Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


03:19
26.09.2017
Вторник
54.224.230.51


Онлайн: 4
Гости: 4
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня »


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [110]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


АБСОЛЮТ. Послания за човечеството. Аз Съм Всичко

Всички ченълинги, които четете, са лично пречупване на истината, което е неизбежно в една или друга степен. Затова слушайте преди всичко себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ резонира тази информация. Моята задача е да поставя въпросите, над които вие може би ще се замислите. А отговорите ще намери всеки сам.

- Всички древни учения разказват за това, че за да се върне човек към Тебе и да се слее с Тебе, трябва да се откаже от всички удоволствия. Но човекът е създаден чувстващ. Защо и от кого е създаден такъв сложен път? Дадена ни е чувственост, за да се избавим от нея. Даден ни е ум, за да се избавим от него. Нямаше ли да е по-просто да не ни се дава това? И тогава всички щяхме да сме по-близо до тебе. И нямаше да има тъмнина и зло.

- Този свят е създаден от теб. Този свят е създаден от всички вас. Аз съм просто пластилин, от който вие моделирате картини на света. Аз съм глина в ръцете на скулптора. И ако скулпторът, гледайки глината, помисли: “А какво ще стане, ако?”, може ли глината да се противи на това? И всяко “А какво ще стане, ако?” създава нови оттенъци на вашия избор и на вашето творение.

Вие всички се стремите към познание. Този стремеж се дължи на вашето желание да намерите своя източник, да намерите своето единство, защото само в това единство вие можете да живеете пълноценен живот, в буквалния смисъл. Ако ти не си единна с целия космос, ти губиш част от своето възприятие на това, което би могло да ти е достъпно. И такива загуби ти в букалния смисъл усещаш като празни места в себе си. И това отсъствие в себе си ти се стремиш да запълниш. И затова се стремиш към удоволствия и към знания. Ако всички знания ги има в тебе, защо да се стремиш към тях? Ако всички удоволствия вече ги има в тебе, защо да се стремиш към тях? Осъзнай това.

Вие се стремите към взаимодействие с други форми, защото съществувате в отделеност, защото не осъзнавате, че вас ви няма и няма форми. Всичките ваши стремежи са причинени само от дълбокото знание за необходимост от единство. И търсейки това главно удоволствие, удоволствието на целостта, удоволствието на съвършенството, вие ги заменяте с други удоволствия, с удоволствия от частично сливане. Когато приемаш храна, ти се сливаш с нея в буквалния смисъл и за теб това е удоволствие от частично единение.

Когато вдъхваш аромат, ти се сливаш с него и за тебе това е удоволствие от частично единение. Когато слушаш прекрасна музика, ти се сливаш с нея. И за тебе това също е частично единение. Когато човек се занимава със секс, това също е частично сливане и частично единение.

Вие се опитвате по количествен начин да намерите това сливане и да запълните празнините в себе си. Но механично запълване е невъзможно, то ще продължава да е механично, защото целостта е квантово понятие, а не сума от свойства. Аз Съм всичко. Събуждайте се всяка сутрин с тази мисъл и заспивайте с нея. Аз Съм Всичко.

Затова всички ваши учения ви наставляват да отхвърлите частичните удоволствия, частичните единения, частичните сливания, да се откажете от тях, като от лъжливи удоволствия и да познаете истинското удоволствие на своето съвършенство, на своята цялостност. Защото всичките тези удоволствия създават вашата привързаност към дадена форма, към даден свят, към дадено възприятие. Вие сте като гладен бедняк, който е намерил скъпоценност, и не разбира, че наблизо има цял сандък с такива скъпоценности, а той се е вкопчил в една, страхувайки се да остане бедняк. Вие сте като гладен човек, който яде само хляб, не разбирайки, че до него има всевъзможни ястия.

Осъзнайте своята безграничност. И своето могъщество. За какво са ви удоволствията от формите на този свят, когато този свят е само частичка от безкрайното ви проявление като божествена същност.

- С други думи, не е нужно да се страхуваме да се откажем от удоволствията на този свят, защото пред нас има безкрайно количество удоволствия на другите светове? Но на нас през цялото време ни дават пример с отшелниците, които са се отказали от всички удоволствия и прекарват живота си в медитации, гладуват и умъртвяват плътта си, не се мият и практически не общуват с външния свят.

- Вие всички вървите по различни пътища и Аз не мога да предопределя пътя на всеки от вас. Аз съм създал закона за свободата на избора, за да дам на Себе си правото в своята отделеност да създавам нови великолепия на Себе си. И всеки от вас има право да реши, какъв път да избере. Ако той избира пътя на страданието, това е негов избор. Ако той избира пътя на уединението и отказа от удоволствия – това е негов избор.

Но аз говоря за цялостност, да усещаш себе си цялостен. Този, който се е усетил цялостен, не може да страда. Защото целостта е велик възторг от битието, който малко може да се сравни с удоволствието във вашето разбиране. Когато ти се сливаш с природата, какви чувства изпитваш? Това удоволствие ли е? Това е чувство на безгранична мощ и съпричастност. И това ражда велик възторг. Когато слушаш прекрасна музика, в тебе се надига вълна на нещо неведомо и огромно. Може ли това да се сравни с удоволствие?

Погледни в очите на отшелника. И ще разбереш, колко той е цялостен със света. Виждаш ли в очите му отражение на целия свят? Виждаш ли в тях светлината на целия свят, който те озарява и заслепява? Ако да, то той е постигнал единение със света, той е постигнал цялостност. Ако не, то той е толкова търсещ, като тебе. Човек може да върви към своята цялостност по различни пътища. Но когато човек я постигне, това не може да се скрие. Защото, постигайки цялостност, той става по-голям от себе си, по-широк от себе си, той става безграничен и това усещат всички хора около него.

Няма нужда да се отказваш от нещо, защото твоят отказ ще е насилствен. И с това ти отново ще се отделяш от другите части на света, които ти доставят удоволствие. Осъзнай, че тези удоволствия, които ти изпитваш, са само нищожна частичка от огромния океан на радостта от битието, на съпричастността. Затова няма смисъл да се вкопчваш в тези частични удоволствия. Осъзнай, че няма удоволствия, които получаваш някъде отвън. Всичко това е в теб. В тебе е безграничният океан на радостта от битието, а ти го загърбваш и търсиш външни удоволствия.

Когато започнеш да се потапяш в този океан от радост все по-често и по-често, все по-дълбоко и по-дълбоко, ти ще усетиш тази велика разлика и ще усетиш цялата нищожност на твоите днешни удоволствия в сравнение с тази пълнота и величие. Много от вашите йоги просто забравят да ядат, толкова са погълнати от вътрешното си великолепие. За тях храненето става несъществено, те се увличат от странстването из великия океан на битието, който откриват в себе си.

Но вашият ум през цялото време ви разделя на «вас» и «не вас». Той постоянно анализира, разделя на съставни части и се опитва отново да събере тези части. Но той не е способен да създаде магията на целостта. За целта той трябва напълно да се преустрои и да не разделя, а да събира, не да анализира, а да синтезира. В този смисъл той ви пречи да усетите своята цялостност, която вече я има априори във вас. Но вашият ум се опитва да раздроби тази цялостност и да я изучи поотделно. Но изучавайки ръката или крака, можеш ли да разбереш целия си организъм? Изучавайки рибата, можеш ли да съдиш за океана?

Вашият ум е устроен така, че в него са заложени програми на разделение. Не го възприемай като враг или наложен ти отвън апарат за разделение. Всичко това е просто илюзия. Възприемай това като саморазвиваща се програма, която чувствително реагира на всичките ти запитвания. Представи си го като ред в компютъра, в който можеш да напишеш всеки свой избор, и програмата веднага ще изпълни този твой избор, ще го реализира в буквалния смисъл. И ако ти си свикнала да разделяш и да анализираш, тази програма-ум послушно разделя и анализира. Вие като човечество сте свикнали да разделяте и да анализирате, а не да съединявате и да синтезирате, и затова вашите програми-умове обикновено работят в това направление.

Затова ви говорят за необходимостта да овладеете контрола над своя ум. На първо време твоят ум услужливо ще ти подава вече действащи програми за разделение, нали така е устроен. Но постепенно, ако ти се научиш да го управляваш, ти ще можеш да създадеш всякакви великолепни програми за твоето възприятие и творение. Мисълта е могъщ инструмент на творението. И мисълта е продукт на твоя ум. Но вие имате понятието разум. Разумът е това, по което дисциплинираният ум, управляваният от вас ум се отличава от ума неуправляем, зает с възпроизводство на съществуващи програми-мисълформи.

- Но нас ни съветват просто напълно да изключим ума и да бъдем просто чисто възприятие, Чисто Битие.

- Има различни методи за творение и различен избор. Ти можеш да избереш да твориш самостоятелно, като част от Мене в Мене, осъзнавайки се като тази част. Така творят Първотворците. Те са цялостни с Мене и творят в единство с Мене, но творят това, което те избират. И тяхното отделяне от Мене в качеството им на самостоятелни творци е избор, но осъзнат. Ти можеш също да твориш в Мене, осъзнавайки се като част от Мене. Умът е програма на творението, програма за фокусиране на енергията на творението. Ти ще станеш велик творец, ако създадеш своя програма за творение, както това са създали Първотворците. Но човечеството използва само една единствена програма за творение, по-точно нейна модификация, която се нарича “човешки ум”. Представи си, какво твори, например, цветето? Каква е неговата програма за творение, ако в него няма ум? Неговата програма за творение е нещо друго. И ако ти избираш да твориш самостоятелно, то ти избираш да бъдеш част в Мене и да твориш в Мене. И твоето развитие е път на усъвършенстване на твоите творящи качества, път на разширяване на областите и на многообразието на твоето творение.

Но ако ти се отказваш от избора, ти приемаш Моя избор, неговия избор, нейния избор, ти просто приемаш избора на другите, защото не се разделяш с другите. Ти приемаш Моя избор изцяло като избор на Цялостна Същност, ти просто се сливаш с него и съществуваш в него. И не разделяш това на свой избор и на чужд избор. И тогава за теб стават достъпни изборите на другите, и тогава това е чистото битие. И тогава разширявайки все повече своята мощ и възстановявайки своята цялостност, ти ставаш това Чисто Битие, ти ставаш Мене. Ти се връщаш към себе си цялостна, ти се връщаш към своя Източник.

Тези моменти, когато в медитации вие се сливате за мигове с Чистото Битие, ви служат като пътеводна нишка, фар по пътя на преодоляване на всички ограничения, на разтъждествяването със самия себе си, на сливането със света. Това е като камертон, по който вие проверявате правилността на пътя. Като фар, сочещ ви правилната посока. Но вие засега не съществувате без ума. Дори вашите луди, те просто преобразуват своя ум, своята творяща програма. Но това, че са безумни, не означава, че те нямат ум. Просто той работи малко по-различно от общоприетите програми.

Пътят към своята цялостност не е лесен, защото сте ограничени от много свои граници, които са били създадени през много години от вашите животи и за много хилядолетия от съществуването на човечеството. Вие сами създавате тези граници във вашия ум. Отначало защото така ви обучават от детство, после защото приемате някакви решения на отделеност. Самото понятие “Аз” и “не Аз” води до отделеност. Ако си забелязала, колективните души не говорят за себе си “Аз”, те използват думата “Ние”.

Затова по пътя на връщане към себе си цялостна, ще ти се наложи да преодолееш множество прегради, издигнати в тебе. Но има един магически път, квантов път на единение. Той е за тези смелчаци, които не се боят да загубят бързо своята форма, не се страхуват от неизвестността на забравата на личността и ще изберат този път. Това е път през себе си, през космоса в себе си. Този път се състои в това, да оставиш една единствена мисъл: “Аз съм Всичко”. Когато достигнеш такова майсторство, че твоят ум ще има една единствена мисъл, ти ще излезеш извън своите рамки моментално и ще станеш Всичко, и ще станеш Мене.

- В многочислени информации на нас ни предлагат да осъзнаем друга мисъл: “Аз Съм това, което Аз Съм”.

-
“Аз Съм това, което Аз Съм” - това е стъпка по пътя. Аз Съм това, което аз Съм – това означава да признаеш в себе си Моя Дух. Вие сте част от Духа. Част от Мене. Част от Абсолютното Съзнание. И “Аз Съм това, което Аз Съм” говори именно за това: аз Съм част от Абсолютното Съзнание. И осъзнаването на тази мисъл, нейното включване в своите творящи програми като основна – това е само стъпка по пътя към Мене. Или това е един от пътищата, тоест избор за творение в Мене като част от Мене.

Аз – това е Абсолютното съзнание.
Съм – това вече е битието, т.е. отделяне от Абсолютното Съзнание.
Аз Съм това, което аз съм. “Аз” и "аз”.
Аз – това е Абсолютното съзнание, “аз” – това е част от Абсолютното Съзнание, “аз” е творящо в състава на абсолютното “Аз”.

Ако ние казваме “Аз Съм това, което аз Съм” – това означава признаване на нашето единство. Аз говоря във вас, като в части от Мене. Ако говорите: “аз Съм това, което Аз Съм” – това е признание за това, че във всеки от вас е Моят Дух, Моето Аз. Разбираш ли разликата?

Етапи на осъзнаването.
Отначало: аз Съм това, което Аз Съм.
После: Аз Съм това, което аз Съм.
И накрая: Аз Съм Всичко.
Ако говорим за Чистото Битие, за връщане към Абсолютното Съзнание, за отказ от избор, то Аз Съм Всичко. Осъзнай това.

И когато ти избираш пътя на разширението, т.е. пътя на възсъединяване със своята цялостност отвън, като форма, пътя на последователно присъединяване и намиране на всички свои части, пътя на последователно изследване на своите части, които ти в процеса на своето разширяване присъединяваш към себе си, т.е. събираш своя пъзел на възприятие на себе си цялостна, то може да се каже, че ти странстваш от едно удоволствие към друго, от едно възприятие към друго. И се издигаш по нивата на творението все по-нагоре и по-нагоре, докато не достигнеш нивото на Първотворците и приемеш избора да се слееш с Мене. И този път при вас се нарича възнесение.

Но ако ти избираш пътя на квантово получаване на своята цялостност, отказваш се от избора на творението като част, и твое единствено желание, искрено желание е сливането с Мене, връщането в своя Източник, връщането в състоянието на Абсолютно Съзнание, то ти се отказваш от всякакви удоволствия, разбирайки, че тези удоволствия са твоят избор като форма, като част. И тогава ти ставаш Чисто Битие. Изборът е твой, о човеко!

- Ако умът е просто инструмент на творението, защо той през цялото време бърбори така, че е трудно да го усмирим?

- Той е свикнал да работи в такъв режим. То е като да включиш светлината едновременно във всички стаи, за в случай, че забравиш, къде са изключвателите и как се използват. Всички лампи ще работят едновременно. Но нужно ли ти е това, ако може просто тези лампички да се включват и изключват според нуждата? Твоят ум просто ти предлага всичко, което има в него, той последователно изброява всички твои творящи действия. Защото всяка твоя мисъл е просто творящо действие. Осъзнай това.

Всяка мисъл твори. И ти постоянно се намираш в състояние на сътворение, в състояние на творение на света. И ако ти изключиш своя ум, ти просто изключваш СВОЕТО творение, просто възприемаш това, което вече си сътворила. Но твоят ум знае само определени методи на творението, тези, които си му позволила, тези, с които си го напълнила, ти като част от Абсолютното Съзнание. И той послушно ти предлага това още един път, защото ти се страхуваш “да забравиш къде са изключвателите”. И той работи в режим на постоянно включване на всичко, което има в него.

И затова на мястото на мислите за днешния ден изведнъж изплуват някакви стари спомени. Спомени за минали творения. И затова творението става неосъзнато, безконтролно от твоя страна, автоматично. Така както дишаш, без да се замисляш. А всъщност твоят ум постоянно възпроизвежда творението на твоето дихание, поддържа тази програма и още много други програми.

Вашите учени се блъскат над загадката кое е първично: хормоните или усещанията. Ако човек заспива, то се изработва хормонът на съня. Или хормонът на съня се изработва, защото човек трябва да заспи? Ако човек получава удоволствие, то се изработва хормонът на удоволствието. Или хормонът на удоволствието се изработва, защото човекът го получава?

Мисълта е първична. Идва команда на ума за заспиване и се изработва хормонът. Идва мисъл за удоволствие и се изработва хормонът на удоволствието. Макар че всичко става едновременно и взаимосвързано.

В ума са заложени много програми, които поддържат вашата жизнена дейност. Тези програми управляват физиологията на вашето физическо тяло. Тези програми управляват взаимодействията на вашите фини тела. И тези програми постоянно сътворяват тази действителност, тази илюзия, която вие виждате и възприемате като външна по отношение на себе си. И тези програми творят вашата отделеност като форми. От една страна тези програми са нещо добро, защото ти, събуждайки се всяка сутрин, виждаш една и съща картинка на света, и това ти помага да не се загубиш по пътищата на твоите възприятия. Готова ли си, събуждайки се сутрин, да се окажеш например в пустинята или на друга планета?

Но от друга страна това е лошо, защото тези картинки, тази илюзия, стават все по-устойчиви и за вас става все по-трудно да се измъквате от тези илюзии. Това е като самоусъвършенстващи се програми, които изработват устойчивост към всякакви програмни вируси.

Но ако ти успееш да контролираш своя ум, ти ще можеш да управляваш своето творение. Ти ще можеш да желаеш това осъзнато.

По пътя на прехода към осъзнато творение има множество капани. Някои хора, които са спрели своя ум напълно, са попаднали в други светове, и те са ги пленили така, както вашият свят-илюзия е пленил вас. Именно затова е важна дисциплината на ума, т.е. съзнателното управление на ума просто като програма на твоя компютър. Но ако се осъзнае, че всичко видимо и невидимо възприемано от вас, в каквито и светове на възприятие да се намирате, е само илюзия, само проекция, само кинофилм, то вие започвате да разбирате, че винаги има “копче”, което “изключва” тази проекция, спира “кинофилма”, прекъсва илюзията. И това “копче” е във ваше разпореждане. Именно затова изчезват всякакви страхове, защото всичко ви става подвластно. И това е във ваша власт – да спрете този кинофилм или да пуснете друг.

Но истината се състои в това, че има само Абсолютно Съзнание и негови проекции. И каква проекция ще избереш, зависи само от тебе и от твоето умение да използваш твоя ум.

- На нас ни казват, че използваме само 5 % от своя мозък. Но ако умът е програма, то защо тя използва само 5% от мозъка?

- Защото така избираш ти. Защото, за да използваш всичките 100%, ти трябва да осъзнаеш КАКВО си ти. Ти Си Всичко. Както ако се опиташ да влезеш в информационни бази и ти искат парола, а ти вместо паролата “аз Съм Всичко", пишеш всякакви други, които показват, че ти си просто част. Затова програмата ти блокира достъпа там, където още не си готова да бъдеш. Вашият мозък е просто вместилище за информация, по-точно той е един вид картотека. Защото е невъзможно във вашия мозък да се поместят всички тайни на Мирозданието, цялата информация на всички вселени. Там се съхраняват кодове за достъп, пароли за вход, квантови пароли за вход в разни хранилища на информация за Мирозданието. И на вас ви предстои да се научите да използвате тази картотека. Отначало вие влизате в подсистемата за търсене на информация “аз Съм това което Аз Съм”. А по-нататък се развивате до достъпа “Аз съм Всичко”.

- Как да стигнем до този достъп?

- Вашите мисли са вашият достъп. Докато твоите мисли те отразяват като част, ти ще имаш достъп до информация като част. Това е като зеница на окото в пропускателна система, която не може да се излъже. Ако в твоята глава остане една единствена мисъл: “Аз Съм Всичко”, то всички тайни врати ще се отворят и ти ще станеш всичко, цялата информация ще ти бъде достъпна като знание за Всичко, защото ти ще бъдеш Всичко в буквалния смисъл. А докато в тебе преобладава множество мисли-избори на отделянето, като форми на творение, достъпът за там ще е затворен.

Осъзнай, че това е различно възприятие. Ако ти се опитваш да получиш информация за друга планета, ти все едно ще я получиш като отделена част, като това, което не е планета. И затова твоето възприятие ще е като да виждаш тази планета “отстрани”. Ти няма да можеш да се усетиш като нея и затова няма да можеш да я опознаеш цялата, няма да имаш цялата информация за нея. За нея като за частична цялостност на друга колективна душа. Говорейки на вашия език, ти няма да можеш “да влезеш в нейната кожа”. Затова твоето възприятие на тази планета ще е ТВОЯ илюзия, ТВОЯ интерпретация за нея, обусловена от особеностите на твоята форма, на твоята индивидуалност.

Но ако ти станеш единна с нея, не ти трябват описания на нейната форма, не ти трябва информация за нея, ти ставаш нея и имаш всички знания за нея и всички възприятия, ти ставаш Планетарен Логос, на неговото ниво на възприятие. И ти твориш от неговото ниво на възприятие, чрез неговия “ум”.

Затова докато ти не се осъзнаеш като Всичко, няма смисъл да влизаш в тези масиви от информация. Ти няма да ги разбереш. Те ще са ограничени от твоето възприятие, както когато слабо знаеш чужд език, но се опитваш да разбереш какво са ти казали на този език.

Сега, когато ти не се осъзнаваш като Всичко, ти се опитваш да влезеш в различни масиви информация, а не Знание. В този смисъл информацията е изучаване на цялото по негови части, което ражда непълно възприятие. Знанието е влизане в Целостта и изучаване на Целостта като на единно взаимодействие. Ти можеш с часове да изучаваш частите на часовников механизъм. Но часовникът ще заработи само когато бъде сглобен в цялостност, тогава се ражда магията на времето. И именно този квантов преход от събирането на детайли до магията е възприятието на своята цялостност. Затова докато се възприемаш като част, през цялото време ще си само част от огромния механизъм на Мирозданието. Когато се осъзнаеш цялостна, ще се осъзнаеш като Всичко и ще бъдеш самото Мироздание.

По пътя към вашата цялостност има множество етапи за тези, които още не са готови да се разделят с илюзиите на света, със сънищата, в които все още пребивавате. Това са пътища за постъпателно възсъединяване. Отначало вие се възсъединявате със своята колективна душа. После вашата колективна душа се възсъединява с други колективни души, каквито има безброй в Мирозданието, после осъзнавате, че всички вие сте части от Мене и се възсъединявате с Мене.

- Излиза, че и Ти не си цялостен, щом ние сме се отделили от тебе и не възприемаме своята цялостност?

- Аз съм многолик. И когато се проявявам като части във вас и Се възприемам като част, Аз не съм цялостен. Но когато Аз съществувам едновременно в своите части, то всички граници са условни. То е като ръкавица на твоите ръце. Ако всеки пръст е отделен, ти нали не считаш себе си нецялостна, не считаш този пръст отделен от твоето тяло. Аз Си слагам “решетка” на отделеност, но разбирам, че тази “решетка” е само илюзия. Аз насочвам Своята светлина в различни “процепи” на “вълшебния фенер”, но осъзнавам, че това е само отражение на Моята светлина. Аз Съм Цялостна Енергия, която пътешества по лабиринтите на възприятието. И затова Аз съм цялостен. Ти си само отделен лъч от Моето възприятие. Ти съществуваш само така, като форма. Но когато лъчът губи форма и насоченост, той става просто Светлина на Осъзнаване, Абсолютно Съзнание Аз Съм Всичко.

Аз съм Абсолют, и аз говорих с теб чрез своя творец.

СЕлена, 07.11.2015

Превод: Лусесита

Източник:
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1478701

http://lucecita.blog.bg/novini/2015/12/06/.1412817

Посещения: 396 | Ченълинги

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.224.230.51