Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


18:14
23.10.2017
Понеделник
54.92.141.211


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Книга на тайните » Ошо. Дишането - мостът към мирозданието

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Дишането - мостът към мирозданието

СУТРИ:
Шива отговори:

1. Сияеща, това изживяване е възможно долу между две дишания. След като дъхът влезе (долу) и точно преди да се обърне (навън) - наградата.

2. Щом дъхът се обърне от долу нагоре и отново, щом дъхът извие от горе надолу - по време на тези две обръщания, осъзнай.

3. Или, когато вдишването и издишването се смесят, в този момент докосни празния, пълен с енергия център.

4. Или, когато дъхът целият е вън (горе) и е спрял от само себе си или целият е вътре (долу) и е спрял - в тази всемирна пауза малкото аз на човека изчезва. Това е трудно само за нечистите.


Истината винаги съществува. Тя присъства. Тя не е нещо, което ще бъде постигнато в бъдеще.ТИ си истината точно тук и сега. Затова тя не е нещо, което трябва да се създаде, или нещо, което трябва да се измисли, или нещо, което трябва да се намери. Разбери това съвсем ясно; след това тези техники лесно ще бъдат разбрани и също така изпълнени.

Умът е механизъм за желаене. Умът непрекъснато желае - непрекъснато търси нещо, стреми се към нещо. Целта, винаги се намира в бъдещето; умът изобщо не се занимава с настоящето. В настоящия момент умът не може да функционира: няма пространство. Умът се нуждае от бъдещето, за да работи. Той може да работи или в миналото или в бъдещето. Не може да действа в настоящето; няма пространство. Истината е в настоящето, а умът винаги е или в бъдещето, или в миналото. Затова умът и истината не могат да се срещнат.

Когато умът се интересува от земни неща, трудността не е толкова голяма. Проблемът не е абсурден; той може да се реши. Когато обаче умът започне да се интересува от Истината, самият стремеж се превръща в празна работа - защото Истината е тук и сега, а умът винаги е там и тогава. Между тях не може да се осъществи среща. Затова разбери първото нещо: ти не можеш да търсиш истината. Можеш да я намериш, но не можеш да я търсиш. Самото търсене е преградата.

В момента, в който започваш да търсиш, ти се отдалечаваш от настоящето, от себе си, защото ТИ винаги си в настоящето. Търсачът винаги е в настоящето, а търсеното е в бъдещето. Няма да срещнеш това, което търсиш. Лаодзъ казва: "Не търси; защото няма да намериш. Не търси и намери. Недей да търсиш и намери."

Всички техники на Шива са едно обръщане на ума от миналото или бъдещето към настоящето. Това, което търсиш, винаги е тук. Умът трябва да бъде насочен от търсене към не-търсене. Това е трудно. Ако го обмислиш внимателно, това е много трудно. Как Да се насочи ума от търсене към не-търсене - защото тогава умът превръща самото не-търсене в своя цел! В такъв случай умът казва: "Не търси." след това умът казва: "Аз" няма да търся." А после казва: "Сега моята цел е не-търсенето. Сега "Аз" желая състоянието на липса на желания." Търсенето се е появило отново. Желанието е влязло през задната врата. Затова има хора, които се интересуват от земни неща и такива, които считат, че се интересуват от неземни неща. Всички неща са земни, защото "търсенето" е света.

Затова ти не можеш да се интересуваш от нещо, което не е земно. В момента, в който започнеш да се интересуваш, то се превръща в света. Ако търсиш Бога, твоят Бог е част от света. Ако търсиш Мокша (Освобождение), Нирвана, твоето Освобождение е част от света. Твоето Освобождение не е нещо, което преодолява света, защото търсенето е света, желаенето е света. Затова не можеш да желаеш Нирвана; ти не можеш да желаеш НЕ-ЖЕЛАЕНЕТО. Ако се опиташ да го разбереш интелектуално, ще се объркаш.

Шива не споменава нищо за това. Той незабавно ти дава техники. Те не са интелектуални. Той не казва на Деви: "Истината е тук. Не търси и ще я намериш." Той незабавно дава техники. Тези техники не са интелектуални. Прави ги и умът ще се пренасочи. Пренасочването е само следствие, резултат - не е цел. Пренасочването е един резултат.

Ако правиш техниката, твоят ум ще се обърне от пътуването си в миналото или бъдещето. Внезапно ще откриеш себе си в настоящето. Затова Буда е давал техники, Лаодзъ е давал техники, Кришна е давал техники. Но те винаги са въвеждали техниката с интелектуални понятия. Само Шива е различен. Той незабавно предоставя техниките и никакво интелектуално разбиране, никакво интелектуално въвеждане, защото той знае, че умът е хитър, най-лукавото възможно нещо. Той може да превърне всичко в проблем. Не-търсенето ще се превърне в проблем.

Има хора, които идват при мен и ме питат как за спрат да желаят. Те ЖЕЛАЯТ НЕ-ЖЕЛАЕНЕТО. Някой им е казал или те са прочели някъде, или са чули някоя спиритуална глупост, че ако не желаеш, ще постигнеш блаженството, ако не желаеш, ще бъдеш свободен, ако не желаеш, ще изчезне страданието. Сега техните умове копнеят да постигнат това състояние, в което липсва страданието, затова се интересуват как да не желаят. Техните умове хитруват. Те все още желаят: разликата е в това, че сега целта е друга. Те са желали пари; желали са слава; желали са престиж; желали са власт. Сега желаят нежелаене. Променя се само обектът, а те остават същите и желанието остава. Сега обаче желанието е по-прикрито.

Затова Шива започва незабавно, без каквото и да е въведение. Той започва веднага да говори за техниките. Тези техники, ако ги следваш, внезапно ще обърнат ума ти: той ще се върне в настоящето. А когато умът дойде в настоящето, той спира: той повече не съществува. Ти не можеш да бъдеш един ум в настоящето. Това е невъзможно. Точно сега, ако ти си тук и сега, как може да съществува умът? Мислите престават, защото не могат да се движат. В настоящето няма пространство за движение; ти не можеш да мислиш. Ако ти си именно в този момент, как можеш да се движиш? Умът спира; ти достигаш до отрицанието на ума.

Затова истинският проблем е как да бъдеш тук и сега. Може да опиташ и усилията да се окажат напразни - защото, ако си поставиш за цел да бъдеш в настоящето, ти се интересуваш от бъдещето. Този момент се превръща в едно изследване: "Как да бъда в настоящето? Как да бъда тук и сега?" Настоящият момент се превръща в изследване и умът ти ще започне да си измисля и да мечтае за бъдещето: "Някой ден" ще постигнеш състояние на ума, в което "няма движение, няма подбуди, няма стремежи и тогава ще настъпи блаженството", затова "как да бъда в настоящето?"

Шива не споменава нищо относно това. Той просто дава техниката. Ти я правиш и внезапно откриваш, че си тук и сега. И твоето съществуване тук и сега е Истината, и твоето съществуване тук и сега е свободата, и твоето съществуване тук и сега е Нирвана.

Първите девет техники се занимават с дишането. Затова нека разберем нещо за дишането и след това ще преминем към техниките. Ние дишаме непрекъснато от момента на раждането до момента на смъртта. Между тези два момента всичко се променя. Всичко се променя; нищо не остава същото: само дишането е единственото постоянно нещо между раждането и смъртта.

Детството преминава в младост; младостта преминава в старост. Човек боледува, тялото му става грозно - болно, всичко се променя. Ще бъде щастлив, нещастен, ще страда: всичко ще търпи промяна. Но каквото и да се случи между тези два момента, човек трябва да диша. Дали си щастлив, или нещастен, млад или стар, преуспял или неуспял, какъвто и да си, това е без значение. Едно нещо е сигурно: между тези два момента на раждане и смърт ти трябва да дишаш.

Дишането ще бъде един непрекъснат процес; не е възможно никакво прекъсване. Дори ако за един единствен миг забравиш да дишаш, теб повече няма да те има. Затова не ТИ дишаш, защото не Ти имаш нужда. Ти спиш дълбоко, а дишането продължава; ти си в безсъзнание, а дишането продължава; изпаднал си в дълбока кома, а дишането продължава. Не Ти си длъжен: дишането е нещо, което продължава въпреки тебе.

То е един от постоянните фактори в твоята личност - това е първото нещо. То е нещо, което е твърде съществено и фундаментално за живота - това е второто нещо. Ти не можеш да живееш без дишане. Затова дишането и животът са се превърнали в синоними. Дишането е механизмът на живота и животът е дълбоко свързан с дишането. Затова в Индия го наричаме "прана". Дали сме една дума и за двете. "Прана" означава жизнеността, живостта: твоят живот е твоето дишане.

Трето, твоето дишане е мост между теб и твоето тяло. Дишането хвърля постоянно мост към тялото ти, свързва те, съединява те. Дишането не е само мост към тялото. То е мост също така между теб и универсума. Тялото е универсумът, който е дошъл при теб, който е най-близко до теб.

Твоето тяло е част от универсума. Всяко нещо в тялото ти е част от универсума - всяка частица, всяка клетка. То е най-достъпният подстъп към универсума. Тялото ти е най-достъпният подстъп към универсума. Дишането е моста. Ако мостът е разрушен, тебе вече те няма в тялото. Ако мостът е разрушен, тебе вече те няма в универсума. Отиваш в едно непознато измерение; след това не можеш да бъдеш открит в пространството и времето. Затова, трето, дишането е мост също така между теб и пространството и времето.

Поради това дишането се превръща в нещо много важно - най-важното нещо, затова първите девет техники се отнасят до дишането. Ако можеш да направиш някои неща с дишането, внезапно ще се върнеш в настоящето. Ако можеш да направиш някои неща с дишането, ще достигнеш до източника на живота. Ако можеш да направиш някои неща с дишането, ти ще бъдеш в света и едновременно отвъд него.

Дишането има две точки - едната е където то докосва тялото и света, а другата, където то докосва теб и отива отвъд света. Ние познаваме само едната част на дишането. Когато то се движи в света, в тялото, ние го познаваме. Но то винаги се движи от тялото към "не-тялото", от "не-тялото" към тялото. Ние не познаваме другата точка. Ако ти познаеш другата точка, другата част на моста, другия край на моста, ти ще бъдеш трансформиран, пренесен в едно различно измерение.

Но запомни, това, което ще говори Шива, не е йога: то е тантра. Йога също работи върху дишането, но работата на йога и тантра принципно се различават. Йога се опитва да систематизира дишането. Ако систематизираш своето дишане, здравето ти ще се подобри. Ако систематизираш дишането си, ако познаваш тайните на дишането, твоят живот ще стане по-дълъг: ще бъдеш по-здрав и ще живееш по-дълго. Ще бъдеш по-силен, изпълнен с повече енергия, пожизнен, млад, свеж.

Но тантра не се интересува от това. Тантра не се занимава с никаква систематизация на дишането, а с използване на дишането като техника за обръщане навътре. Човек не трябва да практикува определен вид дишане, определена система на дишане или определен ритъм на дишане - не! Той трябва да приеме дишането такова, каквото е. Той трябва само да усети определени точки в дишането.

Съществуват определени точки, но ние не ги осъзнаваме. Дишаме и ще продължаваме да дишаме; родили сме се, дишайки, и ще умрем, дишайки. Но не познаваме някои точки. И това е странно. Човекът изследва, навлиза дълбоко в пространството. Човекът отиде на луната; човекът се опитва да достигне още по-далеч, от земята в космоса, а все още не е познава най-близката част от своя живот. Съществуват определени места в дишането, които ти никога не си наблюдавал и тези места са врати - най-достъпните за теб врати, през които можеш да влезеш в един друг свят, в едно друго съществуване, в едно друго съзнание. Но те са твърде неуловими.

Да наблюдаваш луната, не е трудно. Дори да достигнеш до луната не е много трудно: това е едно пътуване. Нуждаеш се от техника, нуждаеш се от технология, необходимо ти е да натрупаш информация и след това можеш да я достигнеш. Дишането е най-близкото нещо до теб, а колкото по-близко е нещо, толкова по-трудно е да го възприемеш. Колкото е по-близко, толкова е по-трудно; колкото е по-очевидно, толкова е по-трудно. Толкова е близо до теб, че няма никакво разстояние между теб и твоето дишане. Или има толкова малко разстояние, че ти е необходимо много внимателно наблюдение. Само тогава ще усетиш тези точки. Те са основата на тези техники.


Сега ще дам всяка техника:

"Шива отговори: Сияеща, това изживяване е възможно долу между две дишания. След като дъхът влезе (долу) и точно преди да се обърне (навън) - наградата."

Това е техниката: "Сияеща, това изживяване е възможно долу между две дишания." След като дъхът влезе (това е долу) и точно преди да се обърне навън (това е изкачването), "наградата". Бъди внимателен между тези две точки и то ще стане. Когато вдишваш, наблюдавай. Когато вдишваш, НАБЛЮДАВАЙ. За един момент или за хилядна част от момента няма дишане - преди да се обърне нагоре, преди да се обърне навън. Един дъх навлиза; след това съществува една точка и дишането спира. След това дъхът излиза. Когато дъхът излиза, отново за един определен момент или за част от момента дишането спира. След това дъхът влиза.

Преди дъхът да се обърне навътре или да се обърне навън има един момент, в който ти не дишаш. В този момент е възможно събитието, защото, когато не дишаш, ти не си в света. Разбери това: когато не дишаш ти си мъртъв: ти още си, но мъртъв. Но моментът е толкова кратък, че никога не го забелязваш.

За тантра всяко издишване е смърт и всяко ново вдишване е ново раждане. Вдишването е ново раждане; издишването е смърт. Издишването е синоним на смъртта; вдишването е синоним на живота. Затова с всяко дишане ти умираш и се раждаш отново. Интервалът между тях е твърде кратък, но внимателното, неподправено наблюдение и внимание може да ти позволи да го усетиш. Ако успееш да почувстваш интервала, Шива твърди - наградата. След това повече нищо не е необходимо. Ти си благословен. Ти си разбрал; нещото се е случило.

Не трябва да тренираш дишането си. Остави го такова, каквото е. Защо е толкова проста техниката? Тя изглежда така обикновена. С една толкова обикновена техника да се познае Истината? Да познаваш Истината означава да познаваш това, което нито се ражда, нито умира, да познаваш този вечен елемент, който съществува вечно. Може да познаваш вдишването, може да познаваш издишването; но никога досега не си познал промеждутъка между тях.

Опитай. Внезапно ще достигнеш точката - ти можеш да я достигнеш: тя вече е тук. Нищо не трябва да се прибави към теб или към твоята структура: тя вече е тук. Всичко вече е налице, с изключение на едно истинско съзнание. Как да се направи това? Първо, осъзнай дъха, който влиза. Наблюдавай го. Забрави всичко, просто наблюдавай дъха, който влиза - самото навлизане. Когато дъхът докосне ноздрите ти, почувствай го там. Нека след това дъхът навлиза. Движи се с дъха напълно осъзнато. Когато вървиш надолу, надолу, надолу заедно с дъха, не го оставяй. Не се движи отпред; не го следвай отзад. Движи се точно с него. Запомни това: не върви пред него; не го следвай като сянка. Бъди синхронен с него.

Дъхът и съзнанието трябва да се превърнат в едно. Дъхът влиза: ти влизаш. Само тогава ще бъде възможно да достигнеш точката, която е между вдишването и издишването. Това няма да е лесно.

Влез заедно с дъха, след това излез с дъха: навътре - навън, навътре - навън. Буда е практикувал в частност този метод, затова този метод се е превърнал в будистки метод. В будистката терминология той е известен като Анапанасати йога. И Просветлението на Буда се дължи на тази техника - само тази.

Всички религии по света, всички светци са постигали целта с една или друга техника и всички техники се съдържат в тези 112 техники. Първата е будистка техника. Тя е станала известна на света като будистка техника, защото Буда е постигнал своето Просветление с помощта на тази техника. Буда е казал: "Осъзнай своето дишане както то влиза, излиза - влиза, излиза." Той никога не е споменавал интервала, защото от това няма нужда. Буда разбирал, че ако обърне внимание на интервала, на интервала между двете дишания, това внимание може да разстрои съзнанието ти. Затова той просто казал: "Осъзнай: когато дъхът влиза, движи се с него и когато дъхът излиза, движи се с него. Прави просто това: влизай, излизай с дъха." Никога не е споменавал нищо за следващата част от техниката.

Причината е, че Буда е общувал с обикновени хора и това е могло да породи желание да се достигне до интервала. Желанието да се достигне до интервала се превръща в бариера пред осъзнаването, защото, ако желаеш да достигнеш до интервала, ти ще се движиш отпред. Дъхът ще влиза, а ти ще се движиш отпред, защото се интересуваш от интервала, който се намира в бъдещето. Буда никога не го е споменавал, затова техниката на Буда е само първата половина.

Другата част обаче следва автоматично. Ако практикуваш дишането съзнателно, осъзнато, един ден без да разбереш ще достигнеш до интервала - защото, щом съзнанието се изостри, задълбочи и интензифицира, щом твоето съзнание бъде изолирано (целият свят е изолиран; единствено дъхът ти, който влиза и излиза, е твоя свят - арената на твоето съзнание), тогава задължително ще усетиш празнотата, в която няма дишане.

Когато се движиш непрекъснато с дъха и когато дъхът изчезне, как може да не осъзнаеш? Внезапно ще разбереш, че няма дишане, ще настъпи моментът, когато ще почувстваш, че дъхът нито влиза, нито излиза. Дишането е спряло изцяло. При това спиране - наградата.

Тази една единствена техника е била достатъчна за милиони. Цяла Азия я опитва и живее с нея от векове. Тибет, Китай, Япония, Бирма, Тайланд (Сиям), Цейлон, цяла Азия, с изключение на Индия, е опитвала тази техника - една-единствена техника. А това е само първата техника.

Но за нещастие, тъй като техниката е започнала да се асоциира с името на Буда, индуистите са се опитали да я игнорират. Поради това, че тя все повече и повече е ставала известна като будистка техника, индуистите са я забравили. И не само това: те са се опитали да я пренебрегнат и поради други причини. Тъй като тази техника е първата, която споменава Шива, много будисти твърдят, че тази книга Виджяна бхайрава тантра е будистка, а не индуистка книга.

Тя не е нито будистка, нито индуистка, а техниката е просто техника. Буда я е използвал, но тя вече е съществувала, за да бъде използвана. Буда е станал Буда (Просветлен) благодарение на нея. Техниката предшества Буда; техниката вече е съществувала. Опитай я. Тя е една от най-простите техники - проста в сравнение с другите техники: не казвам проста за теб. Други техники ще се окажат по-трудни. Затова тя е посочена на първо място.


Втората техника (всички тези девет техники се занимават с дишането):

"Щом дъхът се обърне от долу нагоре и отново, щом дъхът извие от горе надолу - по време на тези две обръщания, Осъзнай."

Това е същото, но с една малка промяна. Сега ударението не е върху интервала, а върху обръщането. Издишването и вдишването образуват кръг. Запомни, това не са две успоредни линии. Ние винаги мислим за тях като за две успоредни линии - вдишването и издишването. Мислиш ли, че те са две успоредни линии? Те не са. Вдишването е едната половина от кръга; издишването е другата половина.

Затова разбери следното: първо, вдишването и издишването образуват един кръг. Те не са успоредни линии, защото успоредните линии никъде не се срещат. Второ, вдишването и издишването не са две дишания. Те са едно дишане. Дъхът, който влиза, след това излиза, затова някъде вътре той трябва да се обърне. Той трябва да се обърне някъде. Трябва да съществува точка, в която вдишването се превръща в издишване.

Защо се поставя такова ударение върху обръщането? Защото Шива казва: "Щом дъхът се обърне от долу нагоре и отново, щом дъхът извие от горе надолу, по време на тези две обръщания, Осъзнай." Много просто, но той казва: осъзнай обръщанията и ти ще осъзнаеш Себе си.

Защо обръщането? Ако можеш да шофираш, познаваш скоростите на автомобила. Всеки път, когато сменяш скоростите, трябва да преминеш през неутралната скорост, която изобщо не е скорост. От първа включваш на втора или от втора на трета, но всеки път трябва да преминеш през неутралното положение. Изключването от скорост е точката на обръщане. В тази точка на обръщане първа преминава във втора, втора в трета. Когато дъхът ти влиза и се обръща навън, той изключва от скорост; иначе не може да се обърне навън. Той преминава през неутрална територия.

В тази неутрална територия ти не си нито тяло, нито душа, нито физически, нито духовен, защото физическото е една от скоростите на твоето същество, а духовното е друга скорост на съществото ти. Продължаваш да превключваш от скорост на скорост, но трябва да притежаваш и неутрална скорост, където не си нито тяло, нито ум. В тази неутрална скорост ти просто си: ти си просто едно същество - чисто, невъплътено, без никакъв ум.

Затова ударението е върху обръщането. Човекът е машина - голяма, много сложна машина. Имаш много скорости в тялото си, много скорости в ума. Не осъзнаваш величието на своя механизъм, но ти си една велика машина. И е добре, че не го осъзнаваш; в противен случай ще полудееш. Тялото е толкова сложна машина, че учените казват, че ако трябва да се направи фабрика, подобна на човешкото тяло, ще се нуждаем от площ равна на четири квадратни мили. А шумът ще бъде такъв, че ще се носи на сто мили наоколо.

Тялото е един забележителен механизъм - най-забележителния. Ти притежаваш милиони клетки и всяка от тях е жива. Ти си един голям град от седемдесет милиона клетки: вътре в теб има седемдесет милиона граждани и целият град функционира много тихо и безотказно. Във всеки момент механизмът работи. Той е много сложен. Тези техники се отнасят до много точки от механизма на твоето тяло и механизма на твоя ум. Но ударението винаги ще се поставя върху онези точки, където, в един момент, ти преставаш да си част от механизма. Съществуват моменти, когато ти сменяш скоростите.

Например през нощта, когато заспиш, ти сменяш скоростите, защото през деня, когато си буден, ти използваш друг механизъм. Друга част на ума функционира. След това ти заспиваш и тази част престава да работи. Започва да работи друга част на ума и тогава има един промеждутък, интервал, обръщане. Скоростта е превключена. На сутринта, когато се събудиш, скоростта отново се сменя. Ти седиш тихо и спокойно, някой казва нещо и ти се ядосваш: преминаваш на друга скорост. Всичко се променя.

Ако се ядосаш, дишането ти ще се промени. Дишането ти ще стане накъсано, хаотично. Появява се едно треперене; усещаш, че се задушаваш. Цялото ти тяло копнее да направи нещо, да разбие нещо. Само тогава то ще се успокои. Дишането ще се промени; кръвта ще запулсира с нов ритъм, нова скорост. В тялото ще се освободят различни химически вещества. На нов режим ще превключи ендокринната система. Когато си ядосан, ти се превръщаш в съвсем друг човек.

Автомобилът стои: ти включваш двигателя. Не го включвай на скорост; нека остане на неутралната скорост. Той ще започне да вибрира, да се тресе, да вие, но не може да потегли: само ще загрее.

Затова, когато си ядосан и не можеш да направиш нищо, ТИ ще загрееш. Механизмът работи, за да се движи и прави нещо, а ти не действаш: в такъв случай ще загрееш. Ти си един механизъм, но разбира се не само това. Ти си нещо повече, но "повечето" трябва да бъде открито. Когато включиш на скорост, вътре всичко се променя. Когато сменяш скоростта, налице е едно обръщане.

Шива казва: "Щом дъхът се обърне от долу нагоре и отново, щом дъхът извие от горе надолу - по време на тези две обръщания, Осъзнай." Осъзнай обръщането. Това обаче е едно съвсем кратко обръщане; необходимо е много бързо наблюдение. А ние не притежаваме и най-малката способност да наблюдаваме. Ако ти кажа: "Наблюдавай това цвете: наблюдавай цветето, което ти дадох", ти не можеш да го направиш. За един миг ще го гледаш и после ще започнеш да мислиш за нещо друго. То може да е и за цветето, но това няма да бъде ЦВЕТЕТО. Ти може да мислиш ОТНОСНО цветето -за това колко красиво е то: в такъв случай си се отместил. Сега ти не наблюдаваш цветето. Променило се е полето ти. Можеш да кажеш, че то е червено, че е синьо, бяло: в такъв случай си се отместил. Наблюдението означава да стоиш без думи, без вербализация, без никакво вълнение отвътре: просто да стоиш "СЪС". Ако можеш да останеш с цветето за три минути - напълно, без никакво движение на ума, нещото ще се случи - "наградата". Ти ще постигнеш.

Но ние изобщо не сме наблюдателни. Не сме съзнателни; не сме будни; не можем да задържим вниманието си върху нищо. Ние непрекъснато скачаме. Това е част от нашето наследство - наследството ни от маймуните. Нашият ум е по-нататъшното развитие на ума на маймуните. Маймуните постоянно се движат. Те непрекъснато скачат от място на място. Маймуната не може да стои спокойно. Това е причината, поради която Буда толкова много е настоявал за това просто да се седи без никакво движение, защото тогава на ума на маймуната не се позволява да следва своя път.

В Япония имат специален вид медитация, която те наричат За-зен. Думата За-зен на японски означава просто да седиш без да правиш нищо. Не е разрешено никакво движение. Човек просто стои като статуя - мъртъв, без да се движи. Няма нужда да стоиш с години като статуя. Ако можеш да наблюдаваш обръщането на дишането си без ни най-малко движение на ума, ти ще влезнеш. Ще влезнеш в себе си.

Защо тези обръщания да са толкова важни? Те са важни, защото по време на обръщането дъхът те оставя и се движи в друга посока. Той беше с теб, когато влизаше; отново ще бъде с теб, когато излиза. Но в точката на обръщането той не е с теб и ти не си с него. В този момент дъхът е нещо различно от тебе и ти си нещо различно от него. Ако дишането е живота, в такъв случай ти си мъртъв. Ако дишането е твоето тяло, тогава ти не си тяло. Ако дишането е ума, тогава ти преставаш да бъдеш ум в този момент.

Чудя се дали сте го забелязали, или не сте: ако спреш дишането, си умът спира веднага. Ако спреш дишането си точно сега, твоят ум ще спре внезапно; умът не може да работи. Внезапно спиране на дишането и умът спира. Защо? Защото те са свързани. Само движещият се дъх е съединен с ума, с тялото, а спрелият дъх не е съединен. Тогава ти си на неутрална скорост. Колата работи; мощността е налице. Колата вдига шум; тя е готова да потегли. Но не е на скорост. Купето и двигателят не са свързани. Колата е разделена на две. Тя е готова да потегли, но двигателят не е свързан с нея.

Същото се получава, когато дишането се обръща. Ти не си свързан с него. В този момент лесно можеш да узнаеш кой си ти в действителност. Какво е това "съществуване"? Какво е това "да бъдеш?" Кой се намира вътре в къщата на тялото? Кой е господарят? Дали аз съм просто къщата, или тук има и друг стопанин? Дали аз съм просто един механизъм, или има и нещо друго, което пронизва този механизъм? В този интервал, когато става обръщането, Шива казва: "Разбери". Той казва просто да осъзнаеш обръщането и ще се превърнеш в една Осъзната душа.


Третата техника:

"Или, когато вдишването и издишването се смесят, в този момент докосни празния, пълен с енергия център."

"Или, когато вдишването и издишването се смесят, в този момент докосни празния, пълен с енергия център": Ние сме разделени на център и периферия. Тялото е периферията. Ние познаваме тялото, познаваме периферията. Познаваме окръжността, но не знаем къде е центърът й. Когато издишването се смеси с вдишването, когато те станат едно, когато не можеш да кажеш дали това е издишване, или вдишване, когато е трудно да разграничиш и определиш дали дъхът влиза, или излиза, когато дъхът е проникнал вътре и започва да излиза, тогава има един момент на съединяване. То не е нито излизане навън, нито движение навътре. Дъхът е неподвижен. Когато излиза навън, той е в движение; когато влиза навътре, е в движение. Когато е нито едното, нито другото, когато е спокоен, неподвижен, ти си близо до центъра. Точката на смесване на влизащия и излизащия дъх е твоя център.

Разгледай това по следния начин: когато дъхът влиза, къде отива той? Той отива до твоя център. Той докосва центъра ти. Когато излиза навън, откъде излиза той? Той излиза от твоя център. Твоят център трябва да бъде докоснат. Затова даоистите и зен мистиците твърдят, че главата не е центъра. Пъпът е твоя център. Дъхът отива до пъпа след това излиза навън. Той отива до центъра.

Както казах, дъхът е мост между теб и твоето тяло. Ти познаваш тялото, но не знаеш къде е твоят център. Дъхът постоянно се отправя към центъра и излиза навън, но ние не вдишваме достатъчно въздух. Поради това обикновено той не отива до центъра. Най-малко сега не отива до центъра. Затова всеки се чувства "децентрализиран"; всеки един се чувства извън центъра. В съвременния свят онези, които изобщо могат да мислят, усещат, че са напуснали своя център.

Погледнете съня на детето. Забележете неговото дишане. Вдишва: коремът се повдига. Гърдите остават неподвижни. Това е така, защото децата нямат гръден кош, само корем - много подвижни кореми. Вдишване и коремът се повдига; издишване и коремът се спуска. Коремът се движи. Децата са в своя център, при своя център. Затова те са така щастливи, така изпълнени с блаженство, така пълни с енергия, никога уморени, преливащи, постоянно в настоящия момент, без минало, без бъдеще.

Детето може да се ядоса: когато е ядосано, то е изцяло ядосано; то се превръща в гняв. Затова неговият гняв е и нещо хубаво. Когато някой е тотално ядосан, гневът се превръща в нещо хубаво сам по себе си, защото тоталността е нещо хубаво.

Ти не можеш да бъдеш ядосан и едновременно красив. Ти ще бъдеш грозен, защото фрагментарността винаги е грозна. И не само по отношение на гнева: когато обичаш, си грозен, защото отново не си завършен, фрагментарен си. Ти не си цялостен. Погледни лицето си, когато любиш някой, когато правиш любов. Прави любов пред огледалото и гледай лицето си: то ще бъде грозно, животинско. И в любовта лицето ти е грозно? Защо? Любовта също е сблъсък. Ти не даваш всичко. Даваш твърде малко. Дори и в любовта си не си цялостен. Не се отдаваш изцяло, напълно.

Едно дете дори в яда и агресивността си е цялостно. Лицето му е светло, красиво; то е тук и сега. Неговият гняв не е нещо, което има отношение към миналото или бъдещето; то не пресмята. То просто е ядосано. Детето е в своя център. Когато си в своя център, ти винаги си цялостен. Каквото и да правиш, ще бъде един цялостен акт. Добро или лошо, то ще бъде цялостно. Когато си фрагментарен, когато си извън центъра, всеки твой акт задължително ще бъде само част от тебе. Не е включена целостта ти - само една част. И частта се изправя срещу цялото: това поражда грозотата.

Всички ние сме били деца. Защо става така, че когато пораснем, дишането ни става плитко? То никога не отива до корема; никога не докосва пъпа. Ако можеше да отиде по-надолу и по-надолу, то би ставало все по-малко плитко. Но то едва докосва гърдите и излиза навън. Никога не отива до центъра. Ти се страхуваш от центъра, защото ако отидеш до центъра, ще станеш цялостен. Ако искаш да бъдеш фрагментарен, това е механизма да бъдеш такъв.

Ти обичаш: ако дишаш от центъра, ще се потопиш изцяло в любовта. Ти се страхуваш. Страхуваш се да станеш толкова уязвим, толкова отворен към някой, към всеки. Можеш да го наричаш свой любим, можеш да я наричаш своя любима, но ти се страхуваш. Другият е тук. Ако ти си изцяло открит, отворен, не знаеш какво може да се случи. Тогава ТИ СИ - напълно, с друго усещане. Страхуваш се да бъдеш така тотално предоставен на някой друг. Не можеш да дишаш; не можеш да поемеш дълбоко дъх. Не можеш да успокоиш дишането си така, че то да отиде до центъра - защото в момента, в който дъхът докосне центъра, твоите дела стават тотални.

Когато се страхуваш да бъдеш цялостен, дишаш повърхностно. Дишаш със своя минимум, не с максимума. Това е причината животът да изглежда така безжизнен. Ако дишаш със своя минимум, животът е безжизнен. Живееш със своя минимум, не с максимума. Можеш да живееш с максимума: тогава животът е едно преливане. Но тогава възниква трудността. Не можеш да си съпруг, не можеш да си съпруга, ако животът прелива. Всичко ще стане трудно.

Ако животът прелива, и любовта ще прелива. Тогава не можеш да се свържеш само с един човек. Тогава се носиш навсякъде; изпълваш всички измерения. И тогава умът усеща опасността, затова е по-добре да не си толкова жизнен. Колкото по-мъртъв си, толкова СИ по-защитен. Колкото си по-умъртвен, толкова повече всичко се поддава на контрол. Ти можеш да контролираш: в такъв случай господарят си ти. Усещаш, че ти си господаря, защото можеш да упражняваш контрол. Можеш да контролираш своя гняв, можеш да контролираш любовта си, можеш да контролираш всичко. Но този контрол е възможен, само когато енергията ти е на минималното си равнище.

Всеки трябва да е усещал по едно или друго време, че има моменти, когато внезапно преминава от минимално към максимално равнище. Отиваш някъде извън града. Напуснал си града и неговия затвор. Чувстваш се свободен. Небето е безкрайно, а гората - зелена и върховете докосват облаците. Тогава вдишваш дълбоко. Може и да не си обърнал внимание на това.

Ако излезеш извън града, наблюдавай. Разбира се, не хълмът предизвиква промяната. Това е твоето дишане. Поемаш дълбоко дъх. Казваш "Ах! Ах!" Докосваш центъра, за един момент ставаш цялостен и всичко се изпълва с блаженство. Това блаженство не се предизвиква от хълма. То се предизвиква от твоя център. Ти си докоснал центъра.

В града се страхуваш. Навсякъде присъства другия и ти се контролираш. Не можеш да пееш и танцуваш на улицата. Страхуваш се. Полицаят е някъде зад ъгъла или свещеникът, или съдията, или политикът, или моралистът. Някой е застанал точно зад ъгъла, затова не можеш просто ей тъй да танцуваш на улицата.

Бертран Ръсел беше казал някъде: "Обичам цивилизацията, но ние сме я постигнали на твърде висока цена." Ти не можеш да танцуваш на улицата, но отиваш на някой самотен хълм и там изведнъж можеш. Сам си с небето, а небето не е затвор. То е открито, открито и открито - безбрежно, безкрайно. В един момент поемаш дълбоко дъх: той докосва центъра и те изпълва с блаженство. Но това няма да трае дълго. След един или два часа хълмът ще изчезне. Можеш да останеш тук, но хълмът ще изчезне.

Твоите грижи ще се върнат. Ще започнеш да мислиш за това, че трябва да позвъниш в града, че трябва да напишеш писмо на жена си или ще мислиш за това, че след три дни се връщаш и трябва да направиш някои приготовления. Едва си го докоснал и трябва да се погрижиш за заминаването си.

Връщаш се обратно. Това дишане всъщност не беше предизвикано от тебе. В един момент то се случи. Поради промяната на обстановката скоростта се смени. Ти беше в нова обстановка. Не можеше да дишаш по стария начин, затова за един миг се получи едно ново дишане. То докосна центъра ти и ти усети блаженство.

Шива казва, че всеки момент докосваш центъра или, ако не го докосваш, че можеш да го докоснеш. Поеми дълбоко и бавно дъх. Докосни центъра: не дишай с гърдите. Това е една хитрост. Цивилизацията, образованието, моралът, те са ти дали плиткото дишане. Ще бъде добре, ако навлезеш дълбоко в центъра, защото иначе не можеш да дишаш дълбоко.

Докато обществото не престане да потиска секса, човек не може де диша истински. Ако дъхът навлезе навътре към корема, той дава енергия на сексуалния център; той масажира сексуалният център отвътре. Сексуалният център става по-активен, по-жизнен. Цивилизацията се страхува от секса. Ние не позволяваме на децата си да докоснат своя сексуален център, своите сексуални органи. Казваме: "Спри! Не пипай!"

Погледни детето, когато за първи път докосва сексуалния си център и после кажи "Спри!", и наблюдавай дишането му. Когато кажеш: "Спри! Не пипай!", дишането незабавно ще стане плитко, защото не е само ръката му, която пипа сексуалния орган: някъде дълбоко вътре дишането докосва центъра. И ако дишането продължава да го докосва, трудно е да бъде спряна ръката. Ако ръката спре, тогава е абсолютно необходимо, задължително и дъхът да не докосва, да не навлиза надълбоко. Дишането ще бъде плитко.

Ние се страхуваме от секса. Долната част на тялото не е долна само физически: тя се е превърнала в нещо с по-ниска стойност. Тя е порицана като нещо, което е "по-ниско". Затова не отивай навътре: просто остани на повърхността. Цяло нещастие е, че можем да дишаме долу. Ако можеше, някои проповедници щяха да променят целия механизъм. Те щяха да разрешат да се диша само горе, в главата. Тогава ти изобщо нямаше да усещаш секса.

Ако трябва да създадем едно човечество, лишено от секс, тогава трябва просто да променим системата на дишане. Дъхът трябва да отива в главата, в сахасрара (седмия център в главата) и след това да се върне в устата. Това трябва да бъде пътят: от устата до сахасрара. Не трябва да отива надолу, защото надолу е опасно. Колкото по-навътре отиваш, толкова по-близо до най-дълбоките биологични пластове достигаш. Достигаш центъра, а този център е съвсем близо до сексуалния център - съвсем близо. Той трябва да бъде, защото сексът е живот.

Погледни на това по следния начин: дъхът е живота отгоре надолу; сексът е живота просто от друг ъгъл - отдолу нагоре. Сексуалната енергия тече и дихателната енергия тече. Пътят на дъха е в горната част на тялото, а пътят на секса е в долната част на тялото. Когато се срещнат, те пораждат живот; когато се срещнат, създават биология, био-енергия. Затова, ако се страхуваш от секса, ти създаваш дистанция между тях. Не им позволяваш де се срещнат. Затова наистина цивилизованият човек е кастриран човек: затова не познаваме дишането и тази сутра ще бъде трудна за разбиране.

Шива казва: "Когато вдишването и издишването се смесят, в този момент докосни празния, пълен с енергия център." Той използва абсолютно противоположни термини: "без енергия, пълен с енергия"- Той е без енергия, защото вашите тела, вашите умове не могат да му дадат енергия. Вашата телесна енергия не е тук, вашата умствена енергия не е тук, затова той е без енергия, доколкото познавате своята идентичност. Но той е и пълен с енергия, защото притежава космическия източник на енергия, а не поради телесната ти енергия.

Телесната ти енергия е само гориво. Тя не е нищо друго освен петрол (бензин). Ти ядеш нещо, пиеш нещо: това създава енергия. Тя просто осигурява гориво за тялото. Спри да ядеш и да пиеш и тялото ти ще загине. Не веднага: ще отнеме най-малко три месеца, защото притежаваш резервоари за пехрол. Ти си акумулирал доста енергия; може да стигне поне за три месеца без зареждане. Може да стигне; има резервоар. За непредвидени обстоятелства, за всяко непредвидено обстоятелство ти можеш да имаш нужда от нея.

Това е енергия - "гориво". Центърът не получава енергия-гориво. Затова Шива казва, че той е без енергия. Той не зависи от твоето ядене и пиене. Той е свързан с космическия източник; това е космическа енергия. Затова той казва: "празен, пълен с енергия". В момента, в който усетиш центъра, откъдето излиза дъхът или където влиза, самото място, където дишанията се смесват, където дишането се съединява - този център, ако можеш да го осъзнаеш, тогава.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО.


Четвъртата техника:

"Или когато целият дъх е вън (горе) и е спрял от само себе си, или е вътре (долу) и е спрял - в тази всемирна пауза малкото аз на човека изчезва. Това е трудно само за нечистите."

Но то е трудно за всеки един, защото той казва: "Това е трудно само за нечистите." Но кой е чист? Трудно е за тебе; ти не можеш да го практикуваш. Но някой път неочаквано можеш да го изпиташ. Караш кола и в един момент виждаш, че ще стане катастрофа. Дишането ще спре. Ако то е навън, ще остане навън. Ако е вътре, ще остане вътре. В такава неочаквана ситуация не можеш да дишаш; не можеш да дишаш. Всичко спира.

"Или когато дъхът изцяло е вън (горе) и спре от само себе си, или целият е вътре (долу) и спре - в тази всемирна пауза малкото аз на човека изчезва.": Твоето малко аз върши работа само в ежедневието. При опасност ти го забравяш. Кой си ти: името, банковата сметка, престижът - всичко просто се изпарява. Колата ти се носи срещу отсрещната кола: след миг ще настъпи смъртта. В този момент настъпва паузата. Дори за нечистите настъпва пауза. В един момент дишането спира. Ако можеш да осъзнаеш този момент, ще постигнеш целта.

Зенските монаси са практикували твърде много този метод в Япония. Затова техните методи изглеждат абсурдни, невероятни, странни. Те правели много непонятни неща. Учителят ще изхвърли някой от къщата. Внезапно ще започне да удря шамари на ученика си ни в клин, ни в ръкав, без никаква причина.

Седиш със своя учител и всичко е наред. Бъбриш за нещо с него и изведнъж той започва да те бие, за да предизвика пауза. Ако е налице някаква причина, паузата не може да настъпи. Ако си обидил учителя и той започне да те бие, съществува причинна връзка. Умът си го обяснява: "Аз го обидих и той ме бие."

Всъщност умът вече го е очаквал, затова не може да настъпи празнотата. Но помни, един зен учител няма да те бие, ако ти го обидиш. Той ще се смее, защото в такъв случай смехът може да предизвика паузата. Ти си го обидил и си му наговорил един куп глупости, и очакваш да се разгневи. А той започва да се смее и танцува. Това е неочаквано: това предизвиква паузата. Ти не можеш да го разбереш. А като не можеш да го разбереш, умът спира. А когато умът спре, спира дишането. По друг начин: ако дишането спре, умът спира; ако умът спре, дишането спира.

Благодарил си на учителя, чувстваш се добре и си мислиш: "Сега учителят трябва да е доволен." Напълно неочаквано той взема тоягата си и започва да те бие - при това безмилостно, защото учителите на зен са безмилостни. Той започва да те бие; ти не можеш да разбереш какво става. Умът спира: настъпва пауза. Ако познаваш техниката, можеш да постигнеш своя Аз.

Има много истории за това как някой постигнал Просветлението, защото учителят неочаквано започнал да го бие. Не можеш да го проумееш. Какви глупости! Как може някой да постигне Просветлението поради това, че е бит от някой друг или че е бил изхвърлен от прозореца? Дори и да те убие някой, ти не момееш да постигнеш състоянието на Буда. Но ако разбереш тази техника, тогава ще е лесно да го разбереш.

На Запад, по-специално последните тридесет, четиридесет години, зен започна да преобладава - една мода. Но ако тази техника не се познава, зен не може да бъде разбран. Може да го имитират, но от имитацията няма полза. По-скоро това е опасно. Това не са неща, които могат да се имитират.

Цялото учение на зен се основава върху четвъртата техника на Шива. Но това е за нещастие: сега ние трябва да внасяме зен от Япония, защото сме изгубили цялата традиция; ние не я познаваме. Шива е бил познавач на този метод par exel lance. Когато той отишъл със своя барат - със своята свита, да иска Деви за жена, целият град трябва да е усетил паузата - целият град!

Бащата на Деви не е искал тя да се омъжи за този "хипи". Шива бил истински хипи. Бащата на Деви бил изцяло против него и никой баща не би се съгласил с тази женитба - никой баща! Затова нищо не може да се каже против бащата на Деви. Никой баща не би одобрил една сватба с Шива. Но Деви настоявала и той трябвало да склони - против желанието си, без радост, но се съгласил.

След това пристигнала сватбената процесия. Споменава се, че хората се разбягали като видели Шива и неговата процесия. Целият барат трябва да е бил взел ЛСД, марихуана. Те били "на градус". И наистина, ЛСД и марихуаната са просто началото. Шива познавал и неговите приятели и ученици познавали върховния наркотик - сома раса. Само заради Шива Олдъс Хъксли е нарекъл върховния наркотик сома. Те били на градус, танцували, викали, смеели се. Целият град побягнал. Трябва да са почувствали паузата.

Всяко неочаквано, необяснимо нещо може да предизвика пауза в нечистия човек. За този, който е чист, няма нужда от такива неща. За чистия паузата съществува непрекъснато. Паузата съществува винаги! Много пъти за чистите умове дишането спира - много пъти! Ако твоят ум е чист (чист означава, че ти не желаеш, не жадуваш, не търсиш нищо), спокойно чист, невинно чист, можеш да си седиш и внезапно дишането ти да спре.

Запомни следното: движението на ума се нуждае от движение на дъха. Бързото движение на ума се нуждае от бързо движение на дъха. Затова, когато си ядосан, дишането става забързано. По време на сексуалния акт дишането става много бързо. Затова в Аюрведа (системата на билковото лечение в Индия) се казва, че твоят живот ще се съкрати: ако сексът е прекалено много, животът ти според Аюрведа ще стане по-кратък, защото Аюрведа измерва твоя живот в дишания. Ако дишането ти е прекалено бързо, животът ти ще е по-кратък.

Съвременната медицина твърди, че сексът подпомага циркулацията на кръвта, подпомага релаксацията. И тези, които подтискат своя сексуален живот, могат да имат затруднения - в частност, затруднения със сърцето. И тя е права, а Аюрведа също е права, макар че изглеждат противоположни една на друга. Обаче Аюрведа е била създадена преди пет хиляди години. Тогава всеки човек здравата се е трудил: животът е представлявал работа, затова не е имало нужда от релаксиране. Не е имало нужда да се създават изкуствени средства за подпомагане на кръвната циркулация.


Но сега, за онези, които не се занимават с физически труд, сексът е останал единствения труд. Затова съвременната медицина също има право относно съвременния човек. Той не прави никакви физически усилия, а сексът ги осигурява: сърцето бие по-бързо, кръвта циркулира по-интензивно, дишането става по-дълбоко и достига до центъра. След сексуалния акт се чувстваш отпуснат и можеш лесно да заспиш. Фройд твърди, че сексът е най-доброто успокоително средство и това е така - поне за съвременният човек.

По време на секса дишането ще се ускори; когато си ядосан, дишането ще се ускори. По време на секса умът е изпълнен със желание, похот, нечистота. Когато умът е чист: липсва желание в ума, липсва търсене, липсват подбуди; ти не отиваш никъде, а просто стоиш тук и сега, подобно на едно тихо езеро - без ни най-малка вълна; тогава дишането спира автоматично. От него няма нужда.

На този път малкото аз изчезва и ти постигаш висшия Аз, Върховния Аз.

Мисля, че това е достатъчно за днес.


Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"
Папка: Ошо - Книга на тайните | Посещения: 883 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.92.141.211