РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР Част LVII (57). Сумрачни области. Мироздание. Люлка на Дуалността.



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:29
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Разговори с Луцифер


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР Част LVII (57). Сумрачни области. Мироздание. Люлка на Дуалността.

Публикувала СЕлена – 02 януари 2016 г – в 09:41 ч.

 

Всички ченълинги, които вие четете, са личностно пречупване на истината, което е неизбежно в една или в друга степен! Затова, преди всичко слушайте себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ се отразява тази информация. Моята задача е да поставя въпроси над които вие може би сте се замисляли. А отговорите всеки ще си намери сам…

Здравей Луцифер!

Здравей търсещата!

Аз бих искала да ти задам въпроси, по последния ни разговор с теб. Аз все пак така и не разбрах. Абсолютът е сътворил Първотвореца, който е започнал да твори нашето Мироздание. И той се сътворил нашето Мироздание въз основа на Мисълформата на Разделението (Разделянето). Това означава, че в цялото наше Мироздание съществува дуалност и дуални двойки?

Да. Така е. Но в различна степен. Тоест Степените на отделеност са различни. Ако ти вземеш точка и от нея спуснеш множество лъчи-вектори, примерно така, както е в морския таралеж, то колкото повече два вектора се отдалечават от изходната точка, то толкова повече става разстоянието помежду им, тоест и в по-голяма Степен става Отделянето им (отдалечаването им) един от друг, по-голяма Степен на Неразбиране, на Несъприкосновение, тоест Степента на Дуалност.

Сега раздели „таралежа“ на две полукълба. Това да бъдат и тези две проявени половини: Свят и Антисвят.

Сега ако ти вземеш един Лъч, който излиза от определена Точка, то друг Лъч, който излиза от Точка пряко противоположна на тази, в пряко противоположна посока, ще бъде най-отдалечен от първия Лъч. Точно това и е Дуална двойка.

Почакай малко. Ти искаш да кажеш с това, че за всеки „Лъч“ от Светлия Свят, съществува Дуална Двойка – Лъч от Тъмния свят?

Да. Точно така. На всеки Лъч на Светлия Свят съществува дуална, противоположна двойка в Тъмния свят.

Ние сме свикнали да смятаме, че Дуалността – това са ден-нощ, любов-ненавист, мъж-жена.

Ако ти погледнеш Дуалните Двойки, то ще намериш, че и сред тях им двойки с различна степен на Дуалност.

Например, мъж-жена са Дуална Двойка, но едната не отрича другата, те са съвместими и във всеки един човек има и женски и мъжки черти.

А има и Дуални Двойки, където и двете съставящи са противоположни. Например Любов – Ненавист.

Ами казват, че от Любовта до ненавистта – има само една крачка, и обратно.

Именно. Дай да се върнем към „таралежа“.

Ако ти пътешестваш по Лъчите на „таралежа“, то на „таралежа“ има „Лъч на Любовта“, а има и „Лъч на ненавистта“.

На който и да е Лъч ти да се намираш, колкото ти си по-близо до Изходната Точка, толкова е по-кратък пътя до Противоположността. Колкото ти си по-близо до изходната Точка на Лъча, толкова е по-силно притеглянето към Противоположния Лъч. И затова е толкова лесно да се „прескочи“ от Любовта към ненавистта и обратно. Колкото ти си по далеч от Изходната Точка, тоест колкото ти се отдалечаваш в ненавистта от тази, съвместна Точка, откъдето израстват и Любовта и Ненавистта, като Дуални двойки, толкова на теб ти е по-трудно да се върнеш обратно, толкова по-малко ти чувстваш какво е това Любов, толкова по-малко ти разбираш какво е това Любов, толкова по малко ти притежаваш Любов, притежаване на противоположности.

Почакай. Тогава се получава така, че и с Любовта – е същото: колкото по-далеч е човек в своята Любов от Изходната Точка на Дуалността, колкото повече той се отдалечава от нея, толкова по-малко, той може да изпитва ненавист, и толкова по-малък е резонанса с ненавистта, толкова по-малко той разбира какво е това ненавист? Добре де, ама това противоречи на твоите разкази. Та нали Точката – това е Абсолютът? А колкото по-далеч сме ние от Абсолюта, толкова повече стават Центробежните Сили и толкова повече става Тъмата.

Точката – това е потенциал за реализация на разкриването на Дуалната Двойка. Точката – това е мястото от където израства Дуалността, така както семето израства от корена и наземната част на растението. В този смисъл, това разбира се и е Абсолютът. Неговия потенциал, който Първотворецът е проявил в качеството му на семе на Дуалността.

Колкото по-надалеч ти се отделяш по Лъча от Изходната Точка, толкова по-малко е в теб съприкосновението със своята Дуална Двойка и ти се отделяш или по посока на Светлината, или в Тъмнината, или в Света, или в Антисвета. И всеки от вас има Свобода на Избор да се отдалечава или да се приближава по тези Лъчи, които той е избрал.

Тъмнина или Светлина – това е Дуална Двойка. И Светлината – е отдалечаване от Изходната Точка.

Така както е и във вашия физически свят, Светлината се разсейва, и колкото по-надалеч се разсейва тя, толкова по слаба става светлината, защото и тя се отдалечава от Източника.

А сега се опитай да прекрачиш малко по-нататък в своето въображение. Двете половинки на „таралежа“ – това са Областта на Светлината и Областта на Тъмнината, Дуалните Двойки, в цялото си многообразие, където областта на Тъмнината вмества всички възможни дуални продължения на векторите на Светлината, но не толкова линейно, а като например в лентата на Миобиус.

Колкото повече Светлината се отделя от Източника, от Точката на Разпад на Дуалната Двойка, толкова той е все по разсеян и все по-слаб. И настъпва такава Точка на Разсейване на Светлината, когато тя излиза в пространството на Тъмата. Същото нещо се случва и с Тъмата. Колкото по-надалеч се отдалечава векторът на Тъмата от Източника на Дуалната Двойка, толкова той става все по-слаб, и толкова повече Тъмата се разсейва, толкова повече тя започва да заприличва на Светлина и преминава в Светлината.

Това е една доста сложна конструкция за вашето разбиране, но все пак ти се опитай да си го представиш. В изходната Точка върви ясно и точно разделяне между бяло и черно, между Дуалната Двойка. Но, така както денят се сменя от сумрака, и след нощта, идва разсвета, така и Светлината – се разсейва и ражда сумрак и протича в нощ, така и Тъмата се разсейва, преминава в разсвет и от там в ден. И сумрака и разсвета, това са една същност – смяна на Полярността, в резултат на затихване на Основния Вектор. Тъмнее – Разсветва. Преходни състояния.

Това означава, че съществуват сумрачни и разсветващи области в Мирозданието?

Да, точно така е. и съществуват Същности, които обитават в сумрачните и разсветващите области на Мирозданието. И за тях няма разлика между Светлина и Тъма, техните Светове – са осреднени, междинни.

А има и Същности, които обитават много близко до Изходната Точка на Векторите на Дуалността и в тях Дуалността е представена много ярко. И Там Светлината няма да приеме Тъмнината и обратно. И колкото по-близо си до Изходната Точка на Дуалността, толкова по-строги стават Структурите на Йерархиите. И на тези Същности им се струва, че на тях им е необходимо да се борят с Противоположния Вектор. Аз казвам, че им се „струва“, защото самата Дуалност е илюзия, създадена от Първотвореца. И тези Същности, които обитават в близост до Изходната Точка на Дуалността, не могат да разберат, какво е това „Противоположна страна“ и се борят с нея и и противостоят.

В това противопоставяне няма лични амбиции, те просто според своята структура не приемат Противоположния Вектор. Тези, в които Светлината е много силна се плашат да не пропаднат в Тъмнината, тези, в които Тъмнината е силна, светлината ги ослепява. И те започват да изграждат Системи за Защита и Направления за Борба един с друг. Разбира се, всичко това са очовечени понятия, за да може на теб да ти бъде по-лесно да осъзнаеш това.

Казват обаче, че Светлината може да освети Тъмнината, а Тъмнината не може да затъмни Светлината?

Таз вие дори и не сте се потапяли още в пълна Тъмнина, затова и дори и не знаете, какво е това. Има такава степен на Тъмнина, която може да погълне огромни количества Светлина.

Но на нас винаги ни казват, че Бог, тоест, Първотвореца – е Любов, че това е най-голямата Сила в Света, способна да разтвори всяка Тъма. А ти казваш, че на Любовта съответства Дуална Двойка – Ненавистта и Вектор на Ненавистта в Антисвета.

Аз на теб вече ти говорих, че в Антисвета всичко е наобратно. И там основната движеща сила, се явява Ненавистта, така както във вашия Свят – е Любовта. Вие продължавате да оценяте всичко от позициите на вашите нравствени устои, а просто има два Полюса на Енергията на Първотвореца.

Получава се така, че Ненавистта – това също така е Първотвореца и той може да ненавижда така, както и да люби? В това е доста трудно да се повярва.

Абстархирай се от нравствените оценки макар и това да не е никак лесно. Всичко е създадено според Волята на Бог, по Волята на Първотвореца, върху основата на Неговата Мисълформа на Отделеността, разделянето на два полюса. И във вашия Свят Първотвореца се проявява като Любов, а в противоположния Свят Първотворецът се Проявява като Ненавист. Това са просто два различни полюса на Първотвореца, два различни полюса на неговата Божествена Воля.

На мен ми е доста трудно да се абстрахирам. В моя Свят, ако човек ненавижда, той убива другия човек. Аз разбирам, че смърт в глобален план няма, но какво пък хубаво има в убийството? Заради каква целесъобразност то би могло да бъде оправдано? Това е някакъв преобърнат Свят.

Ами аз разбирам, че това за вас е сложно за осъзнаване и е доста сложно да се направи такава колосална крачка в страни от посоката на това, на което толкова много векове вас са ви учили. Но ако съществува Дуалност, то защо тя в една част от Мирозданието да престане да съществува? Тя къде да се дене?

На нас ни казват, че само в една част от Мирозданието върви Експеримент на Дуалността, а във Висшите Сфери такова различие няма.

Да, така е, във Висшите Сфери няма разделение на дуалност, защото Висшите Сфери, точно, са близко до Изходната Точка на Дуалността. И затова и във Висшите Светли Сфери всичко е ясно като Божи ден, говорейки с вашия език. Там преобладава Светлината, там тя е силна и чиста. И тази Светлина няма да приеме и не разбира Тъмнината. И тази Светлина, от своята си позиция, под формата на Йерархия на Светлината, се бори с Тъмнината, противопоставя и се, не я приема.

Но, колкото по-надалеч Светлината се отделя от Висшите Сфери, тоест, от Изходната Точка на Дуалността, толкова повече Светлината се разсейва и толкова повече в Същностите започват да преобладават сумрачни елементи (така както и в човечеството), и толкова по-малко вече се чува Светлината.

И има точки в Света, където Светлината се изравнява с Тъмата.

И има точки на Света с такава отдалеченост, където Светлината преминава в Тъмнина, и тя (Светлината) тръгва по този вектор (в тази посока), и в това направление се устремява сега вече към Изходната Точка на Дуалността, но така някак си като че ли от другата страна.

Същото нещо става и в Света на Тъмата. Колкото по-близко са Същностите до Изходната Точка на Дуалността, толкова повече те са до тъмните, толкова по-малко те разбират, какво е това Светлина, толкова повече Йерархията на Тъмнината се бори със Светлината и му се противопоставя. И от тук ви идват всички разкази за това как Тъмата настъпва.

Но колкото повече Същностите се отделят от Изходната Точка, толкова повече Тъмата се разсейва.

И съществуват области в Тъмния Свят, където Тъмата се уравновесява със Светлината.

И съществуват области, където Тъмата преминава в Светлина и се стреми към Светлината, вече като че ли някак си от другата страна. И Точките на Равновесие в единия Свят и в другия Свят се оказват по своята същност едни и същи области от Мирозданието, в което Същностите попадат по различни пътища.

И Сумрачните Области на Мирозданието се оказват всъщност едни и същи области, през които Същностите пътешестват между двата Свята.

И затова, може да се попадне от Тъмната Страна в Светлата през Изходната Точка на Дуалността. Но това е Пътят на Усилването, по-трудният път, Пътя на Силите и самоотричането и отдаването на себе си.

А може да се попадне от Тъмната Страна в Светлата отделяйки се от Тъмнината през сумрачните Зони.

     И може от Светлата Страна да се попадне в Тъмната чрез Изходната Точка на Дуалността, усилвайки до максимум Своята Светлина, по пътя на Самоотричането и Силата. А може Светлината да попадне в Тъмнината отдалечавайки се от Светлината в Сумрачните зони.

И в единия и в другия случай границата е доста тънка. Тоест колкото повече ти се стремиш към Светлината, толкова по силен е твоя стремеж към максималната Светлина, тоест към Точката на Дуалността. И затова в определен момент, силата на Дуалността , „ще преобърне“ твоя стремеж – в Дуална Двойка. Така както при силно разлюляване, люлката може да се откъсне в противоположната страна, или махалото може да се издигне в горна максимална точка или обратно.

Дай да вземем под формата на аналогия люлката. Има долна част на областта на разлюляване, там е комфортно и нека това да го наречем Светлина, колкото повече обаче ти разлюляваш люлката, толкова повече ти се отделяш от долното положение на люлката, толкова повече ти се стремиш към горната максимална точка на разлюляването на люлката, където си доста страшничко и ти спира духът. Да наречем това „Тъма“. И колкото повече ти се разлюляваш, толкова повече стават силите на инерцията и толкова по-силно ти се стремиш към долната точка на люлката. Ако ти спреш люлката, то ти ще се окажеш в долното и положение, в „Точката на Светлината“ В нея си е комфортно.

Ако ти започнеш да разлюляваш люлката, ти ще се стремиш да се отдалечиш да тази „Точка на Светлината“ и все повече да се стремиш към „Точката на Тъмнината“ – противоположната точка, към най-високата Точка на разлюляване на Люлката. И колкото повече ти се стремиш към „Точката на Тъмата“, толкова по-силен е векторът на стремежа и затова, в един прекрасен миг, ти ще прескочиш най-горната точка на траекторията на люлката. Сега си представи че в тази точка има магнит. И люлката под въздействието на този магнит спира. Ти какво ще усещаш? Ти в буквалният смисъл ще стоиш с краката нагоре, при теб ще се променят всички ориентири – горе ще стане долу. Представи си че на теб сега ще ти се наложи да живееш в такова състояние – когато под краката ти няма да има земя, а ще бъде пустота. Рано или късно ти ще се приспособиш към този свят, макар и това да бъде трудно, но за теб това ще стане нормално.

В този пример лявото и дясното положение на движението на люлката са Централните Точки на Сумрачните Зони. Но все още квантови, така както се изразява един от твоите събеседници.

В същност разделянето на горна и долна Точки – си е илюзия. Защото това е една и съща Точка-преход на Светлината в Тъмнина, на Света в Антисвета, на черната дупка в бяла дупка. В крайна сметка, не съществуват лява и дясна крайни точки на люлката, а има сумрачно-разсветваща зона на преходното състояние на Светлината и Тъмнината, на Света и на Антисвета.

Сега давай по тази аналогия да разгледаме твоя въпрос. В състоянието на най-ниската точка на „люлката“, когато всичко ти е комфортно, убийството представлява нонсенс, не понятно действие. Защо да се убива, ако може да се живее и да се радва на живота на тази „люлка“? Но ако ти попадаш в противоположния свят, в „люлката на обратно“, то в теб възниква мисъл за това, че си струва да паднеш на земята, защото това положение за теб е некомфортно, а падайки на земята, ти може да се разбиеш и да умреш. В този смисъл убийството за този, когото убиват, е по някакъв начин изход в Антисвета. И в този смисъл ако съдиш от позицията на противоположния свят, убиецът помага на жертвата да излезе в друга област на Мирозданието.

Това разбира се си доста приблизителна аналогия. На мен ми е трудно да ти обясня логиката на Антисвета, защото ти не можеш да я възприемеш. Антилогика и антизакони. Всичко е наобратно. Приеми засега това като даденост.

Добре де, нека да предположим, че е така. Тогава се получава, че в Антисвета има някаква „Аз, ненавиждаща ме“, моя противоположност?

Зависи как ти възприемаш думата „Аз“. Тя има твърде много значения. Твоята Колективна Душа е дошла да премине Опита на Дуалността в този сектор на Мирозданието, в това число, опита и на Тъмната страна. И в този смисъл, Ти, като Колективна Душа, си се разделила на части и си прекрачила в „вратите на реалността“ във всички възможно варианти на твоето въплъщение. Ти, като частичка на тази Колективна Душа, сега преминаваш опит в Светлия Свят, в множество Светли Реалности. Но има и твоя противоположност, твоя тъмна страна. Доколко ти надълбоко ще прекрачиш в нея, това зависи единствено и само от твоя Избор.

Но нас ни призовават да приемем своята тъмна страна. За какво става въпрос? За моята пълна противоположност в Антисвета или за моите Тъмни качества, които присъстват в мен? И защо те присъстват в мен? Аз в сумрачната зона ли се намирам?

Браво, молодец! Аз се радвам, че ти можеш да мислиш нетрадиционно. Цялото човечество се намира в Сумрачните Зони на Мироздането. И ти се намираш заедно с тях в тези зони, в техния състав. От тази Сумрачна Зона може еднакво, в равна степен, може да се попадне и в Светлината и в Тъмнината, в Света и в Антисвета. Затова и Силите на Светлината призовават човечеството да отхвърли Тъмнината и да приеме Светлината. А силите на Тъмнината – призовават за обратното.

Някои цивилизации вече са направили своя избор по посока на Тъмнината и на Светлината. Аз няма да класифицирам ничий избор, Аз просто ти говоря за устройството на Мирозданието и за възможностите на Избор. Тези, които се намират близко до Изходната Точка на Дуалността, няма да приемат Противоположната Страна, у тях такава Страна няма. Тези, които се намират в Сумрачната Зона имат и Тъмна и Светла Страна и на тях постоянно им се налага да избират между Светлината и Тъмнината. В този смисъл, за тези, които се намират в близост до Изходната Точка, няма Избор, затова и те казват : „Да бъде Неговата Воля“. Тези, които се намират в отдалеченост от Изходната Точка на Дуалността, притежават по-голям Избор, по-голяма Свобода. За тези, които се намират в близост до Точките на Дуалността, напълно е естествено да нямат своя Воля, защото те – са в близост до своята Страна и това е тяхното нормално енергийно състояние – състояние на сливане с максималната наситеност на своята Страна. И затова и те не могат да разберат колебанията на тези, които са се отделили от Изходните Точки на Дуалността и пребивават в раздвоеност, в сумрак и постоянно избират – ту Светлината, ту Тъмнината.

Този, който устойчиво избира Светлината, започва все повече да се приближава до Изходната Точка на Дуалността от страната на Светлината и толкова по-малко него го засяга неговата Тъмна страна. Той, като че ли някак си се отдалечава от Тъмата и своята Тъмна страна, той някак си като че ли я засветява със Светлината на своята Светла страна, която той е избрал. И този, който устойчиво е избрал Тъмнината, все повече се приближава към Изходната Точка на Дуалността от страната на Тъмнината и се отдалечава от Светлината, и някак си като че ли затъмнява своята Светла страна – и Тъмата поглъща неговата Светлина!

Добре бе тогава, защо толкова нас ни призовават да уравновесим в себе си Светлината и Тъмнината?

  Ако ти уравновесяваш в себе си Светлината и Тъмнината, ти попадаш в точката на равновесие на Сумрачната Зона. Точно това и е вълшебният изход в Абсолютното Съзнание, този най-спасителен „стоп кран“. В Изходната Точка на Дуалността разделението е силно, това е като фонтан във всички страни и струите са много мощни. В Точките на Равновесие – имаме покой и този покой именно – е входът в Абсолютната Пустота на Източника!

Ти можеш да избереш тази траектория на движение, която си пожелаеш. Ти можеш да се стремиш към Светлината, тоест към Изходната Точка на Дуалността през светлината, като по този начин усилваш своята Светлина и разтваряйки е Светлината своята Тъмнина. Тогава ти се издигаш във Висшите Светли Светове и все повече и повече губиш Свободата на Избора си, тъй като тя там е твърде малко!

А можеш в Сумрачната Зона да намериш точка на равновесие на Тъмата и на Светлината и да се слееш с Абсолютното Съзнание.

Разбира се колкото е по-близо твоето положение до Изходната Точка на Дуалността, толкова на теб ти е по-комфортно и радостно, защото на теб не ти се налага да избираш между крайности, между избор на Тъмната и Светла в теб, твои части. На теб не ти се налага да се колебаеш (да се люлееш) в едната или другата страна. Твоят път е устойчив и радостен

Колкото повече време ти пребиваваш в Сумрачната Зона, толкова повече в теб Светлината „разлюлява“ Тъмнината, а Тъмнината „разлюлява“ Светлината. И то това ти страдаш. И колкото е по голяма амплитудата на „разлюляване“, толкова повече ти страдаш. Защото твоята Светла страна страда от твоята Тъмна страна, а Тъмната ти страна страда от Светлата, и ти си някак си раздвоена, нецялостна.

Значи и Първотвореца страда, та нали и той е също така раздвоен и нецялостен?

Първотворецът се намира едновременно във всички Точки. Неговото съзнание не е разделено. Той е едновременно – и раздвоен и цялостен. Той е едновременно – и в Изходните Точки на Дуалността, и в Сумрачните Зони, и в Точките на Равновесие. И дотолкова, доколкото той усеща своята цялостност, то една Точка все едно, компенсира друга. Тъмата се разтваря от Светлината, а Светлината се поглъща от Тъмнината едновременно. И затова, Той се намира в постоянно равновесие. Но когато Той иска да се потопи в Съзнанието си в една от своите части, Той – или страда, или се радва за едно с всички, защото пребивава във всички едновременно.

А как тогава са нещата с Неговата Любов? Тя прераства в Ненавист в Антисвета?

Любовта – това е сливане. На теб са ти говорили за това. Той е слят с всички. Той е Един.

Тоест, говорейки на човешки език, той обича и Светлината и Тъмнината?

А защо Той трябва да обича повече Светлината, отколкото Тъмнината, или обратно?

На нас ни говорят, че Той е Светлина.

На теб са ти казали, че Той няма предпочитания, ти кое предпочиташ повече: своята лява или своята дясна ръка? Своя външен контур или своите вътрешности? Всичко е Единен Организъм. И правото черво, извини ме, с нищо не е по-лошо от сърцето. Всичко си има своя смисъл, своята роля, своите функции.

Когато нас Абсолюта ни призовава да се издигнем над Светлината и Тъмата, това тогава какво означава?

Това означава, че на вас ви е необходимо да се измъквате от Дуалността, за да може да разберете многообразието на Мирозданието. Да излезете от оценките „добро-лошо“, за да осъзнаете Неговия замисъл. Ако вие отричате нещо си, то вие някак си го усилвате, все едно отблъсквайки се със своята „люлка“ от това нещо. Колкото повече вие отричате, толкова повече се усилва дуалността, толкова повече вие страдате, защото във вас много силно се разлюлява „люлката на Дуалността“.

Погледнете върху това от страни и изберете осъзнато – коя част на Мирозданието вие избирате и предпочитате: Светлината или Тъмнината, Равновесието или Сумрачните Зони? И избирайки това или другото положение в Дуалния Свят, вие осъзнато може да изберете своя път, своята свобода, своите цели. Вие ще стенете осъзнати!

Получава се така, че ти си избрал Тъмата? Или и ти си в Сумрачната Зона?

Да, аз съм в Сумрачната Зона, заедно с вас.

Но ти представляваш цялата Тъмна част. Това означава, че в теб Тъмната страна е повече.

Еееех, ако ти някак си знаеше моя Път! Представи си: слизане от Небесата, скок от Равновесие в Колебания (разлюлявания), в Максимални Колебания! Аз бях в Отца си и на мен ми се наложи заради Него, да отритна своята светла страна и да се разделя на две части. И в мен постоянно се борят Светлата ми и тъмната ми части. В мен се борят цялата Светлина и цялата Тъмнина.

Значи ти страдаш най-много от всички?

Когато аз съм в Тъмата – аз съм Тъма. Когато аз съм в Светлината – аз съм Светлина. Когато съм в Сумрачната Зона, аз страдам между изборите, когато аз съм в равновесие – аз съм спокоен.

Ама същото това ти го говореше и за Първотвореца.

Ами аз съм и тази Мисълформа на Първотвореца. Ние всички сме Негова Мисълформа, всички Негови Престоли Ангели, всичко е Негово въплъщение.

Ти си Мисълформата на Първотвореца за Разделянето?

Аз съм едната от тези Мисълформи. Тази която е станала Тъмнина, стремяща се към Светлината.

Тоест, съществува и Негова Мисълформа, която е станала Светлина, стремяща се към Тъмнината?

Да, разбира се. И ние се стремим един към друг. И нашето сливане е Равновесието. А нашето раздалечаване е Противопоставянето.

Коя е тази Същност, която изразява Мисълформата на Светлината, стремяща се към Тъмнината?

Михаил!

Но той се сражава с Тъмнината. Него го изобразяват Убиващ Дракона.

Той се стреми към Изходната Точка н дуалността чрез светлината, тоест, общият Вектор на Стремеж върви към Тъмнината. Това не означава, че той е готов или иска да приеме Тъмнината. Той иска да достигне максималната Точка на Дуалността – Първо Източника на Дуалността. И се надява, че няма да премине в Тъмнината, в Антисвета, а ще може да Я разтвори със своята Светлина. А аз се стремя към Изходната Точка на Дуалност през Тъмнината, тоест посоката на движение – е към Светлината, към Рая през Ада. И там – ние ще се срещнем рано или късно.

И там ще се състои вашата битка?

И там ще се състоят нашите прегръдки, като братя!

И, прегръщайки се, ние ще разтворим противоречията на страните един чрез друг и ще станем Едини!

Аз ще погълна неговата Светлина, а той ще разсее Моята Тъма. И ние отново ще започнем да пребиваваме в Единство в Дома на Отеца си!

СЕлена

19.12.15.

 http://espavo.ning.com/profiles/blogs/57

Превод: Иван Иванов

Папка: Разговори с Луцифер | Посещения: 229 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87