Уроците на творението. Урок 14. Сътворяване на реалността



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:31
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Великият преход


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Уроците на творението. Урок 14. Сътворяване на реалността

СЕлена, 19 януари 2014

Четейки ченълинга, помнете – никаква външна информация няма стопроцентова достоверност. Слушайте преди всичко себе си. Цялата информация е във всеки от нас.

Аз се опитвам да разбера процеса на творението. Когато сътворявам видимия от мен свят зад прозореца с моите мисъл-форми, аз се ориентирам по това, което знам за това, и добавям мои краски. Но как се сътворява видимият образ на това, което никога не съм виждала? И в какъв вид то съществува тогава, когато не го виждам?

Всичко е Божествена светлина и всичко съществува в качествата на Божествената светлина. Ти имаш много канали за възприятие. Помниш ли? Точно възприятието е сътворяване. Ти не само виждаш, но и чуваш. Ти можеш да не виждаш някой обект, но го чуваш. И в твоята глава има един вид база данни на възприятието. Когато чуваш определен звук, в твоя мозъчен компютър започва търсене на варианти от дадения звук и се намира този, който съвпада по вибрации.

Ти чуваш шум зад прозореца и в теб възниква разбирането, че това е звук от влак. Но звуковата информация в твоя мозък е свързана и с определена картинка. Картинката се идентифицира със звук, и дори, ако сега не гледаш този влак, той все едно се проявява в твоята реалност в съответствие с твоите очаквания. Около влака има и множество хора, в главата на които се извършва същата работа, и влакът получава някакъв визуален образ, достатъчно приличащ за всички, които го възприемат.

А ако аз вървя по улицата и срещу мен вървят минувачи? Това, че те трябва да са хора, е ясно. Но как аз визуализирам външните данни на всеки от тях? Защо едни са блондини, а други брюнети, едни са високи, а други – не, и така нататък?

Хайде да се върнем към аналогията с филма. Когато вашите режисьори снимат филми, да речем за сражения или други масови сцени, те канят за ролите в масовките множество актьори или други хора. Тяхната роля е просто участие за масовост. Ако на мястото на всеки от тях е някой друг, никой няма да забележи и това никак няма да повлияе на сюжета на филма и на неговото качество.

Ако ти анализираш количеството хора, с които разговаряш в твоя живот, те не са чак толкова много. Сред тези, с които си разговаряла, има мнозина, с които си разговаряла един път в живота си. Но много повече са тези, които само си виждала. Ако проследиш пропорциите, то не повече от 25% от хората в твоето обкръжение непосредствено взаимодействат с тебе. Всички останали са така наречени дубльори или проекции.

Чии проекции?

Проекции на твоето възприятие.

Искаш да кажеш, че те са нереални?

Твоята реалност е това, в което вярваш. Те са реални в твоето пространство толкова, колкото реалност им придаваш.

Това са биороботи?

Това са отражения на другите върху твоето възприятие. Да си спомним вълните. Всяка част на Бога има вълнови свойства. Спомни си кръговете по водата. Когато камъкът пада във водата, се образуват кръгове. Камъкът е въздействал на водата в една точка, но кръговете се разпространяват нашироко и достигат, да речем, до растящо във водата растение. Това растение не е взаимодействало с камъка, то взаимодейства с водата. И от водната вълна то приема информация за взаимодействието на водата с камъка, и тази информация попада в неговия опит от възприемането на камъка, даже ако то няма непосредствено съприкосновение с камъка. По този начин във възприятието на растението се появява опит от взаимодействие с камъка чрез водата. Разбираш ли?

Т.е., тази част от Бога, която е растението, е отразила блик от част от Бога, която е вода, при нейното взаимодействие с тази част от Бога, която е камък.

Това го разбрах. Но как се разбира това в случая с минувачите?

Това е много частен пример. Но камъни, вълни и растения има много повече. Има и много хора. Всеки със своето възприятие отразява получената светлина и разпространява бликове от своето възприятие извън себе си във вид на информационно-светлинни вълни. Тези вълни от всеки достигат до останалите и се отразяват от техните възприятия, и също така на вълни се разпространяват по-нататък, и така до безкрайност.

Т.е. конфигурацията възприятието на пространството около тебе зависи от това, колко, и какви вълнови източници се намират в зоната на досегаемост на твоето възприятие. Как ти ще приемеш тези вълни, и какво пречупване те ще намерят в твоя възприемащ апарат, зависи само от тебе. Не от твоята свобода на избор, но основно от качеството на твоята призма на възприятието. Например, ако човек е глух, то и сумарното отражение на всички вълнови бликове на страничното възприятие ще е малко по-различен. Но ти също така можеш да усъвършенстваш твоята призма на възприятието.

За какво?

За да подобриш и разнообразиш твоя опит на възприятие и по този начин да разнообразиш опита на възприятие на Бог чрез тебе.

Аз вървя по улицата...

Ти вървиш по улицата и пред тебе върви друг човек. Ти го виждаш и чуваш, и съответно интерпретираш неговия образ и го визуализираш. Срещу вас върви още един човек. Ти още не го виждаш. Но него започва да го визуализира вървящият пред тебе човек. Вълните на неговото възприемане на човека, който върви срещу него, достигат до тебе и ти, възприемайки тази информация, също визуализираш този вървящ срещу вас човек. Ако в този момент ви попитат – тебе и минувача пред теб – как изглежда човекът, който върви срещу вас, вашите описания могат да се окажат съвършено различни – и по отношение на цвета на косите, и за всичко останало.

Такъв механизъм на вълново взаимодействие се извършва и тогава, когато ти вървиш в някаква тълпа. Защо понякога не можеш да си спомниш, как някой е бил облечен, или как той подробно изглежда? Вие отнасяте това към невниманието. В действителност твоето възприятие просто не е детайлизирало в своя апарат възприятието за неговия образ. И се получава човек със среден ръст и незабележителна външност.

Същото става и с множество предмети и образи. Които виждате и възприемате наоколо като видима и възприемана от вас реалност.

Но кой пръв дава стартов образ във веригата?

Никой и всеки, всеки влага своята част от пъзела в общия фон на картината.

А ако човек е съвсем сам?

Човек никога не е съвсем сам. Вълните проникват през вашите стени. А ако този човек е в пустинята или на необитаем остров, то естествено около него досегаемите за него вълнови отражения са много по-малко и съответно и количеството образи също. Но това зависи и от това, че даденият човек знае за пустинята или за необитаемия остров.

Т.е. минувачът, идващ насреща, не е човек, а е просто сякаш отражение в огледалото?

Правилно, макар че е малко по-сложно. Ти разбираш, че не можеш да въздействаш върху отражението в огледалото на пейзажа и на хората зад гърба ти. Те се появяват там, образувайки по този начин картината на твоето възприятие. Затова не може да се каже, че те са ходещи биороботи, създаващи масовка в твоя персонален кинофилм. Това са проекции, отражения на възприятието на други, които се наслагват върху твоето копие на реалността. Помниш ли, как по-рано се рисуваха мултипликационните филми? Рисуваха секундното изменение на всяко движение, а околният фон просто се копираше.

Т.е. искаш да кажеш, че болшинството от хората около мен не са живи реални хора, а просто отражения в огледалата на възприятието?

Вашите думи не предават точния смисъл, макар че се опитвам да ти обясня. Няма нищо неживо. Животът е движение и развитие на Божествената светлина, на Божествената енергия. И понеже всичко наоколо е Божествена енергия в една или друга форма, и на един или друг етап от нейното развитие и отражение, то няма нищо неживо. Има части, където потенциалът на развитието е разгърнат, и части, където потенциалът на живота е свит или се развива бавно.

И няма нищо реално или нереално. Всичко е варианти на отражението на възприятието на другите или на Божествената светлина отвътре. Затова болшинството от хората около тебе са визуализируеми от тебе вълни на възприятието на обкръжаващите те части от Бога. Нали минувача, идващ насреща, възприема не само човекът, вървящ пред теб, но и растенията, растящи по пътя, и локвите под краката, и къщите.

Няма нищо невъзприемащо. Всичко е отразена светлина на Бога. Но има различни форми на осъзнаване на отражението. Картинката на възприятието се формира от отражението на множество бликове на отразени вълни. Когато насочваш лъч светлина към многостенен камък, множество бликове се разпръскват от него. И тук е същото. Само че тези много бликове се срещат в някои точки на своето пресичане и на пресичането с тебе като призма на възприятие, и се събират в образ на възприятие. Това се отнася не само за зрителните възприятия, но и за всички останали.

А какво е хипнозата? Когато на човек внушават това, което вижда, и той възприема това като реалност?

Хипнотизаторът е много специфична форма на фокусирано възприятие. Има разни форми на хипноза. Например, хипнотизаторът говори на човека, седящ в залата: "Вие се намирате в прекрасна градина.” Човекът възприема тази информация и неговият мозък започва да подбира картинки на прекрасна градина. И да ги визуализира. Хипнотизаторът въвежда хората в състояние на транс, т.е. в състояне на включване на подсъзнанието. И започват да работят програми на творението, заложени в подсъзнанието.

Спомни си. Точно възприятието е сътворяване. Всяка фантазия е сътворена реалност. И човекът започва да твори в пространството около себе си прекрасна градина и да взаимодейства с нея. Но в някакъв момент хипнотизаторът казва: "Сега като преброя до три, вие ще се събудите.” И човекът превключва своето осъзнаване на предишната реалност, в която трябва да се събуди. Хипнотизаторът е човек, умеещ да включва програми на подсъзнанието на човека.

Как го прави?

Ако го попиташ, той няма да може да ти обясни. В него са заложени програми за включване на програми. ТОЙ е избрал да се роди в тази роля.

Но тогава всички фантазии трябва да съществуват. Какво става с това, което измислят писателите?

Те наистина съществуват. Има светове на Хари Потър. Има и ад и рай на Данте. И колкото повече хора четат тези или други произведения, с толкова повече подробности той се изпълва, толкова по-устойчиво той съществува. И това се отнася не само до писателите. Има светове на музиката и на звуците. Има реалности на мисъл-формите на политиците, на актьорите.

Тогава, как мога, например, да попадна в света на Хари Потър?

Ако ти през цялото време мислено се връщаш към този сюжет и фантазираш, т.е. сътворяваш подробности на твоето пребиваване в този свят, то ти ще се приближиш към него, т.е. той ще стане близка до тебе сътворена от тебе вариация на реалността по мотиви на тази книга. Ако ти успееш да впишеш в тази картина физически характеристики на възприятието, то твоето тяло ще успее да се премести в този сътворен от тебе свят.

Но моите мисли и фантазии са многочислени, а виждам реално от тях понякога една десета част. Къде е всичко останало?

При теб е една десета, а има хора, при които техните фантазии съставляват една стотна част. Реалността, която възприемаш, е съвместно творение. В болшинството си всичко е съвместно творение като отражение на бликовете един на друг. Но за да можеш да попаднеш в тази реалност, която е създала твоята фантазия, във физическо тяло, в тази реалност трябва да има физически характеристики.

Спомни си как фантазираш? Ти си представяш този образ мислено. В болшинството си, ти не си представяш този образ тактилно, или неговите аромати, или други подробности на физическото възприятие, например температурни характеристики. Ако ти би могла да детайлизираш всички характеристики на твоето възприятие на фантазирания образ, то ти би се пренесла в света, създаден от теб, защото този свят би могъл да приеме в себе си и твоя физически апарат на възприятие. Вие бихте съвпаднали.

Обърни внимание, че в някои свои сънища ти не можеш, например, да разговаряш. Или да правиш нещо друго. Т.е. всички параметри на твоето физическо съществуване трябва да присъствт в този създаден от твоето въображение свят, иначе ти сякаш няма да можеш да се вместиш в тези параметри. По този начин ти в действителност в някакъв вариантен вид присъстваш в много сътворени от теб и от вас съвместно реалности в различни видове и конфигурации. Същото става и с вашите страхове. Защото страхът също е ваша фантазия.

Но на мен ми казваха, че след смъртта този, който се страхува да попадне в ада, попада точно там.

Той попада в най-близката подходяща за него по параметри, т.е. най-подробно сътворената реалност. Когато по вашите мерки настъпва времето от живота, когато болшинството от вас умира, всеки от вас размишлява за това, как ще стане това, и какво го чака след смъртта. Размишлявайки, той конкретизира образа на тази реалност, и по този начин я създава. И колкото повече размишлява на тази тема, толкова повече я конкретизира и я приспособява за своя преход. И настъпва време, когато тази реалност е готова да го приеме по своите характеристики. И тогава той умира. И последната му мисъл-форма в това въплъщение става първа в следващото.

Искаш да кажеш, че човек умира тогава, кога се е сформирала реалността, готова да го приеме, и тази реалност той формира сам? Но как е при тези, които умират по-рано от положения срок?

Положен от кого?

Отгоре, с избрания сценарий. Излиза, че хората, попаднали в катастрофи, всички са мислели за смъртта и са формирали своята реалност, където ще попаднат след смъртта?

За съжаление, в земния живот за смъртта мислят почти всички. Когато душата преди раждането си избира сценарий да завърши физическото си съществуване в 3-мерния свят в резултат от катастрофа, то тя сякаш предварително избира и бъдещата реалност на въплъщението. Но в процеса на живота си всеки човек се замисля за смъртта и коригира тази реалност.

А как е при децата, които умират в ранна възраст? Дори като бебета? Те просто не могат да мислят за смъртта.

О, децата са най-прекрасните творци. Нали те не творят реалност за след смъртта. Те просто творят множество реалности и една от тях е най-подходяща за следващото въплъщение. Най-често след смъртта децата се връщат в предишната реалност, в тази, откъдето са дошли.

Значи излиза, че в най-пълен вид аз съществувам в една реалност, която в дадения момент най-много съответства на нивото на моето развитие по всичките характеристики, които са ми достъпни. А в други реалности аз присъствам само частично?

Да. И такива реалности има много, толкова, колкото си сътворила през цялата история на твоето съществуване като частица на Бога. Но ти съществуваш и като отражение в реалностите на други.

За масовите сцени разбрах. Моето отражение също за някого е минувач в неговата реалност. А какво може да се каже за тези хора, с които общувам? Ние съществуваме ли в една реалност или не?

И да, и не. Ако съвместим няколко сфери, те ще имат пространство на пресичане за всички сфери, а ще има и пространства на пресичане на две, или на пет, или на сто сфери. Разбираш ли? Това пресичане е съвместно сътворената реалност. Има съвместно сътворена реалност – твоя и на твоята дъщеря. Но вие двете имате част от реалността, която се пресича с вашите общи познати. И това, което ти й разказваш за твоята реалност, и това, която тя ти разказва, също има отражение в твоята реалност.

Тогава, какво е растеж на осъзнаването?

Разширяване на възможностите за сътворяване на своя реалност.

Но има същности, които сътворяват планети и вселени, и същност, която е сътворила вселената, в която живея.

Да. Но ти не живееш в сътворена от някого реалност. Ти отразяваш картинката на неговата реалност в твоя конфигурация. Какво знаеш за вселената, която е създадена? Главно това, което са ти разказали. В този смисъл ти пречупваш тази информация в твоето виждане, и твоята вселена, в която живееш, разбира се, се отличава от тази, която са създали други творци. В тази твоя вселена, засега липсват много неща. Които засега не възприемаш, т.е. не си сътворила. Да речем, че в твоята вселена все още има много бели петна, защото ти даже не си чувала и не знаеш, още колко удивителни неща има в тази създадена вселена, за която говориш.

Т.е. Санат Кумара, Христос и така нататък и аз живеем в разни вселени?

В различаващи се вселени. Вашите вселени също като пресичащите се сфери имат своите общи пространства на възприятие.

Но нали цялата информация за устройството на вселените е записана в информационното поле на мирозданието и можем просто да я вземем оттам, ако умеем.

Информацията за вселените и за мирозданието се изменя постоянно, защото ежесекундно се извършват все нови и нови творения на мирозданието, и всяко творение е част от мирозданието. Затова не може да има застинало знание за вселените. Базата данни на вселената е устроена на принципа на вашия интернет. Или, по-точно, вашият интернет е устроен на принципа на базата данни на мирозданието. Всеки внася в него информация. И за да се намери, трябва да знаеш, как да формулираш запитването. Но още на следващия ден търсенето ще ти даде нови резултати.

Кажи тогава, какво са сънищата? Каква е реалността там?

Сънищата са сътворени от теб реалности, които са най-близки по възприятие до теб. Най-близки в смисъл на настройка на твоето възприятие.

Но аз понякога запомням съня, а понякога не. Казват ни, че просто не ни стига енергия да си го спомним.

Споменът е задържане на реалността. Когато си спомняш, ти задържаш детайли на реалността в твоя мозък. Т.е. ти продължаваш сътворяването с твои мисъл-форми. Ти не помниш сънищата си, защото сътворената от теб реалност, в която присъстваш в сънищата, има нестабилен характер.

Ти можеш да я задържиш в повече или по-малко стабилно състояние в състояние на сън, т.е. в по-фино състояние, но не можеш да я задържиш като спомен, когато се събудиш, т.е. в по-плътно състояние. Всъщност, целият ви процес на сънуване е постепенно пренасяне на реалността от съня в реалността на вашето съществуване в този свят.

Разкажи още за сънуването. Има много разкази и книги, които разказват за възможности за пътешествие по време на сън в други реалности, ако човек с дълги практики се усъвършенства и повишава нивото на осъзнаването си. Как тогава се сътворява реалността?

Всичко е подобно. Да се усъвършенстваш е начин за преобразуване на енергия, постъпваща към тебе или натрупвана в тебе. Колкото повече енергия имаш в себе си, толкова повече можеш да твориш. Ако си силно изморена, не ти е до фантазии. Затова хората на физическия труд имат по-малка фантазия от тези, на които им остава енергия за по-разширено творене. Съответно, ако с различни практики човек се научи да натрупва достатъчно количество енергия, той може да я изразходва за сътворяване на други светове на своите реалности и фантазии.

Но опитите с енергията са много сложно нещо. Всеки от вас има граници, т.е. някаква форма, в която се съдържа дадената ви Божествена енергия, в качеството на която се усещате. За да може тази форма да съдържа повече енергия, тя трябва да се трансформира и разширява. Има различни начини за натрупване и преобразуване енергията на Божествената светлина и различни практики.

Има начини, които дават възможност да се разшири обемът на възприемането на Божествената енергия и по този начин да се получи допълнителна енергия за сътворяване на свои реалности и за пътешествия в тях. Това са повечето йогийски практики. Но това е сложен път, защото в повечето случаи е много трудно да се запази баланс между обема на формите и вашето желание да възприемате все повече Божествена енергия и да я пречупвате. В рамките на един живот това често прелива в различни проблеми, такива като рак, полудяване. Има практики, които предизвикват един вид взрив, когато даже физическото тяло се разпада или изгаря от претоварване.

Когато се усъвършенствате от едно въплъщение към друго, процесът върви по-естествено. Във всеки свой живот разширявате границите на своето възприятие в буквалния смисъл. Т.е. увеличавате обема на Божествената светлина, която можете да задържате и трансформирате в себе си като в част от Бога. Разширявайки се така до безкрайност, ставате бог за своите създадени вселени, за своите реалности. И вашата светлина, въпреки че е пречупена светлина на Бога, става изначална светлина за вашите творения.

Ако ние се разширяваме до безкрайност, то рано или късно ние ще достигнем размерите на изначалния Бог?

Не, това е линейно възприятие. Бог също се разширява заедно с вас, защото сте негови части, и той е безкраен.

Превод: Лусесита

Източник: http://espavo.ning.com/profiles/blogs/14-11
http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=7295
Папка: Великият преход | Посещения: 837 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87