Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


07:43
23.07.2017
Неделя
54.162.50.232


Онлайн: 8
Гости: 8
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За смелостта » Ошо. Излез от тълпата

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Излез от тълпата

Медитацията е просто смелостта да бъдеш в тишина и уединение. Малко по малко започваш да чувстваш едно ново качество в себе си, една нова красота, една нова интелигентност - която не е заимствана от някой друг, която е израснала вътре в теб. Корените й са в твоето съществуване. И ако не си страхливец, тя ще се осъществи, ще разцъфти.

Никой не е това, което е предназначен от съществуванието да бъде. Обществото, културата, религията, образованието - всички са в конспирация против невинните деца. Те имат цялата власт - детето е безпомощно и зависимо, затова каквото и да си поискат да направят от него, те успяват. Те не позволяват на никое дете да израсне до своята естествена съдба. Всяко тяхно усилие е насочено към това да превърне хората в инструменти. Кой знае, ако детето бъде оставено да израства само, ще бъде ли или няма да бъде от някаква полза за факторите със запазени интереси? Обществото не е подготвено да поеме риска. То сграбчва детето и започва да го моделира в нещо, от което обществото има нужда.

В известен смисъл то убива душата на детето и му дава фалшива идентичност, така че то никога да не срещне своята душа, своята същност. Фалшивата идентичност е заместител. Но този заместител е от някаква полза само в същата тълпа, която ти го е дала. В момента, в който останеш сам, фалшивото започва да се разпада, а истинското, което е било потиснато, започва да изразява себе си. Оттук и страхът от това да не останеш сам.

Никой не иска да е сам. Всеки иска да принадлежи към някаква тълпа - не само една тълпа, а много тълпи. Някой може да принадлежи към религиозна тълпа, политическа партия, ротариански клуб... а има и много други малки групи, на които да принадлежиш. Това е от желанието да бъдеш поддържан двадесет и четири часа на ден, тъй като фалшът, оставен без поддръжка, не може да устои. В момента, в който остане сам, човек започва да чувства една странна лудост. В продължение на толкова много години си вярвал, че си някой конкретно, след което изведнъж в момент на самота започваш да чувстваш, че не си това. Така се поражда страх: кой тогава си ти?

И тези години на потискане... трябва известно време, за да може да се прояви истинското. Пролуката между двете е наречена от мистиците „тъмната нощ на душата" - един много подходящ израз. Ти вече не си фалшив, но все още не си и истински. Ти си в безтегловност, не знаеш кой си.

Този проблем е дори още по-сложен особено на Запад, защото там не са разработили никаква методика за откриване колкото се може по-скоро на истинското, така че тъмната нощ на душата да може да се съкрати. Що се отнася до медитацията, Западът не знае нищо. А медитацията е само едно име на това да си сам, в тишина, чакайки истинското да заяви за себе си. Това не е някакво действие, а една тиха релаксация - тъй като всичко, което „правиш", идва от твоята фалшива личност... всичко, което си правил, в продължение на толкова много години, е дошло оттам. Това е един стар навик.

Навиците трудно умират. Толкова много години да живееш в една фалшива личност, наложена от хора, които си обичал, които си уважавал... а те не са ти правили преднамерено нищо лошо. Намеренията им са били добри, просто осъзнаването им е било нулево. Те не са били осъзнати хора - твоите родители, учители, свещеници, политици - не са били осъзнати хора, те са били несъзнателни. А дори и едно добро намерение, попаднало в ръцете на неосъзнат човек, се превръща в отрова.

Затова винаги когато оставаш сам, един дълбок страх изниква - защото изведнъж фалшивото започва да изчезва. А за истинското трябва известно време - ти си го загубил преди толкова много години. Трябва да обърнеш малко внимание на факта, че трябва да се хвърли мост над една пропаст от много години.

В този страх - че „аз загубвам себе си, моите усещания, моя здрав разум, моя ум, всичко"... защото азът, който ти е даден от другите, се състои от всички тези неща - ти сякаш ще се побъркаш. И незабавно започваш да вършиш нещо просто за да си ангажиран. Ако няма хора, поне има някакво действие, така че фалшивото да се занимава с нещо и да не започва да изчезва.

Затова хората срещат най-големите трудности по време на почивките си. В продължение на пет дни работят, надявайки се в края на седмицата да си починат. Но по цял свят краят на седмицата е най-лошото време - в края на седмицата стават повече произшествия, повече хора се самоубиват, повече убийства стават, повече кражби, повече изнасилвания. Странно... а тези хора са били заети пет дни от седмицата и не е имало проблеми. Но краят на седмицата изведнъж им дава избор дали да се занимават с нещо, или да си починат - но почивката е нещо ужасно; фалшивата личност изчезва. Занимавай се с каквото и да е, върши нещо глупаво. Хората се втурват към плажовете: кола до кола, задръстен трафик в продължение на цели километри. И ако ги питаш накъде са тръгнали, те „се измъкват от тълпата" - а цялата тълпа е тръгнала с тях! Тръгнали са да намерят някакво уединено, тихо място - всичките.

Всъщност ако си бяха останали у дома, щеше да е по-уединено и тихо - защото всичките идиоти са тръгнали да търсят уединено място. И търчат като луди, защото двата дни скоро ще свършат, а те трябва да стигнат - не питай къде!

На плажовете, както виждате... така са се натъпкали, че дори и пазарите не са толкова претъпкани. И странно, хората се чувстват много по-спокойни, правейки слънчеви бани. Десет хиляди души на един малък плаж, които правят слънчеви бани, почивайки си. Някой от тях, ако е сам на същия плаж, няма да може да си почине. Но той знае, че хиляди други хора си почиват навсякъде около него. Тези хора са били в канцеларии, по улиците, на пазара, сега същите хора са на плажа.

За да може фалшивото аз да съществува, тълпата е една много съществена част. В момента, в който останеш сам, започваш да се побъркваш. Ето къде човек би трябвало да разбере малко за медитацията.

Не се тревожи, защото това, което може да изчезне, си струва да изчезне. Няма смисъл да се държиш за него - то не е твое, това не си ти.

Когато фалшивото си е отишло и на негово място се появи свежото, невинното, незамърсено същество, това си ти. Никой друг не може да отговори на твоя въпрос „кой съм аз?" - ти ще разбереш.

Всички техники за медитация помагат да се разруши фалшивото. Те не ти дават истинското - истинското не може да се даде.

Това, което може да се даде, не може да бъде истинско. Истинското вече го имаш, само фалшивото трябва да се отнеме.

Това може да се каже и по друг начин: Учителят ти отнема неща, които ти в действителност не притежаваш, и ти дава това, което ти наистина имаш.

Медитацията е просто смелост да бъдеш в тишина и самота. Малко по малко започваш да чувстваш в себе си едно ново качество, една нова жизненост, красота, интелигентност - която не е заимствана от някого, а израства в теб. Корените и са в твоето съществуване. И ако не си страхливец, тя ще се осъществи, ще разцъфти.

Само храбрите, смелите, хората, които имат силен дух, могат да бъдат религиозни. Не и тези, които ходят на църква - те са страхливци. Не и хиндуистите, не и мохамеданите, не и християните - те са против търсенето. Те са една и съща тълпа и се опитват да консолидират повече своята фалшива идентичност.

Роден си, дошъл си на света с живот, със съзнание, с огромна чувствителност. Само погледни малкото дете - виж очите му, тази свежест. Всичко това е покрито от една фалшива личност.

Няма нужда да се страхуваш. Можеш да загубиш само това, което трябва да бъде загубено. И е добре да го загубиш скоро - защото колкото по-дълго то остане, толкова по-силно става.

А за утре нищо не се знае.

Не умирай, преди да си реализирал своето истинско същество.

Щастливи са само тези хора, които са живели и умрели със своето истинско същество - защото те знаят, че животът е вечен, а смъртта е фикция.

Политиката на големите числа

В обществото има едно дълбоко очакване, че ще се държиш точно като другите. В момента, в който постъпиш малко по-различно, ставаш странник, а хората много се страхуват от странниците.

Ето защо навсякъде, ако двама души седят в автобуса, във влака, или просто на спирката, те не могат да седят тихо - защото в тишина и двамата са странници. Те веднага започват да се запознават: „Кой си ти? Къде си тръгнал? С какво се занимаваш, какво работиш?" Няколко неща... и те се успокояват - значи и ти си човек като тях.

Хората винаги искат да са в тълпа, в която да си паснат. В момента, в който се държиш различно, цялата тълпа става подозрителна: нещо не е както трябва. Те те познават и могат да видят промяната. Те са те познавали, когато ти изобщо не си се приемал, а сега изведнъж виждат, че ти приемаш себе си...

В това общество никой не приема себе си. Всеки се осъжда. Това е начинът на живот на обществото: осъждай себе си. И ако не осъждаш себе си, ако се приемаш, ти си отпаднал от обществото. А обществото няма да търпи никой, който изпада от стадото, защото обществото живее с големите числа, то е политика на големите числа. Когато числата са големи, хората се чувстват спокойно. Големите числа карат хората да чувстват, че сигурно са прави - те не могат да грешат, милиони хора са с тях.

А когато са оставени сами, започват да се появяват големи съмнения: „Никой не е с мен. Каква е гаранцията, че съм прав?"
Ето защо казвам, че да си индивидуалност в този свят е най-голямата смелост.

За да бъдеш индивидуалност, имаш нужда да стъпиш на възможно най-голямото безстрашие; „Няма значение, че целият свят е против мен. Това, което е важно, е, че моят опит е валиден. Аз не гледам числата, броя на хората, които са с мен. Гледам валидността на моя опит - дали просто повтарям думите на някой друг като папагал, или източникът на моите думи е собственият ми опит. Ако е собственият ми опит, ако е част от моята кръв и плът, тогава и целият свят да е на обратното мнение, тогава пак аз съм прав, а те грешат. Това е без значение, аз нямам нужда от техните гласове, за да се чувствам прав. Само хората, които носят мненията на другите. имат нужда от подкрепата на другите."

Но досега човешкото общество е функционирало по такъв начин. Ето така те държат в стадото. Ако те са тъжни, и ти трябва да си тъжен; ако те са нещастни, и ти трябва да си нещастен. Каквито са те, и ти трябва да си същият. Разликата не се допуска, защото в крайна сметка разликата води до възникване на индивидуалности, на уникалност, а обществото много се страхува от индивидуалности и уникалност. Това означава, че някой е станал независим от тълпата, че ни най-малко не го е грижа за тълпата. Вашите богове, храмове, свещеници, писания - всичко е станало безсмислено за него.

Сега той има свое същество и свой път, свой собствен стил - в който живее, умира, празнува, пее, танцува. Той си е дошъл у дома.
А никой не може да си дойде у дома заедно с тълпата. Всеки трябва да си дойде у дома единствено сам.

Слушай своето вътрешно чувство"

Едно момче непрекъснато се чешело по главата. Баща му го погледнал един ден и попитал:
- Сине, защо непрекъснато се чешеш по главата?
- Ами - отговорило момчето, - предполагам защото единствено аз знам, че ме сърби.

Това е вътрешно чувство! Само ти знаеш. Никой друг не може да знае. Това не може да се наблюдава отвън. Когато имаш главоболие, само ти знаеш - не можеш да го докажеш. Когато си щастлив, само ти знаеш - не можеш да го докажеш. Не можеш да го поставиш на масата всеки да го види, да му направи дисекция, да го анализира.

Всъщност вътрешното чувство е толкова вътрешно, че дори не можеш да докажеш, че съществува. Ето защо науката непрекъснато го отрича, но това отричане е нечовешко. Дори и ученият знае, че когато почувства любов, той има едно вътрешно чувство. Нещо има. Това не е някакъв предмет, някакъв обект, и не е възможно да се покаже на другите - но въпреки това го има.

Вътрешното чувство си има своя собствена валидност. Но поради научното образование хората са загубили вяра в своето вътрешно чувство. Те се осланят на другите. Толкова много зависиш от другите, че ако някой ти каже: „Изглеждаш много щастлив", започваш да се чувстваш щастлив. Ако двадесет човека решат да те направят нещастен, те могат да те направят нещастен. Просто трябва да повтарят цял ден - винаги когато ги срещнеш, те трябва да ти казват: „Изглеждаш много нещастен, много тъжен. Каква е причината? Да не би някой да е умрял или нещо такова?" И ти ще започнеш да подозираш: толкова много хора ти казват, че си нещастен, сигурно си такъв.

Ти зависиш от мненията на хората. Толкова много си зависил от мненията на хората, че си загубил всички следи на своето вътрешно чувство. Това вътрешно чувство трябва да се преоткрие, защото всичко, което е прекрасно, всичко, което е добро и всичко, което е божествено, може да се почувства само с вътрешното чувство.

Спри да се влияеш от мненията на хората. По-скоро започни да се вглеждаш... позволи на твоето вътрешно чувство да ти казва някои неща. Доверявай му се. Ако му се доверяваш, то ще израства. Ако му се доверяваш, ще го подхранваш, то ще става все по-силно.

Вивекананда отишъл при Рамакришна и казал:
- Няма Бог! Мога да го докажа - няма Бог.
Той бил много логичен, скептичен човек, добре образован, много начетен в западното философско мислене. Рамакришна бил необразован, неграмотен човек. Той казал:
- Добре, докажи го тогава!
Вивекананда говорил много, привел всички доказателства, които имал. А Рамакришна слушал и накрая рекъл:
- Но моето вътрешно чувство казва, че Бог има - а то е най-върховният авторитет. Всичко, което казваш, са аргументи. Какво ти казва твоето вътрешно чувство?
Вивекананда дори не бил помислил за това. Той свил рамене. Бил чел книги, бил събирал аргументи, доказателства за и против, и се опитвал да реши дали Бог съществува или не според тези доказателства. Но не бил се вглеждал навътре. Не бил питал своето вътрешно чувство.
Това е толкова глупаво, но скептичният ум е глупав, логическият ум е глупав.
Рамакришна казал:
- Твоите аргументи са прекрасни, аз им се нарадвах. Но какво мога да направя? Аз знам. Вътрешното ми чувство казва, че Бог има. Точно както ми казва, че съм щастлив, че съм болен, че съм тъжен, че стомахът ме боли, че днес не се чувствам добре, така вътрешното чувство ми казва, че Бог има. Това не е въпрос на спор.
И още казал:
- Не мога да го докажа, но ако искаш, мога да ти покажа.

Никой преди това не бил казвал на Вивекананда, че Бог може да бъде показан. И преди да може да каже нещо, Рамакришна скочил - той бил много див - скочил и стъпил върху гърдите на Вивекананда! И нещо се случило, някаква енергия прескочила и Вивекананда изпаднал в транс в продължение на три часа. Когато отворил очи, бил напълно различен човек.

Рамакришна попитал:
- Какво ще кажеш сега? Има ли Бог, или няма Бог? Какво ти казва сега твоето вътрешно чувство?

Той бил в такова спокойствие, в такава тишина, каквато никога преди не бил изпитвал. Вътре имало такова ликуване, такова чувство на благополучие, на преливаща благост... Трябвало да се поклони, да докосне нозете на Рамакришна и да каже: ,Да, има Бог."

Бог не е личност, а върховното чувство на благополучие, върховното чувство на това, че си у дома, върховното чувство, че: „Аз принадлежа на този свят и този свят ми принадлежи. Аз не съм чужд тук, не съм външен." Върховното чувство - в екзистенциален смисъл - че: „Това цялото и аз не сме отделни." Това преживяване е Бог. Но то е възможно само ако позволиш на твоето вътрешно чувство да функционира.

Започни да му позволяваш! Давай му колкото се може повече възможности. Не търси винаги външни авторитети, не търси винаги външни мнения. Дръж се малко по-независимо. Чувствай повече, мисли по-малко.

Отиди и погледни розовия храст, и недей просто да повтаряш като папагал: „Това е прекрасно." Това може да е просто едно мнение, хората да са ти го казали. Още от най-ранно детство ти само чуваш: „Розата е прекрасна, тя е страхотно цвете." Така че когато видиш роза, ти просто повтаряш, като компютър: „Това е прекрасно." Наистина ли го чувстваш? Дали това е твоето вътрешно чувство? Ако не е, не го казвай.

Гледайки Луната, не казвай, че е прекрасна - освен ако това не е твоето вътрешно чувство. Ще се учудиш, че деветдесет и девет процента от материала, който носиш в ума си, е заимстван. И вътрешното чувство се губи, потъва в тези деветдесет и девет процента материал, в този безполезен боклук. Остави тази ерудираност. Възстанови своето вътрешно чувство.

Бог се познава чрез вътрешното чувство.

Има шест чувства: пет са външни, те ти казват за света. Очите казват нещо за светлината; без очи няма да познаваш светлината. Ушите казват нещо за звука; без уши няма да знаеш нищо за звука. Има и шесто чувство, вътрешното чувство, което показва и ти казва нещо за теб самия и за върховния източник на всички неща. Това чувство трябва да бъде открито.

Медитацията не е нищо друго освен откриване на вътрешното чувство.

Най-големият страх в света е от мненията на другите. И в момента, в който вече не си уплашен от тълпата, ти вече не си овца, ти ставаш лъв. В сърцето ти се събужда един силен рев, ревът на свободата.

Буда наистина е събудил лъвския рев. Когато човек постигне състояние на абсолютна тишина, той реве като лъв. За първи път той разбира какво е свобода, защото сега няма страх от нечие мнение. Няма значение какво ще кажат хората. Дали ще те нарекат светец или грешник е без значение; само Бог е единственият твой съдник. А под „Бог" изобщо не се има предвид някаква личност, Бог просто означава цялата вселена.

Не става въпрос за това да се изправиш с лице пред някаква личност; ти трябва да обърнеш лице към дърветата, към реките, към планините, към звездите - към цялата вселена. А това е наша вселена, ние сме част от нея. Няма нужда да се страхуваш от нея, няма нужда да криеш нищо от нея. Всъщност дори и да се опиташ, не можеш да се скриеш. Цялото вече знае, цялото знае за теб повече, отколкото ти знаеш.

А вторият момент е дори още по-важен, и той е: Бог вече е отсъдил. Това не е нещо, което ще се случи в бъдеще, то вече се е случило: Той е отсъдил. Така че дори и страхът от това отсъждане изчезва. Не става въпрос за някакъв Страшен съд най-накрая. Няма защо да трепериш. Страшният съд се е случил още в първия ден - в момента, в който те е създал, Той вече е отсъдил. Той те познава, ти си Негово създание. Ако нещо се сгреши с теб, Той е отговорен, не ти. Как може ти да си отговорен? - ти не си творение сам на себе си. Ако рисуваш и нещо стане не както трябва, не можеш да кажеш, че картината е причина за това - художникът е причината.

Така че няма нужда да се страхуваш от тълпата или от някакъв въображаем Бог на края на света, който те пита какво си направил и какво не си направил. Той вече те е съдил - това е наистина важно - това вече се е случило, така че ти си свободен. И в момента, в който човек разбере, че е напълно свободен да бъде самият себе си, животът придобива едно динамично качество.
Страхът създава окови, свободата ти дава криле.

Свободата ти дава криле

Цял живот съм бил неадаптиран - в моето семейство, в моята религия, в моята страна - и напълно съм се наслаждавал на това, защото да си неадаптиран означава да си индивидуалност.

Адаптирането със съществуващия установен ред означава да загубиш своята индивидуалност. А тя е целият твой свят.
В момента, в който направиш компромис и загубиш своята индивидуалност, ти си загубил всичко. Извършил си самоубийство. Хората, които са се адаптирали в света, са унищожили себе си.

Това определено се нуждае от смелост, от едно изключително чувство за свобода - иначе не можеш да устоиш сам срещу целия свят. Но устояването срещу целия свят е началото на такава огромна радост, веселие и блаженство, че тези, които никога не са били неадаптирани, не могат да го разберат.

Всички велики имена в историята на човечеството са били просто неадаптирани в своите общества. Всички хора, които са допринесли за щастието на човека и красотата на земята, са били неадаптирани. Да си неадаптиран, в това има едно изключително ценно качество.

Никога не прави компромиси по никакви въпроси. Самият компромис е началото на твоето съсипване.

Не искам да кажа, че трябва да си инат - ако видиш, че нещо е правилно, продължавай с него. Но в момента, в който разбереш, че нещо не е правилно, тогава дори и целият свят да го чувства като правилно, за теб то не е правилно. И тогава стой на своята позиция - това ще ти даде издръжливост, сила, известна цялостност.

Да си неадаптиран не означава, че си егоист. Ако си егоист, рано или късно ще направиш компромис. Когато попаднеш, на която и да е група хора или общество, или страна, които ти помагат да бъдеш по-голям егоист, ти незабавно ще се адаптираш в това общество. Истинският неадаптиран човек е смирен, ето защо никое общество не може да го абсорбира. Той е свободен, защото е освободен от егото.

Моето разбиране е, че само хора с интелигентност, с индивидуалност биват отхвърлени. Тези, които са послушни, които нямат индивидуалност, нямат свобода на изразяване, които никога не казват „не" на каквото и да било, които винаги са готови да кажат „да" дори и против своята воля - това са хората, които си спечелват голямо уважение в света. Те стават президенти, премиери, те биват почитани по всевъзможен начин по простата причина, че са извършили самоубийство. Те вече не са живи, те просто са се превърнали във вкаменелости. Как можеш да адаптираш живи хора в определен шаблон? Всяка индивидуалност е уникална - защо трябва да се адаптира в нечий друг калъп?

Цялото нещастие на света може да се обясни много просто: всеки човек е бил подрязан, моделиран, нагласен според другите, без те дори да се погрижат да разберат какъв е бил предвиден да бъде той по своята природа. Те не дават шанс на съществуванието. Още от момента, в който детето се ражда, те започват да го развалят - естествено, с всичките добри намерения. Никой родител не го прави съзнателно, но той е бил оформен по същия начин. Той повтаря същото и със своите деца; той друго не знае.

Непослушното дете непрекъснато бива осъждано. От друга страна, послушното дете непрестанно го хвалят. Но чули ли сте някое послушно дете да е станало световно известно в която и да е област на творчеството? Чули ли сте някое послушно дете да е получило Нобелова награда за каквото и да било - за литература, за мир, за наука? Послушното дете просто се влива в общата тълпа.
Непрекъснато и навсякъде съм. живял като неадаптиран човек и съм се наслаждавал на всеки сантиметър, на всяка капка от това. Да бъдеш просто самият себе си, това е такова прекрасно пътешествие.


За смелостта
Ошо
Папка: Ошо - За смелостта | Посещения: 1158 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.162.50.232