Ошо. Този сладкиш е много вкусен



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:29
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За смелостта » Ошо. Този сладкиш е много вкусен

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]


Ошо. Този сладкиш е много вкусен

Любовта е нещо много рядко. Да срещнеш един човек в неговия център значи да преминеш през революция, защото ако искаш да срещнеш човека в неговия център, ще трябва да позволиш на този човек да достигне и до твоя център. Ще трябва да станеш уязвим, напълно уязвим, отворен.

Това е рисковано. Да позволиш на някой да достигне твоя център е рисковано, опасно, защото никог
а не знаеш какво ще ти направи този човек. А веднъж щом всичките ти тайни станат известни, веднъж щом твоята скритост се открие, веднъж щом се откриеш напълно, никога не знаеш какво ще направи другият човек. Има страх. Ето защо ние никога не се отваряме.

Обикновено запознанство - и смятаме, че вече любовта се е случила. Срещат се перифериите, а си мислим, че ние сме се срещнали. Ти не си периферията. В действителност периферията е границата, където свършваш, просто оградата около теб. Това не си ти! Периферията е мястото, където ти свършваш и започва светът.

Дори съпрузи и съпруги, които може да са живели заедно в продължение на много години, може да са просто познати. Те може да не са се опознали взаимно. А колкото повече живееш с някого, толкова повече забравяш напълно, че центровете са останали непознати.

Така че първото нещо, което трябва да се разбере, е, че не трябва да смяташ запознанството за любов. Можеш да се любиш, можеш да си сексуално свързан, но сексът също е периферен. Докато центровете не се срещнат, сексът е просто среща на две тела. А срещата на две тела не означава, че вие се срещате. Сексът също си остава запознанство - физическо, телесно, но все още си е само запознанство. Можеш да позволиш на някого да влезе до твоя център само когато не се страхуваш, когато не си уплашен.

Има два вида живот: единият е ориентиран към страха, а другият към любовта. Ориентираният към страха живот не може никога да те доведе до дълбоки взаимоотношения. Ти си оставаш уплашен, а на другия не може да се позволи, не може да бъде допуснат да проникне в теб до самата ти сърцевина. До някаква степен допускаш другия, след което идва една стена и всичко спира.

Ориентиран към любовта човек е този, който не се страхува от бъдещето, който не се страхува от резултата и последствията, който живее тук и сега. Не се притеснявай за резултата, това е ориентиран към страха ум. Недей да мислиш какво ще излезе от това. Просто бъди тук и действай тотално. Недей да пресмяташ. Този, който е ориентиран към страха, винаги пресмята, планира, урежда, взима предпазни мерки. По такъв начин прахосва целия си живот.


Чух за един Дзен-монах...

Той бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.

Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
- Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара? Старият ученик отвърнал:
- Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.

Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.

А всички се тревожили - като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът? - Ученикът извадил сладкиша - и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умирайки, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
- Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
- Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
- Учителю, какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме?
Учителят се усмихнал и рекъл:
- О, този сладкиш е много вкусен.

Ето човек, който живее тук и сега: Този сладкиш е много вкусен. Дори и смъртта е без значение. Следващият момент няма смисъл. Този момент, този сладкиш е вкусен. Ако можеш да бъдеш в този момент, в този настоящ момент, в това настояще, в тая пълнота, само тогава можеш да обичаш.

Любовта е рядко цвете. То се случва само понякога. Милиони и милиони хора живеят с фалшивата представа, че са влюбени. Те вярват, че обичат, но това е само тяхно вярване.

Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.

Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.


И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.

Във вашата любов винаги има страх. Съпругът се страхува от съпругата, тя се страхува от него. Влюбените са винаги уплашени. Тогава това не е любов. Тогава то е просто споразумение между двама уплашени човека, които зависят един от друг, борят се, експлоатират се, манипулират се, контролират се, доминират се, притежават се - но това не е любов.

Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм. Ако обичаш, можеш напълно да забравиш за Бога - защото чрез любовта Всичко ще ти се е случило: медитация, молитва, Бог, всичко ще ти се е случило. Това има предвид Исус, когато казва, че Бог е любов.

Но любовта е трудна. Трябва да се остави страхът. И това е странното - че си толкова уплашен, а няма какво да губиш.

Мистикът Кабир е казал някъде: „Вглеждам се в хората... Те са толкова уплашени, но не мога да видя защо - тъй като те нямат какво да губят." И още: „Те са като човек, който е гол, но никога не отива да се изкъпе в реката, защото го е страх - къде ще изсуши дрехите си?" Това е ситуацията, в която се намираш - гол, без дрехи, но винаги се притесняваш за дрехите.

Какво имаш да губиш? Нищо. Това тяло ще бъде взето от смъртта; преди да го вземе смъртта, дай го на любовта. Каквото и да имаш, ще ти се вземе; преди да ти бъде взето, защо да не го споделиш? Това е единственият начин да го притежаваш. Ако можеш да споделяш и да даваш, ти си господар. Ще ти бъде взето - няма нищо, което да можеш да задържиш завинаги. Смъртта ще унищожи всичко.

Значи, ако сте ме следвали правилно, борбата е между смъртта и любовта. Ако можеш да даваш, няма да има смърт. Преди да ти се вземе каквото и да било, ти вече ще си го дал, ще си го подарил. Не може да има смърт.

За любящия човек не може да има смърт. За този, който не обича, всеки момент е смърт, защото във всеки момент нещо му се отнема. Тялото изчезва, той губи всеки един момент. И тогава ще има смърт и всичко ще бъде унищожено.

Какво е страхът? Защо толкова се страхуваш? Дори и ако всичко се знае за теб и ти си една отворена книга, защо да се страхуваш? Как това може да ти навреди? Просто фалшиви концепции, просто възпитание, дадено от обществото - че трябва да се криеш, че трябва да се предпазваш, че трябва непрекъснато да си във войнствено настроение, че всеки е враг, че всички са против теб.

Никой не е против теб! Дори и да чувстваш, че някой е против теб, и той не е против теб - защото всеки се интересува от себе си, а не от теб. Няма от какво да се страхуваш.

Това трябва да бъде разбрано, преди да може да се случи истинското взаимоотношение. Няма от какво да се страхуваш.

Медитирай върху това. И тогава позволи на другия да влезе в теб, покани го да влезе в теб. Не създавай никъде никакви бариери; стани като коридор, който е винаги отворен, без ключалки, да нямаш в себе си врати, да нямаш затворени врати. Тогава любовта е възможна.

Когато два центъра се срещнат, тогава има любов. А любовта е алхимичен феномен - все едно както когато се срещнат водород и кислород и се получава нещо ново, вода. Можеш да имаш водород, можеш да имаш и кислород, но ако си жаден, те няма да са ти от полза. Можеш да имаш колкото си искаш кислород, колкото си искаш водород, но жаждата няма да премине.

Когато два центъра се срещнат, се създава нещо ново. Това ново нещо е любов. И то е точно като водата - утолява жаждата на много, много животи. Изведнъж ставаш задоволен. Това е видимият знак на любовта: ставаш задоволен, като че ли си постигнал всичко. Няма вече какво да се постига, достигнал си целта. Няма по-нататъшна цел, съдбата се е осъществила. Семето е станало цвете, достигнало е до своя пълен цъфтеж.

Дълбокото доволство е видимият признак на любовта. Когато един човек е влюбен, той е в дълбоко задоволство. Любовта не може да се види, но задоволството, дълбокото удовлетворение около него... всеки негов дъх, всяко негово движение, самото му същество е задоволено.


Може да се учудваш, когато казвам, че любовта премахва желанията в теб, но желанието идва с незадоволеността. Ти желаеш, защото нямаш. Желаеш, защото смяташ, че ако имаш нещо, то ще ти даде доволство. Желанието идва от неудовлетвореност.

Когато има любов и два центъра са се срещнали, разтворили са се и са се слели, и се е появило едно ново алхимично качество, има доволство. Като че ли цялото съществувание е спряло - никакво движение. Тогава настоящият момент е единственият момент. И тогава можеш да кажеш: „О, този сладкиш е толкова вкусен." Дори и смъртта не означава нищо за човек, който е влюбен.


За смелостта
Ошо
Папка: Ошо - За смелостта | Посещения: 1079 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]
Контакт          54.205.8.87