РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. Част XXVII (27). Борба за умовете на човечеството. Безусловна любов.



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:37
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Разговори с Луцифер


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. Част XXVII (27). Борба за умовете на човечеството. Безусловна любов.

Прието от         СЕлена
27 юли, 2014 год.

 

        Твърде много от нещата се налага да се преразглеждат наново. И всяко едно знание ражда нови въпроси, Постъпващите информации приличат на човешките СМИ (средства за масова информация): всеки тегли в своята си посока. На хората им е трудно да разберат.

         Аз съм готов да отговоря на всичките ти въпроси.

        Защо аз?

         Ти слушаш и чуваш. Ти мислиш и не отхвърляш всичко изведнъж. Ти умееш да изложиш всичко това.

        И кой кого избра? Ти мен или аз теб?

         Това е двустранен процес. Ти търсеше знания. Аз търсех пътища, за да предам на хората знания. В определена точка на вселената нашите намерения се пресякоха.

        Аз все пак не мога да разбера, какъв (какво) си ти? Тебе те наричат тъмен. Много векове разказват ужасни неща за теб и на всички ужасни неща на планетата дават твоето име. Как могат хората да повярват в теб?

         Хората трябва да повярват преди всичко в себе си. На мен поклонение не ми е нужно.

        Ти говореше, че тъмният път – това е използването на центробежна енергия, светлия път – центростремителна енергия. Коя енергия е повече в теб?

         Точно сега, при разговора ми с теб, в мен е много повече и при това твърде много повече центростремителната енергия. Ако аз общувах с друг човек, тази картина определено би се променила. Аз приемам хората такива, каквито те са, без условия, и взаимодействам с тях, така някак си поднастройвайки се към тяхната енергия. Затова всеки вижда и ме усеща именно по своему. Тези, които творят магьоснически меси и черни обреди също взаимодействат с мен, и при това в мен преобладават центробежните енергии. Аз постигам вас чрез вас. И аз не мога да отхвърля никого от вас. И аз приемам всеки един от вас. Този, който твори зло и разрушения – също се приема от мен. Тъй като аз не умея и нямам право да ви съдя. Ако аз ти разказвам, че има свободна воля, как аз мога да съдя, който и да било, който се възползва от този закон? Затова тези, които виждат в мен главния злодей, по скоро могат да намерят в себе си такива енергии, такова състояние, когато на него му е необходим главен злодей. И аз му позволявам да усеща в себе си главен злодей.

        А ти самият какъв си? Без взаимодействие?

        Нищо не съществува без взаимодействие. Всичкото твое и мое съществуване е именно взаимодействие. Всяка една секунда ти взаимодействаш с външния и вътрешен космос и в това се проявяваш, в това съществуваш. С други думи, ти за нито една секунда не оставаш сама. Когато ти отваряш очи, ти се потапяш във външната действителност. Когато ги затваряш попадаш във вътрешното пространство вътре в себе си. Съществуването – това е взаимодействие.

        Получава се така, че ти сам по себе си, си никакъв (си никой)? Тоест ти никога не си еднакъв?

Така както и ти!

        Но в мен все пак има преобладаване на някакви енергии.

Ти пак разсъждаваш линейно. Ти си многомерно същество. Ти сте много. И затова множеството ти взаимодейства със света извън и вътре в теб. И в секундата време ти си съвкупност от взаимодействието на всички частици от теб! Това означава, че в теб има и „добри” и „лоши” части и се получава някакъв среден резултат. Тоест твоите действия и мисли сега – те са нещо средно, сумарен вектор на всички твои мисли и действия на всички твои части в различните измерения. Освен това твоето взаимодействие с другите обекти, например с хората, раждат части от теб в другите хора като резултат от твоите взаимодействия и това пак си също ти, това са също части от теб, допълващи твоят облик като същност. Ти все едно като че ли създаваш своя зона в другия човек, и именно в пределите (границите) на тази зона ти общуваш с него, това е вашето пресичане (пресичането ви на вас двамата).

        Значи има много твои части? Но сумарният вектор той какъв е?

        Да, разбира се. Има много мои части. Има много мои части в човечеството. Разбираш ли, моят сумарен вектор – това е моето стартово състояние до експеримента. Това е равновесие, това е отсъствие на центробежност и центростремителност.

        Но ако твоят сумарен вектор се определя и от твоите части в хората, от твоите зони на взаимодействие с хората използващи центробежната сила, то това означава, че на теб са ти повлияли множество тъмни енергии? Ако всички разрушители, тъмни магове и магьосници взаимодействат с теб, то в теб преобладават повече тъмните енергии?

        Най-напред, защо ти реши, че аз взаимодействам само с „лошите”? И доколко ти си уверена в техните свойства (възможности). В техния вектор? Аз взаимодействам с тези, които търсят знания, а не поклонение и вяра в бога всемогъщия. И всички тези които са възприели знанието за свободата на човека, всички тези, които са успели да излязат от контрола на този свят и да се насочат в странстване по многомерния и безкраен свят, всички те са взаимодействали с мен. Аз мога всички тях да ги нарека свои ученици. Да кажем Буда. И много други. Затова ти как мислиш кои енергии в мен са повече? Какви същности са повече? Освен това, когато ти гледаш огледалото, кое за теб е по-важно: самото огледало или твоето отражение в него? Разбираш ли? Аз давам възможност на всеки един да се проявява така, както той избира това. Аз не отхвърлям и не наказвам за тези прояви. Аз давам възможност за освобождаване от този свят в който вие сте се застопорили (сте заседнали).

        Знаеш ли, всичко това напомня борба за умовете на човечеството. Всеки  се разписва колко забележителен е той и колко много дава на човечеството. Ти не намираш ли че това е просто идеологическа борба?                                 

         Аз не налагам знание. Него го намират само тези, които го търсят. Аз не призовавам да ме следват и да не вярват на другата страна. Ти ме питаш, Аз отговарям на твоите въпроси.

        Но нали правилата са еднакви за всички? Аз имам предвид това, че всичко това се разпространява и на Яхве (библейския Бог)? Тоест сумарния вектор на неговото проявление също е сума от неговите взаимодействия с хората. Тоест ако мнозинството хора общуващи с него изповядвайки религиите, използват центростремителните енергии, то и той самият е такъв поради тази причина?                 

         Точно така е, законите на взаимодействието са еднакви за всички. Но той не приема тези, които използват центробежните сили. Аз искам ти да разбереш, че не трябва да разделяш същностите и хората на тъмни и светли, няма такава еднозначност на деленето. Понятието същност е далеч по-сложно, многомерно, това е променящо се понятие. Освен това, самите енергии от това или другото ниво, те също се различават по своето качество. Тоест сред тъмните енергии има също така и ниски и високи вибрации, така както в тоновете на музиката. Ти не можеш да кажеш, че басите са по-лоши от високите трели. Всичко това са единствено оттенъци на звука, създаващи обща божествена музика.

        Разбираш ли, много е сложно да възприемеш това, че например убиецът – това е просто избор на човека, на който му е интересно да убива, и той също така е прекрасен както и другите, и той също е бог, но вървящ по своя път.

         Аз разбирам. Но това е само ако възприемаш това от позицията за крайност (ограниченост) на човешкия живот и важността на физическото тяло. Ако едно капризно и любопитно дете ти отнеме роклята, а ти имаш милиони други рокли, ти ще му се разсърдиш ли на детето? От вас векове са скривали знанието за това, че вие сте богове и че физическата смърт – това е просто смяна на роклята. Много е важно, как ти ще усещаш себе си тогава, когато ти отнемат роклята. Ако това ти носи страдания – това ще бъде само твоята реакция на всичко това. Това е трудно да се представи, но има множество примери в човешката история, когато хората са възприемали смъртта като избавление. Но избавление от страданията и оковите на физическото тяло. На тях вече роклята им е била малка, те вече са я израстнали и тя им е станала тясна, и те са били благодарни на своя убиец, разбираш ли? На вас все още ви предстои твърде много да преразгледате в своето съзнание. Парадигмата на страданието и смъртността не е толкова лесно да се пренастрои в твоето съзнание, тя е влязла вече във вашите гени, това не е едномоментен процес. Но първи крачки много от вас вече правят.

        Ти казваш, че ни приемаш нас без условия. А религиите и йерархиите на светлите казват за това, че трябва всички да бъдат обичани с безусловна любов. В каква е разликата? И какво е това безусловна любов към която те ни призовават?

         Ти за това по-добре си попитай йерарсите на светлината. Какво имат предвид те под това понятие и с каква любов те вас ви обичат (любят). Аз вече говорих, че любовта – това е съвкупност от всички качества на Бога. Затова да не приемаш нещо в която и да е друга същност – то това означава да не приемаш в нея някое от качествата на Бога. Ако ти не приемаш някакъв човек, ти не приемаш в него избора на Бога, избора на неговия вътрешен бог, на избора на него като Бог. Затова, ако ти обичаш (любиш) с безусловна любов, ти приемаш всичко без осъждане и класификации. И тази любов – тя пак не е някакво си просто нравствено понятие, или някакви чувствени усещания, а това е енергиен процес. Приемайки човека такъв какъвто той си е като равноправен като теб бог, ти намираш в себе си такива енергии, каквито има и у него. Но е възможно в определен момент тези енергии в теб да са уравновесени със своите противоположности. Всяко качество на Бога в теб е уравновесено и затова ти разбирайки, че качествата, които проявява другият човек, в теб също ги има, но те са уравновесени от други качества на Бога. Всички вие изследвате в себе си тези качества на Бога от различни позиции и с различна интензивност и единствено по това се различавате един от друг. Така както и всички други същества.

        Но все пак ти съвсем заобикаляш отстрани понятието любов като чувство, като единение, родство, състрадание. Когато ние обичаме човека, то ние изпитваме множество положителни и радостни емоции. 

         На мен никак не ми се иска да препарирам това разбиране, защото то е сложно и то трябва да се възприема в комплекс, но все пак аз ще се постарая да обясня. Има равновесие, а има нарушаване на равновесието. Има равновесие в глобален мащаб, а има и равновесие на някаква конкретна енергия. Например, можеш да бъдеш напълно уравновесен. Когато тебе не те засяга нищо, ти си невъзмутима, в теб стои покой. Ти никого не обичаш и никого не ненавиждаш, всички енергии в теб са уравновесени. Но в състоянието на равновесие няма взаимодействие и съответно няма твое проявление (проявяване). Всичко това същото е ставало и с Бога, затова почувствай се бог. Ти си равновесна и нищо не те докосва, но при това няма твоя проява и взаимодействие.

И ти решаваш да излезеш от това равновесие, но как? Пренасочвайки своята енергия на вниманието, на своето възприемане, своите мисли към конкретно качество. Към неговото изследване и развитие. Ти избираш например качеството да „заобичаш” (полюбит) според човешкото разбиране, ти искаш да развиеш и да изследваш това качество в себе си. Потапяйки се в тази част от себе си и Бога ти можеш да се намираш в равновесие на това качество, тоест ти обичаш (любиш) всички еднакво и едновременно с това, не обичаш никого. Това е равновесие в любовта. Но по нататък ти решаваш да нарушиш това равновесие заради това, за да изследваш всички оттенъци на това качество. А оттенъците са милиони. Ти можеш да обичаш състрадавайки, ти можеш да обичаш изисквайки, ти можеш да обичаш подчинявайки, ти можеш да обичаш освобождавайки и отпускайки. Разбираш ли? И всичко това ще бъде човешка любов, нейните оттенъци. Затова тези, които обичат чрез състрадание към другите хора, обичат така както и тези които обичат да причиняват болка на другите. И ако Иисус ви е обичал вас чрез състрадание, то това е бил неговия избор за преобладаване в себе си на даденото (определено) качество. Много от понятията, с които ние оперираме са многослойни и многовариантни. Любов. Вяра. Има любов човешка, и любов божествена, и любов Божествена. Има вяра в бога, има и вяра в Бога. Има вяра в човека като бог!

        Добре, тогава за вярата. Аз сега не знам на кого да се моля. Имам предвид, че по-рано беше толкова просто. Аз знаех, че винаги, каквото и да се случеше, аз мога да помоля за помощ Бога и той винаги ще дойде. Аз знаех, че съм любима на Бога винаги като любимо негово дете. Но сега на мен не ми е ясно. Ако Бог на когото аз се молех – това е един от ангелите, то тогава кой ще може да ми помогне на мен сега, къде да намеря аз успокоение, кой сега ме обича?              

         Давай да караме по ред. Ти си очаквала помощ, защото в теб са присъствали страхове, че може да настъпи такъв миг, когато с теб може да се случи нещо и на теб да ти помогнат. И по този начин ти си заобикаляла своите страхове. Или може да се каже, че това е бил междинен етап на твоето избавление от страховете ти, когато ти вече не си се страхувала, защото има някакъв могъщ покровител, който винаги ще те защити. Но от кого и от какво? Ти сега вече разбираш, че всичко което може да се случи с теб, го проектираш именно ти самата. И никой всъщност тебе не те е спасявал. Теб те е спасявала твоята вяра в това, че някой ще те спаси. Ти си била уверена в това, че щом прочетеш молитва и всичко ще се нареди. И точно това е работило. Силата на молитвите, произнасяни от вас, така както между впрочем, и заклинанията, зависят единствено и само от вашата вяра и това действа единствено защото, молитвата – това и е вашето облечено (изказано) в думи намерение нещо да имате или да възприемете. Та ти нали винаги си предполагала, под каква форма ще дойде помощта, и това се е случвало.           

        Но не, не винаги. Понякога аз просто се доверявах на провидението.

         Това е единствено енергиен процес. Когато ти директно (пряко) очакваш резултат, то тогава енергията върви някак си по пряк (прав) път, и тя се реализира в непосредствено събитие. Когато ти не формулираш отчетливо видение (форма) на резултата, то енергията, някак си вече върви по околни (заобиколни) пътища събирайки в теб, в твоето знание и подсъзнание, в твоята система на мироглед, очаквания, възприемането на този предполагаем резултат, който теб ще те устрои не от психологическа, а от енергийна позиция, и също събира резултата! Затова, когато ти просто се доверяваш на провидението, то за това понякога се налага да се почака по-дълго време. Но всичко зависи от качеството на твоите енергии и умението ти да изграждаш своите желания. Затова и вие постоянно работите като богове. Вие самите творите своята реалност като богове, без да осъзнавате това.

По нататък. По-рано ти питаше Бога и мислено се съветваше с Него. Но кой ти отговаряше? Това си беше самата ти и ти си беседваше със самата себе си. Разбира се, ако ти се обръщаше към бог-Яхве, то и той ще ти отговори. В какво се състои смисъла на молитвите? В моленето. Но в теб няма необходимост да молиш, ти можеш всичко да направиш сама, да вземеш от себе си сама, разбираш ли? Всичко това го има, всичко това го има в теб и извън теб, защото ти и точно това създаваш, всичко което е, затова и няма ограничения. Има някакъв божествен пластелин в неизчерпаеми количества, от които може да създаваш и да слепиш всичко, което е възможно да си въобразиш. Ще трябва ли ти да молиш от някого си да слепи (да създаде) за теб това, което ти е нужно? Или сама ще направиш всичко това? А и да сътвориш твоята реалност, да слепиш (да създадеш) за себе си това, което ти самата можеш да усетиш или да възприемеш можеш единствено само ти самата.

        Но смисълът на молитвите е още и в пречистването.

         Пречистване от какво?

        От тъмното, от лошото, от ниското.

         Ако ти си решила да се пречистиш от тъмното и ниското, то това си е твой избор. Просто в даден (в определен) момент ти си избрала да възприемаш света и да изследваш в себе си Бога чрез тези качества на Бога. Затова е много важно да се разбере, че ниското – това са просто други качества на Бога. И ако ти си си решила да избереш да изследваш в себе си тези качества, то твоят избор е свещен, така както и изборът на другите. Ако на теб ти е нужна молитва като пречистване, то тогава създай и други молитви, в които преобладават центростремителните сили, силите на обединението. При вас вече се появиха множество такива молитви. А какво е това молитвата? Това е някакъв поток от образи, изпълнен енергийно (с енергия). Молитвата „Отче наш” е изпълнена с енергията на милиони молещи се и молили с нея. И когато ти я четеш, ти все едно се включваш (навлизаш) в мощен поток от енергия с определено качество, или това е като да попаднеш в течение, все едно да бъдеш увлечена в течението на река. Но ти трябва да разбираш, че подчинявайки се на течението на реката, ти й отдаваш властта на нея. Казано с други думи, настройвайки се (съобразявайки се) в този общ енергиен поток, ти някак си все едно ставаш единно цяло с всички молещи се с тази молитва, или тоест ти приемаш всичките техни избори, или правиш колективен избор. И ако това е пречистване, то ти се пречистваш така, както всички в тази молитва, и ако това е стремеж, то твоя стремеж тогава се коригира към общия вектор на стремежа на всички молещи се. Това е много мощен механизъм, и на много от хората, на твърде много той помага!

         Но ти трябва да избираш съзнателно. Ако ти съзнателно се включваш към потока на молитвите на другите и приемаш всеки техен избор, то това е твой избор и той е свещен. Ако обаче ти решиш все пак да вървиш по свой път на пречистване и по свой път на стремежите си, ти можеш да създадеш своя молитва и да я изпълниш със своите стремежи и със своето разбиране за пречистване. Около теб и вътре в теб навсякъде е Бог, той е във всяка частица от теб и извън теб. Ти можеш винаги да се обръщаш към Него. Тъй като обръщайки се към всяка частичка вътре в себе си или извън себе си, ти се обръщаш към Бога. В този смисъл целият твой живот – това е молитва, цялото твое възприемане и съществуване – това е обръщение към Бога.

        Но какво е това Бог? И как Той може да ме обича, ако Него на практика го няма или Той е раздробен на части, на нас? Или ако Той е в някакво си аморфно равновесие в непроявено състояние, как Той би могъл да ме обича (да ме люби)?              

         Нима ти не усещаш любовта в природата? Нима ти, когато поставяш себе си под лъчите на слънцето, или на вятъра или водата, не усещаш това? Нима ти не чувстваш тази любов, потапяйки се в картината на гората или докосвайки растенията, или вкусвайки плодовете! Така се проявява любовта на Бога към теб, чрез неговите форми. Само че все още не всички форми на Бога са успели да изработят в себе си равновесие в тази любов. Природата – е ваш прекрасен учител. Не е нужно даже да търсите учители някъде навън (извън), а е достатъчно да наблюдавате и да се потапяте в нея (в природата). Когато ти гледаш небето или водната шир (гладкост) или гледаш планинските върхове, нима ти не усещаш спокойствието на равновесието и хармонията? Но ето изведнъж хармонията се нарушава и започва да духа вятър или се излива дъжд, но после, след това пак всичко се успокоява. Така природата като съвкупност от всичките нейни форми, като съвкупност от качествата на Бога изследва себе си като част от Бога, развива в себе си качествата на Бога. Затова любовта на Бог присъства във всичко около теб. И ако ти се научиш по същия начин да обичаш цялото обкръжаващо те теб пространство, това което е и е проявено извън теб, ти също така ще станеш обичащ (любящ безусловно всичко) бог!

 
Авторски превод: Иван Иванов
Забележка от преводача:         Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с почернен шрифт с наклон!
Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с пауза навътре!

Отправка към оригинала: http://espavo.ning.com/profiles/blogs/27-4

Папка: Разговори с Луцифер | Посещения: 640 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87