Мистиката на прераждането от векове е била интригуваща тема за любопитния ум. Почти от началото на времето човекът е приел възможността, че живота е една непрекъсната нишка с процесите на раждане и смърт, които са само фази при движението от един етап на съществуване към друг. Целият живот е промяна и всички промени са живота, но вечният живот е нещо, което древните учители обещават и в сферата на вечния живот всичко се променя, въпреки че фактически нищо не се променя.

Каква е реалността на човешкото съществуване? Това неговия физически живот ли е, неговите дела, принципите, зад които застава, или има нещо все пак по-неуловимо, което създава и пресъздава човешкия живот?

Нашите сетива могат лесно да ни измамят, понеже в същия този момент ти вярваш, че страницата, която четеш в момента, е истинска. Но истината за реалността съществува във вечните селения на времето и пространството. Имало е време, когато тази страница е съществувала и ще дойде време в бъдещето, когато тя ще престане да съществува. Ти можеш да я измериш с линия и да установиш, че тя не е нито по-малка, нито по-голяма от числото, което човек е измислил. Все пак нито времето, нито пространството могат да покажат пълната истина за страницата.

Съзидателната мисъл е тази, която дава живот на страницата, докато се фокусира енергията за нейното физическо съществуване. Мисълта ще създаде много повече страници и когато всяка от тях престане да съществува, мисълта за страниците ще създаде още повече такива.

Един хубав архитектурен проект е само толкова реален, колкото мисълта, която го създава, тъй като в един момент от времето и пространството символичната структура ще прекъсне съществуването си, въпреки че мисълта, която създава архитектурата, ще продължи безкрайно. Пророкът Нострадамус е написал много физически страници, повечето от които са изгорени или изгубени. Все още мислите на тези страници обаче са изключително живи. Такава е субстанцията на вечния живот.

Мисълта за теб си ти самият, не твоето Ти, което е видяно от близки, приятели и съседи. Истинският Ти не е твоето физическо тяло, тъй като то може никога да не приеме, че неговото съдържание свършва в рамките на кожата.

Времето не е било, когато ти не си съществувал, и времето няма никога да дойде, когато ще престанеш да съществуваш. Но част от теб ще се промени, защото по време на твоя вечен живот преминаваш през непрекъснатата трансформация, тъй като душата ти пътува нагоре към съвършенството.

Можем да видим такива промени в непосредствената красота на една обикновена история. Две гъсеници били приятелки и прекарвали повече от времето си заедно. Един ден една от гъсениците умряла, при което нейната предана приятелка започнала тихо бдение, сломена от скръб край тялото на своята любима. След много дни на скръб, гъсеницата погледнала нагоре и видяла една пеперуда, която се взирала в нея.

"Защо плачеш?”, попитала пеперудата. "Защото изгубих моята приятелка", отговорила гъсеницата.

Тогава с цялата си прелест и красота пеперудата отвърнала гордо: "Но аз съм твоята приятелка!"

За гъсеницата било трудно да разбере прераждането, но за пеперудата било факт, тъй като тя е преминала от една физическа форма в друга, без да загуби истинската си същност в процеса.

В древния Египет телата на починалите души били погребвани с техните любими принадлежности, така че да им бъде комфортно през бъдещото пътуване. В Индия в продължение на много години телата били кремирани, така че душата да може да се въздигне от пепелта към Брама. До неотдавна индийските тела са оставяни за храна на птиците с пълното съзнание, че физическата черупка сама по себе си е само храма, който душата обитава. Изглежда те знаят, че същата мисъл, която е създала такъв храм, би създала и нови, ако душата има нужда от тях.

Американските индианци знаели много за вечния живот. Битката между сиуксите и полка на ген. Къстър при Литъл Биг Хорн показва, че животът след смъртта не е само възможност, а факт. Известният сиукски шаман, Седящия Бик, бил прочут с необикновената сила, която притежавал. Той редовно практикувал астрална проекция, както и други практики, които могат да бъдат приписани на медиум.

По време на битката при Литъл Биг Хорн, Седящия Бик бил в действителност на голямо разстояние от мястото на действие, като правел магии, но неговото точно предсказване на подробности от битката му спечелило огромно уважение. След години Седящия Бик обсъждал случая Къстър само със своите племенни вождове. От тях ние имаме невероятни спомени за това как този велик индиански мистик преминал в мрака до мястото на битката, така че могъл да направи магия до падналото тяло на Къстър. Тогава духът на мъртвия генерал се явил пред него и за кратко време разменили няколко думи.

Къстър предупредил Седящия Бик, че чрез предателство белият мъж ще заеме мястото му за петнадесет години.

Той няма да има повече знание след това и никаква мисия няма да го предотврати. Това щяло да бъде само началото. "Белият мъж ще превземе земята и нито ти, нито аз, нито самия Велик Дух може да спре нашествието и проливането на кръв, които ще последват. Ние обаче сме едно действие в тази пиеса и сме изиграли това, което ни е казано. В продължение на петнадесет години ние двамата ще бъдем на една и съща страна. Белият мъж вижда само белите и ще дойде ден, когато ще се опита да изтреби всички мъже, които не са бели, от лицето на земята. Знай със сърцето си, че аз говоря истината, защото ти и аз някога сме били братя и ще бъдем братя отново. Освободи се от своето бреме, защото човекът е разярен вълк, който дебне и следи жертвата си и така от началото до края на всички времена, но ти и аз сме повече от човеци, тъй като човеците познават човеци. Сега върви и бъди със своите хора. Сега те се нуждаят от теб повече, отколкото преди. Аз ще бъда с теб много пъти, когато палиш лулата си през нощта и ще бъда до теб в твоя последен час, както ти сега си до мен." Когато разговорът свършил, Седящия Бик покрил лицето на мъртвия генерал с копринена кърпичка, която някога Къстър му бил подарил.

През последните години от живота си Седящия Бик си спомнял нощта с ген. Къстър и няколко пъти разговарял за това с приближени мъже от племето. Четиринадесет години и седем месеца по-късно това удивително пророчество се сбъднало, когато срещу Седящия Бик бил извършен атентат при Стендинг Рок.

Три дни след като бил убит, докато мирно си спял в колибата, група сиукси, които се завръщали от племенен съвет го видели да се появява сред хълмовете по същия начин, по който се появил някога Исус.

--------------------------

1) Докато тази страница беше писана, цялата стая се изпълни с духа на Седящия Бик, За повече от час аз бях изпаднал в транс, докато той ми предаваше телепатично точно тези думи, казани му преди един век.

---------------------------

Този удивителен случай може да се счита за фолклор не повече, отколкото милионите страници по света, изписани за подобни случаи.

Явяването на духове е било известно още от самото начало на съществуването на всички нации и е разпространено по всички части на земното кълбо. Човекът чувал гласове, получавал послания, виждал духове, а в някои случаи даже преживявал контакт със своите бивши съществувания.

Скептикът ще отрече повечето от това като продукт на едно нездраво съзнание, но при твърде много случаи доказателството за други форми на живот е толкова реално, че и най-критичният ум трябва да спре и да се зачуди. Особено в случаите, където медицинските и научните обяснения се провалят, процесите на вечния живот могат да бъдат видени не само като правдоподобни, но в действителност като единствените логични обяснения.

Знаем, че бебетата се раждат с определени персонални качества, които проявяват още първите дни в родилния дом. Много често тези личностни прояви са твърде обособени, изявяващи уникални характеристики, необяснимо противоречащи на проследената наследственост.

В Индия има рекордни случаи на деца, способни да говорят чужди диалекти, различни от тези, които техните собствени семейства са ги учили.

В един случай, младо индийско момиче започнало да плаче на майка си: "Ти не си моята майка." Това се повторило няколко пъти, докато семейството решило да потърси професионална помощ. Група доктори, психолози и парапсихолози била ангажирана, за да определи причините за привидно неразумното поведение на детето. След много запитвания момичето обяснило, че това не били нейните родители и къщата, в която те живеели не била нейната къща... Тя настоявала, че живеела в жълта къща на един хълм в друг град и че в спалнята й били скрити тайно пари под дъските на пода. Описала къщата до съвършенство и след като всички я последвали ги завела в спалнята на горния етаж, където повдигайки дъските на пода, измъкнала тайно складираните пари. Преди да отиде в къщата, тя даже описала завесите, домашния интериор и човека, който живеел там.

С течение на времето къщата била боядисана, но в миналото била жълта, както твърдяло момиченцето. Мъжът, който обитавал къщата, бил загубил жена си. Когато то и нейният бивш съпруг се разпознали един друг, се установило, че това момиче било преродената починала съпруга. Накрая имало спор между докторите, психолозите и парапсихолозите, че това младо деветгодишно момиче казвало истината. Духовната любов между двамата била толкова голяма, че тя се почувствала увлечена назад в тези минали обстоятелства.

От време на време наблюдаваме случаи на изключителен вроден талант. Като дете Моцарт дал първия си концерт на четиригодишна възраст, надминаващ далеч всякакви музикални знания, които е можел да добие първите четири години от живота си. Единствената приемлива причина за такова високо развито разбиране на музиката било това, че върху него е работено в продължение на редица животи и кулминацията му е достигнала в това въплъщение. Би било трудно да се проумее, че дарбата на Микеланджело е могла да се роди само в един единствен живот, без никога преди това да е знаел нещо за изкуството на рисуването.

Тези природни таланти, които срещаш без да се замисляш, са обикновено обекти, върху които е действано преди това настоящо въплъщение. Да вземем случая с Едгар Кейси, роден с естествената си дарба за ясновидство и екстрасензорно възприятие. Един ден като малък той смятал да прочете някаква книга във връзка със своята домашна работа, но вместо това заспал на пода като използвал книгата за възглавница. Когато го събудили, баща му бил готов да го накаже, защото провалил домашното си, но младият Кейси обяснил: "Аз знам какво има в книгата, аз знам за какво става въпрос." Когато стреснатият баща започнал да го разпитва, младият Кейси бил в състояние да отговори на всеки въпрос вярно, като че ли наистина бил прочел всяка страница. Откъде е дошъл този талант?

В областта на фобиите, които упорито се противопоставят на всякакви форми на психиатрично лечение, ние намираме семената на изключителен страх, пуснал дълбоко корени в душата, продължаващ сега като остатък, макар че индивидът съзнателно вече не си спомня причините за това. Всичко това, което би могло да натисне спусъка на страховете, е всъщност форма на сензорно впечатление, което подсъзнателно напомня на индивида за минало въплъщение, по време на което е имал адекватна причина за този страх. Негативите от кадрите на всяко събитие, което индивидът някога е преживял, са погребани в паметта на душата. Всички те, взети заедно, представляват импулсите на светлината, която ги фокусира, така че да имат силата да поразят индивида в неговия настоящ живот.

Без каквато и да била истинска представа от прераждане, голяма част от модерната психология се опитва да лекува пациенти, страдащи от страхове, чрез процес, който нарича "десензитизация". Те се надяват чрез обезчувствяването на индивида да постигнат накрая едно състояние на по-ниска реактивност при провокиране. Разбира се, цената, която се заплаща е, че в края на краищата пациентът става безчувствен към всички подбуди, не само тези, отнасящи се до негативите на подсъзнателното му страдание от предишен живот.

Когато разберем как индивидът реагира във времето, ние имаме първата улика що се отнася до причината, поради която страховете и фобиите са толкова трудни за овладяване. Изглежда разумно да очакваме, че един начин на живот, увековечен в продължение на два или три живота, би могъл лесно да отнеме на психолозите четири или пет години лечение, за да осъществят някакъв напредък.

В подсъзнателното си желание за по-добър живот, индивидите имат силна склонност да скъсяват времето. По същество, един дълготраен проблем в минал живот, който може да е траел тридесет или четиридесет години, се сбива до такава степен, че тези години на преживяване символично се случват отново за един приблизително къс период от време, поради което се усилва емоцията от тези събития, до степен, че реакцията става непропорционална на психологически съблюдаваните "изстрели” в текущия живот. В същото време острите травми от минали животи заплашват да станат толкова болезнени в паметта на душата, че индивидът в настоящия живот отива до всички крайности, за да избегне тези зони и ситуации, които подсъзнателно знае, че ще изстрелят онези негативи. Изглежда логично, че личност, която има страх от височини, може да е загинала при падане в минал живот.

От всичките случаи, с които съм се занимавал, симптомите сочат, че за добро или лошо, тези качества, които понасят най-малкия товар от интеграцията с останалата част от сегашния живот, са остатък от минало въплъщение. Обмисли всеки въпрос, отнасящ се до теб, на който никога не си можел да си отговориш. Къде се крият отговорите?