 Не само е възможно - всеки път, когато се случва, това винаги се случва
в съня. Това, което смяташ за свое будно съзнание, не е будно, а е
сънуване. Докато седиш тук пред мен, смяташ ли, че си буден? Аз не мисля
така. Мога да те чуя как хъркаш. А ако и ти слушаш внимателно, ще можеш
да чуеш себе си: едно дълбоко хъркане вътре в теб, един дълбок сън - и сънища, сънища.
Насън могат да се случат само сънища. Затова ние в тази страна
непрекъснато твърдим, че твоят свят е илюзорен, той е мая. Когато
Шанкара казва, че светът е мая, той не говори за своя свят. Той говори
за твоя свят. Защото как можеш да познаеш насън кое е реалност? Сънят
изопачава. Сънят създава един напълно различен свят: свят на сънища.
Това, което наричаш свой живот, е създадено от същата субстанция като
сънищата. То е сънищна материя.
Затова когато се събудиш и
станеш просветлен, това винаги става насън. Буда е станал просветлен,
или Исус, или Заратустра, или Лао Дзъ - те всички са постигнали
просветление насън. Сънищата им пропаднали; те се събудили от съня.
Огледали се наоколо: никъде не се виждали сънищата, светът бил съвършено
различен. Това е, което те наричат Бог, нирвана, истина, брахма,
царство Божие. Така го наричат. Това не е твоят свят; това е будно
състояние. Просветлението е просто събуждане от съня. То е да станеш
осъзнат.
Ти си се загубил в своите сънища. Твоето субективно е
напълно погълнато от сънищата. Все едно, че си отишъл на кино. Добре ти е
известно, че на екрана няма нищо и въпреки това се подлъгваш. Когато
филмът започне, екранът се изпълва с образи. Просто една игра на
светлини и сенки, просто една много фина сънищна материя и ти си
загубен. Забравяш себе си, забравяш зрителя и ставаш част от филма.
Понякога плачеш и ридаеш, когато на екрана се случва някаква трагедия.
Понякога се смееш, понякога ставаш много напрегнат. Следваш всичко,
което става на екрана. Не се случва нищо, но в продължение на два-три
часа ти напълно си се изгубил.
Това е животът. В продължение на
седемдесет-осем-десет години ти си се изгубил напълно. Буда е този,
който се е събудил в киното, изведнъж се е стреснал и е разбрал, че там
няма нищо - само един голям екран, покрит с черни и бели сенки; просто
покрит с някаква фалшива, съноподобна субстанция. И това го кара да се
засмее - не на това, което вижда, а на себе си - и да си тръгне за
вкъщи. Няма смисъл да стои повече тук. Той е разбрал. Той вече не е част
от съня; той се е събудил.
Опитай това. Някой ден отиди на
кино и наблюдавай как ставаш толкова неосъзнат, че това, което не е
реално, започва да става реално. След това отново се върни в съзнание,
все отново и отново. Осъзнай се. Разтърси тялото си, погледни отново и
си спомни, че това е само бял екран и там няма нищо. След това отново
погледни. Само за секунди и ти отново си се загубил. Отново съзнанието
ти е обсебено от сънищната субстанция. И ти отново се радваш или
бълнуваш с историята на екрана. Отново си спиш!
Това е същият
процес, през който един буда преминава в света. Ако можеш да си спомняш,
киносалонът може да бъде съвършено място за медитация. В този ден, в
който можеш да си спомниш в продължение на три часа непрекъснато, че там
няма нищо... И помни: недей да повтаряш думите там няма нищо. Това няма
да помогне. Трябва да се знае, че там няма нищо. Ти трябва да си
спомняш непрекъснато, че си само свидетел, че трябва да наблюдаваш, че
това, което става на екрана, въобще не те засяга.
Когато
триизмерните филми се появили за първи път, те предизвикали световна
сензация. Когато в Лондон за първи път бил показан триизмерен филм...
Някакъв кон се приближавал препускайки. Хората се изплашили. Това било
триизмерен филм; конят бил почти истински. Хората дори се отдръпнали, за
да направят място на коня да мине. Той изглеждал толкова реален!
Твоята реалност е просто един триизмерен сън. Човек трябва да се
събуди. А събуждането ще се извърши винаги в съня, затова няма значение
какъв вид сън сънуваш.
Затова аз казвам, че няма нужда да
променяш съня. Ти можеш да се събудиш където и да си. Може да виждаш
себе си като грешник, като престъпник; може да си в затвора. Или пък
можеш да се мислиш за велик махатма. Може да си в храма и да бъдеш
почитан от хиляди и хиляди хора. Това няма значение. Ако вярва на това,
което вижда, и ако се влияе от почитта, която му се оказва, махатмата е
не по-малко потънал в сън. Ако някой го обиди и той се ядоса, раздразни
се, тогава той е потънал в сън не по-малко, отколкото грешникът в
затвора.
Промяната на съня няма никакво значение: дали да
станеш махатма наместо престъпник. От грешник си станал светец. Това е
глупаво. Защо да си губиш времето, когато можеш да се събудиш направо
там, където се намираш? Можеш да станеш просветлен, докато си в затвора,
можеш да станеш просветлен направо на това място, където се намираш.
През нощта си сънувал, че си извършил убийство. Но като се събудиш
сутринта, не се притесняваш. Не си казваш: „Аз ще се покая, защото насън
бях убиец." Ти просто се смееш на всичко това. Не се осъждаш, защото
това е било сън. Или пък виждаш в съня си, че си станал голям махатма,
велика душа: светец, почитан от милиони. На сутринта, когато се събудиш,
няма да тръгнеш да разправяш на хората какъв велик махатма си бил
насън!
Ето една дзен-история. Един велик Учител се събудил на сутринта. Той извикал главния си ученик:
- Ела. Сънувах един сън и ще ти го разкажа. Искам да го изтълкуваш.
Ако ученикът беше Фройд или Юнг, или Адлер, той щеше да е неописуемо
щастлив и щеше веднага да започне да тълкува съня. Но ученикът бил
медитатор, не бил нито Юнг, нито Фройд. Той казал:
- Почакай. Не говори такива глупости. Ще донеса вода да ти измия лицето.
Той донесъл един съд с вода. Докато Учителят си миел лицето, минал друг ученик. Учителят му казал:
- Ела. Сънувах сън. Би ли искал да ми го разтълкуваш? Ученикът го погледнал и казал:
- Почакай. Чаят вече е готов и ще ти донеса чаша чай. Може би това ще те свести!
Сънят не си струва дори тълкуването. Учителят бил щастлив. Разказва се, че танцувал цял ден.
- Поне двама ученици... - казал той. - Ако бяхте изтълкували съня ми,
щях да ви изхвърля от манастира - защото сънят е глупост, а ако се
опитваш да го тълкуваш, това ще е още по-голяма глупост.
Това,
което учениците направили, било най-доброто тълкуване. Първият донесъл
една купа с вода и казал на стария Учител: „Измий си лицето, за да се
събудиш по-добре."
Другият донесъл чай. „Изпий един чай, малко топъл чай и това ще ти върне разсъдъка. Ще бъдеш повече в съзнание."
Съзнание е необходимо, а не тълкуване. Всички сънища са едни и същи:
няма добри сънища и лоши сънища. Как може да има добри и лоши сънища? И
едните, и другите са нереални. В нереалното не можеш да правиш
разграничение между добро и лошо. Морално, неморално, грешник, светец -
всичко е сън. Не се опитвай да заменяш един сън за друг. Всичките са
вериги. Стоманени или златни, няма значение.
Събуди се! Всички събудени просто седят там с по една купа с вода и чаша с горещ чай...
За медитацията
ОШО |
Нумерология
3.139.107.241 