Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


16:42
29.03.2024
Петък
3.231.217.209


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За медитацията » Ошо. Познанието е философия; да бъдеш е религия

Ошо [13] Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9] Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9] Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12] Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1] Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36] Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9] Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4] Business [40]


Ошо. Познанието е философия; да бъдеш е религия

Въпрос: Ошо, аз не знам кой съм. Чувствам се като че ли имам нужда да се установя на някакво ниво. Няма ли място за установяване?

Хубаво е, че не знаеш кой си, защото всичко, което знаеше, щеше да е погрешно.

Дълбочината на твоето същество е неопределима. То няма име, няма форма. Най-вътрешната част на твоето същество е винаги непозната и непознаваема. Сократ казва: „Познай себе си!" А не че можеш да познаеш. Той казва: „Опитай се да познаеш себе си и един ден ще разбереш, че е невъзможно да постигнеш такова познание." Когато дойдеш до този момент, когато цялото знание изчезва и ти заставаш пред себе си в състояние на дълбоко невежество, това ще бъде най-прекрасното преживяване, най-великият екстаз.

Само си помисли: ако можеш да познаеш себе си, чрез познанието ще се ограничиш. Ще се превърнеш в стока. Чрез познанието за себе си ти няма да си щастлив, но ще станеш съвсем тривиален. Щом веднъж познаеш себе си, край с теб. Какво тогава ще правиш с това? Търсенето е свършило и ти започваш да се отегчаваш от себе си.

Твоето същество е една мистерия. Колкото повече знаеш, толкова по-малко го познаваш. Колкото по-надълбоко отиваш, толкова повече виждаш безкрайността. Дълбочината е такава, че ти никога не можеш да докоснеш дъното й - никога. Хората, които смятат, че познават себе си, са много повърхностни. Хората с дълбочина непрестанно осъзнават, че има нещо непознато. И това е прекрасно, защото непознатото е винаги живо, непознатото е винаги безкрайно. Непознатото е вечно.

Сократ казва: „Познай себе си!" Той има предвид: опитай се да познаеш себе си. Не че ще си способен да познаеш. А след Сократ един римлянин, Марк Аврелий, е казал: „Бъди самият себе си!" Той го е казал по-добре от Сократ. Да познаеш себе си е невъзможно, но да бъдеш себе си е възможно. Няма нужда да познаеш. Просто бъди! Знанието е непотребно; да бъдеш е достатъчно. Просто бъди сам себе си.

Затова не се опитвай да търсиш дефиниция на твоето същество.

Невъзможно е да намериш такава. Можеш да живееш, но не можеш да го познаеш. Но защо си се загрижил за това да го познаеш? То не ти ли е достатъчно?

Има един стремеж, един импулс, дълбоко залегнал в теб, някакъв вид любопитство, който те кара да открехнеш и да познаеш всяка мистерия. Но колкото повече навлизаш навътре, този импулс ще отслабва. Ако отиваш навън, този вътрешен подтик може да се задоволи, но едва в съвсем малка степен. Науката може да го задоволи, защото чрез нея научаваш нещо за материята. Но и тук ще кажа: едва в съвсем малка степен. Ако навлизаш по-дълбоко, ще срещнеш още и непознатото. Колкото по-надълбоко отиваш, толкова знанието ти става по-колебливо. Колкото по-надълбоко отиваш, толкова повече всичко се замъглява!

Едингтон, един от най-великите учени на Запада, писал в своята автобиография: "Докато започнах, целият свят ми изглеждаше като един механизъм. Когато започнах да работя, да изследвам, да изучавам, светът ми изглеждаше като един огромен механизъм и аз бях обзет от идеята, че някой ден този механизъм ще бъде опознат."

Той си е мислел, че битието може да се раздели на две категории: на познато и на непознато. Познатото е това, което сме познали, а непознатото - това, което един ден ще познаем, което е само въпрос на време.

В края на живота си той казва: „Сега ми се струва, че животът може да бъде разделен на три категории: познато, непознато и непознаваемо." Това непознаваемо...

Ние можем да разберем познатото и непознатото. Кога непознатото ще стане познато е само въпрос на време, защото някога познатото също е било непознато. Ами непознаваемото, което не може да се познае, което е невъзможно да се познае? С тази категория се въвежда религията.

По-нататък Едингтон казва: „Като гледам сега света, той не ми изглежда като механизъм. По-скоро ми изглежда като една мисъл. Това е много мистериозно. Ако беше живял малко по-дълго, той със сигурност щеше да каже: „Сега той не ми изглежда дори и като мисъл, защото мисълта има структура, логика. Той ми изглежда по-скоро като поема или като песен."

И то песен съвсем като тези, които птиците пеят сутрин. Прекрасна песен - но ти не можеш да извлечеш нищо от нея. Прекрасна и същевременно безсмислена. Невероятно прекрасна, можеш да й се наслаждаваш. Но къде е смисълът? Няма такъв.

Аз разбирам така нещата: докато не бъдеш в състояние да можеш да се наслаждаваш на безсмисленото, няма никога да станеш религиозен. Според мен Бог е безсмислената красота, с която си заобиколен, безсмислените песни, които се чуват навсякъде: безсмисленото ромолене на ручея, безсмисленото шептене на вятъра, безсмислената тишина на звездите. Невероятно красиво, но безсмислено. Защо казвам безсмислено? Защото е непознаваемо.

Едно нещо си остава безсмислено дотогава, докато не бъде познато. Щом го познаеш, тогава то вече е смислено. И ето какво ще ти кажа: звездите са мистериозни, но въобще не могат да се сравняват с твоята вътрешна същност. Реките са мистериозни, но те са нищо в сравнение с твоя вътрешен поток на съзнанието. Хималаите са мистериозни, но дори не се доближават като сравнение до твоите вътрешни върхове на екстаз.

По-скоро бъди, отколкото познай. Смятам, че Марк Аврелий има повече и по-дълбоко познание, когато казва: „Бъди себе си!", отколкото Сократ с неговото: „Познай себе си!" Макар че аз знам, че не можеш да бъдеш себе си, ако не си опитал Сократовата максима Познай себе си. Опитай да познаеш. Няма да можеш никога да познаеш и малко по малко ще изоставиш стремежа да се познаеш и ще започнеш да бъдеш.

Познанието е философия; да бъдеш е религия.

Паул Тилих, един от най-големите американски християнски богослови на този век, бил запитан веднъж - това било към края на живота му - от някакъв студент от Санта Барбара:
- Господине, вие молите ли се?
- Не - отвърнал той, - аз медитирам.

Но ако попиташ мен, аз ще ти отговоря: „Не, аз дори и не медитирам. Аз просто съм."

Молитвата е дуализъм: ти и Бог. Без Бог ти не можеш да се молиш; необходим е другият. Това е зависимост. Тилих е прав. Той казва: „Не, аз не се моля." Този отговор не е християнски, той е будистки. Той казва: „Аз медитирам."

Медитацията е свобода - свобода и от Бог, защото на кого ще се молиш? Към кого ще повдигнеш глава? Към кого ще вдигнеш очи? На кого ще говориш, кой ще участва в диалога? Необходим ти е Бог. Него или Го има, или Го няма - това не е толкова важно, - но молитвата има нужда от Бог.

Това е зависимост. Ако няма Бог, този, който се моли, веднага ще престане. Ако няма Бог - или по новините кажат, че е мъртъв: извършено е покушение срещу него или нещо подобно, или просто си е умрял от старост, - тогава тези, които се молят, незабавно ще престанат, ще си хвърлят броениците и ще си кажат: „Край! Вече няма смисъл. На кого да се молим?"

Молитвата е зависимост. В това отношение будизмът е по-висш от християнството. Дори и Бог да умре, това няма да разтревожи този, който медитира. Той ще каже:. „О'кей. Няма значение дали Той е жив или не е. Той никога не ми е бил необходим. Аз съм си достатъчен за себе си;"

Този, който медитира, медитира сам. Но ако ме попиташ: „Ти, господине, медитираш ли?", аз ще ти отговоря: „Не, аз дори и не медитирам. Аз просто съм" - защото медитацията включва някаква дейност. Другия го няма, ти не участваш в диалог, но правиш нещо. Има правене. Правенето се превръща в другия: извършител и правене - ти медитираш.

Медитацията е действие, ти правиш нещо. Понякога медитираш, а понякога не медитираш. От това няма голяма полза, защото нещо, което понякога е, а друг път не е, не може да бъде твоя природа. Твоята природа винаги присъства, тя не зависи от каквото и да било правене.

Аз просто съм. И това е най-великата молитва, най-великата медитация. Това е, за което дзен-учителите говорят. Ако ги питаш, те ще ти кажат: „Ние цепим дърва, носим вода. Когато сме гладни, ядем, а когато сме уморени, спим." Това имам предвид, когато казвам, че аз съм. Няма я дори и зависимостта от правене на нещо.


Молитвата има нужда от другия, медитацията има нужда от действие - но за да бъдеш, няма нужда от нищо. И когато ти си в хармония с това, което няма нужда от нищо, тогава за първи път ти си в хармония; тогава за първи път ти си се установил.

Питаш ме: „Ошо, аз не знам кой съм." Няма и нужда. Няма и нужда да знаеш кой си. Единственото нещо, от което има нужда, е: да не бъдеш някой друг. Просто бъди това, което не знаеш, че си. Просто бъди това. Не излизай извън него. Няма нужда да го знаеш, защото ти вече си това. Дали ще го знаеш или не, няма разлика. Знанието няма да добави нищо към него. Незнанието няма да отнеме нищо от него, знанието няма да добави нищо, така че какъв е смисълът?

Ако наречеш розата с някое друго име, тя пак ще си остане роза. Дали ще знаеш или не името на розата, тя си остава роза. А дали ще я наречеш роза, или няма да я наричаш така, това нея не я засяга. Тя е. Емерсон пише на едно място в дневника си: „Виждам през прозореца как розовият храст цъфти. Той изобщо не се интересува кой е. Розите не се сравняват с други рози от миналото и не мислят за бъдещите рози. Точно в този момент те са с Бога. В този ден те са с Бога."

В твоето същество ти си Бог. Аз дори не казвам с Бога. В твоето същество, в самия този момент ти си Бог, ти си божествен. Никакво знание не е необходимо.

Не се тревожи за това. Никой изобщо не знае кой е. Той е! И всички тези, които казват, че знаят, просто повтарят клишета. Те трябва да са ги прочели в писанията. Но това са само думи. Можеш да заявиш: „Аз съм брахман" или „Аз съм атман", или „Аз съм върховната душа", но тези думи са само клишета. Те са грозни. Те не казват нищо, те не означават нищо.


„Чувствам като че ли имам нужда да се установя." Да, това е добре. Ти имаш нужда от това. Но установяването няма нищо общо със знанието; установяването има отношение към това да бъдеш. Затова казвам, че Марк Аврелий със своята сентенция „Бъди себе си!" е за предпочитане пред Сократ.

„Няма ли място за установяване?" Мястото е част от пространството. Времето и пространството не са част от това да бъдеш - тук и времето, и пространството изчезват. Ти ще се установиш само когато постигнеш известно вътрешно състояние: когато не можеш да кажеш кой си, когато не можеш да кажеш къде си, когато не можеш да кажеш кога си. Всичко е спряло; времето не се движи. Часовникът може би ще се движи: тик-так, тик-так - той сигурно ще се движи. Ти можеш да го слушаш, но времето няма да се движи. Единствено часовникът напразно ще жестикулира. Нещо дълбоко в теб ще е спряло. Този момент аз наричам точка, в която няма „кога".

Няма да има и пространство. Ти не можеш да кажеш къде си, „къде" е неуместно. Не можеш да покажеш на картата къде си. Теб вече те няма на картата, вече не принадлежиш на картата. Ти повече не си част от измеримото, от картографираното. Ти си трансцендентност.

Можеш да гледаш в пространството, но не си в пространството; можеш да гледаш във времето, но не си във времето. Тогава вече си се установил. Това е, което аз наричам да бъдеш, това е, което Исус нарича царството Божие, това е, което Буда нарича нирвана.


Въпрос: Това се случва от последните няколко дни: всеки път, когато почувствам нужда да се хармонизирам със своя център, веднага се появява образът на едно много спокойно, дълбоко планинско езеро, заобиколено от планини. Всичко това е изпълнено с мир и е в дълбока хармония. Аз виждам себе си седнал или на брега на езерото, или на върха на планината - просто седя и наблюдавам в състояние на спокойно щастие. Винаги има бели и черни птици, които безшумно летят наоколо. Това място е неземно и все пак е от този свят. Гледката веднага ме пренася в моя център. Изглежда, че имам нужда от това, но все пак ми се струва малко детинско; и макар че не изглежда като да правя нещо, все пак правя. Моля за твоя коментар.

Това е добре - здравословно е, и е благотворно. Това е една от старите техники на медитация. Може и да не го правиш съзнателно, но може би си го правил в някой предишен живот. То може би просто се е появило отново на повърхността. Но това е една от най-прекрасните техники. Възможностите на тази техника се простират дотам, докъдето стигат възможностите и на другите техники.

Използвай я. И недей да смяташ, че е детинска, защото цялото щастие е детско, цялата радост е детинска, цялото удоволствие е детинско. Радвай й се; бъди дете. И когато работата бъде свършена, техниката ще изчезне. Когато се избърши това, което трябва да бъде извършено, гледката на езерото и на планините и птиците малко по малко ще изчезне. Гледката ще изчезне, но спокойствието ще остане. Езерото ще изчезне, но гладкото езеро на твоето съзнание ще остане.

Наслаждавай се на тази техника, доколкото можеш. Тя има някаква връзка с твоето минало. Сигурно някога си я правил. Сега тя отново е изплувала. Случват се такива неща: когато хората са работили по някакви методи в техни минали животи и са оставили работата недовършена, когато отново започнат да медитират, тези техники изведнъж избликват, изплуват и ги обземат напълно. Тогава не ти правиш техниката. Тя се случва.

И това е едно от най-важните неща, които трябва да се разберат. Ако един метод ти се случи, без да го правиш, това е методът за теб. Когато правиш нещо, е едно, а когато то се случва, е напълно различно. Когато то се случи, то е по-близо до сърцето. Когато ти го правиш, то е по-близо до главата.

Позволи му да се случва, наслаждавай му се, нека красивият изглед на това езеро напълно те обгърне. Забрави за себе си; потопи се в това напълно. То ще ти помогне да се установиш в твоя център. И когато тази работа бъде извършена, всички гледки ще изчезнат. Когато само ти останеш - когато езерото вече го няма, птиците ги няма; не е останало нищо за гледане, само виждащият е останал - тогава се случва истинската медитация. Това е, което аз наричам да бъдеш, просто да бъдеш. Това е върховното.

Но тази техника може да помогне. Когато тя се случва от само себе си, тя може да бъде много полезна. Позволи й да се случва. Тя е здравословна и благотворна. И недей да смяташ, че е детинска. Цялата красота, цялото щастие, целият екстаз са детински. Бог е детински!


За медитацията
ОШО
Папка: Ошо - За медитацията | Посещения: 1276 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13] Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9] Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9] Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12] Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1] Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36] Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9] Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4] Business [40]
Контакт          3.231.217.209