 А
готовността е това: да приемаш всичко, което идва, да го приемаш с
благодарност. Дори и тъгата, дори и скръбта, дори и долината...
мрачната.
Единственото нещо, което може да се притежава, е
твоето същество, защото ти вече го притежаваш. Нищо друго не може да се
притежава. Ако търсиш това единствено нещо, което можеш да притежаваш и
което може да е твое - и то да бъде твое завинаги и завинаги; дори и
смъртта да не може да ти го отнеме - тогава ти сееш семената, които Исус
нарича синовете на царството.
Ако си малко по-буден... А аз се
надявам, че си. Иначе не можеш да си близо до мен, не можеш да си тук.
Една част от теб се е събудила. Затова си тук. Една част се е разбудила.
Просто наблюдавай от този ъгъл, който вече се е осветил. Просто
погледни миналото си. Намираш ли нещо, което може да бъде вечно, което
може да съществува завинаги и завинаги? Ако ли не, значи животът ти е
пропилян. Не продължавай да го повтаряш. Изскочи от този порочен кръг,
спри това колело. Ако отговорът е да, ако има нещо, което може да бъде
вечно, тогава го поливай, закриляй го, помагай му да израсте.
Това е начинът, по който човек намира своята религия. Тя не се намира в
Библията, не се намира в Бхагавад-гита или в Корана. Тя се намира в
собствения опит. Оглеждай, наблюдавай и продължавай да отделяш добрите
семена от лошите. Преди Бог да ги отхвърли, бъди така добър ти да ги
отхвърлиш. Не носи със себе си нищо, което може да бъде хвърлено в
огъня. Не носи със себе си нищо, което ще умре.
Ще ти бъде
трудно, усилно да отделиш себе си от фалшивите неща, защото си придавал
прекалено много важност на фалшивите неща. Ти продължаваш да си хабиш
живота за неща без никаква стойност – детински работи.
Човек
продължава да трупа богатства. Той все си мисли, че някой ден в бъдещето
ще живее, но точно сега той се подготвя. Но тази подготовка никога не
свършва. Един ден той внезапно ще умре. Натрупаното богатство е там и
някой друг ще му стане собственик. А този човек е прахосал целия си
живот. Той е можел да живее, той е можел прекрасно да живее - защото
всъщност, ако искаш да живееш, всичко, от което имаш нужда, вече ти е
дадено.
Нека да повторя: ако искаш да живееш, всичко, от което
имаш нужда, вече ти е дадено. Няма нужда от подготовка. Цялата
подготовка е едно отлагане, цялата подготовка е един трик на дявола - на
ума. Умът казва: как можеш сега да живееш? Как можеш да танцуваш? Първо
имаш нужда от мраморен под, тогава можеш да танцуваш.
Затова
първо ти трябва мраморен под. Чак след това можеш да танцуваш. Виждаш ли
фалша в това? Ако искаш да танцуваш и плажът ти е достатъчен, и голата
земя ти е достатъчна. Ако искаш да танцуваш, можеш да танцуваш
навсякъде, по всяко време. Всеки един момент е толкова добър, колкото и
всички останали. Нищо друго не е необходимо. Има нужда само от живот в
теб, а ти си го имаш. Имаш нужда от бликащ живот, нищо повече. Това е
всичко, от което имаш нужда, за да танцуваш. Не е нужно дори да се учиш
как се танцува. Самият живот е танц. Ти просто трябва да му позволиш да
се случи.
Искаш да пееш? Тогава защо чакаш? Искаш да любиш?
Тогава за какво отлагаш? Това е единственият момент, който съществува, и
това е единственият живот. Забрави за бъдещето и бъди жив тук и сега. И
помни: ако си жив в този момент, в следващия ще установиш, че си още
по-жив, защото следващият момент се ражда от този момент.
А ако
изпуснеш този момент, ще си навлечеш голямо наказание. Не че там горе
на небето, на златен трон, седи някой, който те наказва. Ако изпуснеш
този момент и не танцуваш, малко по малко ще загубиш способността си да
танцуваш. Това е наказанието. Това е единственото наказание - няма
никой, който да те наказва.
Ако се молиш в този момент, ще
бъдеш възнаграден, защото в следващия момент те очаква още по-голяма
молитва. Ако не се молиш в този момент, ще загубиш способността си да се
молиш. Малко по малко ще станеш напълно неспособен да се молиш. Тогава
ще ходиш да питаш хората как да се молиш, как да медитираш, как да
любиш.
Виж само колко са абсурдни тези въпроси: как да обичам?
как да се моля? как да медитирам? как да живея? Абсурдни въпроси... но
те показват нищетата, вътрешната бедност на човека. Той е отлагал всичко
и малко по малко е забравил. Всяко дете знае как да се моли, как да
обича, как да танцува, как да живее.
Всяко дете идва завършено, всичко в него е готово.
Човек просто трябва да започне да живее. Забелязвал ли си? Ако плачеш и
някое малко дете те наблюдава, то ще се приближи до теб. Няма много да
говори, няма да те разубеждава да не плачеш, но ще постави ръката си
върху твоята. Усещал ли си този допир? Никой друг няма да те докосне
така, както едно дете може да те докосне. То знае как да докосва.
По-късно хората стават студени, твърди. Те докосват, но нищо не тече от
ръцете им. Когато едно дете те докосне - неговата нежност, мекота,
посланието му, -то излива цялото си същество в това докосване.
Всеки се ражда с всичко необходимо за живота. И колкото повече живееш,
толкова по-способен за живот ставаш. Това е наградата. Колкото по-малко
живееш, толкова по-неспособен ставаш. Това е наказанието.
Религията, която трябва да търсиш, е в теб. Ти трябва във всеки момент
да наблюдаваш живота си и да изоставяш всичко, което изглежда моментно.
То може да е много вълнуващо, но в крайна сметка да е безполезно. Остави
го! Вгледай се дълбоко в тези моменти, които може да не са толкова
вълнуващи. Вечното не може да е много вълнуващо, защото това, което
трябва да остане за вечни времена, трябва да е много тихо, умиротворено.
Блажено, разбира се, но не и вълнуващо. Дълбоко блажено, но без никакъв
шум около него. Повече като тишина, отколкото като звук.
Ти трябва
да израстеш в своето осъзнаване, за да можеш да го разбереш. Иначе
когато дойде краят, ще установиш, че си живял един безсмислен живот.
Това Исус нарича мебелите на нивата.
Чувствам се празен... и един дълбок копнеж. И изглежда, че няма начин да се отпусна
Остани с това.
За медитацията
ОШО |
Нумерология
3.141.47.221 