Затова мъдрецът знае, без да се скита.
При тичането вие губите, пилеете живота си, енергията си, възможностите
си. Не тичайте нагоре-надолу. Спрете да тичате, затова е медитацията.
Спрете да тичате, седнете спокойно, със затворени прозорци и врати,
настанете се вътре, починете си вътре, отпуснете се вътре, оставете
суетнята да се успокои и започнете да гледате.
Отначало ще вървите пипнешком, отначало ще ви бъде много тъмно, но като свикнете, тъмнината ще се промени.
То е точно както, когато идвате отвън в горещ слънчев ден с парещо
слънце и щом влезете в стаята на вашата къща, не можете да видите нищо;
всичко изглежда тъмно, защото очите ви са се нагодили към силното
слънце, очите ви са свикнали със силната светлина.
Внезапна
промяна - очите ви след малко ще се приспособят и това е всичко. Нужно е
търпение. Когато пристъпяте навътре, не виждате нищо. Не бъдете
нетърпеливи, не бързайте да казвате, че всичките богове са фалшиви като
казват, че блаженството е вътре, а вие не виждате нищо.
Случило
се с най-проникновения мислител, който Западът познава, случило се това
с Дейвид Хюм. Всеки път, когато попадал на източните учения, едно и
също - надникни вътре, затвори си очите. "Виж" - един ден той си
помислил - "Да опитаме, макар че знаем добре, че там няма нищо. Тези
ориенталци са луди, нелогични, нерационални, интровертни, заблуждават
себе си и никой друг." Той казал: "По-добре е все пак да опитам."
Затворил очите си, просто за една минута. След това ги отворил и написал
в дневника си: "Няма нищо друго освен тъмнина, няколко блуждаещи мисли,
няколко усещания и нищо друго..."
Не бъдете толкова
нетърпеливи. Почакайте. Нека нещата вътре да улегнат - нужно е време.
Вие ги разбутвате в течение на много животи, нужно е време, за да
улегнат - малко търпение - нищо друго не е нужно. Не е нужно вие да ги
настанявате, защото това отново ще ги разбута, вие ще ги разбутате
повече, от вас се иска да не правите нищо.
Това е значението на
красивата фраза на Лаодзъ уу -уей - прави, като не вършиш нищо. Ти
просто нищо не правиш, а то става. Това е да правиш като не вършиш нищо.
Само си затваряш очите и чакаш дълго - виждаш пластовете на мътилката
как падат и се утаяват, нещата падат на мястото си, тишина, лека -
полека тъмнината става светлина и този някой става познат, с познаването
на който всичко е известно. Защото този някой е семето. Това си ти,
Светакету.
Затова мъдрецът знае, без да се скита, разбира, без да вижда, постига, без да прави нищо.
Това е най-голямото постижение, това което се постига, без да вършиш
абсолютно нищо. Запомни: това, което ти можеш да направиш, не може да
мине извън теб. Как може да мине? Ако го направиш, то ще остане под теб,
не може да отиде по-високо от теб. Каквото и да направиш, ще е част от
ума ти, то не може да бъде трансцедентално. Каквото и да направиш, ще
бъде сторено от егото, не може да е твоето битие. Така чрез неправене е
единственият начин да го направиш.
Седейки неподвижен, седейки
кротък, неправейки нищо, а тревата си расте. И тогава усилието,
вършенето е застинало. Каква огромна и необятна тишина пада над теб...
Преди няколко дни прочетох японско стихотворение и един ред от него
проникна дълбоко в мен и стана част от моето сърце. Той беше следният:
Без птичка да запее, планината е още по-смирена.
Когато нищо не се върши, даже птичките не пеят, няма нищо, всичко е
спокойно и тихо, изведнъж осъзнаваш, че нищо никога не е липсвало -
нещото, което търсиш, винаги си бил ти. Изведнъж разбираш, че господарят
на всички господари си седи на трона. И започваш да се смееш.
Бокуджу станал осенен - просветлен. Не вземайте думата много на
сериозно. Няма нищо сериозно. Това е върхът на удоволствието, последният
виц. Бокуджу станал просветлен и започнал да се смее, смял се до
пръсване и полудял. Събрали се хората и започнали да се питат:
- Какво е станало? Кажете ни какво се е случило? Той казал:
- Нищо не се е случило, а аз полудях да ровя и да търся това, което е вече в мен.
Когато хората питали Бокуджу:
- Какво направи, когато стана просветлен? Той казвал:
- Смях се, смях се на висок глас. И добавял:
- Аз още не съм престанал да се смея. Дали вие го чувате или не, това е друг въпрос, аз все още не съм спрял да се смея.
Какъв майтап! Вие го имате вече, а продължавате да търсите и не можахте
да го намерите, не защото го няма там, а защото е било точно там и
толкова близо до вас, че не сте го видели.
Очите могат да видят
това, което е надалеч. Очите могат да видят отдалеченото, защото очите
се нуждаят от перспектива. Ръцете могат да докоснат това, което е
различно и отдалечено. Ушите могат да чуят онова, което е навън. Ето
защо Лаодзъ казва, че разбира без да вижда, защото как можеш да видиш
себе си? Кой ще види кого? Гледащият и гледаният са един и същ - очи не
са нужни. Кой ще го направи? Кой ще направи усилието? Ще стане както
кучето, което си гони собствената опашка - просто е глупаво.
А
това вършите вие - гоните собствената си опашка. Спрете и вижте, че това
е вашата опашка, не е нужно да я гоните, няма никога да я стигнете. Ако
гоните, губите, ако не гоните, постигате.
... постига, без да прави нищо.
И тогава времето изчезва. Тогава познанието изчезва, защото познанието
го има, за да знае нещо. Познанието е умението да знаеш. Щом като си
успял, няма смисъл умението да остане - то просто изчезва.
Времето изчезва. Времето го има, понеже ти си объркан, то е създадено от
твоето объркване, за да можеш да се надяваш за бъдещето, и някак си
понасяш объркването, толерираш го и се утешаваш.
Умът и времето
не са две неща, а са аспекти на едно нещо. Когато и двете изчезнат, за
първи път ти си това, което си - в твоята абсолютна слава. Иначе казано,
ти ставаш бог, ти си Буда.
Попитай събудените - те всички
казват едно и също, че трябва да постигаш без всякакво усилие от твоя
страна. Усилието е, което създава бъркотията.
Остави всяко усилие, седни тихо и гледай вътре в себе си.
ДАО – трите съкровища
Ошо
|
Нумерология
3.21.248.47 