Тук индивидът се научава как да приема революционните промени, както в него самия, така и в условията му на живот. Той би искал да си почине, мислейки, че душевното му пътешествие е свършило. Толкова изморен е от миналите си спомени за хомота на земните си тежести, че на всяха цена иска да се установи. В резултат на това той трудно развива силата да поеме бъдещите промени.
Упорито се приближава към старите модели на поведение, които са го обслужвали добре през минали въплъщения. Той е привикнал да прави нещата по най-трудния начин. Като впрегнат вол върви неуморно през този живот, като че ли е една дълга права бразда. Толкова много разгръща своята физическа енергия, че отслабва духовната си същност до такава степен, че става сляп за някои нови възможности, различни от сивото съществуване, което единствено е привикнал да води.
Той намира за трудно да се учи като наблюдава другите. Вместо това предпочита да си проправя път през всеки от животите сам. В резултат изразходва повече време, усилия и енергия във всяка фаза от израстването, отколкото трябва. Все пак чувства, че трябва да бъде сигурен в себе си. Толкова голяма е неговата нужда от сигурност, че даже когато прави промени в своя живот, те в действителност изобщо не са промени, а просто друга страна на същите поведенчески модели, които винаги е използвал.
В минали въплъщения развива чувствителност, насочена към заобикалящата го среда. За да се справя с тази упорита чувствителност той започва отрано в този живот да изследва света на осезаемите впечатления. Научава какво е приятно и как се постига. Въпреки това изглежда че не винаги успява да стигне до пълно и продължително удоволствие. Не осъзнава, че един апетит поражда друг. Неговата голяма нужда от притежание го затруднява да се наслаждава на това, което не притежава лично. В резултат той се хвърля в продължителни битки за собственичество над хора, неща и идеи. Упорито обсебва всичко, което се препречва на пътя му. Колкото повече трупа, толкова повече попада в собствения си капан. Онова, което в минал живот е било необходимост, сега се превръща в прекалено голяма тежест от излишен багаж, който е понесъл. С течение на годините бремето на неговия товар става все по-тежко.
У него е възникнала нуждата да се чувства силен, така че може да потърси убежище от мрачното чувство за провал, което го е тормозело в минали въплъщения. В резултат на това той отива толкова далече, че търси в този живот занимание, което да го постави в престижно положение.
Той е претърпял толкова много минали поражения върху егото, че сега изживява непреодолима нужда да докаже, че е достоен за уважение. Ще изпадне в дълбока депресия, когато другите открият някои негови недостатъци. За да предотврати това той ще се стреми към успеха, независимо на каква цена. Почти е сигурно, че по някое време на този живот силата на неговата карма ще го докара поне до обстоятелствено замесване с полицията.
Достигайки до своя Северен възел в Скорпион, този индивид претърпява пълна трансформация. Той започва да унищожава старите модели на поведение, като изгаря мостовете зад себе си. Опитът го учи как напълно да пренебрегва влиянието на възлите, така че да не навлиза в бъдещето с двата крака вързани към миналото. Той достига най-голямото си израстване, когато е в състояние да тръгне.
Вътрешната нужда от зависимост трябва да бъде превърната в пълна независимост на мисъл и действия. Силата му се увеличава с всяка измината година, тъй като той бавно освобождава съзнанието си от всичко, което го потиска. Трябва да се научи как обективно да изучава резултатите от своите подсъзнателни желания, така че да може да заслужи самоуважение посредством практикуване на самодисциплина. Това положение на възлите символизира състоянието на душата, която в продължение на много животи се е движела по упадъчен път. Сега плавателният й съд трябва да се преобърне, за да се освободи от разпадните материи, която са се натрупали в него.
Осъществяването на кармата чрез тези драстични процеси е изключително болезнено за индивида, тъй като той може да изгуби всичко близко и скъпо, което някога е притежавал. Накрая безспорно ще загуби повече, отколкото е спечелил. Толкова мощна е тази трансформация, че много индивиди с това разположение на възлите в крайна сметка прекарват последните години от живота си сами. В процеса на елиминиране на крайностите те са се отказали от всичко, но не и от себе си. Въпреки всичко е необходимо повече усилие, ако индивидът трябва да достигне позицията, където може да види себе си в най-голяма дълбочина. След тази символична смърт на всичко, което някога е притежавал, ще дойде и неговия нов живот.

Домът, в който е Южния възел, показва зоната, станала упадъчна в резултат на минали въплъщения. Домът, в който е Северния възел, показва начина по който едно настоящо прераждане може да бъде завършено.