Реалността се определя от честотата. Човечеството се оказа в усещането за безнадеждност. Външно изглежда, че малка група работници на светлината се трудят неуморно, за да облекчат тежката участ на масата. Това няма успех, въпреки, че те се опитват да променят честотата на звука във вътрешната песен на живота, в опитите си да направят промени в обкръжаваща среда.

    Всеки индивид има свое си енергийно поле на самоизразяване, но има също и колективно поле на съзнанието. Това е древно пространство, което изглежда непреодолимо и неподдаващо се дори на най-максималните усилия.

    Четири са енергийните полета и са наслоени едно в друго. Това са четири жизнени елемента и са основата за съществуването на четири направления.

    Еволюцията на времето и пространството е задача на човечеството. За да може този преход да се случи, четирите направления трябва да спрат да съществуват, защото са твърда, линейна структура. Формата в пластично състояние позволява на потока на живота да тече грациозно и безпрепятствено.

    Ето какво представляват тези полета:
    - полето на войната и гнева (посока юг);
    - долината на страха (направление запад);
    - долината на сълзите (направление изток);
    - полето на безнадеждността и отчаянието (посока север).

    Животът е взаимосвързан и напомня огромна паяжина. Отстраним ли една от нишките, може да отстраним цялата паяжина. Най-значимите космически промени трябва да започнат от най-гъстия слой плътност. Това означава, че точно човечеството има възможността да повлияе върху промените в хода на живота и то много повече, отколкото, ако за това се опитват същества от някакви други измерения.

    Всеки от нас може да окаже съдействие в отстраняването на тези полета, които в същността си са "привидения от миналото". Невъзможно е да се отстранят прекалено бързо, защото са формирани в течение на огромни епохи от време. Затова можем да се върнем към тези наши загуби, които са били повод за възникването им.

    Трябва да възстановим следното в живота си:
    - перспективата на вдъхновението (направление юг, материя);
    - поетичната перспектива (направление запад, енергия);
    - вечната перспектива (направление изток, вода);
    - перспективата очакване на приключения (направление север, въздух).

    Да въплътим в себе си тези перспективи, е грандиозния ни дар за всичко живущо. Благодарение на тези перспективи, се освобождаваме от матрицата на тези полета, в чието робство сме били. Като се освободим сами, ще дадем инструмента за освобождаването на другите.


    Тъгата по вътрешния дом е основна за усещанията при човешката мъка. Тя се случва заради това, че мъжкото начало е в търсене на удовлетворение от външните източници. А когато сме разделени от вътрешното си пространство, ние се лишаваме от вътрешен дом.

    Способността постоянно да се усещаш у дома си вътре в себе си, е резултат от пълноценното взаимодействие между нашите вътрешни и външни пространства.

    Външните органи на чувствата, с изключение на органа на обонянието, са отделени от вътрешните си компоненти. Човечеството се стреми да се върне към цялостното си сензорно възприемане и това възвръщане ще е възможно само, когато се използват даровете на вътрешните органи на чувствата.

    Умът и сърцето не дават пълноценното разбиране на случващото се наоколо. От своя страна пък вътрешните органи на чувствата постоянно се отзовават на намерението на Безкрайността, като ни предоставят пълноценната му интерпретация. Разделението между вътрешната и външна реалност е станало заради два проблема - мъжкото начало, с което се е срещнало при взаимоотношенията си със женското начало.

    ПЪРВИ ПРОБЛЕМ. Вътрешната реалност има ритъм, отличаващ се от този на външната реалност. Вътрешната реалност работи в по-бавен режим, в сравнение с бързите темпове на външната реалност на мъжкото начало. Това е причината за забавената реакция от страна на вътрешната реалност. Подобна ситуация постоянно се опитва да възвръща старите жизнени шаблони, които ние се опитваме прилежно да отстраним. Решение на проблема - вътрешната реалност при пълноценната си функция проявява състоянието на невинност в отношението си към живота. Мъжкото начало добива невинност, ако изцяло се потопи в осъзнаване на мига и в пълноценното си доверие към него. Това синхронизира времето.

    ВТОРИ ПРОБЛЕМ. Вътрешният и външен живот говорят на различни езици. От гледна точка на мъжката външна перспектива, думите на вътрешното пространство са дисхармоничен шум. Решение на проблема - Съществуват 24 състояния на осъзнатост. Като се въплъщават в нас, те създават канал за предаване на информация под форма, разбираема за мъжкото начало. Резултатът е възстановено взаимно разбиране. Тези състояния на осъзнатост заменят състоянието на напрегнатост, която е била мотивиращ фактор за всичките ни действия. Те спомагат за разкриването на Божественото намерение:

    - радостни очаквания;
    - удовлетворение от постигнатото;
    - очакването на нови открития;
    - игра на безкрайни възможности;
    - уверено действие съгласувано с вътрешното знание;
    - доверие в информацията, раждаща се в състоянието на тишина;
    - вдъхновение за пълноценно участие в живота;
    - доверие от усещането на невинността;
    - пълноценен покой;
    - емпатично състрадание;
    - блаженство от уединението;
    - осъзнаване на ценното в новите прояви на красотата;
    - хармоничен поток на взаимодействие;
    - безвремево единство с всичко съществуващо;
    - хумористична перспективна;
    - вездесъщност на живота;
    - личен принос към всички животи, чрез усещането за собствена самодостатъчност;
    - признаването на собствената безкрайност;
    - синхронизирани взаимодействия;
    - неописуема проява на чувствеността;
    - разкриване на себе си като гениално произведение на изкуството;
    - страстно влечение към живота;
    - усещането за лекота в сърцето чрез доверие в живота;
    - миг покой извън времето.


    Изолираното състояние на ума на човека му дава усещането за отделеност и самотност, затова му се струва, че целия обкръжаващ го свят носи вреда и е враждебен. Това е съзнание на оцеляването. В това състояние човечеството при търсенето на щастието във вътрешния си свят, изпуска изцяло от поглед скъпоценните дарове, които са му достъпни в състояние на осъзнатост на вътрешното пространство. Човечеството практически не усеща едва забележимите вътрешни вълни, които се опитва да му предадат посланието си. Хората се лишават от възможността да възприемат и интерпретират информацията, идваща от вътрешното пространство. Тези тихи, нежни вътрешни импулси, не се чуват в сборния шум, издаван от дълбоките резервоари на болката, гнева, страха и безнадеждността. Инструмент на гнева е тялото. Инструмент на страха е душата. Болката обитава низшето ниво на духа, а във висшите му нива са чувството на безнадеждност и импулса за самозащита. Гореизброените инструменти са само възможните перспективи, но в никакъв случай не са наша тъждественост. Те, това не сме ние.

    За интерпретирането на жизнения си опит, използваме само външните си органи на чувствата, които не са способни да възприемат ясно. Животът извън пределите на тези органи на чувствата, прави човечеството способно да възприема четирите жизнени перспективи - вдъхновение, поезия, очакването за приключение и осъзнаване вечността на съществуването. Тези четири перспективи, слети в едно цяло, стават инструментите ни от висшето възприемане. В съвкупност, пораждат всестранната перспектива и способността към цялостно сензорно възприемане. В резултат се образува алхимическа формула и гореизброените четири перспективи се съединяват с физическата форма, което в крайна сметка поражда пробуждането на вътрешните органи на чувствата.

    Мъжкото начало е склонно да приема бързите, резки решения, основани на логиката. Това е силната страна на човечеството. Решенията се взимат бързо, тъй като в случая няма осъзнаване на необходимостта от получаване на потвърждение от вътрешните органи на чувствата. При много звездни раси, приемането на окончателни решения е забавен процес, заради осъзнаването цената на чаканите да възникнат вътрешни импулси и подбуди, тъй като се отнасят внимателно към работата на вътрешните органи на чувствата. Но причината този процес да се случва твърде бавно е липсата на способност за мигновена интерпретация на получената информация.

    Мъжкото начало предоставя интерпретация на чувствата и вътрешните подбуди за успешното им въплъщение в съответните външни действия. Но за това е нужен общ език - невинността. Мъжкото начало може да разбира само собствения си вътрешен свят, но е загубило усещането за собствената си невинност. За да се върне към нея и да възстанови способността за лек, спонтанен достъп до мигновеното знание, трябва да се научи да живее в осъзнаване ценността на всички прояви на живота, да се научи пълноценно да присъства в текущия момент и да живее в състояние на неосъждащ покой.