Да, младите били силно привлечени от Сократ - защото единствено младите може да бъдат привлечени от такива неща, единствено младостта притежава тази смелост. Дори и възрастни хора да дойдат при Сократ или при мене, те също са млади. Затова идват; в противен случай не могат да дойдат. Един стар, прогнил ум, не може да дойде при мене. Може тялото да е старо, но ако един възрастен човек дойде при мене, идва, само защото душата му все още е млада, все още има нещо младежко в нея; все още е способен да разбере новото, да усвои новото. Твърди се, че не можеш да научиш старото куче на нови номера - много е трудно. Старото куче знае старите номера и продължава да ги повтаря. Много е трудно да научиш на нещо стария ум.

А тези неща са радикално нови, диаметрално противоположни на всичко онова, на което си научен, та ако човек не е наистина млад, той не може дори да слуша за тях.

Затова младите били привлечени. Това било знак, че нещо от вечното, от вечната младост на космоса, се излива чрез Сократ.

Когато Исус е жив, ще откриеш, че го следват младите. Няма да откриеш млади хора да отиват на среща с папата - стари хора, умъртвени хора, отдавна, отдавна умрели, те отиват да видят папата. Когато истинският Шанкарачария беше жив, навсякъде около него можеше да откриеш млади хора. Но около Шанкарачария от Пури има само мъртви тела, телесни обвивки. Живите хора - не можеш да ги откриеш.

Можеш да отидеш в кой да е храм и ще намериш стари жени и мъже - младостта отсъства там. Всъщност, когато религията наистина присъства, тя е заобиколена от младостта; когато присъства истината, младостта е привлечена. Когато останат само лъжи, учения, догми, се появяват старите хора. Когато е привлечена младостта, означава, че истината е млада и привлича младостта. Когато истината е стара, почти мъртва, тогава привлича мъртвите хора.

Старите хора са привлечени единствено поради страха от смъртта. Когато остареят, дори атеистите се превръщат във вярващи... страхуват се. Когато младите са привлечени от нещо, то не е от страх, защото все още не познават смъртта; то е заради страхотната любов към живота. Това е разликата между истинските и неистинските религии. Неистинската религия се базира на страха; истинската религия се базира на любовта.


Трябва да си чувал, във всички езици съществува грозната дума: богобоязливост. Трябва да е била измислена от мъртвите, вцепенени, стари хора. Богобоязливост? Как може човек да се страхува от Бога? И ако се страхуваш от Бога, как можеш да Го обичаш? А ако Го обичаш, как можеш да се страхуваш от Него? Страхувал ли си се някога от този, когото обичаш? Страхувал ли си се някога от майка си, ако я обичаш? Страхувал ли си се някога от жена си, ако я обичаш? Ако обичаш, няма страх - любовта премахва страха. Боголюбие... романтична любов с Бог... екстатична любов с Бог...

Но това може да се случи единствено с младия ум. Дали младият ум е в младо тяло или е в старо тяло, това е без значение - но е възможно единствено за младия ум. Сократ бил осъден, защото привличал младите хора. Буда бил осъден, защото привличал младите хора. Но запомни завинаги: когато се ражда религия, младите се втурват от всички краища на земята.

Те са знак за това, че нещо е станало. Когато за някъде се втурнат старите хора, можеш да си сигурен, че там нищо не се е случило. Това не е мястото на действието! Там, където отидат младите, там е мястото на действието.

За мухата, която обича миризмата на гнилото месо, ароматът на сандалово дърво е отвратителен. Съществата, които се отказват от нирвана ламтят за долнокачественото царство на самсара.


Истината е неизвестното, мистериозното. Не можеш да подходиш към нея чрез старите си навици. Можеш да пристъпиш към нея, само когато си се освободил от всички стари навици.

Одеждата на християнският свещеник се нарича "навик"

Много хубава употреба на думата "навик". Да, казвам аз, когато си разсъблечен от всички навици, разголен от навиците, всички дрехи са смъкнати, не функционираш чрез паметта, а чрез съзнанието; това са две различни функции. Когато функционираш чрез паметта, не виждаш това, което е. Продължаваш да виждаш това, което си виждал преди това. Продължаваш да тълкуваш настоящето от гледна точка на миналото. Продължаваш да налагаш нещо, което не съществува. Продължаваш да виждаш неща, които ги няма и да не виждаш нещата, които са тук. Паметта трябва да бъде отстранена. Паметта е добра, използвай я, но истината никога не е била познавана чрез паметта. Как можеш да познаеш истината чрез паметта? Никога не си познавал истината в миналото.

Истината е непозната. Истината е чужда. Ще трябва да отстраниш паметта. Ще трябва да кажеш на ума си: "Тихо. Остави ме да видя без тебе! Остави ме да погледна с ясни, а не със замъглени очи. Никакви мисли, никакви вярвания, никакви свещени книги, никакви философии, никакви религии. Нека погледна директно, незабавно! Нека погледна в този момент, нека погледна в това, което е срещу мене." Само тогава си в хармония с мистерията на истината.

И помни: истината никога не се превръща в памет, дори когато си я познал, никога не се превръща в памет. Истината е така обширна, не може да се побере в паметта. Когато се появи отново и ти я познаеш, тя отново ще е нова. Никога не остарява, винаги е нова, винаги е свежа - това е едно от нейните качества, че никога не остарява, винаги е млада.


Затова, ако искаш да познаеш истината, казва Сараха на царя, Сър, ако наистина искаш да разбереш, какво е станало с мене, отстрани ума си. Знам, че си като муха. Живял си живота на тялото и ума: не познаваш нищо, което е над тях. Аз съм тук: аз съм над тях двете. И няма начин то да ти се обясни на езика на ума; не, не може да се обясни. Ако наистина искаш да го преживееш, можеш да го преживееш, но то не може да бъде обяснено.

Бог не може да бъде определен. Бог не може да бъде обяснен. Моля, запомни, никога не го обяснявай: защото ако го обясниш, ще го отдалечиш. Бог не може да се съдържа в мисълта, Бог може да се изживее, може да се обича. Можеш да се превърнеш в божество! Възможно е - но умът не може да обхване Бога. Умът е твърде тясно пространство. Той е като лъжичка за чай - а ти искаш да побереш в нея Тихия океан. Да, можеш да гребнеш малко солена вода с лъжичката, но това няма да ти даде представа за Тихия океан, за неговия простор. В твоята чаена лъжичка няма да има бури; няма да се надигнат огромни вълни. Да, ще има неговия вкус, но няма да е океанът.

Сараха казва: Ако искаш да ме видиш, господине, ще трябва да отстраниш ума - притежаваш ума на мухата. Притежаваш определени навици за мислене, за чувстване; притежаваш определени навици на живот. Живял си живота на тялото и ума и в най-добрия случай, това което знаеш до момента, си го чул - чел си свещените книги.

Самият Сараха преди това бил чел свещените книги на царя; наясно е с това. Познава това, което царят знае: неговото знание е само информация. Сараха казва: То се случи с мене! Но за да го видиш, ти трябва друг тип виждане.

Умът никога не се среща с истината, никога не я вижда. Пътищата на истината и пътищата на ума са абсолютно различни. Тя е една отделна реалност. Оттук и настояването на всички мистици на света за постигане състоянието на отрицание на ума. Това представлява медитацията по своята същност: състояние на отрицание на ума, състояние на отрицание на мисленето - и все пак абсолютно осъзнато, озарено от съзнанието, когато няма и една единствена мисъл, небето е изчистено от всички облаци, слънцето грее ярко.

Обикновено сме заоблачени от толкова много мисли, желания, амбиции, мечти, че слънцето не може да огрее. Скрито е зад тези плътни облаци. Желанието е облак, мисълта е облак, представата е облак - затова е необходимо да се разгонят облаците на човека, за да познае това, което е.


Сараха казва:
Съществата, които се отказват от нирвана ламтят за долнокачественото царство на самсара.

Самсара означава да живееш като тяло, ум, его. "Самсара" означава да живееш, насочен навън, "самсара" означава да живееш с предметите, "самсара" означава да живееш с идеята, че всичко е материя и нищо друго. "Самсара" означава трите отрови - власт, обществено положение, издигане - да живееш на света с идеята да имаш повече власт, повече престиж, повече пари... това и онова; да живееш сред нещата и заради нещата. Това е значението на думата "самсара" - света.

Погледни себе си: живял ли си някога с човека или живееш единствено с предметите? Твоята жена човек ли е или е предмет? Твоят мъж човек ли е или е предмет? Като към човек ли се отнасяш към съпруга си, като към висше, ценно само по себе си човешко същество или като към нещо полезно, което осигурява хляб и масло или пък към жената като към домакиня, която се грижи за децата? Дали жена ти е нещо ценно сама по себе си или е просто нещо полезно, предмет за употреба? Понякога я употребяваш сексуално, понякога я употребяваш по други начини - но употребата на човека означава, че за тебе той е предмет, а не човек.

Човекът не може да бъде използван; само предметите могат да се използват. Човекът не може да се купи; само предметите могат да се купят. Човекът притежава такава огромна ценност, такава божественост, такова достойнство - как можеш да употребяваш човека? Да, може да даде от своята любов, но не можеш да го използваш. И трябва да си благодарен. Бил ли си някога благодарен на жена си? Бил ли си някога благодарен на баща си, на майка си? Бил ли си някога благодарен на приятелите си? Понякога си благодарен на непознатия, но никога на своите хора - защото ги приемаш за нещо сигурно.

Да живееш с предмети, означава да живееш в самсара. Да живееш с хора, означава да живееш в нирвана. Щом веднъж започнеш да живееш с хората, предметите започват да изчезват. Обикновено дори хората биват сведени до предмети, но щом започнеш да живееш медитативен живот, дори предметите се превръщат в индивиди, дори дървото се превръща в индивид, камъкът се превръща в живо същество. Всичко, малко по малко, започва да притежава индивидуалност - защото Бог се простира из цялата вселена.

Сараха казва: Сър, живели сте в самсара и не можете да разберете пътя на нирвана. Ако наистина желаете да го разберете, ще трябва да го изживеете - не съществува друг начин. За да го познаеш, ще трябва да вкусиш от него. Аз съм тук, застанал пред тебе - а ти ми искаш обяснения! Пред теб стои нирвана, а ти ме питаш за теории? Не само това - трябва да си съвършено сляп - дошъл си да ме убеждаваш да се върна в твоята самсара?! Мухата ме убеждава да напусна гората от сандалово дърво с нейния аромат, заради миризмата на гнило месо. Да не си полудял? - казва Сараха на царя. Нека аз те убедя да дойдеш в моя свят, вместо ти да ме убеждаваш да се върна в твоя. Аз съм познал твоя свят, а освен това познавам и тази нова реалност. Мога да сравнявам. Ти си познал единствено твоя свят; не познаваш моята реалност - не можеш да сравняваш.

Когато Буда казва, че този свят е илюзия, медитирай върху това - защото познава и този свят. Когато някой атеист, материалист, някой комунист, каже, че светът на нирвана е само една илюзия, не е необходимо да му обръщаш внимание - защото той не го познава. Познава единствено този свят. Не можеш да се довериш на неговите твърдения за другия свят. Никога не е медитирал, никога не е влизал в него.

Погледни го: от всички, които са медитирали, нито един не е отрекъл вътрешната реалност - нито един от тях! Без никакво изключение, всички медитатори са се превърнали в мистици. Тези, които не са медитирали, познават единствено света на мухите и света на отвратителната гнила миризма на развалено месо. Живеят в прогнилия свят на предметите, но познават единствено него и, със сигурност, на техните твърдения не може да се вярва. На Буда може да се вярва, на Христос може да се вярва. На Махавира може да се вярва. Те са познали и двата! Познали са низшия и висшия; и заради познанието на висшия, твърдят нещо за низшия, върху което трябва да се медитира. Не го отхвърляй изцяло.

Например, Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао, те никога не са медитирали - а твърдят, че няма Бог. Ами това е все едно човек, който никога не е стъпвал в лабораторията на учения да твърди нещо за науката, човек който никога не е стъпвал в лаборатория да твърди, че теорията на относителността е дрън-дрън - на това не може да се разчита. Трябва да отидеш в лабораторията, да се запознаеш с висшата математика - трябва да го провериш! Само защото не можеш да го разбереш, не може да ти се позволи да го отречеш.


Много малко хора разбират теорията на относителността. Твърди се, че докато Айнщайн бил жив, само дванадесет човека в целия свят я разбрали. А според други, това е твърде преувеличено, броят не е верен - дори и дванадесет не я разбрали правилно. Заради това обаче не можеш да твърдиш, че тя не е вярна; не можеш да я поставиш на гласуване; не можеш да я победиш с избори. Ще трябва да преминеш през същия процес.

И, твърдението на Маркс, че няма Бог е просто едно тъпо изказване - без никога да медитира, да съзерцава, да се моли. Неговото изказване е без значение. Тези, които са медитирали, които са копали малко по-надълбоко в своите същества, са достигнали до същите истини.

Съществата, които се отказват от нирвана ламтят за долнокачественото царство на самсара.

Сараха казва: отказваш се от нирвана и продължаваш да преследваш илюзиите. Дошъл си да ме убеждаваш, сър? Погледни ме колко съм екстатичен. Погледни ме! Не съм онзи, който напусна твоя двор - аз съм напълно различен човек.

Опитва се да доведе съзнанието на царя до настоящия момент и успява. Трябва да е бил човек с много мощно присъствие. Изтегля царя от света на мухите, навън от света на гнилото месо. Изтегля го в света на сандаловото дърво и неговия аромат.


Втората сутра:
Следата от волското копито, пълна с вода скоро ще пресъхне: така е и с ума, който е стабилен но е пълен с качества, които не са съвършени. Тези несъвършенства с времето ще пресъхнат.

Той казва: Погледни! Върви някакъв вол, по земята остават неговите следи, те се пълнят с вода - колко дълго време ще остане тя там? Рано или късно ще се изпари и пълните с вода отпечатъци на вола, ще изчезнат. Но океанът остава завинаги. Въпреки че водата в отпечатъка от вола е същата, все пак има нещо различно.

Океанът остава винаги, нито се увеличава, нито намалява. От него се образуват големи облаци: той никога не се смалява. Големи реки изливат водите си в него: никога не се увеличава. Винаги остава един и същ. Ала тази малка следа от копитото на вола е пълна с вода точно сега; след няколко часа или дни тя ще изчезне, ще изсъхне - така е и с черепа и човешкия ум. Той е като следата от волското копито; такова дребно нещо. Побира съвсем малко вода - не й се доверявай прекалено много; тя вече изсъхва. Ще изчезне. Черепът е нещо много малко. Недей да си мислиш, че можеш да побереш космоса в черепа.

Освен това е нещо временно: никога не може да е вечно.

Следата от волското копито, пълна с вода скоро ще пресъхне; така е и с ума, който е стабилен но е пълен с качества, които не са съвършени, Тези несъвършенства с времето ще пресъхнат.

Какво държиш в малкия си череп? Какво е неговото съдържание? Желания, мечти, амбиции, мисли, представи, воля, емоции - това са нещата, които представляват неговото съдържание. Цялото съдържание ще пресъхне! Затова премести ударението от съдържанието върху съдържащото го. В това се състои цялата тайна на тантра. Обърни внимание на съда, а не на неговото съдържание. Небето е пълно с облаци; не обръщай внимание на облаците, вгледай се в небето. Не обръщай внимание на това, което е в главата ти, което е в ума ти - вгледай се в съзнанието си. Има емоции, гняв, любов, лакомия, страст, ревност - това представлява неговото съдържание. Зад тях е скрито безкрайното небе на съзнанието.

Човек, който живее посредством съдържанието, живее живота на машината. А човек, който започне да променя ударението от съдържанието върху съдържащото го, започва да живее живота на осъзнаването, на Буда.

И казва Сараха: Господине, съдържанието, което притежаваш в ума, скоро ще пресъхне - виж следата от волското копито! Главата ти не е по-голяма от него, черепът ти не е по-голям от него. Ала съзнанието ти е безгранично.

Това трябва да го разбереш: емоциите са ти в главата, ала съзнанието не е в главата ти. Всъщност, главата ти е в съзнанието! Съзнанието е обширно, безкрайно. Емоциите, желанията, амбициите, са в главата ти; те ще пресъхнат. Но дори когато главата ти бъде напълно отстранена и изчезне в земята, съзнанието ти няма да изчезне. Съзнанието не се съдържа в тебе: съзнанието те съдържа; то е по-голямо от тебе.

Има хора, които питат... понякога при мене идва някой и ме пита: "къде в човешкото тяло е душата? В сърцето? В пъпа? В главата? Къде се намира душата?" Те предполагат, че задават много уместен въпрос. Тя не е никъде в тялото - твоето тяло е в душата. Душата е по-обширно явление от твоето тяло. Душата те заобикаля.


Твоята душа и моята душа не се различават! Живеем в съществуването, живеем в океана на душата. Една душа ни обгръща, вътре и отвън. Това е една енергия. Аз не притежавам различна душа и ти не притежаваш различна душа. Имаме различни тела. То е почти същото като електричеството, което се движи през електрическата крушка, през радиото и телевизора, задвижвайки вентилатора... правейки хиляди различни неща. Вентилаторът се различава от електрическата крушка, ала електричеството, което ги привежда в движение, е едно и също.

Ние сме една енергия. Манифестираме я по различен начин, но реалността ни е една. Ако се вгледаш в съдържанието, ако аз се вгледам в съдържанието, тогава моите сънища са различни от твоите, със сигурност. Не можем да споделяме сънищата си. Аз имам мои амбиции, ти имаш твои амбиции. Не само не можем да споделяме сънищата си; нашите сънища си противоборстват. Моите амбиции се изправят срещу твоите амбиции; твоите амбиции се изправят против моите амбиции. Но ако забравим за съдържанието и просто се вгледаме в съзнанието, чистото съзнание, безоблачното небе - в такъв случай къде си "ти" и къде съм "аз"? Ние сме едно цяло.

В този момент съществува единение. И в този момент е налице универсалното съзнание.

Цялото съзнание е универсално. Подсъзнанието е частно. Съзнанието е всеобщо. В деня, в който наистина се превърнеш в човек, ти си всеобщ човек. Това е значението на "Буда": всеобщия човек - постигнал тоталното и абсолютно съзнание.

Човекът като машина е нещо различно. Трябва да разбереш това. Ако имаш проблеми с бъбреците, аз нямам. Ако аз имам главоболие, ти нямаш. Дори да ме обичаш, не можеш да споделиш главоболието си с мене. Дори аз да те обичам не мога да споделя твоята болка . Но ако двамата седим и медитираме, настъпва един момент, в който аз не притежавам съдържание в ума, ти също не притежаваш съдържание в твоя ум, няма да бъдем двама. Медитиращите започват като двама отделни души, но свършват като един.

Ако медитирате тук слушайки ме, тогава не сте много, а сте едно. И не само, че сте едно: говорещият и слушателите не са нещо отделно - тогава сме свързани в едно цяло. Дванадесет медитатори в залата за медитиране не са вече дванадесет човека: в стаята присъства едно медитативно качество.

Има една история: няколко души дошли да видят Буда. Ананда седял пред стаята, за да пази. Но хората се забавили вътре толкова дълго време. че Ананда се разтревожил. Много пъти поглеждал вътре, но те продължавали, продължавали, продължавали... след това влязъл вътре, за да види какво става. А там не открил никой - само Буда седял. Та попитал Буда:

- Къде отидоха тези хора? Тук няма друга врата, а аз седях пред единствената врата, къде изчезнаха те? А Буда казал:
- Те медитират.

Това е много хубава история. Всички те се потопили в медитация, а Ананда не можел да ги види, защото все още не бил медитатор. Не можел да види този нов феномен, това тотално превключване на енергията. Те не били там, защото не присъствали там като телата си; не присъствали там като своите умове. Тяхното его се стопило. Ананда може да види само това, което той може да види. Появила се нова реалност.

Веднъж при Буда пристигнал един велик цар. Неговият първи министър го убедил да отиде, но той бил много мнителна личност - каквито обикновено са политиците и царете. Много мнителен. Не искал да ходи там, но го направил поради политически причини, защото в столицата се разнесъл слухът, че той е против Буда; а всички хора били за Буда и той започнал да се страхува. Но бил дипломат, та отишъл да го види.

Заедно със своя първи министър, когато приближил до горичката, в която бил отседнал Буда заедно със своите десет хиляди монаха, започнал да се плаши ужасно. Извадил меча от ножницата и казал на своя министър:

- Какво става? Ти каза, че тук са отседнали десет хиляди човека, ние сме съвсем близо, а не се чува никакъв шум! Да няма някакъв заговор.

Първият министър се засмял и казал:

- Не познаваш хората на Буда. Прибери меча обратно в ножницата! Идвай - няма никакъв заговор или нещо подобно. Не трябва да се плашиш. Те няма да те убият. Не познаваш хората на Буда.

Но безкрайно подозрителен, поставил ръка на дръжката на меча, царят влязъл в гората. Бил изненадан. Не можел да повярва, че там имало десет хиляди човека, които седели безмълвно под дърветата, като че ли нямало никой. Попитал Буда:

- Това е чудо - десет хиляди човека. Дори и десет човека вдигат ужасен шум - какво правят тези хора? Какво е станало с тези хора? Да не би нещо да не е наред? Още ли са живи? Приличат на статуи! И какво правят, като седят тук? Трябва да правят нещо!

Буда казал:
- Правят нещо, но няма какво да се прави с външното. Правят нещо в своя вътрешен свят. Не са в телата си, те са в съществата си, в самата си сърцевина. И точно сега те не са десет хиляди човека - всички те са част от съзнанието.


Третата сутра:
Както солената морска вода, която става
сладка, когато се пие от облаците.
Така и устойчивият ум, който работи за другите, превръща
отровата на сетивните обекти в нектар.


Основното отношение на тантра е: сетивното може да се трансформира във върховно, материята може да се трансформира в ум, подсъзнанието може да се трансформира в съзнание.

Съвременната физика твърди, че материята може да се трансформира в енергия, енергията може да се преобразува в материя. Всъщност, те не са две различни неща, а една и съща енергия, която функционира като две форми. Тантра твърди, че сексът може да се преобразува в самадхи - същия подход; много основен и фундаментален. Низшето може да се преобразува във висше, защото низшето и висшето са свързани; това е стълба. Те никога не се отделят, никъде не се разделят; между тях не съществува празнина. Можеш да се придвижваш от низшето към висшето, можеш да се придвижваш от висшето към низшето.

Тази стълба е това, което представлява човекът. Може да съществува на най-долното стъпало; това е негово решение. Може да се изкачи нагоре, може да съществува на най-горното стъпало. Може да съществува като див звяр или да съществува като Буда - и двете са негови стъпала, най-долното и най-горното. Човекът е стълба. Може да изпадне в дълбоко безсъзнание и да се превърне в камък, и да се издигне до абсолютното съзнание, и може да се превърне в Бог. Но двете възможности не са отделени - това е хубавото на тантра.

Тантра не разделя. Тантра е единствената религия, която не е шизофренична. Тантра е единствената религия, която наистина е нормална - най-нормалната религия - защото тя не разделя. Ако разделяш, предизвикаш раздвояване. Ако кажеш на хората, че тялото е нещо лошо, че тялото е врагът, че тялото трябва да бъде осъдено, че тялото служи на дявола, тогава предизвикваш раздвоение в човека, в такъв случай човек започва да се страхува от тялото. И след това, малко по малко, създава непреодолима пропаст и е разкъсан на две части. Разкъсван е в противоположни посоки. Тялото тегли към себе си, умът тегли към него си - създава се конфликт и хаос.


Тантра твърди, че ти си едно; не е необходимо да има хаос. Можеш да се смесиш в една реалност. Не е необходимо да има конфликт, не е необходимо да си разкъсан на две. Не е необходимо да се побъркваш. Можеш да обичаш всичко, което представляваш и да го развиваш - с дълбока любов, грижливо, творчески, то може да бъде развито. Тялото не е враг на душата ти; тялото е ножницата на твоя меч. Тялото е храм, то е твое убежище. То не е враг, то е твой приятел.

Тантра отстранява всички видове насилие - не само насилието към другите, но и насилието към себе си. Тантра казва: Обичай реалността в нейната тоталност. Да, много може да бъде развито, но еволюцията е чрез любовта. Не е необходимо да се бориш.

Както солената морска вода, която става сладка, когато се пие от облаците.

Не можеш да пиеш солената морска вода; твърде солена е, цялата е солена. Ще умреш, ако пиеш солена вода. Но когато облаците изтеглят водата от морето, тя става сладка - и след това можеш да пиеш от нея.

Сараха казва: Самадхи е като облака, медитативната енергия е като облака, която превръща сексуалната енергия във висши царства, която превръща физическото ти съществуване в нефизическо съществуване, която превръща соленото, горчиво изживяване на света в сладкото, нектароподобно изживяване на нирвана. Самсара сама по себе си се превръща в нирвана, ако можеш да създадеш облак, който я преобразува. Този облак, Буда в действителност го е наричал дхармамегха самадхи - самадхи на облака на основния закон - дхармамегха самадхи.

Можеш да създадеш този облак. Този облак се създава с медитация. Продължаваш интензивно да медитираш, отстранявайки мислите, отстранявайки желанията, амбициите: постепенно, съзнанието се превръща в пламтящ огън - облакът е тук. След това чрез този огън можеш да трансформираш всичко. Този огън видоизменя, този огън е алхимичен. С помощта на медитацията низшето се превръща във висше, металът се превръща в злато.

Както солената морска вода, която става
сладка, когато се пие от облаците.
Така и устойчивият ум, който работи за другите, превръща
отровата на сетивните обекти в нектар.

Две неща: първо, човек трябва да създаде облак за медитация в своето същество; и второто нещо е състраданието - човек, който работи за останалите. Буда настоява за двете неща: медитация и състрадание - праджян и каруна. Твърди, че понякога медитиращият може да стане прекалено егоистичен; и тогава нещо не е както трябва. Медитирай, наслаждавай се, но споделяй тази наслада, непрекъснато я споделяй с другите. Недей да я криеш, защото щом започнеш да я криеш, егото започва да расте. Никога нищо недей да криеш. В момента, в който я постигнеш, дай я и ще добиваш все повече и повече, и повече. Колкото повече даваш, толкова повече ще добиваш. След това всичко се превръща в нектар. Всичко е нектар - трябва само да знаем как да го превърнем, трябва да познаваме алхимията.


Последната сутра:
Ако е неизразим, човек никога не е неудовлетворен, ако е невъобразим, трябва да е блажен от само себе си. Макар че от облака човек се страхува заради гръмотевицата.

Посевите узряват, когато от него се лее дъжд.


Неизразимото... Сараха казва: Недей да ме питаш какво е това - то е неизразимо, не може да се изкаже. Не може да се изрази. Не съществува език, който може да го изрази. Но може да се преживее. Вгледай се в моето задоволство от съдбата ми! Виж колко удовлетворен съм станал! Познаваше ме и преди -колко неспокоен бях, колко неудовлетворен от всичко. А всичко ми беше под ръка; бях твой фаворит, за мене имаше всичко - и все пак не бях удовлетворен. Погледни ме сега! Живея на гробищата, нямам дори покрив над главата си! И не живея с царе и царици; живея с тази жена. Погледни обаче в очите ми... колко съм удовлетворен. Можеш ли да забележиш, че се е случило нещо неизразимо? Можеш ли да усетиш моята еманация? Толкова ли си безчувствен и мъртъв, че се нуждаеш от обяснения?

Ако е неизразим, човек никога не е неудовлетворен...

Това е единственият критерий за това, дали човек е достигнал до истината или не - той никога няма да е неудовлетворен. Неговото задоволство е абсолютно. Не можеш да го извадиш от неговото доволство. Не можеш да го направиш неудовлетворен. Каквото и да се случи, той си остава същия, удовлетворен. Успех или неуспех, живот или смърт, приятели или неприятели, любовници или не - няма никакво значение. Неговото спокойствие, тишина, са съвършено абсолютни. Той е центриран.

Ако е неизразим, човек никога не е неудовлетворен...

Ако това, което не може да се изкаже, се е случило, тогава съществува само един начин то да се познае и този начин е да се види удовлетворението от живота.

Ако е невъобразим, трябва да е блажен от само себе си...

А аз знам, казва той, не можеш да си представиш, какво е станало с мене. Как можеш да си го представиш? Никога не си го познавал. Представата винаги повтаря това, което вече знаеш.

Можеш да си представиш щастието; можеш да си представиш неговите части и елементи. Можеш да си представиш нещастието; познал си го, голяма доза от него. Можеш да си представиш щастието, дори ако не го познаваш - можеш да си го представиш като противоположното на нещастието. Как обаче можеш да си представиш блаженството? Не си го познал. И то не притежава своя противоположност; то не е двойнствено. Невъзможно е да си го представиш.

И така Сараха казва: Аз мога да разбера - ти не можеш да си го представиш - но аз не казвам, да си го представиш. Гледай! То е представено тук. И ако не можеш да си го представиш, това също е един от критериите за истината - не можеш да си представиш истината. Може да бъде видяна, но не можеш да си я представиш. Можеш да я видиш, но не можеш да мечтаеш за нея. Това е разликата между видението и сънуването.

Сънят е твой: видението не е твое.


Христос е видял Бога и в свещените книги пише, че е имал видение. Психоаналитиците днес ще кажат, че това е било просто сън; те не познават разликата между видението и съня. Сънят е твой: ти си го представяш: ти го пораждаш; то е твоя фантазия. Видението е нещо, за което никога не си си помислял - дори за част от нея никога не си си помислял. Ако е нещо съвършено ново, тогава е видение. Видението е от Бога; сънят е от твоя ум.

Ако е невъобразим, трябва да е блажен от само себе си...

Погледни ме - не можеш да си представиш какво се е случило. Гледай, наблюдавай, хвани ме за ръката! Приближи се до мене. Бъди открит към мене, така че моите вибрации да могат да завибрират в твоето същество - и неизразимото и невъобразимото могат да се изживеят.

И Сараха казва: знам... трябва да е видял, че царят малко се страхува. Виждам го всеки ден: хората идват при мене и ги виждам, че треперят, страхуват се и казват: "Страхуваме се Бхагван." Знам! Сараха трябва да е видял, че дълбоко в себе си царят се страхува - може би не външно. Той бил велик цар, трябва да е бил много възпитан човек; трябва да е стоял изправен, но дълбоко в себе си вероятно се е страхувал.

Винаги когато си близо до човек като Сараха или Буда, е задължително да се страхуваш. Онази вечер при мене дойде един млад човек и каза:

- Но защо се страхувам от вас? Не сте ми направили нищо лошо - защо се страхувам от вас? Обичам ви, сигурен съм, но защо се страхувам от вас?

Това е естествено, когато се приближиш до някоя пропаст, какво друго можеш да очакваш? Ще се уплашиш. Съществува голяма вероятност да паднеш в нея и никога вече да не се оправиш. Това ще бъде безвъзвратно, безвъзвратно - ще бъдеш напълно, съвършено загубен. Страхът е естествен.


Сараха казва:
Макар че от облака човек се страхува заради гръмотевицата...

Той казва: Аз съм като облак, а ти се страхуваш заради гръмотевиците, заради светкавиците. Но запомни:
Посевите узряват, когато от него се лее дъжд.

Ако ми позволиш да валя върху тебе, семената ще поникнат, господине, и човекът, който все още е скрит в тебе, който все още не е роден, ще се роди; ще можеш да узрееш, да възмъжееш; ще можеш да разцъфтиш, каня те, казва Сараха, за богата жътва... жътвата на съзнанието, жътвата на осъзнаването.


ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том   
ОШО
Папка: Ошо - Възгледът за Тантра | Посещения: 871 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.162.47.106