Думата „смелост" е много интересна. Тя идва от латинския корен cor, което означава сърце. Думата „смелост" идва от корена cor - cor означава сърце - значи да си смел означава да живееш със сърце. А слабите, само слабите хора живеят с главата си - уплашени, те се обграждат със сигурността на логиката. Уплашени, те затварят всички прозорци и врати - с богословие, с концепции, с думи, с теории - и се скриват вътре зад тези затворени врати и прозорци.

Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш; той означава да навлезеш в непознатото. Той означава да оставиш миналото и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Животът е опасен и само страхливците могат да избегнат опасността - но тогава те вече са умрели. Този, който е жив, истински жив, интензивно жив, винаги ще навлиза в непознатото. Там има опасност, но той ще поеме риска. Сърцето винаги е готово да поеме риска, сърцето е хазартен играч. Главата е бизнесмен. Главата винаги пресмята - тя е хитра. Сърцето не пресмята.

Английската дума за смелост е прекрасна, тя е много интересна. Да живееш чрез сърцето означава да откриеш смисъла. Поетът живее чрез сърцето и малко по малко в сърцето си започва да се вслушва в звуците на непознатото. Главата не може да слуша, тя е много далеч от непознатото.

Какво е умът ви? Той е всичко, което познавате. Той е миналото, мъртвото, това, което си е отишло. Умът не е нищо друго освен натрупаното минало, паметта. Главата мисли за миналото, сърцето мечтае за бъдещето.

Бъдещето все още предстои да дойде, да се случи. Бъдещето е все още една възможност - то ще дойде, то вече идва. Във всеки момент бъдещето се превръща в настояще, а настоящето се превръща в минало. В миналото няма възможности, то е вече употребено. Вече си се отдалечил от него - то е изчерпано, то е нещо мъртво, то е като гроб. Бъдещето е като семе - то идва, то непрекъснато идва, винаги достига и се среща с настоящето. Ти винаги се движиш. Настоящето не е нищо друго освен движение в бъдещето. То е стъпката, която вече си направил, то отива в бъдещето.

Всеки човек в света иска да бъде истински, защото дори само това, че е истински, му носи толкова много радост и такова изобилие на блаженство - защо да бъде фалшив? Трябва да имате смелостта за едно малко по-дълбоко прозрение: Защо се страхуваш? Какво може да ти стори светът? Хората могат да ти се смеят. Това може да им се отрази добре - смехът винаги е лекарство, той е здравословен. Хората могат да те смятат за луд... само от това, че те смятат за луд, няма да станеш луд.

А ако си истински в своята радост, своите сълзи, своя танц, рано или късно ще се появят хора, които ще започнат да те разбират, които може да започнат да се присъединяват към твоя керван. Самият аз тръгнах сам по пътя, след което хората все прииждаха и прииждаха, и това се превърна в един световен керван! А аз не съм канил никого, просто правех това, което чувствах, че идва от сърцето ми.

Отговорността ми е към моето сърце, а не към когото и да било в света. Така и твоята отговорност е само към твоето собствено същество. Не върви против него, защото това означава да се самоубиеш, да се самоунищожиш. А каква е ползата? Дори и хората да те уважават, дори и да те смятат за един много трезв, порядъчен, достопочтен човек, тези неща няма да подхранят твоето същество. Те няма да ти дадат каквото и да е по-дълбоко прозрение в живота и неговата красота.

Колко милиони хора са живели преди теб на тази земя? Дори не им знаеш имената; дали изобщо са живели или не, няма никакво значение. Имало е светци и грешници, имало е много високоуважавани хора, имало е и всякакви ексцентрици, побъркани, но всички те са изчезнали - дори и следа не са оставили на земята.

Трябва да се интересуваш само от това да се погрижиш за тези качества, които можеш да вземеш със себе си, когато
смъртта разруши твоето тяло, твоя ум, и да ги защитиш, тъй като тези качества ще са единствените ти придружители. Те са единствените истински стойности, и хората, които са ги постигнали - само те живеят, другите само се преструват, че живеят.

Една тъмна нощ се чука на вратата на Юсел Финкелщайн. Юсел отваря вратата. Агентът на КГБ казва с рязък тон:
- Тук ли живее Юсел Финкелщайн?
- Не - отговаря Юсел, застанал там в своята оръфана пижама.
- Не ли? Ами кой си ти тогава?
- Юсел Финкелщайн.
Агентът на КГБ го събаря на земята:
- Не каза ли току-що, че не живееш тук?
- Че на това живот ли му казваш? - отговаря Юсел.

Просто да съществуваш не винаги означава, че си жив. Погледни живота си. Можеш ли да го наречеш благословия? Можеш ли да го наречеш дар, подарък от съществуванието? Би ли искал този живот да ти се дава все отново и отново?

Не слушай писанията - слушай своето сърце. Това е единственото писание, което препоръчвам: слушай го много внимателно, много съзнателно, и никога няма да сгрешиш. А като слушаш сърцето си, никога няма и да си в раздвоение. Слушайки сърцето си, ще започнеш да се движиш в правилната посока, без дори и да мислиш за това кое е правилно и кое погрешно.

Цялото умение на новото човечество ще се състои в тайната да слушаш сърцето си съзнателно, будно, с пълно внимание. И да го следваш, да отиваш навсякъде, където те води то. Да, понякога ще те вкарва в опасности - но тогава си спомни, че тези опасности са необходими за твоето узряване. Понякога ще те отклонява - но отново си спомни, че тези отклонения са част от израстването. Много пъти ще падаш - изправяй се отново, защото това е начинът, по който човек придобива сила: като пада и отново се изправя. По такъв начин човек придобива пълнота.

Но недей да следваш правила, наложени отвън. Никое наложено правило не може да бъде подходящо - защото правилата са създадени от хора, които искат да те управляват! Да, понякога в света се появяват велики просветлени - като Буда, Исус, Кришна, Мохамед. Те не са дали правила на света, дали са своята любов. Но рано или късно учениците им се събират и започват да създават правила за поведение. Още щом Учителят си замине, щом светлината си отиде, те се оказват в дълбока тъмнина и започват да търсят пипнешком някакви правила, които да следват, защото сега светлината, в която биха могли да виждат, вече я няма. Сега ще трябва да се осланят на правила.

Това, което е извършил Исус, е било прошепнато от неговото сърце, а това, което християните непрестанно вършат, не е шепотът на сърцето им. Те са подражатели - а в момента, в който започваш да подражаваш, ти обиждаш човешкото в себе си, обиждаш твоя Бог.

Никога не подражавай, бъди винаги оригинален. Не се превръщай в копие под индиго. Но това е, което се случва по цял свят - навсякъде все индигови копия.

Животът наистина е танц, ако си оригинален - а ти си предназначен да бъдеш оригинален. Виж само колко е различен Кришна от Буда. Ако Кришна беше следвал Буда, щеше да ни липсва един от най-прекрасните хора на тази земя. Или пък ако Буда беше следвал Кришна, той щеше да бъде просто един нещастен екземпляр. Само си представи Буда да свири на флейта! - той щеше да разстрои съня на много хора, тъй като не е бил флейтист. Само си представи Буда да танцува -изглежда толкова смешно, направо абсурдно.

А същото е вярно и за Кришна. Да седи под някакво дърво без флейта, без корона от паунови пера, без прекрасните дрехи - просто да си седи като просяк под някое дърво със затворени очи, около него никой не танцува, няма танци, няма песни, и Кришна изглежда толкова беден, осиромашал. Буда си е Буда, Кришна си е Кришна, а ти си си ти. И по никакъв начин не си нещо по-малко от който и да било друг. Уважавай себе си, уважавай своя вътрешен глас и го следвай.

И помни, аз не ти гарантирам, че той винаги ще те води в правилната посока. Много пъти ще те води в погрешна посока, защото за да дойде до правилната врата, човек трябва първо да почука на много погрешни врати. Така стоят нещата. Ако изведнъж попаднеш на правилната врата, няма да можеш да я разпознаеш. Затова помни: в крайна сметка никое усилие не отива напразно, всички усилия допринасят за върховната кулминация на твоето израстване.

Затова не се колебай, не се притеснявай прекалено за това, че можеш да сгрешиш. Това е един от проблемите: хората биват учени никога в нищо да не грешат, и така стават толкова колебливи, толкова уплашени, толкова стреснати да не би да сгрешат, че застиват неподвижно. Не могат да се движат, да не би нещо погрешно да се случи. Затова стават като камъни, загубват всякакво движение.

Върши колкото се може повече грешки, като помниш само едно нещо: никога не извършвай една грешка два пъти. И така ще израстваш. Това е част от свободата ти да се отклониш, част от достойнството ти да вървиш дори и против Бога. А понякога е прекрасно да вървиш дори и против Бога. Ето така ще започнеш да имаш гръбнак - иначе има милиони безгръбначни хора.

Забрави всичко, което са ти казвали: „Това е правилно, а онова е погрешно". Животът не е толкова фиксиран. Това, което днес е правилно, може утре да е погрешно, а това, което в този момент е погрешно, в следващия може да е правилно. Животът не може да бъде разпределен в категории; не можеш толкова лесно да му поставиш етикети „Това е правилно, а онова е погрешно". Животът не е аптека, където всяко шишенце е с етикет и знаеш кое какво е. Животът е мистерия: в един момент нещо е подходящо и тогава е правилно, а в следващия момент, след като е изтекла малко вода в Ганг, то вече не подхожда и е погрешно.

Каква е моята дефиниция за правилно? Това, което е хармонично със съществуванието, е правилно, а това, което е не-хармонично, е погрешно. Трябва във всеки момент да си много буден, защото във всеки момент ще трябва да се решава наново. Не можеш да се осланяш на готови отговори за това кое е правилно и кое погрешно. Само глупаците се осланят на готови отговори, защото така те няма защо да са интелигентни, няма нужда от това. Вече знаеш какво е правилно и какво е погрешно, можеш да запомниш списъка - той не е много дълъг.

Десетте Божи Заповеди - толкова е просто! - знаеш кое е правилно и кое погрешно. Но животът непрекъснато се променя. Ако Мойсей се върне, не мисля, че ще ви даде същите десет заповеди - няма да може. Как може след три хиляди години да даде същите заповеди? Ще трябва да измисли нещо ново.

Но моето разбиране е това, че винаги, когато се дават заповеди, те създават трудности за хората, тъй като още по времето, когато се дават, те вече са остарели. Животът се движи толкова бързо; той е динамика, не е статичност. Той не е застояла локва, той е Ганг, той непрестанно тече. Той никога не е един и същ в два последователни момента. Затова едно нещо може да е правилно в този момент, а да е неправилно в следващия.

Какво да правим тогава? Единственото възможно нещо е хората да се направят толкова осъзнати, че сами да могат да решават как да отговарят на променящия се живот.

Ето една Дзен-история:
Имало два храма, които си съперничили. И двамата Учители - те сигурно са били само така наречени Учители, трябва да са били всъщност свещеници - били толкова много един против друг, че казали на своите последователи никога да не поглеждат към другия храм.

Всеки един от свещениците си имал по едно момче да му прислужва, да ходи да му носи разни неща, да изпълнява поръчки. Свещеникът на единия храм заръчал на своето момче:

- Никога недей да говориш с другото момче. Онези хора са опасни.
Но момчетата са си момчета. Един ден се срещнали на пътя и момчето от първия храм попитало другото:
- Къде си тръгнал? Другото момче отвърнало:
- Където вятърът ме отведе.

То сигурно се наслушало в храма на разни велики Дзен-изречения, затова казало: „Където вятърът ме отведе". Страхотна мисъл, истинско Дао!

Но първото момче било много смутено, обидено, и не могло да измисли какво да отговори. Обезсърчено, ядосано, а и малко виновно... „Моят Учител ми каза да не говоря с тези хора. Те наистина са опасни. Що за отговор е това? Той ме унижи."

Момчето отишло при своя Учител и му разказало какво се е случило:
- Съжалявам, че говорих с него. Ти беше прав, онези хора са странни. Що за отговор е това? Аз го попитах: „Къде си тръгнал?" - съвсем прост, формален въпрос - и знаех, че отива на пазара, така както и аз отивах на пазара. Но той рече: „Където вятърът ме отведе".

Учителят казал:
- Предупредих те, но ти не слушаш. Виж сега, утре пак застани на същото място. Когато дойде, попитай го: „Къде си тръгнал?", и той ще ти отговори: „Където вятърът ме отведе". Тогава и ти ще бъдеш малко философ. Ще кажеш: „Но ако нямаш крака, тогава?" - защото душата е безтелесна и вятърът не може да я отведе никъде. - „Какво ще кажеш за това?"

Момчето искало да е напълно готово; то цяла нощ си повтаряло все отново и отново. А на другата сутрин много рано отишло там, застанало на подходящото място и в точния момент другото момче пристигнало. Момчето било много щастливо, сега щяло да му покаже какво е това истинска философия. Попитало:

- Къде си тръгнал? - И зачакало. Но другото момче отговорило:
- Тръгнал съм да купя зеленчуци от пазара. Какво да прави сега с философията, която научило?

И животът е такъв. Не можеш да се подготвяш за него, не можеш да си готов. В това е неговата красота, в това е неговото чудо, че той винаги те сварва неподготвен, винаги идва като изненада. Ако имаш очи, ще видиш, че всеки един момент е изненада и готовите отговори никога не са приложими.


За смелостта
Ошо