РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. Част XXII (22). Абсолют на Абсолютите.



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


05:19
03.12.2016
Събота
54.204.185.107


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Разговори с Луцифер


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. Част XXII (22). Абсолют на Абсолютите.

Прието от СЕлена

        Животът, как е започнало всичко, каква е първопричината? Кой е породил (дал) изначалната енергия, Абсолюта, първопричината?! Възможно ли е Абсолютът като единица на някакво ГРАМАДНО съзнание да е нещо, което никога и от нищо (от никого) да не е раждано?!    

        Първопричината…В мирозданието има множество светове и множество закони за развитие. Има и закон за причинно-следствените връзки, съгласно който всяко следствие си има своята причина, който не се разпространява във всички светове. Вие се опитвате да опознаете неопознаваемото (неопознатото) въз основа на известните ви на вас закони. Частицата се опитва да опознае цялото, предполагайки, че развитието и законите на цялото са идентични със законите на развитие на частиците.

        Та вие самите така ни учите. Каквото горе, това и долу. И освен това, как по друг начин ние да опознаем това, чия част се явяваме ние?

        На мен човечеството ми харесва. Вие все още не сте се разбрали със собствените си мотиви, с това, какво движи всеки един от вас, а вече търсите първопричината на живота. Това ме радва, дотолкова, доколкото тези от вас, които търсят отговорите на тези въпроси никога няма да се спрат, те се стремят към познание и развитие, и това е прекрасно.

        Аз съм също част от Абсолюта и също се опитвам еони векове да го позная. И не мога да кажа, че аз съм напълно преуспял в това. Защото няма как да бъде опознат Абсолюта по принцип. По много причини. Какво е това познание? Това е съприкосновение. Дори и ако ти просто получаваш информация, ти се докосваш с енергийната съставяща на тази информация и тя резонира с енергиите на твоята същност, след което се структурира в теб. Най-пълното познание – това е сливането с обекта на познанието.

        Да се докосне (да се слее) с целия Абсолют, досега не му се е отдало на никой. Поне доколкото аз знам. Затова и Той за нас си остава непостижима загадка. Но да се опитваме да опознаем неговата същност, това е нормален стремеж. И дотолкова, доколкото на нас ни казват че всичко е подобно. Но според закона за подобието може да се опознае само частично, може да се получи непълна представа за Него. Освен това, самият Абсолют също така се развива и се изменя, и затова от нас винаги се изплъзва познанието за него, защото всичко в мирозданието и в живота се изменя, тъй като самият живот е промяна и развитие.

        Ти откъде знаеш за Абсолюта? Бог, който те е създал теб и Абсолютът – това едно и също нещо ли са или не?

        В мен, така както и в теб е заложена информация за първопричината, за изначалната същност. Това не е ментална информация под формата на готови картинки и отговори, а енергийни кодове за достъп, ключове на познанието, тайни вратички и входове. Тоест това са някакви точки на съприкосновение на моята същност с Абсолюта, точки, чрез които може да се проникне в святая светих, точки чрез които към мен и към другите постоянно постъпва енергията на Абсолюта. И сравнявайки себе си с тези точки на входа (на влизането), може да се определят някои зависимости и правила.

        На мен ми е доста трудно да ти обясня това с думи, защото това по скоро трябва да се чувства (усеща) енергийно. Но например в качеството си на най-близка аналогия могат да се приведат вашите локационни прибори, когато сигналът се движи по екрана и рисува някаква форма, с която се е докоснал, но тези контури съществуват само за миг и това е нещо такова като едноразов срез на картинката, моментална фотография, която в същия този миг вече се променя.

        Мен ме е създал моя Творец, него го е създал неговия Творец и така до безкрай!

        Как така до безкрай, ако все пак има някаква изходна точка на развитието – Абсолют?

        Ти мислиш линейно. В линейното мислене има точка и развръщаща се вселена. Но всъщност точката – това е също така безкрайност.

        Ти искаш да кажеш, че Абсолюта си има свой Абсолют и така до безкрайност?

        Да. Всичко е подобно. И ако в нашето мироздание всичко е фрактално, то фракталността тогава се развива и в дълбочина. Ако ние сме подобни на Бог. А Бог е подобен на Абсолюта, то тогава и ние сме подобни на Абсолюта.

        Защо Абсолютът е решил да самоусъвършенства самия себе си? От къде накъде, Той въобще е решил, че Той в нещо си НЕ е съвършен? Защо изначално цялата Му енергия НЕ е била съвършена? Върви ли развитие (някаква структуризация) на изначалната енергия? Нали все пак навярно има някаква точка, която е начало на развитие на Абсолюта, но какво е било до тогава? Възможно ли е цялата тази енергия неизвестно колко да се е намирала в състояние на анабиоза (сън), след което НЕЗНАЙНО ЗАЩО ни в клин ни в ръкав тази енергия се е „събудила” и е решила да опознава себе си и да се развива? Кое е било тласъка, каква е била мотивацията на Абсолюта да започне да опознава и да развива себе си?

        Усъвършенстването – това е развитие. Развитието е изменение (промяна) и движение. Изучавайте вашите думи, в тях има много скрит смисъл. За това, за да се усъвършенстваш, е необходимо да направиш нещо. Да постигнеш някакъв връх, от който ще ти се открие друг връх.

        Когато ти спиш, ти си отпочиваш и трупаш сили. Събуждайки се сутрин ти чувстваш в себе си сили да направиш нещо или да опознаеш нещо. Така и Абсолютът, все едно, че Той се е събудил от сън, натрупал е достатъчно вътрешна енергия за разширение и развитие, за движение и изменение. Натрупаната вътре в Него енергия, която е била трансформирана в Него като енергия на покоя, е започнала да се развръща в потенциали, тя е търсила развитие, стремила се е към разширение. Можем да наречем това потребност за творчество, стремеж към познание. Но това са само и единствено човешки думи, тъй като Абсолютът – ТОВА НЕ Е ЧОВЕК!

        А какво е това Абсолют?

        Някаква осъзнаваща себе си енергия, стремяща се към творене и самопознание, към усъвършенстване и развитие, към промяна и движение. И тази стремяща се към самоопознаване, самоиндентификация, към самосравнение енергия се е видоизменила в различни части и форми, които са започнали самостоятелно да се развиват и да творят, и също така да се занимават със самоопознаване, самоусъвършенстване и саморазвитие. И чрез тяхното самоопознаване, самоусъвършенстване и саморазвитие става и развитието на самия Абсолют. Може да се каже, че Абсолютът формира от себе си ръце-сонди, които изследват другите негови части.

        Тоест за тласък за създаването е послужил натрупания изобилен потенциал на Абсолюта?

        Може и така да се каже. Макар че всичко, което сега ние с теб обсъждаме е всичко на всичко предположения за подобие. За да може Абсолютът да опознае себе си чрез своите части, то трябва да има подобие, тъй като ако неговите части не са подобни Нему, той няма как да намери точките на познание, няма да усети съприкосновението, няма да разбере своите части, като части от себе си. И освен това, ако всички ние сме създадени от Него, то и ние, като негови части, трябва да сме Му подобни по състав. По качества и умения.

        Има ли въобще нещо си, каквото и да е то, ИЗВЪН Абсолюта?

        За да се отговори на твоя въпрос трябва да се прекара някакво време там, където няма Абсолют. Но ние това няма как да го направим, дотолкова, доколкото всички ние сме негови части и ние сме вътре в Него. А дотолкова доколкото Той е безкраен, то тогава как би могло да стане това да си извън Него?

        Ако всичко е подобно, то тогава и всичко е фрактално. Затова е възможно да се предположи, че тази матрьошка, която за теб се явява най-голямата, тоест това е за теб крайната ти граница в твоето развитие, всъщност ще се окаже най-малката матрьошка за някаква друга съвкупност от матрьошки. И точно в този момент, когато самата ти в своето развитие разкъсаш всички свои граници на себе си и станеш ти самата, разшириш се себе си до голямата матрьошка, то ти пак ще намериш (откриеш) себе си като част от друга структура и пак (отново) ще започнеш да търсиш способи за разширение и възсъздаване на своята цялостност.

        Има ли Абсолюта някакво име (нещо като лично име)?

        Името – това е идентификационен код, по който съществото се отличава в мирозданието. Това е нещото, по което те се различават. А с какво точно Абсолютът се различава от своите части? Неговото име – това е просто сума от всички имена на неговите части и затова едва ли аз ще мога да ти го нарека на теб по име, а ти да го чуеш и да го запомниш. Това ще бъде нещо от сорта, да се пренапишат всички имена на цялото вселенско население.

        А какво все пак е било ДО великия експеримент за самопознанието на Абсолюта?

        Информацията, която има у нас свидетелства за това, че до създаването на мирозданието е имало Велика Тишина. Сънят на Абсолюта. Състояние на покой, при което Самият Абсолют е бил свит в нещо такова като точка на Покой.

        И къде се е намирала тази точка?

        Точката на покой се е намирала в пустотата (празнотата).

        И какво тогава е това пустота?

        Пустотата – това е отсъствие на промени. Това не е пространствено място, така както ти си представяш, а е енергийна величина, състояние на отсъствие на всякакво движение и развитие, непознаваемо, неидентифицирано нещо. И при активацията на Точката на Покой, вълните на Абсолюта са започнали да се предават в пустотата и да възбуждат движение в нея. Нещо подобно на кръговете във водата от хвърлен в нея камък.

        Да, но в дадения пример, и камъкът, и водата това са отделни неща и все пак някой го хвърля този камък.

         Така е, всички аналогии са много далеч от действителността. Дай да опитаме по друг начин. Представи си, че някаква биомаса започне да се разширява по пътя на присъединяването към себе си на всичко, което тя срещне по своя път, тя някак си се разраства и превръща това, което е било на нейния път в части от себе си, тоест тя се развива (нараства) за сметка на това, което я е обкръжавало в нейното изходно положение (състояние). Така и точката на потенциала на Абсолюта, използвайки спящото пространство на пустотата, все едно някак си го е оживявала и го е присъединявала към себе си, и по този начин е разпространявала своя импулс на развитие. Много е трудно да се обясни с човешки думи това, което и дори и аз самия смътно си представям под формата на образи.

        Откъде се е взела ИЗХОДНАТА (НАЧАЛНАТА) енергия (това, от което е било създадено всичко), била ли е тази енергия изначално ЦЯЛАТА осъзната? Или все пак част от тази ИЗНАЧАЛНА енергия е била по-осъзната, а друга по-малко осъзната или въобще – НЕосъзната? Може ли да се каже, че по-осъзнатата част е решила да издърпа (да притегли) към своето ниво по-малко осъзнатата?

        Какво е това осъзнатост? Възприемане на себе си като отделна част, индивидуална програма различна от другите. Повече или по-малко в сравнение с какво? Кой е еталон за осъзнатост?

        И кой осъзнава? Същността осъзнава себе си в качеството си на отделна част и единица. Тя осъзнава тази си отделност (отделеност) под формата на несходство на енергийните импулси и на източниците на импулсите. Тоест тя наблюдава, че основният импулс излиза отвътре от нея и се съприкосновява с различни от нея импулси. Всъщност и това е точно процесът на възприемане и познание.

        Била ли е изначалната енергия на Абсолюта осъзната? Тоест осъзнавал ли е той самия себе си като различна, отделна единица, като индивидуална програма? Но затова е нужно, енергията излизаща отвътре от него да се съприкосновява с други, различни от него импулси. Във всеки случай ние можем единствено да предполагаме, че ако всичко е подобно и фрактално, то Самият Абсолют е част от друг много по-мощен Абсолют.

        Тоест Абсолютът е непознаваем и няма никакви перспективи да го опознаем?

        Че за какво ти е да опознаваш Абсолюта? Ти искаш да разбереш първопричината в развитието, която е довела до твоето създаване. Не е ли по-просто да знаеш, че ти си (теб те има) и си част от мирозданието? Може ли песъчинката да познае мащабите  и величината на Абсолюта? Песъчинката представлява трошичка от пустинята, която се намира на Планетата, която пък се намира в слънчевата система, която се намира в галактиката която се намира във вселената и която се намира в мирозданието. Може ли песъчинката да разбере, да кажем, какво е това ефир или вакуум? А атом на песъчинката?

        Как може да съществува вечно това, което никой, никога не го е създавал?

        А защо да не може? Ти навярно по-скоро искаше да попиташ как може да съществува това, което никой никога не го е създавал? А кой е създал природата на вашата Планета? Кой създава всеки нов цикъл на израстване на тревичките и дърветата? Те си израстват от корените си и от семената. Тоест, достатъчно е да посееш семената на живота и те ще дават кълнове, посеви множество години. Така е и в живота във вселената. Така е възможно и самият Абсолют, да се явява хвърлено от някого семе, което да дава кълнове.

        Но семената поникват, ако има светлина и вода. Тоест от външното въздействие.

        Светът е флуиден. Тоест около теб съществуват огромно количество вълни-флуиди, образувани от различни същности. И твоето развитие и движение, твоето познание и възприемане са просто отклик на тези флуидни послания. Така и семето израства откликвайки на флуидните послания на околния свят.

        Но посланията все пак съществуват извън семето. Значи и извън Абсолюта има нещо външно по отношение на него.

        Ако си представиш океана с неговите течения, то има ли нещо външно по отношение на неговите отделни течения. Ти се опитваш да разложиш по половинки (на частички) непостижимото. Това по принцип е невъзможно.

        Може ли да се каже, че обемът от енергия, от която е сътворено всичко е краен и неизменен?

        Та нали свойството на енергията се състои в това, че нея не можеш да я унищожиш, а можеш единствено да я преобразуваш от един вид в друг.

        Краен е единствено видимият от теб свят. Ако ти би могла да видиш всичките си взаимовръзки, то ти би видяла безкрайността. И неизменна изначалната енергия няма как да бъде, защото самата тя постоянно се променя. Ти навярно имаш предвид дали се е променил обема на първоначалната енергия на Абсолюта. Но как би могло това да се измери с човешки понятия? Какво е това количество енергия?

        Ами например, енергийния обем на Абсолюта. Тоест, ако при увеличаване ръста на енергийния обем на Абсолюта пада неговата мощност, то тогава количеството на енергия е неизменно. Или казано по друг начин: ако при разширяване на обема пада плътността, то количеството на това, което се разширява е фиксирано. Например как аз мога да сложа кашата в чинийка, но мога да я размажа и по масата, а мога да я изсипя и на пода. Но количеството на кашата си е едно и също.

        Много весело сравнение. Това ти е пак линейното мислене. В мирозданието присъства всичко. Давай да вземем да го сравним с делението на молекулите. Ти имаш десет молекули изначално., да но те през цялото време се делят. И ето вече имаш 100 молекули, и малко по нататък – 1000. Да, но в началото те бяха само 10. Но те дадоха импулс за делене и разширение, и всяка една следваща пак по същия начин се дели по на 10 нови молекули. И така става всичко до този момент, до който импулсът на деление на молекулите не се изчерпва. При това, ако ще анализираме стриктно, то по време на всяко ново раждане присъстват винаги тези най-първоначални 10 молекули.

        Може ли обема на ИЗНАЧАЛНАТА енергия на Абсолюта все пак някак си да се измери?

        Да се измери с какво? По някаква скала? Но какво трябва да показва тази скала? И защо?

        Иска ми се да разбера мащабността. И по идея, ако расте обема на тази енергия (така наречената теория на „големия взрив”), то тогава се намалява плътността и този процес е еднозначно краен (завършен)…тоест той не може да продължава вечно… затова и вървят вдишвания и издишвания на конкретния творец на тази или друга вселена?

        Ти например си решила да измериш мащабността на Абсолюта с количеството на неговите части. Но това е една непостоянна величина, тъй като количеството през цялото време расте, светът се разширява. Всяка една част твори свои части на себе си и така до безкрай, или по скоро до този момент, докогато продължава издишването на Бог, издишването на Абсолюта и започне неговото вдишване. Ти удряш топчицата в пода и тя подскача дотолкова, доколкото и позволява нейния енергиен потенциал. Така е и тук. Докато енергийния потенциал на Абсолюта му позволява да се разширява – върви издишане. При достигане на критичното състояние на издишането, започва свиване  на потенциала – и вдишване. Това и е първопричината. Абсолютът издишва себе си и вдишва променения вече самия себе си, и издишва ново-променения себе си и вдишва още повече ново-променения себе си.

        Какво става, когато ти си издишала целият въздух от своите дробове? На теб ти е необходимо да вдишаш. Защо? Защото вътре в теб въздухът е разреден, а навън не е. всичко се стреми да се уравновеси. По средата на вдишването ти плътността на въздуха в теб и отвън е еднаква. Но ти продължаваш вдишването си по инерция и в резултат на това вътре в теб се образува повишено налягане стремящо се към равновесие. И тогава започва издишването. Но освен всичко това функцията ти дишане – обогатява твоите клетки с това, което е постъпило отвън, с нова качествено различна енергия. И макар и ти да виждаш всичко това под формата на еднакъв въздух, енергийно всичките ти твои вдишвания и издишвания са различни (различават се).

        Да но ние не дишаме себе си. Ние дишаме въздухът, който някой е създал.

        Вие дишате енергия, така както и всички други същества в мирозданието. Това е енергия на Абсолюта. Възможно е самият Абсолют да диша енергията на този, който него го е създал. Но всичко това са просто предположения. Аз мога да размишлявам заедно с теб.

        Има раждане, активност, упадък и смърт на вселената?! В течение на манвентарния цикъл се различават юги: Сатя-юга, Трета-юга, Двапара-юга и Кали-юга, наистина ли Кали-юга ( така наречения „глупав” век) в който сега живеем ние хората е най-упадъчния (най-пропадналия) цикъл в развитието на вселената?!

        Той ЗАЩО е бил предвиден,  ако е толкова хубаво да се живее в Сатя-Юга- в златния век на истината и чистотата?

        Наистина ли всичките тези цикли са толкова необходими за развитието на съзнанието и примерно ако не  се премине дори и една от югите развитието не може да бъде наречено качествено, пълно и ЗАВЪРШЕНО?

        Необходимо ли му е на ВСЯКО ЕДНО съзнание да премине ВСИЧКИ юги?

        Ти говориш за раждане, активност, упадък и смърт. Това си е чисто човешко възприятие. Във вселената не съществува смърт, всичко е просто трансформация на енергия. Затова е по-добре да се сравни с процеса на жизнената дейност на тялото. Да кажем с хранителната система. Или с дишането. Ако се проследи движението на храната в твоя организъм от входната до изходната й точка, то това е също така стадий на трансформацията на енергията в теб. Това са също така цикли. Може ли цикълът на преминаването на остатъците от храна по червата ти да се нарече глупав? И може ли да се мине без него? В твоя организъм и при такава система на хранене, няма как да стане. Но има разбира се и други системи на хранене, и затова и има и други цикли.

        Тоест цикличността на развитие под формата на споменатите юги е присъща само за човешкото общество? И тази съответната Кали-юга е нещо като окончателния етап на преработката на храна и извеждането на шлаките?

        Може да се приведат още много сравнения, но този пример е достатъчно нагледен.

        Означава ли това, че за всяко едно съзнание е необходимо да опознае целия спектър от енергии на Абсолюта?

        Това е доста добър въпрос. Ако ти се стремиш към познание, то какво можеш ти да опознаеш? ТОВА, което го има в света. А в твоя и в моя свят има просто модифицирана отделена енергия от Абсолюта. Но въпросът с познанието си е доста сложен. В този смисъл, че можеш да опознаваш енергията на Абсолюта чрез други части на Абсолюта. А можеш да ги опознаваш и вътре в себе си. Тъй като в теб присъстват всички енергии на Абсолюта. Но и в другите части на Абсолюта присъстват всички енергии на Абсолюта. Но те присъстват в тях в изменен (променен), различен от твоите вид. Освен това във всяка една част на Абсолюта тези енергии постоянно се променят. Затова и опознаването на всички енергии на Абсолюта по принцип си е също така безкрайна задача.

        Защо разумите се развиват чрез нискочестотна материя? Доколко това е оправдано и целесъобразно? Съдейки по всичко върви не развитие, а обратно, деградация.  

        Развитието върви през различни форми на материята, чрез различни плътности и честоти. Нискочестотната материя е всичко на всичко само един спектър. И тя самата се различава по честотност.

        Но на нас ни казват, че става слизане на Духа в Материята. Все едно, че има отделно Дух и отделно Материя. Но ако всичко това е Бог и е Абсолют, то що за слизане е това на Абсолюта в Абсолюта? С какво Духът се различава от материята?

        Духът – това е изначалната енергия на Абсолюта. Материята – това е преобразуваната енергия на Абсолюта. Духът не че се спуска в материята, а Духът, това е персоналната енергия на Абсолюта, която се трансформира и се развива в различни плътности, в това число и в тази, която вие виждате и възприемате във вашия спектър на вашия материален свят.

        Колко вселени са създадени?

        Основателите на Сал Рейчъл говорят за това, че първоначално Абсолютът се е разделил на 12 части, след което се е разделил на още 12 и т. н. и т. н.? След това тези части са започнали да развиват свои вселени? Такива богове-творци основатели като тези на Сал Рейчъл, са били някъде примерно 100 000. И от това излиза че има примерно 100000 богове и всеки един бог ръководи своя вселена?

        Как може да се измери в числа мащабът на безкрайността?

        Да, но на нас ни казват, че цялата вселена е построена на числа. 

        Тя просто би могла да бъде описана с числови закономерности. Какво означава 12 части? Ти можеш да разделиш някакъв обект на 12 части. А можеш и на 24, а можеш и на по-голямо количество, цялата работа се състои в размерите на една част. Колко ще бъдат частите? Безкрайно множество.

        Ти самият казваше, че има 13 нива на мирозданието.

        Това е сложно изведнъж да се обясни. Има 13 части, и на теб, и на мен. Има 13 варианта на поляризация на съзнанието и енергията. Има 13 нива на възприемане. Това обаче не означава че има 13 слоя на баницата в пространството. Всички сравнения са образни. Има 13 качества на Абсолюта. Виж, това сравнение е по-подходящо. В Абсолюта като във безкрайно развиващо се същество има множество качества. И 13 от тези качества са отделени в отделен свят на негово възприятие. Той някак си ги усъвършенства, развива ги тези качества в себе си и чрез развитието на себе си.

        Затова и той се разделя на части, присъстващи в различните му качества. Но всяка една част на всяко едно ниво от неговите качества си е пак негова част. И всяка част преминава отгоре до долу и от долу до горе, и по други пътища, по всички качества видоизменяйки се. Тоест всяко едно качество на Абсолюта се развива и във всяка една от неговите части. И всяка негова част опознава всички качества на Абсолюта.

        Може ли да се каже, че съвкупността от всички вселени (да наречем това УНИверсум) представлява това тяло на огромно съзнание наречено Абсолют?!

        Тялото – това е вместилище на съзнанието. Но и самият Абсолют и е съзнание.

        Тоест той не се вмества в никаква форма?

        Че за какво му е да се вмества във форма? 

        Формата – това е степен на индивидуалност. Това, което го отделя и го различава него като Абсолют.

        Отделя го от какво?

        От Абсолюта на Абсолютите.

        Възможно е това и да е така. Но ние можем само да предполагаме.

        Тоест, ти не знаеш?

        Та кой може да знае всичко? Аз дори не зная всичко за света на хората, защото никога не съм бил човек. И как тогава, аз бих могъл да знам всичко за Абсолюта? За това е нужно да станеш него. Аз искам да кажа, че всички версии на описание на реалността, в това число и моята, се различават от самата реалност. Дотолкова, доколкото всичко това са интерпретации на отделни съзнания, на определени форми на възприемане. Затова и ти трябва да разбираш, че колкото повече ти опознаваш мирозданието, толкова повече загадки за теб се появяват в него. От една страна ти разширяваш сферите на своето познание. Но от друга да опознаеш напълно каквото и да е, това може да стане единствено тогава, когато се слееш с него. А засега на теб ще ти се наложи да се задоволиш с интерпретациите на различните други форми на съзнание.

        В нашата вселена примерно 200 милиарда галактики ли има?

        Далеч повече са.

        Искаше ми се да чуя някакъв ред цифри, за да преценя мащабите на цялото творение.

        Мащабът на творението – е безкраен.

        По какви направления на изследване се делят вселените, може ли поне примерно да се обрисува целият този спектър от интереси, на който са се разделили Вселените?

        Спектърът на кои интереси?

        Ами сигурно на Абсолюта.

        Ние с теб вече говорихме, че за него няма предпочитания, и затова и няма интереси. Ние говорихме за осколките (за парченцата). Когато нещо се разбива на части, как се задава спектърът от интереси на това, което се разбива? Или пръските, или отблясъците. Вие всичко си го представяте някак си механично, все едно някой си е взел нож и се е разделил себе си на някакво количество части преследвайки някаква определена цел. Чашата, падайки се разбива на парченца с различна големина, светлината попадайки на лупата се разпада на множество различни отблясъци, несъпоставими по своето значение.

        Но ако на всяка вселена си има бог-творец, то в тях би трябвало да преобладават интересите на този творец. Например неговия интерес към познанието.

        Да, така е, това има място. Дотолкова доколкото процесът на творене се намира в зоната на свободната воля. Всяка новородена част от Абсолюта, неговия отблясък е станал създател или творец на свой свят. Не може обаче да се каже, че той е преследвал при това някаква си своя определена цел, както при вас да речем става, когато създавате басейн или кино. Макар че аналогия може да се направи. Спецификата на познанието на всяка една част от твореца е в неговите уникални характеристики. Тоест, когато чашата се е разбила, не се е получил нито един подобен къс, всички осколки са били различни и с това е интересен процесът на разпадане на части. И в зависимост от уникалните характеристики на всяко едно парченце (частичка) са започнали да се изграждат световете. Защото всеки е творил в себе си и извън себе си, и по свое подобие. Да речем, дръжката на разбитата чаша е започнала да твори свое подобие във варианти дръжки, а дъното на чашата – е започнал да твори друго. Това обаче е също така доста условно сравнение.

        НЕ е имало първоначално отделени някакви си функционалности на вселените, които да се подчиняват на някаква абсолютна логика, на някакъв божествен план. Процесът е бил спонтанен. Как може да се класифицира творчество? Има множество схеми и еталони, но самият процес на творчеството, на гениалното озарение не може да бъде вписан в никакъв механизъм и рамки. Ако всичко това би било така, то процесът на творене би бил еднообразен.

        Може ли да се каже, че творецът развива себе си, създавайки нови съзнания и превеждайки ги по еволюционните цикли, за да може после той да погълне тези съзнания в себе си и по този начин да усили своята интелектуална мощ?!

        Как той точно да погълне това, което се намира в него? В този смисъл той разширява своята мощ, само че разбира се не интелектуалната си мощ, за сметка на развитието на мощностите на своите части.

        Защо създателят е разделил себе си на по-малки части-монади? Не е ли свързано това, че за да разбереш, да опознаеш каквото и да е било, трябва това нещо да се разглоби на по-малки елементи и да се изучи целият механизъм отвътре? Тогава следва въпросът – кой е все пак авторът на изначалното вече събрано съзнание под формата на Абсолют?    

        Това си е пак линейно-механичен подход. Как може да опознаеш себе си? Да си дадеш възможност на себе си да се развиваш. Какво е това развитие – това е промяна в параметрите. Защо изведнъж параметрите започват да се изменят? По най-различни причини. Една от тези причини – параметрите започват да се променят при взаимодействие и с други външни обекти. Но откъде да се вземат външни обекти, ако си само ти? Необходимо е да разделиш (да разбиеш) себе си на части, да създадеш за себе си външни обекти. И при взаимодействието на тези твои части, всяка една от която си ти и е едновременно с това външен обект за теб, се ражда развитието. Нещо повече, давайки на тези части свобода на волята им в познанието и творенето, ти задаваш безкраен цикъл на своето развитие, тъй като всяка една част измисля свои пътища на развитие, които стават и твои нови пътища на развитие. И така се развиват и се видоизменят всички твои части, и заедно с това се изменяш и ти. И няма нужда от надзор в управлението в развитието на тези части, дотолкова доколкото те сами измислят за себе си цели и стремежи, и те сами се движат към тях (те сами ги постигат). И всички тези цели и стремежи са измислени в крайна сметка от теб, защото всичките тези части си самата ти.

        Да се разглоби и да се събере може НЕЖИВ организъм. Ти не можеш да разглобиш жив организъм. Защото той постоянно се изменя. Всички негови части на които ти би го разглобил – те постоянно се променят, и разглобявайки го на части, ти вече няма да можеш да го събереш в предишния му вид. При теб няма да могат да се стиковат детайлите, тъй като те са се изменили по всички параметри и се променят постоянно. Точно това е и понятието за живото – то е вечно изменение.

        Може ли да се каже, че изначалната енергия може някак си да промени самата себе си, възможно ли е в нещо си тя да се ПОДОБРИ или цялото действие на арените на различните вселени е единствено игра на ЕДИНИЯ РАЗУМ (да го наречем Абсолют) сам със себе си?! Абсолютът сам развива ли се?! Може ли да се каже, че той подобрява себе си?!

        Какво е това подобряване? Ако има подобряване, то тогава има и влошаване? Може ли да се каже, че Абсолютът се подобрява или се влошава? Дори и ако за основа вземем неговото стартово състояние, началото на неговото издишане от точката на развиването на потенциала му, то по какви критерии може да се съди за подобряване или за влошаване? Всичко е развитие. Влошаването – това е спиране на развитието.

        Игра на единия разум сам със себе си? Може и така да се каже, но всичко това няма да може да отрази пълната картина. Защото в тази версия ти предполагаш, че има някакъв си заскучал разум, който си е решил от безделие да си поиграе със самия себе си. Защото просто няма с кого другиго. По скоро това би било по-добре да бъде описано като самопознание, саморазвитие. Самопознанието и саморазвитието – в това е същността. Абсолютът – това е същество на познанието, ако той излиза от състоянието си на покой, то той не може и да не се разширява, не може да не се опознава, да не се развива. Той така е устроен. Такава е неговата енергийна същност. Така както светлината не може да спира своето движение, така както реката през цялото време намира своите русла, така е и развитието на Абсолюта. Представлява ли това игра със самия себе си? В определена степен, да. Дотолкова доколкото няма с кого другиго да играе. И едното русло на реката бяга и се състезава с другото русло на реката. Но самата вода не може да не тече, нейното основно свойство е теченето (движението). Тя може да замръзне, но веднага, когато дойде необходимото време тя започва да се стопява и да се разширява. Ручейчетата на самопознанието и развитието пак се устремяват на шир и длъж, търсейки изход според своето естество.

        Какъв е смисълът в този безкраен цикъл? 

        Смисълът или крайната цел? Смисълът се състои в самото движение, в самото развитие, в промяната, в творенето. В познанието. Смисъл – за какво е всичко това? Ами крайна цел не съществува, дотолкова доколкото този процес е безкраен. Затова и няма и крайна цел. Но има цели в развитието и изменението. Какво точно нещо още да прави безсмъртният и безкраен Абсолют като същество, освен да се променя и да твори нови версии на себе си?

        На колко монади се е разделила изначалната цялостна енергия на Абсолюта?

        Може ли да се предскажат количеството парченца, когато чашата се счупи?

        Защо на нас ни говорят за 144?

        Защото това е числото получено при умножаването на 12 по 12. Аз ти казвах на теб за качествата на Абсолюта. Неговото 13 качество – това е съвкупността на неговите 12 качества. Но развитието на неговите 12 качества може да се проведе при съприкосновение с всички негови 12 качества. Тоест всяко едно качество на Абсолюта да взаимодейства с другите негови качества. По този начин се получават 12 вида взаимодействия на едно качество с другите. Първото качество взаимодейства с второто – до 13 и така нататък. Аз и затова се опитвам да избягвам числовите определения. Защото всички числа не са случайни. И няма смисъл да се приемат просто така на вяра, количеството от вселени.

        Какво ще ти даде това знание? Трябва да се разбират законите на числовите съвкупности, защо са именно толкова. Но за това вие ще трябва още доста да узнаете, с твърде много неща ще трябва все още да се разберете. Първоначалното разделяне на Абсолюта на части е било спонтанно като пръските на водата, но количеството на осколките, на пръските са се трансформирали в други числови характеристики. Що се касае до числото 144 – това е свързано с нивата на възприемане в твоето мироздание и това е пряко свързано с качествата на Абсолюта, които се трансформират в цялата вселена.

        На вас са ви говорили още и за 144 хиляди избрани. Това е също така алегория, дотолкова доколкото за това време думата хиляда е означавала твърде много. Но всичко се е основавало на цифрата 144. Тоест на взаимодействието на качествата на Абсолюта, с другите негови качества.

        Защо енергиите на Абсолюта са се разделили на 2 полюса (+ и -) или така е било предопределено изхождайки от вътрешната организация на енергиите в самия Абсолют?...

        2-та полюса – това е условност на дуалността. Всъщност полюсите са множество. Стартовата енергия на Абсолюта в този смисъл е била неутрална, нулева. Два полюса – това са просто степени на поляризация. Към кого ще отнесеш ти сивия оттенък? Към белия или към черния? В зависимост от наситеността на сивия цвят. Поляризацията именно и беше едно от направленията на експеримента на дуалността.

        Доколко е сложно да попаднеш на беседа с главния йерарх на цялото мироздание, с Абсолюта?

        Няма нищо невъзможно. Всяко едно запитване се удовлетворява, тоест то намира своето отражение. Ти можеш да опиташ.

        Може ли да се каже, че нивото на развитие на човека не му позволява да се добере до Абсолюта и човекът е обречен да общува единствено с посредниците на Абсолюта, с различните негови служби?

        Това зависи от самия човек. Но разбира се, така както ти не можеш да живееш на планетата без атмосфера, тъй като слънцето просто ще изгори всичко живо, така и вие не сте готови да взаимодействате с някои форми на енергии. А още повече с енергията на Абсолюта. Що се отнася до обречеността, то не си струва да се говори така. Ще настъпи момент, когато всеки един от вас ще се слее с Абсолюта и тогава вие ще можете да общувате с него без посредници. Ще си общувате сами със себе си.

        СЕлена

        11.06.14.

         Благодарност на Генадий Стариков за въпросите!

        Отправка към оригинала: http://espavo.ning.com/profiles/blogs/21
 

Авторски превод от руски: Иван Иванов
Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с почернен шрифт с наклон, с отстъп в началото на реда!
Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с отстъп в началото на реда!   

Папка: Разговори с Луцифер | Посещения: 474 | Ченълинги
Контакт          54.204.185.107