Уроците на творението. Урок 12. Универсалната сила на творението. Потенциалът на Любовта.



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:37
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Великият преход


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Уроците на творението. Урок 12. Универсалната сила на творението. Потенциалът на Любовта.

СЕлена, 8 януари 2014

Четейки ченълинга, помнете – никаква външна информация няма стопроцентова достоверност. Слушайте преди всичко себе си. Цялата информация я има във всеки от нас.

Хайде да поговорим за любовта. Вие често използвате това понятие, без съвсем да разбирате, какво е това. Какво е това любов?

Това е чувство.

А какво значи чувство? Това е окраска на отражението. Но отраженията имат много окраски. Защо любовта е толкова важна за вас?

Защото любовта е най-хубавото чувство.

Няма по-хубави и по-лоши. Има различни чувства. Но любовта не е чувство, а нещо повече. Вие обединявате под това понятие различни чувства: топлота, нежност, радост, влечение, секс. И казвате, че любовта е многостранна. Но всъщност любовта е нещо повече. Тя е свързваща сила.

Ти говориш за Божествената Любов.

Любовта винаги е божествена. Това е универсална сила, с помощта на която се изграждат светове и вселени. За вас това е красива фраза. Но то е буквално.

Всички формирования, т.е. организацията на енергията на Божествената Светлина във форми става с помощта на тази велика сила. Как частиците се удържат около атомното ядро? Как планетите се държат на орбитите си? В основата на това лежи определена сила на притегляне.

Ако я нямаше тази сила, светът би се разпаднал на хаотично движение на частиците. Нещо повече, самите частици като форми нямаше да ги има, защото нямаше да има сила, която да ги удържа във формата. Всичко, което знаеш като форми около тебе, е сформирано с помощта на универсалната божествена сила, която вие наричате любов.

Ти искаш да кажеш, че планетите обичат слънцето, а частиците обичат ядрото?

Не в този смисъл, който вие придавате на оттенъците на човешките чувства. Вашите чувства са уникални окраски на вашите отражения. И вие като божии създания сте уникални именно с този размах на спектрите на окраските на отраженията на Бога, т.е. с чувствата. Точно това привлича към вас различни цивилизации. Те нямат такъв спектър, и много от тях въобще не знаят, какво представляват чувствата във вашето човешко разбиране. Ето защо те се опитват да кръстосат вашите видове.

Аз говоря не за чувствата на човека, а за великата свързваща сила, която пронизва всичко съществуващо и го формира. Аз говоря за любовта като за енергиен процес. Опитвам се да ти обясня същността на нещата.

А откъде се взима тази универсална сила?

Тя е същността на Бога. И затова тя е неопознаваема и неизяснима. Тя просто съществува във всичко, което правим, във всичко присъства тази сила.

Хората имат понятие: да разлюбиш. Ако всичко е подобно, може ли електронът да разлюби атома, а планетата да разлюби слънцето?

Да, всичко е подобно. Привличането има определени степени, или любовта може да притежава различна степен на сила, или мощност. Ти разбира се си слушала за планетарните семейства. Това не е метафора. Ако ти си избрала да се родиш в земно въплъщение в определено семейство, то през цикъла на жизненото си въплъщение ти взаимодействаш с определени хора като със свое семейство. Човек може да изпитва различни чувства към членовете на своето семейство, но те все едно остават негово семейство. Защото изпълняват определени задачи на този етап от развитието и израстването на твоята душа.

Бащата като представител на мъжката енергия ти предава свойствата на активното творение. Майката ти предава свойствата на пасивното творение. Другите членове на семейството осъществяват качеството на равнодействието, на равното взаимодействие. Вие всички заедно сте творящо семейство, творящо съобщество. Вашето обединение ви дава възможност да създавате съвместни творения.

Но хората често се разделят със своите семейства и създават нови.

Ти говориш за физическо разделяне. Живеенето в различни здания не е разделяне. Можете да се разделите, когато изчерпите потенциалите на вашите взаимодействия, или както вие казвате, като минете съвместните уроци.

Защото, какво е съвместният урок? Представи си, че в твоята палитра има определено количество бои. И има контури на картината, която ти предлагат да нарисуваш. Отначало ти използваш определени бои за рисунката. След това взимаш други. И всеки път картината е една и съща, но оцветена по различен начин. И когато ти изчерпиш всички бои, които имаш в палитрата, и всичките им съчетания, ти си минала всички начини на взаимодействие, ти си минала този урок по рисуване с всички възможни начини за съчетаване на боите. Ти си усвоила всичко в тази картина, ти си усвоила всички възможни съчетания.

Излиза, че от гледна точка на познанието или уроците, е все едно дали оцветявам картината с черни бои или с розови, т.е. дали чувствам омраза или любов?

От гледна точка на мирозданието те са равни. Те просто съществуват – различни бои на възприятието. Но ти имаш избор. Как можеш да избереш нещо, без да опознаеш цялото поле на избора? И само когато опознаеш всички варианти на оцветяване на дадената картина, ти можеш да избереш този, който ти е най-близък и най-интересен. Например, в розови тонове.

И в следващото въплъщение ти избираш друга картина и може би други бои. И така до безкрайност, защото истинският автор на картините си ти и те са ограничени само от твоето въображение.

Но ние се отвлякохме от любовта към темата за уроците. Планетарните семейства също преминават своите уроци, защото всички уроци са уроци на творенето и съ-творяването. Уроци на творците на свои светове и вселени, на свои животи, свои чувства, свои взаимодействия, свои отражения.

И именно затова любовта е универсална сила на творението, защото именно с нейна помощ се създават и удържат всички взаимодействия, благодарение на нея вие съществувате като части на Бога и взаимодействате като части. Благодарение на нея съществува всичко в Бога.

Тогава и гравитацията също е любов?

Да, това е нейна разновидност.

А какво значи универсална? Значи ли това, че тя навсякъде е еднаква?

Това означава, че тя е навсякъде и във всичко, но в различни видове. Това значи, че всички сили, които са известни на вас и на вашите учени, са разновидност на тази сила.

Сила на триенето, сила на налягането, сила на отблъскването, сила на привличането.

Да, всички сили. И силата на волята, силата на духа.

Тогава, какво е омразата?

Това е човешка окраска на чувство.

Значи няма противоположност на любовта?

Не, има единна универсална сила и нейни разновидности. Отблъскването е привличане на друга страна. Отрицателното е потенциал на разгръщане на положителното, и обратно. Обратното е степен на директно взаимодействие. Ако две частици се отблъскват, това е техният процес на сближение в друго направление.

Силата, която удържа планетите на орбитите им, частиците в атомите, силата, която позволява да се формира плътност от всякаква степен, силата раждаща материя от Божествения Източник на Светлина, е единна универсална сила, която вие наричате Любов. И това е Великата сила на Творението, дадена ви от Бога.

Защо ние с тази дума наричаме чувството на привързаност на хората един към друг?

Защото, ако махнем емоционалната окраска, това също е разновидност на тази велика сила. Вие се привличате и отблъсквате, вие съществувате, вие творите.

Разрушението също ли става с помощта на тази сила?

Когато нещо се разрушава, това говори за отсъствие на тази сила.

Нима някъде е възможно отсъствие на тази сила? Нали тя е универсална.

Силата – това е въздействие и взаимодействие. Ако няма взаимодействие или въздействие, няма сила, има само потенциал на силата. Когато пространството не е организирано, то е инертно, в него няма форми, няма го и самото пространство, в него присъства потенциал на организираща сила, Потенциал на Любовта, но няма форми и няма взаимодействие, то спи. Когато силата се проявява от потенциала, тя образува форми и техните взаимодействия.

Как се проявява тя? На нас ни казваха, че ние творим с мисъл-форми.

Мисълта е насочена фокусирана енергия. Тя придобива форма, когато се разгръща потенциалът на формообразуващата сила.

Много малко прилича на любовта в нейното човешко разбиране.

Какво е човешката любов? Привличане, отблъскване. Това е същата сила, но проявена на по-високо развитие на Духа или на отразената Божествена светлина. Именно затова тя е универсална, защото лежи в основата на всичко.

Излиза, че няма нелюбов, а има просто различни нейни видове. Ако отблъскването е сближение в обратна посока, то и омразата е любов?

Да, ако не се влагат в това емоционални оценки и окраски.

За човека е трудно да разбере, че омразата е любов.

Хайде да разгледаме човешките чувства. Когато човек обича някого, той се привлича от обекта на своята любов. Когато ненавижда, то иска да се раздели с него. Но не прави това или не може да го направи, защото в действителност също се привлича от него, но сякаш с друг знак. А ако няма нито едното, нито другото, човек е равнодушен, силата се намира в потенциал, тя е неутрална.

Значи тази сила може да изгражда и може да разрушава?

Не, това не е вярно. Силата винаги изгражда. Разрушения стават, ако силата отсъства, ако тя спи. Няма сила на привличане и частите се разпадат.

Това е много важно да се разбере. Защото става въпрос не само за планетарни процеси, но и за вас самите. Защо човек се разболява? Защото силата на сцепление на клетките на органите на неговото тяло отслабва и те започват да се разпадат. Как хората се лекуват? Те възраждат в себе си силата на любовта. Любов към себе си, любов към света, любов към ближния, любов към Бог, любов към творчеството, и потенциалът на силата, Потенциалът на Любовта отново се разгръща и организира сцепление и привличане на формата.

А какво може да се каже за рака, където туморът не се разпада, а расте и поглъща здравите органи?

Това е същото. Това е действие с отрицателно направление на силата на любовта, т.е. действие на омраза. Човек ненавижда света, хората, себе си, Бог, творчеството и така нататък. И най-често е поради това, че човек се уморява от живота, няма желание да разгръща Потенциала на Любовта. Той се отказва да твори по-нататък. И понеже той сам твори своя живот и своята реалност, тази реалност се разпада, както вътре в него, така и извън него. Смъртта е спиране на творенето.

Нима творенето може да се спре?

Може да се спре, да се свие в потенциал. Затова ви говорят, че любовта е основната сила на творението. Когато човек е изпълнен с любов, той е силен, има сила и може да сътвори това, което наричате чудеса.

Но когато човек не вижда в себе си твореца, когато възприема живота като поредица от независещи от него обстоятелства, тогава той се уморява от повторението и безсмислието на съществуването и престава да твори ново в живота си, тогава силата на любовта към творенето на живот в него отслабва и той постепенно умира.

Но има много примери, когато хора обичащи живота въпреки това заболяват от неизлечими болести и умират.

Човек, който истински обича живота във всичките му проявления, не може да се разболее. Такъв човек е безсмъртен.

И не забравяй, че вашите мисли са творящи. Когато човек вижда около себе си старост, той очаква нейното идване, той се старае да види в огледалото бръчките си и да усети признаците на стареене на организма. И съответно намира това, което очаква.

Толкова ли е просто?

И просто, и сложно. Ти готова ли си да повярваш, че човек е безсмъртен не на думи, а в действителност? Механизма на своето стареене човек включва сам.

На нас ни казваха, че в нас изкуствено е заложен ген на стареенето.

Във вас е заложено всичко. Но вие трябва да разберете, че само вие управлявате всичко това. Защо някой остарява по-рано, а някой изглежда по-млад? Защото вторият човек не иска да остарее. Но това не е достатъчно. Рано или късно, гледайки връстниците си, той започва да мисли, че и той не може да избегне остаряването и съответно включва механизмите на своето стареене. Няма никого и нищо извън вас, което решава вместо вас и определя за вас всичко, което става с вас.

Ако любовта е универсална сила на творението, а разрушението е отсъствие на тази сила, тогава, как разрушава атомната бомба?

Атомите се разпадат и енергията, която преди това е създавала сцеплението, се освобождава.

А как действат куршумът или ножът? Нали те също разрушават тъканите.

Аналогично. Този, който насочва куршума или ножа, насочва силата на омразата или антилюбовта (любов в друго направление), и твоите клетки под въздействие на тази сила започват да се разделят. И когато този човек, в който стрелят или му нанасят рана, е уверен, че от куршума или от ножа ще има рана. Т.е. виж, какво става. Човекът, който стреля, насочва своята мисъл, усилена с омраза. А този, в когото стрелят, отразява тази насочена към него усилена мисъл по обичайния за него начин, защото знае, какво е възможното действие на куршума. Вие имате много примери, когато в човек по време на войната не е попадал нито един куршум. Защото той е бил уверен, че това няма да се случи и е отразил мисълта на противника по своему.

Дървата горят, отделят огън и топлина, и дървесината се разрушава и става на пепел. Къде е тук любовта?

И огънят, и дървата, и пепелта са форми на организация на енергията-материя. Ако нямаше силата на сцепление, ти не би могла да наблюдаваш тези форми. Но огънят действително действа на дървесината разцепващо.

Т.е. те ненавиждат дървесината?

Ти отново влагаш в това емоционална окраска. Гледай на всичко като на енергиен процес. Да, огънят включва механизма на отблъскване.

Защо?

Защото ти знаеш това, защото ти очакваш това от него, защото ти знаеш, как той действа на дървесината, защото ти твориш твоята реалност, защото ти сама управляваш силата на любовта. Огънят ще угасне или няма да разрушава дървесината, ако ти решиш така и повярваш в това.

Значи аз мога да управлявам всички сили на природата?

Можеш в рамките на твоята реалност.

Превод: Лусесита

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/11-25
http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=7299
Папка: Великият преход | Посещения: 764 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87