РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР – Част VII (7). Творци на Мирозданието.



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


05:25
03.12.2016
Събота
54.204.185.107


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Разговори с Луцифер


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР – Част VII (7). Творци на Мирозданието.

Приела СЕлена – 26 януари 2014 г.

         Разкажи ми за живота и смъртта?

         Живот – това е съществуване на Духа в различните му проявления. И затова животът е безкраен, така както е безкраен и Духът!

         Какво е това Дух? Това Бог ли е? Абсолют ли е? Какво означава, за теб Бог?

         Това е този, който е създал всичко и част от когото съм аз.

         Има абсолютен източник на творение на Мирозданието. Той е непостижим за нас, като отделен обект, дотолкова доколкото всички ние сме само негови части и негови отражения. Някаква енергия или светлина, или потенциал, които винаги са били (винаги ги е имало) и всички ние сме модификация на тази енергия и на тази светлина и на разкриването на този потенциал. Това, което във вашите източни философии се нарича ДАО. Този извечен Източник на всичко пребивава в някакво статично състояние до тогава, до когато в него не възникне някакво движение, промяна на неговата същностна конфигурация и на неговите свойства!

         Откъде възниква това движение?

         Това движение възниква като резултат и отклик на някакъв импулс, който дава тласък на движението и развитието и разкриването на потенциала!  

         Ти говориш за Големия взрив, който е дал старт и начало на разширението на Вселената?

         Да!

         Добре, но от къде се взема този импулс? От кого той излиза?

         Това си е загадка на мирозданието, недостъпна за нашето разбиране. Дотолкова, доколкото всичко в нас и около нас е единствено този единен източник и нищо друго няма освен него, то и самият импулс би трябвало да бъде роден пак от този източник.  

         Във всички случаи обаче точно този импулс и е начало на всички начала и начало на всички сътворения и изменения! Това е творение на Някоя Абсолютна същност, част от която сме и ние!

         Дотолкова, доколкото от него и произлиза този първи тласък на сътворението, то той самият се явява това, което е създало всичко и част от когото ние се явяваме и точно това и е Изначалния Бог!

         В резултат на този импулс, в този източник, и от него, се е отделила част от него и е възникнало първото разделение: Бог и отделилата се от него част от Бога. Но за да може това развитие да продължина тази (отделила се) част от Бога и е било нужно с някой да взаимодейства. Отначало тя, тази част е взаимодействала със самия Изначален Бог! И това е продължило доста дълго. Но частта не е могла да разбере Бога, макар и да е била негова част. Така както и капката в океана не може да познае целия океан! И в тази част се родило това, което вие наричате самотност – желание да познае нещо, което е подобно на нея. И тогава, притежавайки качествата на Бога, тази част сътворила в себе си по свой образ и подобие, още две части. За да може тя да ги опознае като себе подобни, но и те самите да могат да се опознаят една друга! Сега тези две части са можели да опознават това, което е било подобно на тях самите чрез познание извън себе си, и извън самия Бог и извън Изначалния Бог, чрез познание вътре в себе си и това вече е бил нов опит в познанието. И така е продължило доста дълго време.

         А след това тези две части са сътворили свои части на себе си, и всичко се е повтаряло и така до безкрай. Така е започнал процесът на творене и разширение на Бога, чрез совите части и той продължава и до сега. И разширението на Вселената и Големия взрив – това са също така част от този процес на развитие на Изначалния Бог! Но и тези, първите творци на частите на себе си, също така са били проявени и наречени от вас богове, дотолкова доколкото те са били същите тези, които са създали световете за тези, които те са сътворявали и които са творили тези светове от себе си. И в този смисъл за всяко едно създание Бог (този, който е създал всичко и част от когото те са) е бил – техният творец!

         И тъй като този процес е непрекъснат, то и всеки един от вас също така представлява Бог за всички създания, които вие сътворявате!

         Прилича на делението на клетките.

         Да, всичко е подобно!

         Но защо процесът е по двойки? Светът изначално ли е станал дуален?

         Не, дуалността това е просто филтър на възприемане. Така както ти можеш да виждаш само в определен спектър, така и твоето възприятие става засега през филтъра на дуалността. И по-скоро, твоят апарат на възприемане е настроен на това, да сортира всички постъпващи импулси на две полярни групи на възприемане. Когато тези филтри се снемат, ти ще можеш да възприемаш по широк спектър на класификации на възприятията!

         Процесът на творене изначално е бил по двойки, защото той за устойчивост се е дублирал. Така както и в компютъра. Ти променяш някакъв файл, но той вече си го има съхранен в първоначалния му вид, за да може създадените по-рано свойства да не се изменят непредсказуемо!

         От кого и кога ще се снемат тези филтри на дуалността?

         От теб, когато ти избереш да направиш това!

         Ами аз и сега избирам!

         Не, не изборът това не е съвсем точно твоето желание. Това е оформила се структура, която започва да се активизира в пространството и го променя в съответствие с твоя избор. Сега ти все още не си готова да възприемеш това. Но постепенно в полето на вашето възприятие се внедряват различни форми на съществуване на живота. Например, форми на съществуване на материята повече отколкото две! По-рано, вие не знаехте за съществуването на такава форма на материята като ефир, не знаехте, какво е това вакуум и така нататък. Преди не знаехте за съществуването на микрокосмос и т.н.

         От кого се внедряват?

         Това става по различни начини. Периодично във вашия свят се раждат такива, при които има силна памет на творене, и такива при които възприятията им са разширени. Именно те улавят информацията за устройството на света и се опиват да я осмислят. В резултат на това се раждат вашите научни открития, които променят възприятието на цялото човечество!

         Ти каза, че всеки един от нас също така се явява Бог за всички създания, които ние сътворяваме. Кого сътворяваме ние, какви създания?

         Различни. Някога на теб ти предстои да видиш и да възприемеш всичко това, което ти си създала и сътворила!

         Да обаче, аз съм творила неосъзнато. Нима това е творение? Как аз бих могла да създам който и да е било, ако аз самата не съм имала намерение да направя това, ако не съм знаела, че мога да творя?

         Знанието за творене лежи дълбоко във вашата същност, защото това е същността на Бога. И всички механизми на творенето също! Ние правим аналогия с компютъра. Ти нали не се замисляш, как този текст се печата и се запомня от машината? За теб това е неосъзнат процес. Ти не се замисляш също така, за това как творят клетките на твоята кръв и на другите органи. Това е също така един неосъзнат процес!

         Ти искаш да кажеш, че клетките на своята кръв творя също аз?

         А кой по-твоему прави това?

         Моят организъм, моето тяло?

         А нима твоето тяло – това е отделен от теб механизъм на творенето?

         Ами аз не знам. Но у нас битува мнението, че нашите тела са си наши такива някакви скафандърчета за Духа, кожени торбички, вместилище на Бога!

         Вашите тела – това сте също така вие самите, това ви е външната част на вас самите, това са вашите граници с Бог. Ако центърът на формата смята, че той е по-високо от своите граници, то той се заблуждава, така както и ако границите считат себе си за по-важни отколкото центъра. Ако вие започнете да мислите своите тела за по важни от вашия Дух, то това ражда различни диспропорции във вашето развитие, и точно от това възникват множество физически болести. Но ако вие започнете да смятате че вашия Дух е по-важен от вашето тяло, то това пък ражда дисбаланс и ражда духовни болести! 

         Почакай. Всички учения в света говорят за това, че Духът е първичен, а всичко останало е вторично!

         Няма такова понятие Дух – и всичко останало! Всичко на света е отражение на Божествената светлина чрез импулса на Духа! Твоята кожа и твоето тяло – това са също така Божествена светлина, отразена в плътно състояние и въплътила в себе си Дух. Първичността и вторичността вие възприемате от позицията  на времето на създаването им, тогава когато е бил изначано духът, който по нататък е станал материя. Но ако вие разбирате, че време не съществува, а има само едно извечно тук и сега, то и Духът и материята са съществували и са били създадени едновременно и изначално заедно!

         Значи моята кожа е одухотворена?

         Да, точно така, и това е част от теб във всеки един смисъл! Докато вие не престанете да причислявате частите от себе си като нещо отделно, като механични части на себе си, вие никога няма да достигнете до своето единство. Всяка една клетка от теб Е (СЪМ) отражение на Божествената Светлина, нейно уплътняване и надаряване с осъзнаване или Дух! Ако вие това осъзнаете и възстановите своята връзка с всички части от себе си, която вие за съжаление, доста отдавна сте изгубили, то тогава вие и ще можете не само да отстранявате всичките си болести, ни ще можете да управлявате развитието и ръстът на вашите органи и на вашите клетки!

         Аз мога да управлявам растежа на моите клетки?

         Да. И най-яркият пример за това са твоите коси и твоите нокти. Техният ръст и обновяване зависят основно не от количеството на приеманите от вас витамини, а от вашия импулс. Всички ваши мисли все едно някак си „капят” (влизат) в някаква „спестовна касичка” за определени формирания – намерения! И ако вие всяка сутрин или всяка вечер мислите за това, че на вас не ви достига калций, то вашият вътрешен механизъм на творене ще реагира буквално, той просто отразява вашата мисъл, и на вас наистина ще започне да не ви достига калций, тъй като механизмът на неговото творене във вашия организъм спира да го произвежда в съответствие с вашето мисълтворчество. По нататък вие чувате рекламата за някакви си чудесни таблетки и решавате: аз си имам малко калций, най-добре ще бъде аз да приемам тези таблетки. Вие сами спирате и запускате всички механизми на творене във вашето тяло. Същото това нещо се случва и с инсулина и с много други вещества.

         Добре де, но как тогава те се появяват в моето тяло? Нима аз не получавам калция от храната си?

         Това за сега е най-приемливия за теб начин за получаването от теб на калций! За такъв начин на получаване е настроено твоето възприятие, тоест и твоя механизъм на творене. Но всяко едно вещество, това е просто комбинация от определени частици, които ги има навсякъде и във всичко. Научавайки се да управляваш формирането на тези комбинации, ти ще можеш да формираш всякакви вещества в твоето тяло, дори и до отрови и сънотворни!

         А наркотици? 

         Ами да, може и така да се каже! Процесът на възприятие върви във всички тела. Когато твоя Дух чувства радост, в твоето физическо тяло постъпва хормона на радостта, вашите учени вече откриха, това, на което вие му казвате ендорфин. Да но в това вещество има много разновидности, така както и в степените на радостта. Когато твоя дух се влюбва, във физическото тяло постъпва хормонът на влюбеността и така нататък! Всички тела са взаимно свързани и всеки ден ти твориш за всички тела едновременно. Ти твориш техните части, ти твориш техния живот, ти твориш тяхното взаимодействие с обкръжаващото ги пространство и с другите форми, защото и пространството и то е също така форма на Духа, с който ти взаимодействаш!

         Но ако всеки може да се научи да управлява ръста на своите органи, то тогава какво ще стане? Тогава всеки ще започне да ги променя по свое усмотрение и до какво ще доведе това?

         Аз сега ще ти кажа нещо, което ще те изненада! Когато в корема на майката се развива дете, кой отговаря за това, какво ще бъде то? Защо периодично при вас се раждат деца, които вие наричате уроди?

         У нас е прието да се смята,ч е твори Духът или Природата и механизмът на това творене е неизвестен!

         Чий Дух твори? Ти нали не си мислиш, че единия Божествен дух лично сътворява всяка една най-мъничка частичка и се грижи за това, човека да има две ръце, два крака и една глава!

         Но тогава има някаква програма за творене на човека с две ръце и два крака. Като в компютъра!

         Да, това е нещото, което вие му викате природа. За вас природата – това е земята и във всичките и проявления и още някаква същност, която твори вашите физически тела. Но кой запуска тази програма, чий е импулсът на творенето?

         Навярно родителите?

         А как са там бабите, дядовците, а как са другите хора, които съществуват в полето на взаимодействие на бъдещата майка? А как стои въпросът със самия Дух, който ще се въплътява? Той не участва ли?

         Аз не знам. Ти искаш да кажеш, че участват всички, които обкръжават майката и знаят за факта на бъдещото раждане. Или това, че бъдещият човек сам себе си сътворява в утробата на майката?

         Процесът на творене е винаги колективен, ни първичният импулс идва от самия въплъщаващ се дух. Ти сама си си избрала да се родиш в човешка форма и да си жена! Но за теб например не е имало особено значение твоите коси светъл оттенък ли ще имат, или очите ти светлосини ли ще са! Но твоите роднини в този ти живот всички са били уверени, че ти трябва да приличаш на своя баща, така както и самият той е искал това. Е и то така се случило!

         Но родителите ми са ми предали на мен и някакви заболявания? Те също ли са искали това? Има ли го това, наследствена предразположеност?

         Не, има резултат от съвместните ви творения. Те са ти предали на теб това, защото са се страхували, че ще ти го предадат, и по този начин са участвали във формирането на твоето физическо тяло. Има множество случаи, когато наследствените болести всъщност не се предава от родители към деца, а така също и случаи, когато детето се ражда съвсем не приличащо на своите родители!

         Те не са искали то да прилича на тях или какво?

         Те не са формирали устойчиво намерение да получат това, или намерението на въплътяващият се дух е било далеч по-силно и устойчиво от тяхното!

         Има случаи, когато в :бяло: семейство се ражда черно дете и всичко това го обясняват с гените?

         Вие все още твърде много неща не знаете за гените. Ген – това е информационен файл на компютъра на творене, програма. Чернокожо дете се ражда в семейството на бели, ако някой формира такъв импулс на творене, който запуска програмата на творене.

         Тоест белите родители с аискали черно детенце, знаейки как другите ще възприемат всичко това?

         Значи родителите или някой от тяхното обкръжение се е опасявал от това по някакви си причини! Или самият Дух е решил да се въплъти в такъв вид!

         Защо?

         За получаване на определен опит!

         Но у нас е установено, че при чернокож мъж и бяла жена винаги се ражда тъмнокожо дете, че гените на черната раса са някак си по-силни!

         Как може една и съща програма да бъде по силна от друга? Ако те въобще имат някаква разлика? Какво означава по-силна?

         По-бърза, по-жизнеспособна?

         Скоростта на раждането на човешкото дете на практика е еднаква и вие това го знаете много добре. Това потвърждава, че работи една и съща програма, но нейни различни части. При чернокожия баща и бялата майка се ражда чернокожо дете защото при вас така е прието да се смята.

         Но тогава, за всички факти съществуващи в живота и за научните открития може да се каже: това е така, защото така е прието да се смята!

         Да, и това е именно така!

         Е добре, а какви същества още освен нашите деца, ние творим?

         Всяка ваша устойчива мисълформа дава резултат от творенето. Ако вие можехте да видите какви забележителни същества творят малките деца! Започвайки от домашния дух и завършвайки с разноцветни облачета и човечета!

         Домашния дух го творят децата?

         Не само. Всички тези, които вярват че има такива същества.

         А тях има ли ги или не?

         Има всичко в което ти вярваш. Ти вярваш ли че има домашен дух!

         Аз вярвам, че в дома има общ дух, обща атмосфера, нещо такова!

         А този дух чий е? когато ти пристигаш в непознат дом, ти чувстваш ли там тази атмосфера?

         Да, често.

         Тези, които живеят в определено пространство насищат това пространство със свои творения. Те все едно оставят някак си свои енергийни следи в това пространство въздухът, които ти дишаш непрекъснато е също така част от твоя дух и той насища пространството около теб и то става за теб дом, тоест място, където ти се чувстваш най-добре и отпуснато, което ти подзахранваш със своята енергия. Така както и всички твои домочадия!

         Тоест ти от себе си, от своята енергия сътворяваш някакви формирания, които започват да се развиват самостоятелно. И тези форми са части от теб и сътворени от теб от теб самата. И точно това е и процесът на творене, който е един, така както и за Изначания Бог, така и за всички негови творения, някаква универсална програма за творене. Но ти видоизменяш тази изначално попаднала в теб в качеството ти на теб самата Божествена енергия, така както самата ти избираш!

         И какво сътворявам аз?

         Всички свои фантазии, опасения, страхове, въжделения, натрапеното ти възприемане на външни информационни източници, всичко това съществува като твои творения.

         Къде съществуват?

         Съществуват вътре в теб и извън теб. Ти можеш да твориш свое пространство на възприятие разширявайки себе си чрез себе си и по този начин да разширяваш своя свят и своите граници на съприкосновение с този свят. Ето например, сега ти нямаш физически граници на съприкосновение с другите планети. Има основно някакви ментални граници, и когато ти разшириш своя свят, тоест ти разширяваш и своето възприятие, то ще може да имаш енергийно граници с астралните проекции на планетите. Но разширявайки още повече своето възприятие, ти ще можеш да се докосваш с тези планети с помощта на твоето физическо тяло!

         Но моето физическо тяло не може без атмосфера и не издържа гравитацията на определени планети!

         А ти откъде знаеш? И дали ти знаеш всичко за своето физическо тяло? Защо толкова нищожна част от вашия мозък участва във вашата днешна жизнена дейност? Защото в него има механизъм за творене и възприемане на всичко съществуващо. Ти можеш да откриеш в себе си знания и възможности за познание на всякакви светове и планети! Във всякакви форми, при всякакви гравитационни условия! Нещо повече, в теб е заложен механизмът на изменение на всякакви гравитационни условия!

         Ти говориш за Меркаба?

         Това, което вие наричате Меркаба и Меркана, това са определени програми за пространствено възприемане. Ти не се преместваш в другите пространства. Самите пространства се преместват към теб. Ти просто откриваш възможност за тяхното възприемане. Всички пространства се пресичат в някакви точки и линии. Промяната на възприятието позволява да се подвключваш към тези точки и линии и от тях да развиваш възприемането на това пространство, което сега за теб е свито в пусков бутон, който се намира в твоя мозък!

         При нас е възприето да се смята че възприемането чрез ума е по-лошо от възприемането през сърцето, по непълно е. изкривено!

         Това са чисто и просто различни видове възприемане на Божествената светлина. Просто във вашия ум всички вие съвместно сте внесли твърде много съвместно приемани изкривяващи програми, които вие ползвате. Например, като декодери или програми за езиков превод. Ти можеш да се откажеш да използваш тези програми. Един от способите на отказ – да подлагаш всичко на съмнение, тоест да предполагаш съществуването на множество решения и възприятие на различни неоспорими за вас факти и ситуации. Възприемането чрез ума и сърцето, това са различни качества на вълнов прием, различни приемници на Божествената Светлина. Но има и такива от вас, дори и сърдечният приемник е достатъчно изкривен, и това са тези, които са забравили, какво е това любов и радост, за които този начин на живот и начин на възприятие е насилие. Ако ти възприемаш света само през сърцето или само през ума това на теб ще ти дава винаги непълна картина на възприемането. А освен ума и сърцето във вас има и още доста разновидности на възприемане.

         Ние много спорим за свободата на избор. Съществува ли тя или не. Едната позиция – е че ние избираме всичко в своя живот сами . Втората – се състои в това, че изборът е вече изначално направен от някакво висше Божество заради нас  и нашата задача е да приемем и да се смирим с този избор, изначално предполагайки, че всичко това се прави за наше благо?

         Какво е това благо?

         Най-добрият път за нашето развитие.

         Но ние вече говорихме с теб, че няма най-добри и най-лоши пътища на развитие, има единствено различни направления, движения и изменения на твоята част на осъзнаване на Божествената светлина! По добър ли е пътят на развитие на водата или на въздуха? За най-лошо би могло да бъде признато, при това съвсем условно, забавеното развитие, дотолкова, доколкото спиране на развитието въобще не е възможно. Но след като време не съществува, то скоростта на развитие – това не е съществено качество или условие!

         Но се смята че има общи планове на развитие на Мирозданието и аз съществувам само в техните рамки и не мога да ги нарушавам, тъй като това ще наруши планът на Мирозданието. Например, какво ще стане ако моята клетка на черния ми дроб изведнъж реши да стане клетка на белите ми дробове или пък въобще да си живее отделно някакъв свой си живот?       

         Ако клетката на черния ти дроб избере да стане клетка на белия, то тя и ще стане тази клетка. Ти защо си мислиш, че ти имаш по-голяма свобода на избор, отколкото клетката на дроба ти?

         Ти казваш, че аз избирам как да се развиват моите клетки.

         Аз ти говорих за съвместно творене. Вие избирате заедно. Но сега процесът на вашето взаимодействие, на вашия съвместен избор е все още неосъзнат от теб, за теб той е автоматичен.

         За мен? Ти искаш да ми кажеш, че за клетката на дроба ми той е по-осъзнат?

         Повече, отколкото то теб! Нима на теб твоите клетки не ти подават различни сигнали, например за болка.

         Да, но ако всички мои органи работят нормално, то аз не чувам (усещам) тези сигнали!  

         Точно и за това става въпрос. ТИ не ги чуваш. Но дай да се върнем към мирозданието, ти как смяташ, кой определя плановете на неговото развитие?

         Бог!

         Но за Бога всичко е само нов опит. А как може да се планира новото? Ако неговите характеристики и нови параметри не са известни. Това е същото, като да предложиш на учените да изобретят нещо ново, но неизвестно какво.

         Ти тикаш да кажеш, че никакви планове в мирозданието не съществуват?

         Бог няма никакви планове. Той просто Го има и ние сме част от Него. И като свои части той приема всякакви планове за развитие на своите части, което и е самостоятелно творене. За какво би му било Той да отделя части от себе си вътре в себе си, за да действат те по някакъв негов план?

         Но системата на мирозданието е достатъчно устойчива и хармонична система. Ако няма общ план, тя как би съществувала и няма ли да се разпадне?

         Всичко взаимодейства и намира пътища за взаимодействие, доколкото друго не е дадено. Ти не можеш да унищожиш живота и самото Мироздание, ти не можеш да направиш Бог да отсъства в теб или въобще да унищожиш Бога, ти не можеш да направиш така че процесът на творене в теб да спре и точно поради това, по този начин, в това за теб няма избор. Бог и формите на неговото възприятие ще съществуват винаги или до тогава, докато не реши самият Бог. Но във всичко останало именно ти избираш, как и какво да твориш, да твориш ли по съществуващите вече шаблони програми за творене или да създадеш своя програма за творене и свои шаблони за творене. Ето и сега ти твориш този текст, който по някакъв начин се различава от общия шаблон на възприемане на света и по този начин ти твориш свой свят и свои граници на взаимодействие с другите форми на възприемане на Божествената Светлина!

         Почакай, но аз не мога да творя всичко и всички. Ако аз съм част от някого, то нима аз мога да избирам нещо различно от това, чиято част аз представлявам? 

         Хайде да си представим една безкрайна матрьошка, за по опростено разбиране. Да предположим, че ти си най-малката матрьошка, макар и безкрайността да съществува във всички „страни”. Ти можеш да твориш в себе си и да сътвориш друга част вътре в себе си или да твориш части извън себе си взаимодействайки си с матрьошките, които са извън теб! Ти не можеш да взаимодействаш с най-голямата матрьошка, във всеки случай не и непосредствено с нея. Ти можеш да взаимодействаш с нея опосредствено чрез някакво количество други форми матрьошки, предавайки през тях своите импулси на творене. И по този начин твоята свобода се намира в зоната на твоето вътрешно творене,а извън теб ти твориш в рамките на съприкосновението със свързаната с теб матрьошка!

         И ако малката матрешка това си самата ти, то тогава всички останали – това са форми на твоето възприемане на света, тоест това са твоите граници на твоята реалност. Но в определен момент ти осъзнаваш, че зад твоите граници като най-малка матрьошка – има пространство на възприятие и ти се единна с него. Ти започваш да разуплътняваш своята форма за взаимодействие с това пространство. И дотолкова доколкото ти можеш да твориш само в себе си, и това е все пак някакво ограничение в свободата на избор, ти не можеш да твориш в това пространство. Но ти можеш да разшириш своите граници, да разшириш своето вътрешно пространство. И можеш да започнеш се съвместяваш с външното по отношение на теб пространство и да се обединяваш с него в своето творене.

         И на определен стадий на своето развитие, на това съвместяване, ти ще осъзнаеш, че това пространство, с което ти се съединяваш – това си пак, също ти, в този смисъл, че твоята малка матрьошка е била сътворена от него. И по нататък ти си вече свободна да избереш: да останеш ли отделна матрьошка или все пак да ликвидираш своите граници и да се влееш в общата матрьошка. Или пък да си останеш самостоятелна матрьошка и да разширяваш себе си чрез своето вътрешно пространство  и творене вътре в себе си. И така до безкрай и в двете посоки. Защото разтъждествавайки се със своята матрьошка, ти намираш себе си също така като матрьошка, само че по голяма, и процесът се повтаря.

         Ти говориш за развитието на телата на човека?

         Аз говоря за процеса на снисхождението и възхождението (слизането и изкачването) на Духа. И матрьошките са едно доста примитивно представяне, тъй като процесът е не само безкраен, но той е и многомерен, тоест и безкрайно-мерен!

         Получава се така, че аз винаги действам в нечии рамки?

         Да и това ще е дотогава, докато ти самата не станеш творец на тези рамки?

         Това пък какво означава?

Това означава, че истинният подарък на Любовта за всяка своя частичка, направен от Изначалния Бог се състои в това, че всеки един от нас може да стане самостоятелен творец не само на формите на своя свят, но и на законите за развитие на своя свят, тоест той може да изгради, да създаде, да построи свое мироздание! 

И как е възможно това? Това е тогава когато той разтвори всички матрьошки и се възсъедини с Изначалния Бог?

         Това става тогава, когато той сътвори сам в себе си свие собствено мироздание и закони за неговото съществуване. Във всеки един от вас има потенциал на творец на нови мироздания!

         Но ако това е така, то всеки може да натвори Бог знае какво?

         Много и го правят. Ти просто все още не си се сблъскала с тези светове и мироздания, но отблясъци за тяхното съществуване има в твоята памет и в информацията, постъпваща към човечеството.

         Ти имаш предвид йерархията на Тъмнината!

         И нея също. Макар йерархията на Тъмнината да е и част от света на някои от вас. Аз имам предвид множеството мирозадания, които съществуват. Те са безкрайно количество. Така както и техните творци!

СЕлена, 24.01.2014.

Превод: Иван Иванов

Папка: Разговори с Луцифер | Посещения: 340 | Ченълинги
Контакт          54.204.185.107