Тази потребност съществува у всеки човек на всяко равнище от неговото еволюционно раз­витие и претърпява силни промени в този про­цес. Истинският смисъл на самоутвърждаването се крие в това, че то се явява признак на еволю­ционно развитие на дадения човек. Но в случаи­те, когато липсва еволюционен растеж и съответно потребността от самоутвърждаване не се задоволява, подсъзнанието трансформира тази потребност в различни по-низши форми. В та­кива случаи подсъзнанието, съобразно характе­ра и равнището на развитие на човека, формира чрез лъжливи начини самоутвърждаване в диа­пазона от утвърждаване на своята болест /или съдба/ като най-тежката в света, та чак до исте­ричен алтруизъм. И в целия този диапазон това лъжливо самоутвърждаване става за сметка на другите, така че самият термин "самоутвържда­ване" е добил отрицателен смисъл.

Но тук се налага една уговорка. Епитетът "лъжлив", употребен по-горе, не е съвсем спо­лучлив. Подсъзнанието просто върши онова, ко­ето може, трансформирайки потребността в самоутвърждаване така, че тя да отговаря на рав­нището наличността. И меланхоличната грозновата млада жена има егоистичното желание да надмине своите приятелки в нещо, тъй като всич­ко е по-добро от пълната меланхолия и безделие. В действителност лъжливото самоутвърждаване се проявява не когато човек се утвърждава за сметка на другите /в една или друга степен това е неизбежно/, а в ситуации, когато човек чувства, че е способен на повече, но се стреми да получи максимума от онова, което му е достъпно. И то без да прилага допълнителни усилия за усъвършенстване на своите представи и ценности.

Типичен пример е кокетството. Млада жена в даден момент открива, че нейната власт над света силно се е увеличила и представителите на мъжкия пол се оказват под нейно влияние. Тя търси тяхното общество, те я обграждат с вни­мание и тя все повече усеща властта си над тях. Това усещане е твърде приятно и доставя чув­ство за силно самоутвърждаване. Наистина, оби­чайната рационализация, приписваща тази вне­запно възникнала власт на личните достойнства на младата жена /красива външност, светъл ха­рактер и прочие/, е далеч от истината. Но това напълно устройва жената. /В крайна сметка, про­тича важен момент от духовния живот на наша­та героиня: тя е установила връзка със светов­ното женско начало ин./ Сега младата жена се вълнува главно от два въпроса: колко далеч се простира нейната власт и какво трябва да напра­ви, за да я увеличи?

На първия въпрос отговор ще даде животът, и този отговор няма да е приятен, тъй като всяка граница би я огорчила. Отговорът на втория въпрос е сложен и нееднозначен. Само изкуство­то на кокетството може да му отговори. Но то няма да даде отговор на въпроса как да се разпорежда младата жена със своята власт над мъжете, макар че именно този отговор определя истинс­кото равнище на самоутвърждаване на тази жена, сдобила се вече с власт. За кокетката такъв про­блем не съществува. Тя се интересува само едно -как да получи власт и как да я удържи колкото е възможно по-дълго. Но жена, получила власт над мъжете, може не само да извлича различни блага: тя може и да ги промени духовно. Именно в това се състои истинското самоутвърждаване.

Висшето равнище на самоутвърждаване е установяване на контакт със своя дух, който единствен има достатъчно основание за утвъ­рждаване на себе си, доколкото се явява, съгласно Веданта, Световен Дух.

Стремежът към самоутвърждаване е най-ярката демонстрация на желанието на духа да изяви себе си пред човека. " Аз сам!" - казва две­годишното хлапе, но какво стои зад тези думи? " Аз съм всемогъщ!" - казва духът. 'Аз искам да съм добър!" - казва тригодишното дете и то го­вори така, не само за да се хареса на своите ро­дители. "Да бъда добър" в неговата уста означа­ва да бъде в хармония с неосъзнатия вътрешен идеал, формиран от духа. "Аз искам добре да се уча" — казва десетгодишното дете; "искам да ста­на честен човек" — мисли шестнадесетгодишни­ят юноша; "ще работя добросъвестно"— раз­съждава двадесетгодишният млад мъж. Всичко това е рационализация /създадена не без участие на обществото/ от този интуитивен идеал, който всъщност е духът.