Вниманието се характеризира не толко­ва чрез онова, върху което е съсредоточено, колкото от мястото откъдето идва.

Например, човек може да наблюдава обект от гледните точки на духа или на егото, лично или надличностно, и прочее. В съзнанието подобни установки рядко биват фиксирани.

Доколкото се променя възприемането на информационно-енергийния поток при пре­включване на центъра на внимание, можем да оценим дадена "лоша" постъпка.

-    Как може да не му помогнеш? - питаме своя приятел, който е отказал помощ на свой близък.  - Нима не разбираш, че той се нуждае­ше от твоята помощ!

-    Някак си не разбрах какво иска - смуте­но отвръща приятелят и му става срамно, че ду­шата му е загрубяла. А всъщност, душата му съвсем не е загрубяла, а просто енергийната ин­формация, постъпваща отвън /молба за помощ/ е била така филтрирана и трансформирана от егоцентричната установка на вниманието, че се е оказала недостатъчна за предизвикване на съот­ветна реакция; тоест програмата за избор я е възприела като шумов фон.

Теоретично можем да разгледаме три вида възприятия: егоцентрично, през очите на друг човек и ситуативно възприятие. Всяко от тях при­тежава няколко равнища.

Главната характеристика на егоцентричния тип възприятие се крие в пълното самоотъждествяване със своите усещания. При такъв тип възприятие в човека възниква илюзията, че всич­ки останали виждат, мислят и чувстват точно така, както и той самият. Когато преобладава този тип възприятие, у човека се създава устойчива подсъзнателна, частична или напълно осъзнава­на представа, че всички останали хора са устрое­ни като него. Равнището на възприятие, тоест це­лият асортимент от разновидности на информационно енергийните потоци, който възприема човекът, може да се променя в много широк диа­пазон. Например, човек може тънко да чувства изкуството, музиката, другите хора и въпреки това никога да не напусне типа егоцентрично възпри­ятие. За такива хора се отнася изразът: "Те оби­чат не изкуството, а себе си в изкуството".

Когато човек възприема себе си през по­гледа на друг, той прави съществена стъпка за разширяване на съзнанието и се научава да възприема много по-пълно информационно-енергийните потоци. Онова, което не сме в състо­яние да възприемем непосредствено, можем да го възприемем като възприето от други хора. Че­сто този начин за разширяване на възприятието /и на съзнанието/ е единствено възможният, ма­кар че не е никак лесен.

Но най-адекватен е ситуативният начин на възприемане, отчитащ ситуацията като цяло; така наблюдаваме спектакъл. Всяка ситуация прите­жава свой духовен смисъл както за всеки от уча­стниците, така и сама по себе си като част от ево­люционния процес. И именно по този начин се получава най-малко изкривяване на информационно-енергийния поток.

Твърде важно е възприятието само по себе си. Можем да разгледаме следните равнища на самосъзнание, тоест човек възприема своята личност така:

1. Човек отделя себе си от обкръжаващия го свят и употребява местоимението "аз".

2. Човек отделя своята личност от физичес­кото си тяло.

3. Човек осъзнава, че неговата личност представлява не нещо единно, а сложен обект, състоящ се от различни части, надарени с инди­видуалност и самостоятелна активност. Това е приблизително равнището, на което остава под­съзнанието като реално действаща сила.

4. Човек осъзнава, че частите на неговата личност са различни по своето равнище и по сво­ите функции. В този момент човек започва да става съзнателен в тесния смисъл на думата; сега той може да се пита от коя част от неговото " аз" произтича даденият импулс, желание, мисъл и прочее.

На следващото равнище на самосъзнание духът се проявява още по-отчетливо, и човек си сътрудничи напълно съзнателно с него.

Авесалом Подводни