РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. ЧАСТ XLVI (46) Архея Антея. Божествена Любов.



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:29
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Разговори с Луцифер


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. ЧАСТ XLVI (46) Архея Антея. Божествена Любов.

Приела СЕлена 

 

         Приветствам те Душа! Аз съм Архея Антея и днес аз говоря с теб! Какво искаш ти да попиташ?

         Ти си – Архея (та) на Архангел Луцифер? Ти също ли си участвала в експеримента на дуалността?

         Всяка Архея е в неразривна връзка със своя Архонт и поделя с него всички негови помисли! При вас това е примерът с добрата жена и другар! Но нашата връзка е още по-тънка и още по-висока! Ние – сме едно неразривно цяло! Това, което реализира той, преминава и през мен и обратно!

         Защо ние толкова малко сме чували за теб? Защо той самият не говори за теб?

         Все още не е дошло времето скъпа моя. Ще дойде време и аз ще встъпя! Сега аз просто го изпълвам с енергии, трансмутирайки ги! Ако трябва да говорим с вашия език – аз излекувам (заличавам) неговите рани! Аз съм с него и в него! Нашият съюз е неразривен!

         Ти казваш, че не е дошло времето! Времето за какво не е дошло?

         Не е дошло времето за раздвижване на женския аспект, за женската енергия! Но то скоро ще настъпи! Експериментът в който участва Луцифер се развива по мъжки тип, по типа на активните енергии! Това са много мощни енергии и понякога те носят разрушение! Ако аз бях встъпила в действие то тези енергии не биха били толкова мощни, защото женската природа не е разрушителна! Тя поглъща! Тя възстановява!

         А какво ще се случи, когато ти встъпиш?

         Велико ликуване! Тогава разпределението между мъжките и женските аспекти във всички вас ще се съединят! Разделението - това е мъжкият път! Сливането – това е женския път! По пътя на дуалността не преминавате само вие! Целият свят преминава през различни стадии на дуалността! Дуалността – това не е просто възможност и процедура на избор! Тя е това, което е, тя е качество на енергията на света! Ти като душа преминаваш различни опити в своето въплъщение! В едни от животите си ти си била мъж и си проработвала качествата на мъжката енергия, енергията на стремежа, енергията на проникването! И когато ти си проработила вече тези качества в себе си, ти си се явила следващия път във физическия свят като жена, заради това, за да преминеш през нови уроци, да проработиш качествата на разтварянето, на приемането! И във всеки един живот в теб са преобладавали някакви си едни енергии! Но целта винаги е била те да се уравновесят, за да можеш ти в цялата му цветност, във всичките му ипостаси да успееш да приемеш и да разбереш свойствата на този свят, да осъзнаеш неговото разнообразие и да намериш себе си като Божествен Дух във всичките проявления на света! И в редките мигове, когато ти си достигала до това равновесие, ти си достигала до цялата Божествена мощ на битието, постигала си цялата същност на своята магическа природа, цялото си свое умение като творец! Но това не е продължавало дълго и равновесието пак се е нарушавало! И ти пак си отивала в новото си въплъщение за възраждането в себе си на равновесието и могъществото на Божествения си Дух!

         Същото това нещо се случва и със света, със света където присъства дуалност. Дълги хилядолетия светът е бил въплътен мъж! В него са доминирали мъжките енергии! Ти си спомняш от вашата история, че е имало и период на матриархат, който се е сменил с господството на мъжете! Нито мъжете, нито жените, нито мъжката енергия, нито женската по отделно не са основни и съвършени! Всяка една от тях изисква равновесие със своя полюс! И познанието на всяка една от тях изисква познаването на своята противоположност! Затова и в света се сменят мъжките и женските епохи! И ако вие възприемате това на физическия план като господство на този или онзи пол, то в същността си това е просто опознаване от Бога на своите си качества, на своите енергии на разделението и на съединяването, на своите активна и пасивна страна дълги хилядолетия! И светът е също толкова разнообразен, както и хората, които го населяват! В различните части на света на дуалността разни части на Бог идентифицират различни енергии: в някои цивилизации преобладават мъжките качества на Бог, а в други – женските! Светът е многолик!

         Ако вземем вашата човешка цивилизация то ние, висшите същности наблюдаваме как във вас се борят тези две начала, вместо това, те взаимно да се уравновесяват! Дълги хилядолетия на планетата присъстваше женската енергия! Вие заварихте отзвуци от знанията за Лемурия! Но преобладаването на женската пасивна, приемаща енергия не позволява на света да се движи насочено, тази енергия не е векторна (насочена), тя е по-скоро квантова, енергия на състоянията! След лемурийската цивилизация настъпиха векове на преобладаване на мъжката, на активната, на векторната енергия, на енергията на движението! Но господството на тази енергия доведе до разрушение на вашата планета!

         И по нататък, ако ние погледнем с вас различните периоди на човешката цивилизация, то може във всяка страна да се наблюдава смяната на управление на тези енергии! Но главният урок за сега не е усвоен! Урокът за съединяването на тези две божествени качества!

         Последните две хилядолетия тези две енергии също така се борят! И ако на запад преобладават мъжките енергии, то изтокът показва опит в познанието повече на женските енергии! А вашата страна е уникална с това, че в нея на практика в равна степен присъстват и тези, и другите енергии изключително ярко и изключително мощно! И не може да се каже, че някоя от тях доминира! Именно и затова вашият път е уникален и именно затова на вас се възлагат такива надежди! Тук не става дума за някаква избраност. Всеки народ – е избран от Бога! Става въпрос за уникалността, за уникалното съчетание на качествата на Бога в най-ярките негови проявления и появата на възможност да се уравновесят тези качества, и не просто да се покаже пример на целия свят, пример за равновесие, а да се стане център на това равновесие! Не център на света, като някаква си амбициозна страна, диктуваща своите условия на другите страни! Това би било преобладаване на мъжката енергия! А център на равновесието, като магнит притеглящ към себе си енергиите на света! Русия може да стане такъв магнит, в който да се уравновесят качествата на света, към който да се притеглят енергиите на другите народи!

         Периодът на разделяне, периодът на преобладаване на мъжката енергия завършва! Този опит е многократно преминат и настъпва времето на преобладаването, на вливането в света на дуалността на женските енергии и тяхното сливане с мъжките; идва времето на съединяване на двете противоположности, сливането на двете енергии, сумирането на опита!

         Значи, ти искаш да кажеш, че ние не сме чували за теб, защото в света са преобладавали мъжките енергии и това е бил мъжкият период в развитието на света?

         Вие сте чували твърде малко не само за мен! Какви велики женски ипостаси вие познавате? Те са съвсем малко! Вие съвсем неотдавна разбрахте за архиереите, за женските ипостаси на великите духове! И това не е просто премълчаване от вашите религии за женските ипостаси на Божествения Дух! Това е качество на енергията!  Сега вече идва времето да се узнаят и да се разберат женските ипостаси не само на Луцифер. Настъпва не само моето тържествуване! Всички архиереи встъпват в този свят, приобщават се към него, вливат своите енергии в него! И настъпва смяна на епохите! Постъпващата в света женска енергия трябва да разтвори негативните резултати от господството на мъжката енергия и освен това, да изпълни света с тази енергия в такова количество, че тя да не доминира, а просто да се уравновеси с мъжките аспекти! Самите вие чувствате как светът започва да придобива женственост! Това става и на клетъчните, и на атомарните нива, и в планетарни мащаби! Занапред има все още твърде много работа!

         Кажи ми, моля те, съществува теория, че в Мирозданието преобладава женското начало! А мъжкият аспект присъства единствено в нашата част на Мирозданието, който като следствие е въведен в дуалността в нашия свят! Това така ли е?

         Въобще не е така! В Мирозданието има много качества на Бог! Какво ще кажете вие за триалността? Или пък за седмалността? В триалността може ли да се говори за женско и мъжко начало, за преобладаването на кое от тях? А в седмалността? Мирозданието е многообразно! Но колкото повече ипостаси на Бог съществуват в някоя определена част от Мирозданието, толкова по-малко е тяхното противопоставяне, толкова е по-малка тяхната полярност, градусът на поляризация! Вашият свят е дуален и в него много рязко се проявява градусът на полярността. И нали когато аз ти говоря за триалност, нямам предвид черното, бялото и уравновесяващото сиво, а три съвършено равнозначни качества на Бог, които присъстват! Затова и в Мирозданието няма преобладаване на някакви си едни ипостаси и качества на Бог! Всички качества на Бога се проявяват в различни комбинации, с различна интензивност, и всичко това дава опит в познанието от Божествения Дух на своите качества!

         Значи, много скоро всички археи ще заемат местата си заедно (редом) със своите мъжки ипостаси, със своите божествени двойки и ще започнат заедно да създават този свят?

         Да, може и така да се каже! Но ние нали винаги сме си били редом със своите мъжки ипостаси като верни приятелки! Като мъдри жени, които дават на своите мъже възможност да съзидават, да осигуряват техния тил, да лекуват раните, да ги поддържат в трудни минути, да им възстановяват силите! И преобладаването на мъжките енергии на планетата за нас не е означавало, че нас като че ли някак си са ни отместили, че не ни са ни давали изход, да се проявяваме! Това просто си беше период на проработка на мъжките качества на Бог!

         Дай да го сравним с танца! Има танци за двойки, а има и солови танци! И ето двойката се слива в прекрасен танц! Но после партньорът отстъпва и дава възможност на своята партньорка да се изяви, да прояви поривите на своето сърце, своята страст в божествения танц, да прояви това, което и е на душата! И той й се любува на нея, на нейното самоизразяване, той я обича и й се радва от възможността тя да прояви себе си, тъй като за него тя е прекрасна! По нататък партньорката се спира и дава възможност на партньора си да прояви себе си, да покаже своя прекрасен танц, да изрази и да опознае себе си чрез своето тяло и музика! И тя също така му се любува и се радва за него, и тя му се възхищава, защото го обича! И по нататък те пак се сливат в прекрасен танц на двойката – и така до безкрай, и това е прекрасно!

         Знаеш ли, доста от хората могат да възразят, че този най-прекрасен танц на твоя партньор ни е донесъл на планетата множество бедствия и нещастия, смърт и разрушения! Нима това е прекрасно?

         От гледна точка на Любовта – няма нищо уродливо и не прекрасно! Когато ти обичаш човека, ти приемаш всички негови страни, ти приемаш неговото право за неговия си път на развитие, ти разбираш неговата необходимост той самостоятелно да премине по всички свои пътища, да осъзнае всички страни на истината, да намери своите отговори! Вие възприемате ситуацията от позицията на отделеността, от позицията на смъртността, от позицията на крайното ви съществуване! Това е трудно да го разберете, но всяка смърт – това е единствено ново раждане, възраждане, това много често е порив в ново качество!

         Когато в резултат на войни загиват милиони и страдат милиони, това е наистина печално. Но и едновременно това им дава шанс за пробив чрез мощните енергийни изригвания, чрез използването на тези енергийни изригвания! Разбира се, да се принуждава да страда друг човек, друга същност – това не е добро! Но рано или късно тази същност все едно би достигнала до изучаването на такъв опит. Затова и този, който принуждава другият да страда, му дава на него този шанс за пробив! Аз знам, че за теб това звучи някак си диво, но всичко това е точно така! Ако разглеждаш света от позицията на един човек, то частично може да се достигне до мнението, че светът е несправедлив! Но това въобще не е така, защото един човек вижда само една от страните на нещата и не може да съди за цялото! Това е все едно по косъма на твоята глава да се съди за цялото твое тяло и за неговите възможности, ако отделят косъма!

         Ако разглеждаш света от позицията на цялото, то няма нищо, което да е уродливо! Ако една линия на теб ти се струва крива, когато видиш целия чертеж, ти тогава ще се възхитиш от нейната точност! Ако този фрагмент на теб ти се струва уродлив, то тогава, когато ти видиш цялата картина, то ти ще разбереш, колко е прекрасна тя, и колко заблуждаващо е било да се съди за нея единствено по отделния й фрагмент! Да, така е, когато човекът страда, на него му е трудно да разбере съвършенството на света! Но вие сте длъжни да осъзнавате, че твърде често вие виждате и чувствате твърде малък фрагмент от общата, великолепна картина. И идва време да започнете да постигате това цяло великолепие!

         Освен това, ти ме възприемаш мен като отделно същество, отделено от своя мъжки ипостас! Това обаче съвсем не е така! При вас мъжете и жените са разделени във физическите си тела! Но това е илюзорна разделеност! В минутите на сливане, по време на секс или по време на високо душевно единение, нима вие не усещате единството, не чувствате себе си като цяло същество? Аз съм обратната страна на своя архонт, аз съм женската част на една и съща същност, която не може да бъде разделена и раздробена на две ипостаси! Аз – това е той в определени проявления! И той – това съм аз в други проявления! И всичко което става с него, става и с мен, и аз също така както и той, танцувам неговия танц! В момента на неговия танц аз присъствам в него, но не като танцьор, а като наблюдател! Аз го наблюдавам не отстрани, а отвътре от него! Отвътре, но не като той, а като аз! И също така и той наблюдавайки моя танц на творението, присъства вътре в мен и танцува заедно с мен, и ме наблюдава отвътре от себе си! И всичко това е прекрасно!

         Аз мисля че те разбрах! Тоест тази информация, че Луцифер е погълнал своята архея, означава, че ти просто присъстваш в него като негова ипостаса през това време, когато дойде ред за неговия солов танц?

         Може ли да погълнеш самия себе си?

         Когато аз записвам своите разговори с Луцифер, много от тези, които ги четат, казват, че в него няма любов към човечеството! Това може да означава, че ти не се проявяваш в тези моменти! Защо?

         Все още не е дошло това време! Но ти можеш да ме призовеш и аз ще дойда, и ние с теб заедно ще побеседваме!

         Но нали, да кажем, Архангел Михаил също има Архея! Но когато контактьорите беседват с Михаил, в неговите послания има много Любов! В какво е разликата?

         Всеки си има свой път на познанието! И всяка същност, която присъства в зоната на дуалността преминава през вариации от преобладаването на различни свои аспекти и различни качества на Бога! Това е нещо такова като вашия израз, че всички семейства са различни и не трябва да се говори за едно семейство, че е по-добро или по-лошо!

      Архангел Михаил и Архея Вера – са прекрасно Божествено Семейство! Те преминават свой опит в познанието и съединението! И може да се каже, че техният съюз е един от най-уравновесените! Луцифер преминава свои пътища на реализация на себе си като Божествена същност. Той е много увлечен и понякога дотолкова, че забравя за своите възможности или по-вярно е да кажем, твърде подробно изследва някакви си отделни качества на Бог! Но и нашият с него съюз е прекрасен!

         Тоест, „не е дошло времето”, означава, че той все още не е готов да прояви, да уравновеси мъжките и женските енергии в себе си?  

         Ти възприемаш неготовността като нежелание или неумение. Ако ти пуснеш една от кипящите таблетки във водата, ти нали няма веднага да пиеш това лекарство, докато то не се разтвори! Ти ще изчакаш и ще позволиш на таблетката изцяло да се разтвори и да стане едно единно цяло с водата, и едва тогава ще приемеш това лекарство! Може ли в този случай да се говори за желание или нежелание на таблетката да стане единно цяло с водата? Процесът на трансмутация, на развитие и сливане на енергиите при различните същности преминава по различен начин! А и самите процеси са различни, дотолкова доколкото са различни и опитите за пречупване на Божествената Светлина, различни са скоростите, различни са стартовете и финалите! Затова и няма смисъл да се сравнява, за всичко си има своето време, и по-вярното е - достигане до определен резултат!

         При нас се появи много информация, че Луцифер обвинява себе си в това, че човечеството е тръгнало по такъв път на развитие, че него (Луцифер) са го наказали, или по-скоро той сам себе си е наказал, че него вече, като че ли го няма в нашия свят! Или че той се е отказал от пътя на тъмнината и се е обърнал към пътя на светлината! Ти какво би казала за това?

         Вие съдите от човешките си позиции, а не от Божествената! Вие разглеждате всичко това от позицията на крайността, а не на Вечността. За да може нещо да се построи, много често е необходимо да се разруши нещо друго! Или, например, когато скулпторът изсича от мрамора статуя, която ще бъде прекрасна, нея вече я има в неговото въображение, може ли да се каже, че той върви по пътя на тъмнината, по пътя на разрушението? Може ли да се каже, че той съжалява, че е разрушил мрамора? Ако се отдели само този период, в който той е разрушава мрамора и не се вижда (не се прозира) неговото бъдещо извайване и затова, и то изглежда хаотично, то тогава може ли да се каже, че той използва пътя на тъмнината?

         Но по нататък ще се появи нов етап, етапът на съзиданието! Тъй като и двете тези страни са неразривни, неразделни! На вас това може да ви се стори безчовечно! Но може ли да се съжалява за познанието, ако човек стъпва на определена пътека на неизвестното, на неизвестния път, а след това завива в друга посока; може ли да се каже, че той е избрал неверния път? Има лабиринт на отражения, по който блуждае в своето движение към Бог всичко съществуващо! Може ли да се каже, че пътят по лабиринта на движение към Бога на една същност е по-добър отколкото на друга?! Един път може да бъде по-кратък, а друг – по-дълъг! Краткият път ще позволи по-бързо да се достигне до Бог! Но дългият път ще позволи изследването на всички задънени улички и да се набележи карта с маршрути за бъдещите изследователи на лабиринта, ако те поискат да се възползват от нея! А ако същността създава, открива свои нови ходове в лабиринта на търсене на Бога? Това добро ли е или лошо? Може ли за това да се съжалява? И кой е по-добър? Този, който по-бързо е достигнал до Бог по зададения му маршрут или този, които е положил нови, невиждани досега пътища към Бога!

         Всичко това, за което ти говориш, то има място в отделни фрагменти по пътя на Луцифер към Божествения Отец! Размисли и съмнения, промяна в посоката на движение на търсенето, смяна на ипостасите. Но това са просто участъци от пътя! Целият път на всеки Архангел, на всеки човек, на всяка същност е прекрасен, защото това е път към Бога! Нима такъв път може да бъде непрекрасен? Това е движението на детенцето към своя родител, това е неговия порив, неговия стремеж да се върне в обятията на отеца-майка! Нима този порив може да бъде не прекрасен? Това е стремежа на детето да покаже на Отца си своя път, своите достижения, за да може Отец му да се гордее с него. Нима този стремеж не е прекрасен?

         И нима Отецът може да се гордее с единия си син повече, отколкото с другия?! Няма наказания! Наказанието – това е безпътие в лабиринта! И нима може да се каже, че пътникът, пътешестващ по лабиринта, е наказан с безпътица, че безпътицата това е неговото наказание? Това си е просто път, на който се срещат различни препятствия. Ако ще говорим за особеностите на Луцифер, като същият такъв пътник по лабиринта на Мирозданието, както и всеки един от вас, или почти такъв, както и всеки един от вас, то той не признава безпътици! Друг пътник натъкнал се на път без изход, завива обратно. Но Луцифер се опитва да премине по този път, да преодолее този път без изход! Може би и затова, и неговият път толкова противоречиво се възприема от много други, в това число и от хората! Може би и затова, и неговия път е трънлив, изпълнен с терзания и на него има толкова много препятствия. Но той е неизменен в своя стремеж да се върне към Отца си и да открие нови негови качества в себе си!

         Но на нас ни казват, че няма никакви препятствия, че те съществуват само в нашата глава, че всичко това е илюзия!

         Това е образ! Препятствието – това е нещото, което се отличава от теб, нещо друго! Можеш да заобиколиш това препятствие, можеш да се върнеш назад и да намериш друго препятствие, а можеш и да се опиташ да проникнеш в това препятствие, и да го преобразуваш!

         Значи Луцифер обича хората?

         А как може той да не ви обича? Та нали вие сте – негови части! Но нали и самата Любов бива различна! И всички ние преминаваме опит с Божествената Любов и се опитваме да я достигнем в себе си и да се съединим с нея! Има любов на майката, която жали и приема своето дете винаги във всяко едно негово състояние, винаги го утешава! Има любов на бащата, който винаги ще те поддържа и ще ти помогне, ще намери и ще ти подскаже изход! Има любов на по-големия брат, който преживява за по-малкия и се опитва да го научи на това, което той самият умее и чувства своята отговорност за по-малкото си братче! Сега Любовта на Луцифер навярно, прилича най-много на любовта на по-големия брат. Но и той си преминава уроците на Божествената Любов, така както и всички ние!

         Кажи ми тогава, какво е това Божествена Любов? Ние толкова много говорим за нея, опитваме се да я почувстваме и да я разберем?

         Когато цветето с утрото се разкрива срещу слънцето, то се открива за Божествената Любов! То жадува Божествения импулс на своето разкриване! Ако няма слънце, то не се открива! Ако няма импулс, то то не може да се прояви, то няма да разцъфти! Този непостижим, прекрасен импулс към който се протяга всичко живо, и благодарение на който се проявява и съществува всичко съществуващо и е Божествената Любов! Без нея не съществува нищо и с нея се проявява и възниква всичко! И този импулс не действа избирателно, не се проявява само в една част от Мирозданието, няма предпочитания в избора на Цветчетата на Битието, той просто се излива върху всичко съществуващо и дава тласък на развитието на всичко съществуващо, и дава живот на всичко и на всеки! Това, което дава животът на всеки и на всичко, това и е Божествената Любов!

         Без този Божествен импулс няма нищо и нищо няма да има, и не е имало нищо! Без този Божествен импулс няма живот! И този Божествен импулс прониква във всяка същност и я разкрива по най-добрия, по най-пълния и по най-уместния начин! И цветчето започва да източва аромат! Ароматът на цветето – това е преобразуваният Божествен импулс, това е отражението на Любовта на Бога, това е неговото сияние според възможностите за отражение на цветето! Цветето разделя аромата си с другите същности, с другите цветя на Мирозданието!

         И затова и Божествената Любов пронизва всичко! Това е началото на всичко, това е сърцевината на всичко, това е основата на движението и проявлението на всичко! Ние наричаме това Любов, защото без нея няма нищо, няма го нашия свят на проявените същности, нас ни няма! Това е Волята на Отеца да прояви нас в себе си и е Божествената Любов! Тя е непостижима, тя е вездесъща, тя е едина! И няма нищо по-мощно и по-силно от тази Любов. Всички ние сме подвластни на нея! И цялото наше познание, целият наш път – това са опити за приобщаване към този импулс, опити за изследване и проявяването му в себе си, опити да се преобразува и да се пренасочи! Опити да го споделим и да го получим в по-голямо количество, опити да го опознаем, какво точно е това! И това познание е прекрасно и безкрайно! И благодарение на това ние сме – нас ни има!

 

         СЕлена

         07.12.2014 г.

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/46?xg_source=activity       

превод Иван Иванов

Папка: Разговори с Луцифер | Посещения: 920 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87