Единственият знак в Зодиака, който представлява неодушевен предмет. Наименованието идва от времето на ранното християнство, когато денят на есенното равноденствие, в който денят и нощта са еднакво дълги, бил именно в това съзвездие. Друго обяснение е може би това, че древните сметнали очертанията на съзвездието сходни с везните на правосъдието. Един от египетските йероглифи за това съзвездие изобразява Слънцето, което се спуска зад хоризонта. Съзвездието Везни се представя също и като жена (Астрея - римската богиня на правосъдието, която претегля постъпките на човека), която държи везни. Венера придава чар и прелест, от нея идва и желанието човек да бъде харесван и да се ползва с признание. При това разумните Везни никога не биха отстъпили от принципите си, заради аплодисменти, те знаят от опит, че това води до унижение. Везните са кардинален знак, живеят в крак с времето, доста са предприемчиви.
Активността на Везните не е особено висока, те често се нуждаят в сътрудничество с други хора, тъй като сами не могат да завършат започнатото. Имат силна потребност да имат партньор, но такъв, който би им позволил да запазят своята индивидуалност. За тях бракът и сътрудничеството са нещо важно, както и обществените контакти. Затова обичат да си избират юридически професии, да се занимават с обществена дейност или с изобразително изкуство, музика. Везните имат силно развито чувство за справедливост и допустимите правила на играта. От своите партньори очакват същото. В противоположност на твърдението на много астролози, Везните съвсем не са лениви. Колкото е по-високо развитието им, толкова по-интензивен е техният труд, особено след 29-ата им година (цикълът на Сатурн).
Везните са въздушен знак. Те са с висок интелект, винаги се намират в процес на търсене на знания, нови идеи. Везните притежават особен дар да анализират правилно обществените явления. Те се интересуват от психология , човешки взаимоотношения. Умеят да съветват, да помагат на хората да решават личните си проблеми, често играят ролята на мирови съдия. Рядко си позволяват да са раздразнени, но ако изведнъж загубят самообладание, то лесно ще изкажат всичко, което им се е натрупало. И след 50 години ще си спомнят казаното и ще напомнят за него. Гневът им обаче се изпарява бързо, а потиснатостта им остава.