Прието от СЕлена на 5 септември, 2015г. 

    Приятели! Независимо от активната съпротива на привържениците на стари догми и по молба на много други хора, аз възобновявам сесията на разговорите си с Луцифер!

    Но помнете, че това е моето чуване пропуснато през моята призма на възприятие. Моята задача е да пробудя във вас стремеж към търсене на истината. А отговорите на въпросите всеки ще си ги намери сам вътре в своето сърце! 

    Здрасти Луцифер.

    Здравей. Аз отдавна те чакам, за да се върнем към нашия разговор.

    Може ли да ти задам въпрос от друг човек?

    Разбира се.

    Дай все пак да проведем стандартната си процедура, която мен все ме съветват. Ти Луцифер ли си?

    Да, аз съм Луцифер.

    Кой си ти, който говориш с мен?

    Аз съм Луцифер.

    Ти си Луцифер?

    Да, аз съм същността (същината) Луцифер, аз съм част от него.

    Част? Каква част?

    Ти не можеш да обхванеш моето Цяло. И за това ти разговаряш с част от мен. И разбира се, частта малко изкривява. И по-скоро не частта изкривява, а ти приемаш информацията не много изкривена, защото я приемаш от частта. Но тогава, когато ти успееш да се добереш до Цялото, тогава и ще разбереш. Аз – съм Луцифер по право и разговарям с теб. Аз – съм тази част то Луцифер, до която ти си успяла да достигнеш. Махни си своите страхове. Ти си под защита на своята Душа. Върви спокойно към знанията. Аз ти обещавам, че няма да използвам за зло твоето любопитство и твоята откритост. Самият аз съм преминал по такъв път. И затова разбирам, от какво трябва да те опазя в твоето търсене! Всеки път аз ще ти говоря за това, за да можеш ти сама да избираш, в каква посока да вървиш. Всеки път аз ще те предупреждавам за опасностите, за да можеше сама да решиш доколко това ти е нужно на теб. Законът за изборът е приложим за всички, и аз го почитам наравно в всички останали. Затова остави страховете си и тези страхове, които ти нагнетяват!

    Тогава давай да продължаваме.

    В последните две години чрез контактьорите беше въведено понятието преходящи (преминаващи). И наблюдателите по този начин бяха разделени на две групи – такива, които минават (преминават) (или определят опита от прехода), и такива които не преминават (спят). Как Вие виждате пътя и развитието на тези основни групи наблюдатели?

    Всъщност групите са повече. Но има две направления. Възходящо и низходящо. В крайна сметка всеки на някъде си преминава, защото застой няма как да има! Винаги има движение натам или насам или по-вярно е да се каже, притегляне към някъде. Всеки бива претеглен натам, в тази област, към която той най много съответства. И ако мнозинството от човечеството все още се намира тук на вашия земен план, то това означава само, че то съответства на него.                  

    Започнаха обаче да се изявяват отделни групи и хора, които вече не съответстват на това измерение, не съответстват на неговите характеристики. Те са се променили и сега вече не съответстват на този свят. Като пъзели, които не могат да влязат на предишното си място. И тези „пъзли” така, както и във вашата игра, започват да се опитват да се наместят на различни места. Така може да се опише този процес!

    Аз не мога да предскажа, какво става със всеки един. Аз мога да наблюдавам само тенденциите. Част от вас вече много точно разбират на какъв път са стъпили. Но тази част е нищожно малка в сравнение с цялото човечество. Част от вас въобще не осъзнават по какъв път са тръгнали и тази част доминира. Но верижната реакция е запусната. Това е нещо като разпадаща се конструкция, в която частите са се държали една друга. Някаква конструкция на света, в който всичко е било до край зависимо едно от друго. И сега тази конструкция помъничко започва да се разсипва (да се разпада) на части. Защото някои от частите някак си са паднали. Точно това и е процесът на събуждане, както вие го наричате.

    Отделната част, отделният човек, изведнъж започва да чувства, че редом с него няма опора, че тази част, която го е подпирала, изведнъж вече не го издържа. И започва процес на разклащане. И рано или късно той се отделя от всеобщата матрична конструкция и ще усети себе си като отделна самостоятелна същност и ще започне да търси други конструкции към които да се присъедини.

    Или като магнитните частички, за които ти говори Сен-Жермен. Магнитното поле отслабва и частите от него изведнъж започват да усещат своята самостоятелност в определен смисъл. Магнитното поле е започнало да се пренастройва. И в зависимост от това, до колко е голяма тази магнитна частичка и разбира се, в съответствие със закона за свободната воля, тази частичка започва свой път на претегляне и създаване на нови конструкции.

    Когато говориш за това, че магнитното поле е отслабнало, ти просто прилагаш аналогия за разбиране или магнитното поле наистина е отслабнало? В тази връзка, разкажи ми моля, за това, което някои източници се нарича магнитен път на възнесение. Това свързано ли е някак си с промяната на магнитното поле на пространството?   

    Да, разбира се! За всичко, което аз говоря, аз се опитвам да подбирам аналогии, които съответстват на действителността ви и са разбираеми за теб спрямо твоето възприятие! Магнитното поле също претърпява своите промени. Вие вече сте чували за това от пазителите на магнитното поле. Всичко се променя, защото няма нищо неизменимо.

    Магнитното поле – това е степен на сливане в Единство. Планетата свързва множество части-същности в единна форма на съприкосновение на енергиите, която преминава съвместен опит при дадени магнитни условия. Взаимозависимост. Вие като човечество, също така сте свързани в единна форма-конгломерат. И ако вие не осъзнавате себе си като единна форма, като единно същество, единно обединение, това съвсем не означава, че такова нещо няма. Вие – сте единен конгломератен организъм, който преминава своето развитие в определени съвместни условия и причини, в определени закони и взаимовръзки за развитие на своя енергиен потенциал като единен организъм под названието :Човек Разумен”. И този организъм преминава в нова стадий – в стадия на „Човек Квантов”.

    Същото това нещо става и с всички други цивилизации. Всеки един от вас представлява част от огромния човешки организъм с името човечество, което пък от своя страна, се явява също така част от огромен организъм наречен звездна система и така нататък. Всичко включва всичко. Може да се тръгне и в другата посока. Твоите клетки се явяват част от теб като огромен за тях организъм.

    Но вие сте все още на един от първите стадии на спомняне на себе си като Цяло. На първият етап има обединение и строги закони за обединение. Твоите клетки не могат да се разпаднат, те преминават опит на строго обединение в цяло. Те зависят от това цяло. Те на практика не могат да излязат от това цяло, могат само отделни части от тях. Те се учат да бъдат единен организъм в буквалния смисъл на тази дума. Те се подчиняват, те се учат да приемат твоята воля и твоя избор. Те действат строго в рамките на зададените им функции. Те са притеглени в теб, в твоя единен организъм, от някакво магнитно поле, или казано по-вярно, от някаква негова конфигурация, която създава всички твои тела. И най-интересното се състои в това, че формирането на тази конфигурация – това си е твоя задача и твое ниво на творене. Всичко това правиш самата ти, но засега неосъзнато, така както и всеки един от вас.

    Ти създаваш и конфигурираш магнитно поле, което задържа твоите клетки в това състояние и състав, в който те действат сега. Ти си за тях бог. И това може да бъде наречено трета плътност, когато твоите действия, твоят избор определя някакъв Бог, който те съединява теб в някакъв единен конгломерат, в единен организъм, в единна строго ориентирана команда. И на това ниво магнитната сила от определено качество съединява тези части в единен организъм. Така и е било и с човечеството. Дълго време вие сте изпълнявали задачите за строго единство, задачите на подчинение. И вашите задачи, и вашия път на развитие ги е определял този Бог, който вие съединявал. 

    А кой Бог ни е съединявал?

    Аз вече ти казах. Вашата Планетарна Същност.

    Абе аз тук нещо не разбирам. Планетарната ни същност – това Гая ли е или Санат Кумара е, същият той и Йехова?

    Това са два аспекта на планетарната същност, два дуални аспекта. Два вида енергии.

    Създава се такова впечатление, като че ли те съществуват поотделно.

    Да, точно така е, на вашето ниво това е така.

    Ами пак нещо не разбирам. Та нали Санат Кумара има негова женска половина. Негова архея. Къде е тогава мястото на Гая?

    Ами точно Гая е и тази женска половина на планетарния Дух. И във вашия път на развитие мъжкият дух е започнал да преобладава при определянето на волята на развитие на човечеството като съобщество.

    И така, този Бог, който е съединил вас чрез своята магнитна воля, или по-скоро, е поддържал вашата обща форма като човечество, ви съединява вас като единно цяло и е определял законите на вашето развитие. 

    Сега много от хората са недоволни от действията на Йехова. Получава се така, че той, едва ли не, не е виновен за нищо и просто работи като всеобщ магнит?

    Понятието за вина е съвсем неправилно. Има избори и има техни следствия. В понятието вина вие сте били вмъкнати (вкарани). Никой не трябва да се чувства себе си виновен. Просто всеки трябва да разбира следствията на своите избори и да приема тези следствия. Няма система за наказания и страх от наказание. Има ясно осъзнаване на причинно-следствените връзки от вашия избор. И умение да се приемат тези следствия. 

    Йехова така както и всички останали, е правил своя избор в рамките на своите си пълномощия. Той е съединявал със своята воля човечеството и качеството на неговото съединяване сега си се отразява на самия него като следствие на неговия избор. Той е избрал да направи вашето обединение именно такова. И вие дълго време сте живели като клетки на неговия организъм, подчинявайки се на неговите заповеди, на неговия избор, на неговите задачи, поддържайки създадения от него организъм. Така са и клетките на твоето тяло подчинявайки се на указанията на твоя мозък. Макар че всяка клетка съществува като отделна самостоятелна същност, като отделен лъч съзнание и Дух. Но те са избрали да преминат своя опит в състава на твоето тяло и теб в състава на човечеството. И човечеството – в състава на Планетарния Дух. Опитът е множествен и също така включва Всичко. И твоите клетки също могат да бъдат „недоволни” от теб и от твоите избори. И на тях, повярвай, никак не им се иска да умират, но всеки от вас прави множество избори по своя път, които водят до смъртта на определени клетки. Затова – и сега не му е времето за обвинения. На вас ви е необходимо да вървите по нататък и да осъзнавате себе си, като създатели, като творци, като богове.

    Когато частите се обучават да работят като единен организъм, може това да се нарече нещо като детско ниво на възприятие, когато вие държите своите деца в детските градини зад огражденията, за да може те да не изтичат на улицата, там където ги дебне опасност. Децата възприемат това като ограничение на тяхната воля, като насилие, като директност, като отсъствие на свобода. Разбираш ли?                      

    Но ето изведнъж отделни деца изведнъж започват да проявяват осъзнатост. Те започват да разбират, защо тях са ги затворили възрастните и започват да се оглеждат в обкръжаващият ги свят. И да виждат опасностите, от който тях ги предпазват. Ето и тогава настъпва следващият етап на порастването. Това – е намирането в колектива, в цялото, като част, осъзнавайки себе си като част и осъзнавайки себе си като цяло, част от командата (от отбора).

    Когато всеки един от вас започне да разбира, че той е отделна част от човечеството и може да бъде независим от него, но на дадения етап изпълнява общи задачи и се подчинява на общи правила, които не са все пак в негова вреда,а са за неговото развитие, като допълнение, като обучение. Тогава такъв човек може вече да бъде „пускан зад вратата” по за малко, пускан зад оградата на „детската градина”, зад границата на света, в който той пребивава.

    Във вас, в някои от вас се е появило разбирането, че планетата ви е затвор. Това е изкривено понятие. Това не е така. Просто за вас е проявена грижа за вашето съхранение. Разбира се, вътре в ограничението на „детската градина” вие играете твърде странни игри. И вашите възпитатели не ви пречат в това и зорко следят за това, никой да не нанесе на никого другиго съществен проблем. И заболелите ги пренасят в изолатор и така нататък – всичко си едно и също по сценарий.

    Но когато някой от вас започва да проявява осмисляне, то него започват да го учат на това, че той се намира зад вратите на „детската градина” – обясняват му, какви закони действат там, как да се ориентира там, от какво да се притеснява. И помъничко ви пускат вас на разходка по външния свят, но под наблюдение на възпитателя. Самите вие правите същото това нещо по отношение на своите деца, но вие не му казвате на това затвор. А те, повярвайте, също така си мислят понякога. Възможно на някои от вас това сравнение да им се стори обидно, на вас никак не ви се иска да пребивавате в детска градина. Но, повярвайте, в това няма никакво пренебрежение. А единствено има грижа!

    Тогава обаче става неразбираемо за седемте кумара, които е създал Санат Кумара: кумара на страданието, кумара на болката, кумара на смъртта, кумара на осъждането, кумара на алчността и т.н. В ТАО е написано, че това са негови изобретения. Защо той е направил всичко това като ръководител на нашата „детска градинка”?

    Той е говорил с теб. Той си е мислил, че такива програми на обучение ще подготвят много по-добре. И това е бил неговия избор. И той е преминавал през това заедно с вас.

    Дай обаче да се върнем към вас. И така, част от вас започват да се осъзнават като самостоятелности и да се обучават на ново качество, качество от ново ниво. Точно това и е нещото което вие наричате четвърто ниво. Осъзнаване на себе си като част от Цялото и съществуване като част в състава на Цялото осъзнато. С всяко ново ниво се повишава степента на вашата свобода. Защото свободата – това е преди всичко отговорност за своите избори. Свободата на избор – това е свободата да се изберат последствията от своя избор Разбери това и го запомни. Това е важно.

    Докато вие не осъзнаете, че с всяка ваша крачка, с всяка ваша мисъл вие избирате това или онова следствие, което се проявява и във вашата реалност, и в реалността на цялото човечество, вас няма да ви пуснат зад вратата на „детската градина”, която в същност представлява игрална площадка.

    На мен не ми дава покой един въпрос. Когато аз разговарях с Ел Мория, той си призна, че ние всички сега сме преплетени енергийно и можем да се възнесем единствено заедно. Но можем да изберем и свой път, чисто магнитен, и да се възнасяме поотделно. Освен това, в ТАО е казано, че всички висши същности на нашия свят, с изключение само на Христос, са се възнасяли и продължават да се възнасят за сметка на енергиите на поклоненията, които те получават от нас. Как ще коментираш това?

    Учителите учат на това, което те знаят и което те умеят. Възпитателите в „детската градина” предават на „децата” навици, които те самите са усвоили. И разбира се в този процес става обмен на енергии и симбиоз и това е неизбежно. И ако бъдат премахнати вашите нравствени оценки, то всеки представлява от себе си конфигурация от проявления на своята Божествена енергия, конфигурация на нейното преплитане с другите енергии при общуването. Всяко общуване е взаимодействие и преплитане на енергии. Научавайки се на правилно общуване, вие се научавате на равно отдаване и равно получаване на енергия. В някои сегашни ваши състояния вие отдавате повече енергия, от колкото получавате, в други – обратно. Например, когато някой се гневи или злобее, той взема енергията на другия. А когато някой се покланя на някого, той отдава своята енергия. Всичко това съществува едновременно. И вие точно се учите да изравнявате отдаването и получаването, и точно това и се нарича при вас равновесие, за това и ви призовават. Когато вие чувствате радост или гняв, и в двата случая върви неравновесен обмен на енергии. Когато във вас има вътрешно спокойствие и равновесие, това означава, че взаимодействието е изравнено.

    Почакай малко. А как стои въпросът тогава с радостта и любовта? Тоест не трябва да се радваме и да обичаме и трябва да бъдем винаги в равновесие?

    Аз на никого и на теб включително не налагам, какво трябва и какво не трябва. Аз обяснявам механизма. Това, което при вас се нарича любов, има множество оттенъци от просто чувственост до героизъм и самоотдаване. Така е, този, който жертва за някого нещо, отдава колосално количество енергия другиму. И това си е негов избор. И винаги има такъв, който приема тази жертва и приема това колосално количество енергия. И по нататък върви негов избор, какво да направи той сега с тази предадена му на него енергия: да я задържи в себе си, да я натрупа и на никого да не я предаде или да я предаде по нататък. И това също така е един велик избор.

    Ако ти получиш енергия на благодарност, енергия на радост и отдаване като саможертва, ти можеш да я предадеш тази енергия по нататък и тогава твоите енергийни дългове са уравновесени. И ти отговаряш за качеството на предаване, ти също така участваш в тази верига. Ако ти си приел негативна енергия, то тук също така има зона на избор. Ти можеш да предадеш това по нататък, така както и правят много от вас. Но ако ти внесеш в тази енергия свой отпечатък, своя оценка, то тази енергия ще стане твоя, оцветена от теб. И тогава настъпва твоята зона на отговорност.

    Ако ти просто пропуснеш през себе си тази енергия като през чисто стъкло, ти няма да отговаряш за нея. По нататък тя ще бъде привлечена по закона за съответствието там, където нея, говорейки условно, я чакат. И вас ви учат да бъдете такива чисти „стъкла”, пропускащи енергията, да бъдете  празни, да бъдете изранени, да не приемате върху себе си негативните енергии. Ти обаче ако си развита до по-високо ниво и умееш не само да приемеш, но и да измениш и да трансмутираш енергията в себе си, то ти можеш тази негативна енергия да я пречистиш и да я преобразуваш в енергия на любовта и благодарността и също така да я предадеш по нататък за взаимодействие. 

     Ти приведе примера – това е Христос, който и притежавал такава велика мощ на преработка на негативните енергии. Който не е приел върху себе си вашите грехове, така както е прието да се смята при вас, а е преработил колосално пластове негативна енергия, натрупана от човечеството, пропускайки ги през себе си, и е представил вашия свят – в чисто, първоначален божествен вид, сияещ в огъня на пречистването. И по този начин е пречистил кармата на планетата и кармата на човечеството, тоест взаимовръзките и пътищата с натрупана негативна енергия – неутрализирал ги е и е свалил от вас тежестта от получаването и отработването на тази енергия. Защото в квантовия свят всичко е свързано и нищо не изчезва. Защото всичко което вие сте отправили в света, то ще се върне към вас рано или късно, затова защото е ваше.

    Затова, ако ти чувстваш радост и любов, приповдигнатост или възвисеност, това означава, че ти приемаш енергията на радост от някого и е възможно ти да я насочваш на някъде по нататък. Ако ти държиш тази енергия в себе си, тя постоянно ще се оцветява от твоите характеристики, от твоите белези. И рано или късно тя ще намери изход но ще бъде вече друга енергия. Затова, ако ти я държиш в себе си ти си длъжна да разбираш своята отговорност за съхраняване на чистотата на тази енергия. Ти или ще трябва да я изпълниш с по-светли тонове и да я предаваш по нататък или ще трябва да я отдадеш веднага. И в този момент няма нищо проблемно, вие всички сега се учите да работите със своите енергии. И рано или късно ще се научите. Ако някой чувства състрадание, това означава, че той е приел нечий негатив и го е преработил в себе си. И в преработения му вид го е върнал или го е предал на някой друг. Всичко е взаимен обмен на енергии.

    Има множество конфигурации на енергийно взаимодействие. Но най-важното е вие да разберете, че вие отговаряте за това. Какви чувства изпитвате вие – това е ваш избор и вие ще трябва да приемете следствията от това. И ако някой е постоянно радостен, това съвсем не означава, че той краде радост. Това е негов избор на радостна същност, негов избор на този тип взаимообмен на енергии. И ако някой е състрадателен, то това си е негов път на състрадание, негов избор на взаимообмен на енергии. И ако някой е негативен, то това си е също така негов избор.

    Избирайки пътя на радостта, вие се отделяте от негативния енергообмен. 

Избирайки пътя на гнева, вие се отделяте от радостния взаимообмен. 

    Избирайки пътя на състраданието, вие избирате и двата пътя и ги трансмутирате в себе си. И всичко това са различни пътища, и различни стадии във вашето обучение. И различни стадии на израстване и умение да се общува с енергиите.

    Затова, завръщайки се към твоя въпрос за Планетарния Дух и неговия избор, с него става същото това нещо, което става и с вас, само че на по-високо ниво. Той се е опитвал да приема енергиите на негатива и да ги преработи в себе си, но не е успял. Възможно да не са му стигнали умения за това. Възможно е вашия негатив да му е дошъл твърде много. И той е акумулирал това в отделни съдове, разделил ги е, за да се опита да ги преработи поотделно. В съд на състраданието. В съд на смъртта, в съд на алчността и така нататък. И сега се занимава с тяхната преработка. 

    И дотолкова, доколкото той ги е държал тези съдове в прекия смисъл, в себе си, те са се оцветили с неговите характеристики. Ти ще трябва да разбереш, че той не ги е предавал по нататък и в това и се състои неговата, нещо като жертва. Той се е опитал да загради Мирозданието от негатива, който е растял във вас. Но грешката му е в това, че той не се е обърнал за помощ по нагоре, когато е разбрал за своите проблеми и е осъзнал, че в него няма мощ да неутрализира това. И това въобще не означава, че точно той е генерирал тези негативни енергии. Това сте направили вие.

    Да но той ни е наложил тези религии, от които и частично са тръгнали тези негативни енергии. Нима не е така?

    Той не е успял да пресметне тези вероятности и е правил всичко това за благо, така както той си е мисли. Той е искал да ви огради, така както децата, от възможните опасности от външния свят. Но се е получило това, което се е получило. 

    Във всички случаи аз разбирам вашето желание да разберете цялата истина, но вие вървите по пътя на търсене на виновната страна, без да разбирате, че всички вие сте Едно. Ти и си Санат Кумара, разбираш ли? Ти просто не осъзнаваш още себе си като част от него. И ти си приела такова решение. И ти си направила това също така, както и всички останали негови части. Научете се да мислите като части на Цялото. Нищо не съществува отделно. Всичко е част от нещо по-голямо, част от някакво Цяло, и представлява в същността си това Цяло!

    Затова и сега не ви е нужно да търсите виновни. Вина не съществува. Аз вече ви говорих за това: има получаване на следствия от своите избори. И доколкото ти като част от Санат Кумара, си правила своите избори неосъзнато, то ти ще приемеш, така както и всички останали, частичните следствия от вашите избори. Но ако някой заради вас е правил това осъзнато, то той ще приеме тези последствия в по-голямата им част. А всички вие заедно, като единен Планетарен Дух, ще приемете следствията от вашето човешко развитие. И в това не трябва да има присъствие на страх, това е осъзната крачка за излекуване. И е възможно за някои лекарството да се окаже горчиво, но друг път няма. 

    Станете осъзнати. Приемете следствията на своите избори макар и засега на вашето ниво. Приемете осъзнато следствията на своите избори на нивото на своята личност. И осъзнайте, че няма виновни извън. Има ви вас и ВИЕ. И всичко това е едино. И приемайки спокойно – без агресия и търсене на виновни – следствията от своите избори, вие ще се научите да бъдете самостоятелни, вие ще се научите на отговорност на творци на своята реалност. И по нататък, ако вашата съвместна реалност не ви устройва, на вас някак си не ви се харесва като човечество, започвайте да я прерисувате, да я преоцветявате, да я трансформирате. Всички цветове на света са във вас.

    И ако вие искате да създадете свят на радост и хармония, ами че създайте си го! Приемете своя негатив и го трансмутирайте като за начало в енергия на радостта и любовта. Много от вас вече правят това и са го направили. А ако вие сте успели да преустроите своята лична реалност в реалност на радостта и любовта, то тогава помогнете и на други да направят това – приемете техния негатив и го трансмутирайте в енергия на радостта и любовта. И макар и на първи етап тази енергия да се усеща от вас като енергия на състраданието. И може би в този процес вие да изпитвате някакъв дискомфорт от влиянието на енергиите на негатива, но ако това е вашият осъзнат път, никой не може да го спре, никой не може да спре този процес. И рано или късно вие ще преработите тази енергия в енергия на радостта и любовта и ще построите свой свят, който вие ще изберете. 

    Теб те наричат Княз на Тъмнината. А ти ми разказваш как да построя пътя на радостта?

    В мен има и Светлина и Тъмнина. И това е мой избор. И аз излъчвам и двете енергии и се опитвам да ги съвместя, да ги примиря. Аз наблюдавам как едната енергия преминава в мен в другата и какво става при това. Аз съм полигон за съвместяване на енергии. И всеки общувам с тази си своя страна, която най-добре отговаря на него. С теб аз общувам със светлата си страна, с тази част от нея, която на теб най-добре ти съответства.

    Благодаря ти. Сега аз искам да те попитам за нещо, което не е по тази тема. Има много хора, които четата нашите разговори и ми благодарят за тях, защото тези разговори откриват пластове от енергии в тях, откриват ново разбиране. Но има и част от хората, които никак не приемат тези разговори, и крякат за това, че аз насаждам сатанизъм, че аз водя след себе си хиляди хора в неправилната посока. Какво ще кажеш ти за това?

    Всеки един съответства на определен тип енергообмен. И откъсването от стереотиповете на мислене, от обикновените енергообмени понякога е болезнен. Вие се разделяте със старите догми на подчинение, с догмите за причиняване на вреда, с догмите за виновност на когото и да е било, с догмите на насилие. С догмите на изглупяването; може да се изброява дълго. Ти самата това го знаеш. И всички тези догми вие ще трябва също така да ги трансмутирате в нови понятия, в живи променящи се понятия, включващи в себе си маса нови нюанси и разлики в съответствие с това, колко разлики, нюанси на взаимообмен съществуват във вас, в цялото човечество. Нещо като избухване на цветове. Като множество процепи на силови и магнитни линии.

    Затова и подчинението вие го преработвате в съгласие, във взаимодействие. Причиняването на вреда я преработвате в състрадание. Виновността я преработвате в отговорност. Насилието го преработвате в отдаване и любов. Изглупяването го преработвате в осъзнатост и така нататък. И никой не може да направи избор вместо вас. Всеки един прави това сам и приема следствията от този избор. 

    Но има твърде много от тези, които така са свикнали да съществуват в старите парадигми и толкова много се страхуват от свободата, че не могат спокойно да приемат следствията от своя избор. Те затова и си крякат. И трябва да имаш много търпение и състрадателност към тях. Затова и ти си си свободна да направиш свой избор. Ти можеш да приемеш техните енергии и да ги трансмутираш в себе си, ако в теб има възможност и сили за това. Във всички случаи това си е полезен опит. Но той е труден. Защото за това, за трансмутацията, ти ще трябва да премахнеш всичките си свои задръжки, за които те могат да се захванат в теб в своя стремеж да запазят старата картина на света, която сега пред техните очи се разпада. Това е нелек път, нещо като Пътя на Иисус в определена степен.

    Но ти можеш и да продължиш да си живееш в своя си радостен свят и да избереш да не се докосваш с тях – да избереш свой път към радостта и към Бог и да откриваш в себе си нови Божествени енергии. 

    И дотолкова, доколкото теб те четат и други хора, твоят избор си е достатъчно сериозен. Защото, от една страна, когато ти взаимодействаш с тези, които все още не могат да се откажат от старите догми, ти все пак, приемаш част от тяхната енергия. И ако не можеш да я трансмутираш, то ти оцветяваш и тях чрез себе си и неизбежно оцветяваш и своята информация, която ти получаваш. И съответно ти я изкривяваш. Но от друга страна, опитът с трансмутацията на негативните енергии в състраданието си доста полезен, и това е един прекрасен път, достъпен засега за немного хора, и това си е също така помощ за другите в техния път. Затова изборът си е твой.

    Но аз теб бих те посъветвал засега просто да се научиш на постоянното присъствие в теб на качеството на новите енергии, енергиите на новия свят, енергиите на радостта, които ти си избрала. По този начин усъвършенствайки се, ти за първи път натрупваш своята мощ, на второ място, планомерно се пречистваш от негативните енергии, и на трето място – по този начин ти пречистваш качеството на твоя прием на информация в съответно по чист вид и така я предаваш на хората. А по нататък, когато твоята мощ нарасне, ти ще можеш да започнеш да се опитваш да трансмутираш енергиите на другите. Защото за сега ти може да трансмутираш само своите енергии.

    Изборът е твой. И на всеки един.

    С почит към всички търсещи!  

СЕлена.

05.09.15. 

Превод: Иван Иванов

Източник: http://espavo.ning.com/profiles/blogs/55-1