Каква е разликата между това, което наричаме медитация и самовнушението?

Разликата е същата, както между съня и медитацията. Това трябва да се разбере. Сънят идва естествено, а самовнушението е сън, предизвикан чрез усилия. Това е единствената разлика. Думата хипноза също означава сън. Хипноза означава тандра - сънливост. Първото е сън, който идва сам, второто - култивиран сън, предизвикан изкуствено. Ако някой заспива трудно, трябва да се направи нещо. Ако човек легне и започне непрекъснато да мисли, че заспива и ако тази мисъл влезе в съществото му и обхване ума му, по съответен начин ще отговори и тялото. То ще започне да се отпуска, дишането ще започне да се успокоява, умът ще започне да затихва. Ако вътре в тялото е създадена среда за сън, тялото започва да функционира по съответен начин. Тялото не се грижи за фактите, то е много послушно. Ако чувстваш глад всеки ден в единадесет и ако часовникът ти е спрял в единадесет вечерта, ти го поглеждаш и стомахът ти казва: "време е за ядене - макар че може би е осем сутринта. Още няма единадесет - до единадесет има още три часа, - но ако часовникът показва единадесет, стомахът се оплаква от глава, защото стомахът работи механично. Ако обикновено си лягаш да спиш около полунощ и случайно се окаже така, че часовникът ти е два часа напред, ти ще започнеш да чувстваш сънливост щом часовникът ти покаже дванадесет, макар че всъщност е десет. Тялото веднага ще каже: "Дванадесет часа. Време е за лягане!"

Тялото е много послушно. Колкото по-здраво е тялото, толкова е по-послушно. Здраво тяло означава послушно тяло. Болното тяло е тяло, престанало да се подчинява - ти искаш да спиш, а тялото отказва; искаш да се храниш, а тялото отказва. Тяло, което престава да се подчинява, не е здраво, а тяло, което се подчинява, е здраво. Тялото те следва като сянка. Трудностите започват, когато тялото престане да слуша. Хипнозата просто означава, че на тялото трябва да се нареди, трябва да бъде заставено, да изпълнява команди. Повечето болести са лъжливи. Почти петдесет процента от нашите заболявания са лъжливи. Причината за нарастването на болестите в света се дължи на това, че се увеличава човешкото притворство. Опитайте се да осъзнаете това. С развитието на икономиката и подобряването на икономическите условия количеството болести би трябвало да се намали. Но това не се случва, защото човешката способност да лъже продължава да расте. Човек лъже не само другите, но и себе си. И създава нови болести. Например, ако човек има големи неприятност в бизнеса или е на границата на фалита, може да не иска да приеме фалита и да се страхува да излезе на пазара, защото знае, че му предстои да се срещне със своите кредитори. И внезапно се оказва прикован към леглото от болест. Но тази болест е рожба на неговия ум. В това има двойно преимущество. Вече може да каже на всички, че именно болестта му пречи да се грижи за бизнеса си - убедил е себе си в това, а сега убеждава и другите. Тогава болестта става неизлечима. А всъщност това изобщо не е болест, затова колкото повече го лекуват, толкова по-зле ще се чувства той.

Ако лекарството не може да те излекува, знай със сигурност, че тази болест не се лекува с лекарства причината за болестта е в нещо друго, тя няма нищо общо с лекарствата. Ти можеш да проклинаш лекарствата и да наричаш лекарите глупаци, защото не могат да намерят подходящо лечение, можеш да опиташ аюрведическо или природолечение, можеш да опиташ с алопатия или хомеопатия - нищо няма да ти помогне. Нито един лекар няма да може да ти помогне, защото лекарят лекува само истинските болести, той няма власт над лъжливите. И най-интересното е, че вие продължавате да се занимавате с такъв род болести, защото искате да ги запазите. Над петдесет процента от женските болести са лъжливи. Жените от детството си запомнят тази формула - ще получиш любов, само когато си болна, иначе е невъзможно. Когато жената е болна, мъжът зарязва работата си, поставя стола си до леглото й и седи до възглавницата й. Може да проклина себе си за това, което прави, но въпреки това го прави. Затова всеки път, когато жената иска внимание от мъжа си, тя бързо се разболява. Затова се получава така, че жените боледуват почти през цялото време. Те знаят, че с помощта на болестта ще накарат цялата къща да им играе по свирката.

Болният се превръща в диктатор, тиранин. Ако болен човек каже: "Изключете радиото!", то веднага бива изключено. Ако каже: "Изключете осветлението и лягайте да спите" или "Всички да си останат вкъщи, никой никъде да не излиза" - членовете на семейството правят, каквото им се каже. Колкото повече диктаторски тенденции има в този човек, толкова повече той боледува - кой би искал да засегне чувствата на болния? Но това е опасно. По такъв начин ние на практика допринасяме за неговата болест. Добре е, ако мъжът седи с жената, когато тя се чувства добре - това е напълно разбираемо. Но той определено трябва да престане да бяга от работа, когато е болна и по такъв начин да поддържа болестта й. Това е твърде неизгодна сделка. Когато детето е болно, майката не трябва да му обръща твърде много внимание, иначе то ще боледува всеки път, когато поиска внимание. Когато детето боледува, вълнувайте се за него по-малко, за да не създаде в ума си асоциация между болестта и любовта. Детето не трябва да има впечатление, че когато боледува майка му го гали по главата и му разказва приказки. Вместо това, майката трябва да го глези когато е щастливо, за да асоциира любовта с радостта и щастието.

Ние свързваме любовта с нещастието, а това е много опасно, защото означава, че когато човек се нуждае от любов, той се подлага на страдания, след които да последва любовта. Всеки, който иска любов, заболява, за да получи любов. Всеки, който иска любов, заболява, защото знае, че болестта носи любов. Но любовта никога не може да бъде открита с помощта на болестта. Запомни, болестта носи съчувствие, а не любов, а да бъдеш обект на съчувствие е много оскърбително и унизително. Любовта е нещо съвършено друго. Ние нищо не знаем за любовта. Искам да кажа, че тялото следва нашите предложения - ако искаме да се разболее, бедното тяло ще се разболее. За излекуването на подобна болест е подходяща хипнозата. Това означава, че за лечението на лъжлива болест е подходящо лъжливо лекарство. Ако накараме себе си да повярваме, че сме болни, можем да се накараме, да повярваме, че не сме болни и да се избавим от болестта. В такъв случай приложението на хипнозата е много ценно. Днес във всяка развита страна в болниците има на щат хипнотизатор. На Запад физиологът е съпровождан от хипнотизатор, защото има определени болести, при които лекарят е напълно безсилен и те могат да бъдат излекувани само от хипнотизатора. Той въвежда пациента в хипноза и му предлага да се почувства добре. Знаете ли, че само три процента от змиите са отровни? Но обикновено човек умира от ухапването на неотровна змия, ако повярва, че нейното ухапване може да го убие. Ето защо мантрите и заклинанията помагат срещу ухапванията от змии. С други думи, мантрите и заклинанията са лъжливи техники. Човек е ухапан от отровна змия. Всичко, което е нужно, е да го убедите, че отровата е неутрализирана. Това ще бъде достатъчно, отровата няма да окаже никакво въздействие, сякаш никога не я е имало. А ако го убедите, че действително го е ухапала отровна змия, той ще умре. Ще умре не от ухапването на змията, а защото вярва, че го е ухапала.

Чух веднъж следната история:
Случило се така, че един човек останал за една нощ в страноприемница. Късно вечерта вечерял и на следващото утро заминал. След година отново се оказал в същата страноприемница. Виждайки го, кръчмарят бил потресен:
- При вас всичко наред ли е? - попитал той пътника.
- Всичко е наред. Защо?
- Много се изплашихме - казал кръчмарят. - Последния път, когато бяхте тук, в гърнето с храната, която ви сервирахме, падна змия. От тази храна ядоха още четири човека и скоро след това всичките умряха. Не знаехме какво е станало с вас, защото сте заминали много рано. Много се безпокояхме за вас. Чувайки това, пътникът казал:
- Какво? Змия в моята храна? - и паднал мъртъв. След една година! Той умрял от страх.

При подобни заболявания хипнозата е много полезна, защото лъжата, с която сме се заобиколили, може да бъде неутрализирана с друга лъжа. Запомни, ако настъпиш въображаемо трънче, не се опитвай да го извадиш с помощта на истинска игла - може да бъде опасно. Въображаемият трън не може да бъде изваден, а иглата ще нарани крака ти. Лъжливият трън трябва да се премахне с помощта на лъжлива игла. В какво е връзката между хипнозата и медитацията? Само в едно - хипнозата трябва да извади от тялото ти въображаемите трънчета. Пример на хипноза е когато казвам, че тялото ти се е отпуснало. Това е хипноза. В действителност, вие предполагате, че тялото не може да се отпусне. За да се премахне това предположение е необходима хипноза. Ако не беше твоето лъжливо предположение, достатъчно би било само веднъж да почувстваш, че тялото ти се е отпуснало, и то ще се отпусне. Предложенията, които ви давам, в действителност не са ви нужни, за да отпуснете тялото си, а за да премахна убеждението, че тялото не може да се отпусне. Това не може да се направи, ако не се създаде противоположното вярване, че тялото се отпуска. Твоята лъжлива концепция ще бъде неутрализирана от друга лъжлива концепция и когато тялото се отпусне, ще разбереш, че то се отпуска. Отпускането е абсолютно естествено качество на тялото, но вие сте го изпълнили с толкова напрежение, че е необходимо нещо да се направи, за да се освободите от напрежението. До тази точка достига хипнозата. Когато започнеш да чувстваш, че тялото се отпуска, дишането се отпуска, умът се отпуска - това е хипноза. Но само до тази точка. Това, което следва, е медитацията; до тази точка няма медитация. Медитацията започва когато си в състояние на осъзнатост. Когато станеш осъзнат вътрешно, когато станеш свидетел, че тялото е отпуснато, че дишането е отпуснато, мислите са се прекратили, когато започнеш да наблюдаваш, просто да наблюдаваш - това наблюдение, това свидетелстване е медитацията. Всичко, което се случва преди това, е хипноза.

И така, хипнозата означава изкуствено предизвикан сън. Когато не спим, предизвикваме съня; полагаме усилие, поканваме съня. Сънят може да бъде поканен, ако се подготвим и преминем в състояние, в което се отпускаме. Но медитацията и хипнозата не са едно и също нещо. Разбери го. Докато твоите чувства съответстват тук и сега на моите предложения - това е хипноза. Когато почувстваш, че моите предложения свършват и започва осъзнаването, това е началото на медитацията. Медитацията започва с настъпването на състоянието на свидетелстване. Хипнозата е нужна, защото сте се въвели в състояние на обратна хипноза. В научните термини това не е хипноза, а излизане от хипноза. Ние вече сме хипнотизирани, макар и да не осъзнаваме как сме влезли в хипнозата и какви трикове сме използвали, за да попаднем в това състояние. По-голямата част от живота си сме преживели под влияние на тази хипноза. А ако искаме да бъдем хипнотизирани, не разбираме какво правим. Така живеем във всичко. Ако го проумеете, магията на хипнозата ще бъде разрушена, а когато състоянието на хипнозата бъде разрушено, ще стане възможно да влезем навътре, защото хипнозата в основата си е нереален свят.

Например, човек се учи да кара велосипед. За тренировката той кара по широк път. Пътят е широк 18 метра, а на края му има километричен камък. Дори ако кара със затворени очи по този широк път, вероятността да се удари в камъка е нищожна. Но този човек все още не умее да кара велосипед. Той въобще не гледа пътя, първото, което вижда, е километричния камък и го обхваща страх да не се удари в него! Това е всичко. В мига, в който го обхване страхът, той се е самохипнотизирал. Хипнозата означава, че той вече не вижда пътя,а само камъка. Изплашва се и велосипедът се насочва към камъка. Колкото повече върти кормилото, толкова повече го обзема страхът. Кормилото, естествено, се обръща натам, накъдето е вниманието на човека, а то е съсредоточено върху камъка, защото се страхува да не се удари в него. И ето че пътят изчезва от полезрението и остава само камъкът. Човекът е така хипнотизиран от камъка, че се насочва към него. Колкото повече приближава, толкова по-силно се страхува, и толкова по-силно го привлича камъкът. И в края на краищата се удря в него. Наблюдавайки това, разумният човек ще си зададе въпроса, как при толкова широк път може да се удари в камъка, който стои отстрани? Защо не е успял да го заобиколи? Защото очевидно е бил хипнотизиран. Съсредоточил се е върху камъка, за да се спаси от удара и точно заради това е престанал да вижда всичко друго, освен този камък. Когато умът се е спрял върху камъка, ръцете автоматично за завъртели кормилото в тази посока, защото тялото следва ума. Колкото по-силно се страхуваш, толкова повече се съсредоточаваш върху камъка. Камъкът те е хипнотизирал; страхът те е привлякъл към него и накрая си се ударил.

В живота често извършваме всички сериозни грешки, които бихме искали да избегнем. Те ни хипнотизират. Например, човек се страхува да не изгуби спокойствието си и да се разсърди. В такава ситуация той открива, че се сърди двадесет и четири пъти за двадесет и четири часа. Колкото повече се сърди, толкова по-силно го овладява гневът. И той започва да търси повод за гняв през всичките двадесет и четири часа на денонощието. Друг човек, който се страхува да гледа красиви жени, защото могат да го развълнуват сексуално, ще вижда красиви жени двадесет и четири часа в денонощието. Малко по малко дори безобразните жени ще започнат да му се виждат красиви; дори мъжете ще започне да вижда като жени. Ако отзад види садху с дълги коси, ще трябва да се убеди, дали е мъж или жена. След време ще започнат да го привличат и да го хипнотизират жените по плакатите и фотографиите. Ще крие снимки на голи жени в Гитата и Корана и ще ги гледа, без дори да се учуди, че могат да го хипнотизират прости линии и цветове. Той винаги е искал да се спаси от жените, страхува се от тях и затова ги вижда навсякъде. Отиде ли в храма, джамията или другаде, не вижда нищо друго, освен жени. Това също е хипноза. Обществото, обърнато срещу секса, постепенно става сексуално. В обществото, което отхвърля секса, умът на човека става сексуален, затова той бива хипнотизиран точно от това, което критикува. Цялото му внимание е съсредоточено върху него. Колкото повече обществото говори за безбрачие, толкова по-грозен и развратен ще става умът на хората, родени в него, защото ако разговорите за безбрачие са твърде много, това фокусира ума върху сексуалността. Всичко това е хипноза, създадена от нас и ние живеем в нея. Целият свят се е изгубил в тази хипноза. И е трудна да я разрушим, защото хипнозата расте заедно с опитите да бъде разрушена. Така че само Бог знае колко видове хипноза сме създали в себе си и продължаваме да създаваме. И живеем в това. Хипнозата трябва да бъде разрушена, за да можем да се събудим. Но за да се измъкнем от тази паяжина, трябва да открием какво означава лъжливото.

В известен смисъл, цялата садхана, цялата духовна практика е насочена към това, да отдалечи цялата заобикаляща ни лъжа. И затова цялата садхана е лъжлива. Методите, които са били изобретени в целия свят, за да ни помогнат да достигнем Бога, са лъжливи, защото ние никога не сме били далеч от него. Ние сме далеч от него само в мислите си.

По подобен начин човек може да заспи в Дварка и да види в съня си, че е в Калкута. Тогава той започва да се тревожи в съня си - жена му е болна, а той е в Калкута, трябва да се върне в Дварка. Ходи и разпитва хората, изучава разписанието на влаковете, прави справки за самолетните полети, за да се върне в Дварка колкото може по-скоро. Но всички начини за връщане в Дварка, които му предлагат, са погрешни и ще му създадат неприятности, защото преди всичко той не е в Калкута. Той никога не е бил в Калкута - това е само сън, хипноза. Всеки начин за връщане в Дварка, който му предлагат, само ще му създаде проблеми. Нито един начин, няма смисъл, всичките са лъжливи. Дори ако този човек се връща в Дварка, неговият маршрут е лъжлив. Той не може да намери правилния път, защото такъв няма и никога не е имало, защото, преди всичко, той никога не ходил в Калкута. Как тогава да намери обратния път? Влакът, отиващ в Калкута, е също толкова лъжлив, както и самия град Калкута. Ако отиде на гара Хоурах, купи си билет и се качи във влака за Дварка, всичко това ще бъде лъжливо. Всички гари, край които ще мине по пътя към дома, ще бъдат лъжливи. Тогава той ще пристигне в Дварка и ще се събуди щастлив. Но ще бъде удивен, когато открие, че никъде не е ходил, че през цялото време е бил в леглото си. Как тогава се е върнал? Заминаването му е било толкова лъжливо, колкото и връщането му.

Никой никога не е напускал обителта на Бога, висшата реалност. Не е възможно, защото има само една реалност и ти не можеш да излезеш от нея. Всички заминаващи влакове са лъжливи, лъжливи са и пристигащите. Независимо от това, тъй като вече сме се отправили в своето въображаемо пътешествие, ще трябва и да се върнем. Друг път няма. Ще ни се наложи да намерим средства за връщане. Но връщайки се, ще откриеш, че всички пътища за връщане са лъжливи, цялата садхана е била лъжлива. Тя е била нужна, за да ни даде възможност да се събудим, да се върнем от съня. Щом разберем това, тогава, може би, без да правим нещо, ще открием внезапно, че сме се върнали. Но е много трудно да го разберем, защото си мислим, че сме в Калкута. Затова ти можеш да кажеш: "Всичко, което казваш, е истина, но аз съм в Калкута. Покажи ми обратния път!"

Ошо - Тук и сега