 Петте пречки Първата пречка: Себе-съзнание
Природата дава на всекиго енергия, която е творческа. Тя се превръща в
разрушителна само тогава, когато бъде възпрепятствана, когато не се
позволява никакъв естествен поток.
Себесъзнанието е болест. Съзнанието е здраве, себесъзнанието е болест -
нещо е сгрешено. Някакъв възел се е появил, някакъв комплекс. Реката на
съзнанието не тече естествено - нещо чуждо е влязло в тази река. Нещо
неприсъщо, нещо, което не може да се абсорбира от реката, което не може
да се приобщи към реката... нещо, което се съпротивлява на това да стане
част от реката.
Себесъзнанието е болезненост. Себесъзнанието е
замръзнало състояние, блокирано. То е като мръсна локва - наникъде не
тече, просто изсъхва, изпарява се и умира. И разбира се, смърди.
Така че първото нещо, което трябва да се разбере, е разликата между себесъзнанието и съзнанието.
Съзнанието няма никаква идея за „аз", за его. То няма идея за
отделеността на човека от съществуванието. То не познава никакви
бариери, никакви граници. То е едно със съществуванието, в състояние на
дълбоко единство. Няма конфликт между индивидуалното и цялото. Човек
просто тече в цялото и цялото тече в него. То е като дишането: вдишваш,
издишваш - когато вдишваш, цялото влиза в теб, когато издишваш, ти
влизаш в цялото. Това е един непрестанен поток, непрестанно споделяне.
Цялото непрекъснато ти дава и ти непрекъснато даваш на цялото. Балансът
никога не се губи.
Но у себесъзнателния човек има нещо
сгрешено. Той взема, но никога не дава. Той не спира да трупа и е станал
неспособен да споделя. Той непрестанно издига граници около себе си,
така че никой да не може да ги пресича. Той непрестанно слага табели
около своето същество: „Преминаването забранено". Той малко по малко се
превръща в гроб, в мъртво същество - защото живота е споделяне.
Себето е нещо мъртво, то е живо само по име. Съзнанието е безкраен
живот, живот преизобилен. То не познава граници. Обикновено обаче всички
са себесъзнателни.
Да си себесъзнателен значи да си
несъзнателен. Този парадокс трябва да се разбере: да си себесъзнателен
означава да си несъзнателен, а да си не-себе-съзнателен - или
себе-несъзнателен - означава да си съзнателен. И когато няма „себе",
когато това малко, мъничко нещо изчезне, ти достигаш истинската
самосъщност с главно „С" - наречи го върховен Аз, самосъщността на
всичкото.
Така че то е и двете: не-себе в смисъл, че то не е
само твое, както и върховното себе, защото то е самосъщността на
всичкото. Ти загубваш своя малък център и постигаш центъра на самото
съществувание. Изведнъж ставаш безкраен, изведнъж вече не си обвързан,
вече няма клетка около твоето същество и през теб започват да текат
безкрайни сили. Ти ставаш проводник - чист, без никакви препятствия.
Превръщаш се във флейта и Кришна може да пее чрез теб. Ти ставаш просто
един проход - празен, без нищо свое. Това аз наричам себеотдаване.
Себесъзнанието не е отношение на себеотдаване, а на конфликт, на битка,
на борба. Ако се бориш със съществуванието, ти ще си себесъзнателен, и
разбира се, ще бъдеш побеждаван все отново и отново и отново. Всяка
стъпка ще бъде стъпка към все по-голямо и по-голямо поражение.
Обезсърчението ти ще е сигурно, ти си обречен още от самото начало,
защото не можеш да поддържаш това „себе" срещу вселената. Невъзможно е,
не можеш да съществуваш отделно. Не можеш да бъдеш монах.
„Монах" е хубава дума. Сигурно знаете за други подобни думи, които
идват от същия корен, като „монопол" или „монастир" или „монолог".
Монахът е човек, който се опитва да бъде самият себе си, който се опитва
да дефинира своите граници и който се опитва да съществува отделно от
това тотално съществувание. Цялото му усилие е егоистично. То непременно
ще се провали - никой монах не може изобщо да успее.
Можеш да
успееш единствено само с Бога, никога против Него. Можеш да успееш
единствено само с цялото, никога против него. Така че ако си обезсърчен,
в дълбоко нещастие, помни: ти създаваш това нещастие. И при това го
създаваш с помощта на един неуловим трик: бориш се против цялото.
Наблюдавай собствения си живот - много от нещата, които правиш, са само
заради егото. Искаш да си направиш голяма къща - къщата ти, такава
каквато е, може да ти е напълно удобна, но ти искаш да си направиш голям
дворец. Този голям дворец не е за теб, а за твоето его. Така както си,
можеш да се чувстваш напълно удобно, но продължаваш да събираш пари -
тези пари не са за теб, те са за егото. Докато не си станал най-богатият
човек на света, как да си почиваш?
Но какво ще правиш,
ставайки най-богатият човек на света? Ще ставаш все по-нещастен и
по-нещастен - защото конфликтът поражда само нещастие. Нещастието
показва, че си в конфликт. Така че не хвърляй своята отговорност върху
някой друг. Хората са много добри в оправданията. Когато са нещастни, ще
кажат: „Какво можем да направим? - кармите на миналите животи ни правят
нещастни."
Все глупости! Кармите на миналите животи сигурно са
ви направили нещастни, но в миналите животи! Защо да чакат досега? Няма
смисъл да се чака. Твоите настоящи карми те правят нещастен! Лесно е да
се оправдаваш с минали животи - какво можеш да направиш? Трябва да си
такъв, какъвто си, вече нищо не може да се направи. Миналото не може да
се поправи, не можеш да го изтриеш просто като махнеш с ръка. Не
съществува магически трик, който да може да ти помогне да изтриеш
миналото си. То се е случило и се е случило завинаги, и сега вече ще
остане като нещо абсолютно, няма начин да бъде променено. Това те
освобождава от товара и ти си мислиш: „Много добре, значи трябва да съм
нещастен поради миналите карми."
Можеш да хвърлиш отговорността
върху дявола, както християните непрестанно правят. Хиндуистите
непрестанно хвърлят отговорността върху миналите карми, а християните я
хвърлят върху дявола - той сигурно ти залага капани. Не го правиш ти,
ами дяволът непрестанно те хваща в капана на нещастието и те дърпа
надолу към пъкъла.
Кой го е грижа за теб? Защо пък дяволът трябва да се интересува от теб?
А има и марксисти, комунисти, социалисти - те казват, че социалната
структура, икономическата система прави хората нещастни. Има и
фройдисти, психоаналитици, те пък казват, че тук става въпрос за
взаимоотношение между детето и майката. Но винаги има нещо друго, никога
не си ти. В настоящето теб винаги те няма.
Но аз бих искал да
ти кажа, че това си ти. Ако ти си нещастен, ти и само ти си отговорен за
това. Нито миналото, нито социалната структура, нито икономическата
система - нищо няма да помогне. Ако си останеш това, което си, в какъвто
и да е вид общество, ти ще си останеш нещастен. Ще бъдеш нещастен в
каквато и да е икономическа система, в какъвто и да е свят - ако си
останеш такъв.
Така че първата, основна промяна се случва
тогава, когато започнеш да изоставяш този конфликт със съществуванието.
Това е единственият смисъл на всички велики религии, когато те
подчертават: „Остави егото". Те всъщност казват: „Остави конфликтите".
Бих искал това повече да си го спомняте, защото „остави егото" звучи
твърде метафизично. Его ли? - къде е егото? Какво е егото? Думата
изглежда позната, ти сякаш си добре запознат с нея, обаче тя звучи
твърде мъгляво, не може да се схване. Бих искал да направя нещата
по-практични: остави конфликта, защото егото е страничен продукт от
твоята конфликтна позиция.
Хората говорят за покоряване на
природата, за покоряване на едно или друго нещо - как можеш да покориш
природата? Ти си част от нея. Как може частта да покори цялото? Вижте
глупостта, идиотщината в това. Ти можеш да си в хармония с цялото, а
можеш и да си в конфликт и дисхармония с цялото. Дисхармонията води до
нещастие, хармонията води до блаженство. Хармонията естествено води до
дълбока тишина, радост, наслада. Конфликтът води до безпокойство, мъка,
стрес, напрежение.
Егото не е нищо друго освен всички
напрежения, които си създал около себе си. И преди всичко то няма нужда
да се създава - но защо човекът непрекъснато го създава? Трябва да има
някаква причина. Защо всички непрестанно създават аза? Истинската
самосъщност е непозната, ето защо. И е много трудно да живееш без аз,
затова ние създаваме един псевдо аз, едно заместващо себе. Истинското аз
е непознато.
Всъщност истинското аз никога не става абсолютно
познато - то си остава мистерия, остава си неизразимо, неопределимо.
Истинското аз е толкова обширно, че не можеш да го дефинираш, и толкова
мистериозно, че не можеш да проникнеш в самата му сърцевина. Истинското
аз е азът на цялото. За човешкия интелект не е възможно да проникне в
него, да мисли за него, да го съзерцава.
Чувал съм да разказват
- има една известна история за някакъв мъдрец, който бил извикан при
Александър Велики. Александър го попитал:
- Чух, че си познал Бога,
така че моля те, разкажи ми. Аз съм в търсене, а хората ми казаха, че ти
си постигнал, така че просветли ме относно Бога, за това какво е Бог.
Твърди се, че мъдрецът казал:
- Дай ми поне двадесет и четири часа да помисля за това. Двадесет и
четирите часа минали и Александър чакал много нетърпеливо. Мъдрецът
дошъл и казал:
- Ще има нужда от седем дни.
И седемте дни минали
и Александър станал още по-нетърпелив. Мъдрецът пак дошъл и казал: -Ще
има нужда от една година, Александър попитал:
- Какво искаш да кажеш
с това, че ще има нужда от една година? Ти знаеш ли, или не знаеш? Ако
знаеш, значи знаеш - кажи ми. Защо да губим време?
Мъдрецът се засмял и казал:
- Колкото повече разсъждавам, толкова по-непознаваемо става това.
Колкото повече знам, толкова по-трудно става да кажа, че знам. През тези
двадесет и четири часа аз все се опитвах и се опитвах, и това започна
да се изплъзва от ръцете ми. То е много убягващо - като живак. Тогава
помолих за седем дни - и това не помогна. А сега, поне една година - но
не съм сигурен, че ще мога да дам дефиниция.
Мъдрецът се
справил добре. Той трябва да е бил наистина мъдър, защото няма начин да
се дефинира истинското аз. Но човек не може да живее без аз - би се
чувствал толкова празен! Би се чувствал като колело без ос, като
периферия без център. Не, трудно е да се живее без аз.
Да
познаеш истинското аз е много трудно - човек трябва да пътува дълго, за
да пристигне у дома. Трябва да чука на много врати, преди да намери
правилната врата. По-лесният трик е да създадеш едно фалшиво аз. Трудно е
да се отглеждат истински рози, но можеш да си купиш пластмасови. Те
няма да те измамят, но ще подлъжат съседите. Това е смисълът на аза, на
егото. Той не може да те излъже - добре знаеш, че сам не знаеш кой си -
но поне може да измами съседите. Поне за външния свят имаш някакъв
етикет, за това кой си.
Мислили ли сте някога за това? Ако
някой те попита: „Ти кой си?", какво ще му отговориш? Ще си кажеш името.
Името не е твое, защото ти си дошъл на света без име, дошъл си
безименен. Името не е твоя собственост, то ти е дадено. И каквото и да
било име, А-Б-В-Г, щеше да свърши работа, защото е произволно. То по
никакъв начин не е съществено.
Ако са те нарекли „Рама", добре;
ако са те нарекли „Хари", пак добре - няма никаква разлика. Което и да е
име щеше да е толкова подходящо за теб, както и всяко друго. То е
просто етикет. Името е необходимо, за да могат да те викат, но то няма
нищо общо с твоето същество. Или пък можеш да кажеш: „Аз съм доктор"
или: „Аз съм инженер" - или бизнесмен, художник и какво ли не - но това
няма да каже нищо за теб.
Когато кажеш: „Аз съм доктор", ти
казваш нещо за твоята професия, но не и за теб самия. Ти казваш как си
печелиш прехраната. Не казваш нищо за твоя живот, а за това как се
издържаш. Можеш да се издържаш като инженер или като доктор или като
бизнесмен - това е без значение. То не казва нищо за теб.
Или
пък можеш да кажеш името на баща си, на майка си, на своето фамилно
дърво - това също е без значение, защото не те дефинира. Това, че си се
родил в конкретно семейство, е случайно - със същия успех можеше да се
родиш и в друго семейство и дори нямаше да забележиш разликата. Това са
просто утилитарни трикове - и човекът се превръща в ..аз". Този аз е
лъжлив, той е създаден, скалъпен, домашно производство. А твоето
собствено истинско аз остава скрито дълбоко вътре в мъгла и мистерия.
Ето какво прочетох:
Някакъв французин прекосявал пустинята със своя арабски водач. Дните
минавали и арабинът не пропускал ни един ден без да коленичи върху
нажежения пясък и да призове своя Бог. Най-накрая една вечер неверникът
попитал арабина:
- Как си разбрал, че има Бог?
Водачът хвърлил един поглед към безбожника и му отговорил:
- Как съм разбрал, че има Бог ли? Как съм разбрал, че не човек, а
камила е минала оттук снощи? Не е ли по следите, които копитата й са
оставили в пясъка? - И като посочил слънцето, чиито последни лъчи
избледнявали над хоризонта, той добавил: - Тези следи не са човешки.
Твоята самосъщност не може да е създадена от теб, тя не може да е
направена от човека. Ти си я донесъл със себе си, ти си това. Как би
могъл да я създадеш? За да я създадеш, преди всичко би трябвало вече да
си бил там. Това е смисълът, който християни, мохамедани, хиндуисти
влагат, когато казват, че човекът е творение. Това означава, че човек не
е създал сам себе си - това е всичко. Творецът е скрит някъде в
непознатото. Ние сме излезли от някаква мистериозна жизнена сила. Твоето
аз не е твое! Това фалшиво аз не е твое, защото ти си го създал; твоето
истинско аз също не е твое, защото то е все още в Бога, корените ти са
все още в Бога.
Това фалшиво аз, което ние продължаваме да
носим в нашия живот като някакво знаме, винаги е подложено на опасността
да бъде повредено. То е много крехко, много е слабо - не би и могло да е
друго, нали от човека е направено. Как би могъл човек да направи нещо
безсмъртно? Самият той трябва да премине през много смърти, затова
всичко, което произвежда, е винаги смъртно. Оттук и страхът,
непрекъснатият страх, че: „Мога да се загубя. Моето аз може да се
унищожи." Един непрекъснат страх трепти в твоето същество - ти никога не
можеш да си сигурен в това твое фалшиво аз, ти знаеш, че то е фалшиво.
Можеш да отбягваш този факт, но знаеш, че е фалшиво. То.е нещо сглобено,
произведено; то е нещо механично, а не органично.
Забелязвали
ли сте разликата между органичното и механичното единство? Например
правиш двигател за кола - купуваш частите на пазара и ги сглобяваш, и
двигателят започва да функционира като едно цяло. Или пък купуваш части
за радио от пазара, сглобяваш ги и радиото започва да работи като едно
цяло. То някак си придобива своя самосъщност. Никоя част сама по себе си
не може да действа като радио - но всичките части заедно представляват
работещо радио. И въпреки това единството е механично, наложено отвън.
Когато обаче хвърлиш семена в земята, тези семена умират в почвата и се
появява растение - това единство е органично. То не е наложено отвън, то
е било вътре в самото семе. Семето покълва, събира хиляда и едно неща
от земята, от въздуха, от слънцето, от небето - но единството идва
отвътре. Центърът е на първо място и после идва периферията. При
механичното единство периферията е първа и след това идва центърът.
Човекът е органично единство. Някога си бил семе, подобно на дървото, и
в почвата на майчината утроба си започнал да събираш своята периферия.
Първо е бил центърът, той е предхождал периферията - а сега си забравил
напълно за центъра. Ти живееш на периферията и смяташ, че тя е целият
твой живот. Тази периферия, както и непрестанното живеене в нея,
създават нещо като самосъщност, едно псевдо „аз", което ти дава
чувството, че ти наистина си някой. Но то трепери непрекъснато, защото
няма в себе си органично единство.
Оттук и страхът от смъртта.
Ако познаваш своето истинско „аз", никога няма да се страхуваш от
смъртта, защото органичното единство никога не умира. Органичното
единство е безсмъртно. Само механичните единства биват сглобявани и
умират. Това, което е сглобено, един ден ще се разглоби. Механичното
единство има начало и край. Органичното единство няма начало и край - то
е един вечен процес.
Познаваш ли своя център? Ако не го
познаваш, непрекъснато ще се страхуваш. Затова себесъзнанието е винаги
уплашено, то непрекъснато трепери. И винаги ще имаш нужда другите да те
подкрепят - някой да те оценява, някой да ти ръкопляска, някой да ти
казва колко си красив или колко си интелигентен. Имаш нужда някой да ти
ги казва тези неща, подобно на хипноза, така че да повярваш: да, ти
наистина си интелигентен, красив, силен. Но виж какво означава това: ти
зависиш от другите.
Идва при теб един глупак и казва, че си
много интелигентен - а всъщност ти можеш да изглеждаш интелигентен само
за глупаците. Ако той е по-интелигентен от теб, ти естествено няма да му
се видиш интелигентен. Така че идва един глупак и ти дава сертификат за
интелигентност, и ти си много щастлив. Можеш да изглеждаш красив само
на грозния човек. Ако човекът е по-красив от теб, ти ще изглеждаш грозен
- защото всичко това е относително. Грозните хора ти дават сертификат,
че си красив, и ти си страхотно щастлив.
Що за интелигентност е
тази, която може да се удостовери от глупави хора? Що за красота е
тази, която трябва да се засвидетелства от грозните? Това е нещо напълно
фалшиво. То е идиотско! Но ние продължаваме да търсим. Продължаваме да
търсим във външния свят някаква подкрепа за нашето его, нещо, което
малко да ни подпре, да ни бъде опора. Инак винаги има опасност егото ни
да се срути. Така че трябва да го подпираме от една или друга страна и
възниква едно непрестанно безпокойство.
Ето защо сте
по-грациозни, когато сте сами - защото не се тревожите. Няма никой там,
който да ви вижда. Когато си сам, си по-невинен - когато си в банята, си
по-невинен, в по-голяма степен си като дете. Пак стоиш пред огледалото и
правиш физиономии и им се наслаждаваш. Но ако разбереш, че твоето малко
дете гледа през ключалката, внезапно ставаш напълно различен. Сега
егото ти е в опасност. Ето защо хората толкова се страхуват от другите.
Когато си сам, не се тревожиш.
Ето една известна Дзен-история:
Някакъв Дзен-учител рисувал картина и накарал главния му ученик да
седне до него, за да му каже кога картината е станала съвършена.
Ученикът се разтревожил, Учителят също, защото ученикът никога не бил
виждал Учителя да прави нещо несъвършено. Но през онзи ден нещата
тръгнали накриво. Учителят се опитвал и колкото повече се опитвал,
толкова по-голяма бъркотия се получавала.
В Япония или в Китай
цялото изкуство на калиграфията се упражнява върху оризова хартия, върху
някаква много чувствителна, много крехка хартия. Ако малко се
поколебаеш, векове наред ще знаят къде се е колебал калиграфът - защото
повече туш се излива върху хартията и я прави на нищо. Много е трудно да
хитруваш върху оризова хартия. Трябва да течеш като поток, не трябва да
се колебаеш. Ако се поколебаеш дори за един момент, за част от
секундата - какво можеш да направиш? - пропуснал си, вече си пропуснал. И
човек с проницателен поглед веднага ще каже: „Това изобщо не е
Дзен-картина" - защото Дзен-картината трябва да е спонтанна, течаща.
Учителят все се опитвал и се опитвал, и колкото повече се опитвал...
чак се изпотил. А ученикът седял там и все поклащал неодобрително глава:
- Не, това не е съвършено. - И Учителят правел все повече и повече грешки.
Тушът взел да свършва и Учителят казал:
- Излез и приготви още туш.
Докато ученикът бил навън и приготвял туша, Учителят направил своя шедьовър. Когато ученикът се върнал, се изненадал:
- Учителю, но това е съвършено! Какво се случи? Учителят се засмял:
- Осъзнах едно нещо - твоето присъствие, самата мисъл, че тук има
някой, който да оценява или да осъжда, да казва „да" или „не", наруши
вътрешното ми спокойствие. Сега никога повече няма да бъда смущаван.
Осъзнах, че съм се опитвал да го направя съвършено, и това е била
единствената причина то да не бъде съвършено.
Опитай се да
направиш нещо съвършено и то ще си остане несъвършено. Направи го
естествено и то винаги ще бъде съвършено. Природата е съвършена,
усилието е несъвършено. Така че всеки път, когато правиш прекалено
много, ти разрушаваш.
Ето защо се случва така: всички говорят
толкова хубаво (всички са оратори, хората цял живот говорят), но само ги
сложи на подиума и им кажи да говорят на тълпата, и те изведнъж
онемяват - изведнъж всичко забравят, не могат и една дума да кажат. Или
пък дори и да кажат нещо, в него. няма грация, то не е естествено, не
тече. Какво се е случило? А ти знаеш, че този човек толкова хубаво
говори на приятелите си, на жена си, на децата си. Онези също са хора,
същите хора - защо се страхуваш? Станал си себесъзнателен. Сега егото е
поставено на карта, ти се опитваш да направиш някакво изпълнение.
Слушайте внимателно: всеки път когато се опитваш да изпълниш нещо,
търсиш храна за егото. Всеки път когато си естествен и оставяш нещата да
се случват, те са съвършени и няма проблеми. Когато си естествен и
позволяваш нещата да се случват, Бог е зад теб. Когато се страхуваш,
трепериш, опитваш се да докажеш нещо, ти си загубил Бога. В своя страх
си го забравил. Почнал си да гледаш повече хората и си забравил своя
източник.
Себесъзнанието се превръща в слабост. Човек, който е
не-себесъзнателен, е силен, но неговата сила няма нищо общо с него самия
- тя идва от отвъдното.
Когато си себесъзнателен, имаш
проблеми. Когато си себесъзнателен, ти наистина проявяваш признаци за
това, че не знаеш кой си. Самото ти себесъзнание показва, че още не си
се върнал у дома.
Ето какво се случило:
Покрай Настрадин Ходжа минало едно хубаво момиче и той го проследил с поглед. Жена му измърморила троснато:
- Всеки път когато видиш хубаво момиче, забравяш, че си женен.
- Ето тук грешиш - казал Настрадин Ходжа. - Няма друго нещо, което да ме накара да осъзная толкова добре този факт!
Всеки път когато си себесъзнателен, ти просто показваш, че изобщо не
осъзнаваш своята самосъщност. Ти не знаеш кой си. Ако знаеше, нямаше да
има проблем - тогава нямаше да търсиш различни мнения. Тогава нямаше да
се тревожиш за това какво казват хората за теб - то нямаше да има
значение! Всъщност никога никой не казва каквото и да било за теб -
всеки път когато хората кажат нещо за теб, те го казват за себе си.
Един ден бях в Джайпур, някакъв човек дойде сутринта да ме види и рече:
- Ти си божествен. - Прав си !- рекох аз.
Той седна там и друг един дойде, който беше силно настроен против мен, и каза:
- Ти си цял дявол. - Прав си! - рекох аз. Първият човек малко се разтревожи и попита:
- Какво имаш предвид? Ти и на мен каза: „Прав си", както и на този човек - не можем и двамата да сме прави.
Рекох му:
- Не само двамата - милиони хора могат да са прави по отношение на
мен, защото каквото и да кажат за мен, те го казват за себе си. Как биха
могли да ме познават? Това е невъзможно - те дори себе си още не са
познали. Всичко, което те казват, е тяхна интерпретация.
Човекът попита:
- Кой тогава си ти? Ако това, че си божествен, е моя интерпретация, а това, че си дявол, е негова, кой тогава си ти?
Отговорих му:
- Аз съм просто самият себе си. Нямам интерпретация за това какво
представлявам от само себе си, а няма и нужда. Аз просто се наслаждавам
да бъда сам себе си, каквото и да означава това. Щастлив съм да бъда
себе си.
Никой не може да каже нищо за теб. Каквото и да кажат
хората, то е за тях самите. Но ти губиш равновесие, защото все още се
придържаш към един фалшив център. Този фалшив център зависи от другите,
така че ти винаги гледаш това, което хората казват за теб. И винаги
следваш другите хора, винаги се опитваш да ги задоволиш. Винаги се
опитваш да бъдеш порядъчен, да украсиш егото си. Това е самоубийствено.
Наместо да се тревожиш от това, което казват другите, би трябвало да
започнеш да гледаш вътре в себе си. Да познаеш своето истинско „аз",
това не е толкова евтино. Но хората винаги жадуват евтините неща.
Ето какво се случило веднъж:
Болката в гърба на Настрадин Ходжа станала непоносима и той с неохота отишъл при специалист да му постави диагноза.
- Ами - рекъл докторът, - проблемът ти може да се излекува с операция,
две седмици в болница и шест месеца на легло без да ставаш.
- Докторе - възкликнал Настрадин Ходжа, - не мога да си позволя тези разходи!
- Добре тогава - предложил докторът, - за двадесет и пет долара мога да ти ретуширам рентгеновата снимка.
Това е евтино! - да се ретушира рентгеновата снимка - но няма да те
направи здрав. Ето това правим ние, непрестанно ретушираме рентгеновата
снимка и си мислим, че някак си чудото ще се случи. Когато украсяваш
егото си, ти ретушираш рентгеновата снимка. Това няма по никакъв начин
да помогне, няма да ти помогне да оздравееш. Но пък е по-евтино. Няма
нужда от операция, няма да има разходи. Но какъв е смисълът? Нещастието
ти остава.
Ти ставаш порядъчен, но нещастието ти остава.
Обществото започва много да те хвали - нещастието ти остава. Награждават
те със златни медали, но нещастието ти остава. Тези златни медали няма
да премахнат нещастието ти, те са като ретуширане на рентгеновата
снимка. Цялата украса по егото, за егото, не е нищо друго освен
самоизмама. И ти продължаваш да ставаш все по-слаб и по-слаб и по-слаб -
защото егото продължава да става все по-слабо с всеки изминал ден.
Тялото ти ще отслабне, умът ти ще отслабне и малко по малко егото, което
си създал от комбинацията на тялото и ума, ще отслабне. Страхът ще
става все по-голям и по-голям; ти ще седиш върху вулкан, който може да
избухне във всеки момент. Той няма да ти позволи никаква почивка.
Няма да ти позволи релаксация, няма да ти позволи никакви моменти на мир.
Веднъж щом разбереш това, цялата енергия тръгва в друга посока. Човек
трябва да познае себе си. Човек не трябва да се тревожи за това, което
другите казват за него.
Един приятел ми изпрати много хубав виц:
Имало един човек, когото никой никога не забелязвал. Той нямал никакви
приятели. Бил значи на някакво моряшко събиране в Маями и видял как
всички други са щастливи и се смеят и си обръщат внимание един на друг,
но не и на него.
Една вечер както си седял съвсем омърлушен, се заговорил с един моряк. Разказал му проблема си.
- О, знам аз как да оправим това - викнал морякът. - Ти просто си вземи
една камила и почни да я яздиш по улиците, и за нула време всички ще те
забележат и ще имаш всички приятели, които искаш.
И така се
случило, че един цирк фалирал и искали да продадат камилата. Човекът я
купил и тръгнал да я язди нагоре-надолу по улиците и наистина всички
започнали да му обръщат внимание и да го забелязват. Той се почувствал
на върха на славата си.
Но след една седмица камилата изчезнала.
Човекът бил с разбито сърце и веднага телефонирал на местния вестник да
публикуват обява за загубената му камила.
Този, който приемал обявата, се поинтересувал:
- Камилата мъжка ли беше или женска?
- Мъжка или женска? - ядосал се човекът. - Че откъде да знам? - После
помислил и рекъл: - 0, да, разбира се, мъжка беше, точно така.
- Как разбрахте? - попитал онзи от вестника.
- Защото - отговорил човекът, - всеки път като яздех нагоре-надолу по
улиците, хората викаха: „Гледай го тоя шмук, дето е на камилата!"
„Шмук" е дума на идиш , много хубава дума. Тя има две значения с голям
смисъл. Едното означава „идиот", а другото, което в началото може да
изглежда доста пресилено, означава мъжки полов орган. Но в известен
смисъл и двете значения са много дълбоко свързани. Идиотите живеят само
като сексуални същества - те не познават друг живот. Така че „шмук" е
прекрасна дума. Ако един човек познава само секса като живот, той е
глупав, той е идиот.
Хората казвали: „Гледай го този идиот на камилата!" но той си мислел, че говорели за мъжкия орган на камилата, а не за него.
Егото е много заблуждаващо. То винаги чува това, което иска да чуе. То
винаги интерпретира това, което иска да интерпретира, и никога не вижда
фактите. То никога не позволява на фактите да ти се разкрият. Хората,
които живеят в егото, живеят зад завеси. А тези завеси не са неактивни -
те са активни завеси. Завесата променя всичко, което мине през нея.
Хората непрекъснато живеят в един ментален свят, който сами са си
създали. Егото е центърът на техния свят, на фалшивия свят - наречете го
„илюзия", мая - и непрекъснато създават около егото един свят... който е
ничий друг свят. Само те живеят в този свят.
Когато оставиш
егото, ти оставяш един цял свят, който си създал около него. И за първи
път си в състояние да видиш нещата такива, каквито са - а не такива,
каквито ти би искал да бъдат. И когато си в състояние да познаеш фактите
на живота, ти ставаш способен да познаеш истината.
Ето сега една Дзен-история:
Един борец, наречен О-Нами, т. е. „Огромни вълни", бил изключително
силен и много опитен в изкуството на борбата. Насаме той побеждавал дори
и своя учител, но пред публика и собствените му млади ученици можели да
го повалят.
Той бил много угрижен и отишъл при един Дзен-учител,
който бил отседнал в един храм наблизо до морския бряг, и помолил за
съвет.
Учителят казал: „Името ти е Огромни Вълни, така че
остани тази нощ в храма и слушай морските вълни. Представи си, че ти си
тези вълни, забрави, че си борец, и стани тези огромни вълни, които
помитат всичко по пътя си."
О-Нами останал. Той се опитвал да
мисли само за вълните, но мислел за много неща. След това постепенно
започнал да мисли само за вълните. С напредването на нощта те се носели
все по-големи и по-големи. Те отнесли цветята във вазите пред статуята
на Буда, отнесли и самите вази. Дори и бронзовият Буда бил отнесен. На
разсъмване храмът бил целият в бушуваща вода и О-Нами седял там с лека
усмивка на лицето.
Онзи ден той участвал в състезание по борба
пред публика и победил във всички схватки и оттогава никой в Япония не
можел да го повали.
Това е една история за себесъзнанието и как
да го загубим, как да го изоставим, как да се отървем от него. Ще се
опитаме да навлезем в нея стъпка по стъпка.
Един борец, наречен О-Нами, т. е. „Огромни вълни", бил изключително силен...
Всеки е изключително силен. Вие не познавате силата си - това е друга
работа. Всеки е изключително силен - трябва да бъде, защото корените на
всеки един са в Бога, в тази вселена. Колкото и малък да изглеждаш, ти
не си малък - не би могъл да бъдеш поради самото естество на нещата.
Сега физиците казват, че в един атом е съсредоточена толкова много
енергия - Хирошима и Нагасаки са унищожени с атомна енергия. А атомът е
толкова малък - никой още не го е видял! Той е просто едно
умозаключение, извод, никой не е виждал атома. При всичките сложни
инструменти, с които науката разполага днес, никой не е виждал атома -
толкова е малък той и е такава огромна енергия.
Щом атомът може
да има толкова много енергия, какво да кажем за човека? Какво да кажем
за този малък пламък на съзнанието в човека? Ако някой ден това пламъче
се разгори, то ще се превърне в един огромен източник на енергия и
светлина. Ето така се е случило с Буда или с Исус.
Всеки е
изключително силен, защото всеки е изключително божествен. Всеки е
силен, защото всеки има корени в Бога, в самия произход на
съществуванието. Запомнете това.
Човешкият ум е склонен да го
забравя. Когато го забравиш, ставаш слаб. Когато станеш слаб, започваш
да се опитваш да намираш някакви изкуствени начини да станеш силен. Това
е, което милиони хора правят. Като търсиш пари, какво всъщност търсиш?
Ти търсиш власт, ти търсиш сила. Като търсиш престиж, политически
авторитет, какво всъщност търсиш? Ти търсиш власт, сила - а силата през
цялото време ти е на разположение току зад ъгъла. Ти търсиш на погрешни
места.
Един борец, наречен О-Нами, т. е. „Огромни вълни"...
Всички ние сме огромни вълни в океана. Ние може да сме забравили това,
но океанът не го е забравил. Ние може до такава степен да сме го
забравили, че да си нямаме и идея какво представлява океанът - и въпреки
това ние сме в океана. Дори и вълната да забрави и да не помни океана,
тя все още си е в океана - защото вълната не може да съществува без
океана. Океанът може да съществува без вълната - може би ще може да
съществува без вълната.- но вълната не може да съществува без океана.
Вълната не е нищо друго освен вълнение в океана; тя е процес, а не
същество. Това просто е океанът, който се наслаждава в своето същество. В
своята наслада Бог населява земята; в своята наслада Бог населява
съществуванието. Това е океанът, който търси океана, като просто си
играе. Той има огромна енергия - какво да прави с нея?
Един
борец, наречен О-Нами, т. е. „Огромни вълни", бил изключително силен...
Но тази сила е възможна само тогава, когато вълната осъзнае, че е вълна в
един огромен, безкраен океан. Ако вълната забрави това, тя става много
слаба. А „забравячеството" ни е огромно. Паметта ни е много малка,
мъничка - способността ни да забравяме е огромна. Ние непрестанно
забравяме. И лесно забравяме това, което е много очевидно. Много лесно
забравяме това, което е близо до нас. Това, което ни е винаги достъпно,
го забравяме много лесно.
Спомняте ли си своето дишане? Помните го
само когато имате някакви проблеми - настинка, проблеми с дишането или
нещо друго, иначе кой ще си спомни, че диша? Ето защо хората си спомнят
за Бога едва когато си имат неприятности. Иначе кой ще си спомни? А Бог е
по-близо до теб от твоето дишане, по-близо, отколкото си ти самият.
Човек има склонност да забравя.
Наблюдавали ли сте? Ако нещо
ти липсва, си спомняш. Когато го имаш, ти забравяш, приемаш го за нещо,
което се разбира от само себе си. Тъй като не можеш да загубиш Бога,
много е трудно да си го спомниш. Много са редки тези хора, които са в
състояние да си спомнят Бога. Много е трудно да си спомним това, от
което никога не сме се отдалечавали.
Рибата в океана забравя за
океана. Хвърли я на брега, на пясъка, на горещите пясъци, и тя ще
разбере, ще си спомни. Но няма начин да те изхвърлят навън от Бога, няма
бряг по отношение на Него - Бог е един безбрежен океан. А ти не си като
риба, а като вълна. Ти си точно като Бога; твоето естество и естеството
на Бога са едно и също.
Това е символичният смисъл да се избере такова име за историята.
Той бил изключително силен и много опитен в изкуството на борбата.
Насаме той побеждавал дори и своя учител... но насаме, тъй като тогава
сигурно е бил в състояние да забрави своето „аз".
Запомнете
тази сутра. Когато си спомниш своето „аз", ти забравяш Бога; когато
забравиш своето „аз", ти си спомняш за Бога - но не можеш едновременно
да си спомняш и двете. Когато вълната мисли за себе си като за вълна, тя
забравя, че е океан. Когато вълната познае себе си като океан, как сега
може да си спомни за себе си като за вълна? Само едното е възможно.
Вълната или ще мисли за себе си като за вълна, или като за океан. Това е
гещалт.
Не можеш да си спомниш и двете едновременно, това е невъзможно.
Насаме той побеждавал дори и своя учител, но пред публика и собствените му млади ученици можели да го повалят.
Насаме той сигурно напълно забравял за своето аз, за своето его. Тогава
силата му била огромна. Пред публика той сигурно ставал твърде
себесъзнателен и тогава отслабвал.
Себесъзнанието е слабост. Себезабравянето е сила.
Той бил много угрижен и отишъл при един Дзен-учител, който бил отседнал в храм наблизо до морския бряг, и помолил за.съвет.
Учителят казал: "Името ти е Огромни Вълни", така че остани тази нощ В храма и слушай морските вълни."
За творчеството
ОШО |
Нумерология
3.146.255.127 