Откровение на духа в човека; човекът като всемогъщ и вечен в двете духовни пocоки; тих вътрешен глас.

Първата фаза на проява на единицата са числата от първо ниво, именно 2 и 3. Втората фаза на проява на единицата се състои от числа, намиращи се на нивата от 4 до 10, тоест числата от 11 до 66. По-нататък четвъртата фаза на проява на единицата съдържа числа, които се намират на нива от 11-то до 66-то, тоест числата от 67 до 2278 и т.н. (виж приложе­ние 2). Десетото ниво завършва третата фаза на про­ява на единицата и в него се оформя самосъзнанието на духа, което до този момент се смята за непостижи­мо и, във всеки случай, принципно външно по отноше­ние на случващото се. Някой е сътворил плътния и финия свят, после и тяхната карма, след това магичес­ките реалности и светове, и е премествал точката на сглобяване, но това винаги е бил някой друг - неизвес­тен и страничен. Откровението на петдесет и девет е самоосъзнаването на духа или духовно откровение у човека. С други думи, индивидът осъзнава, че самият той е духът, притежаващ впрочем някои обвивки: не тяло, облечено в дрехи, психика, душа или още някак­ви фини или плътни аксесоари, а именно и на първо място - всемогъщ, никога нероден и вечен дух.

Това откровение се достига при особено положе­ние на точката на сглобяване, но прави цялата концеп­ция за магическите светове (а също така за плътния и финия, както и за тяхната карма) несъществена в свет­лината на най-сетне открилата се Истина за мястото на човека в света, в чиято светлина помръкват всички останали частични и непълни истини от рода на блуждаенето на точката на сглобяване. Въпреки това откро­вението на петдесет и девет е практически непреводимо на обикновения език на средния човек, тъй като 59 е просто число, и развитието, оформянето и поне час­тичната социална адаптация на неговия принцип ста­ват много бавно и постепенно: 118 = 59 х 2 е число от четиринадесето ниво, 177 = 59 х 3 - от осемнадесето и т.н. Тъкмо затова например съответстващите на пет­десет и девет изказвания на индийските философи са възприети от обществото, дори от най-напредналата и религиозна негова част, най-вече превратно (тоест ме­тафорично, а не буквално), което впрочем ни най-мал­ко не снижава тяхната ценност. И така, четвъртият урок на десето ниво е: човекът, това всъщност е духът, и тук непосредственият извод е, че всички учители, в това число и духовните, могат да бъдат намерени от всеки­го вътре в себе си, да бъдат чути с вътрешния духовен слух, а всички външни учители и ученици - да са одоб­рени от него, защото тяхната роля е само да насочат човека към тези или онези размисли. Знанията и уме­нията предварително са заключени вътре в него, така че всяко, особено духовното, външно обучение в най-добрия случай е процес на напомняне (а в най-лошия - обратното - на блокиране на вътрешната памет).

59 = 58 + 1 - в продължителна борба със злите сили добрият човек (58) внезапно открива вътре в себе си неизчерпаем източник на сила, знания и умения; или вътре в него се включва тих глас, който във всички ситуации го съветва как е най-добре да постъпи.