Сега, след като ви потиснах с всички тези прегради пред креативността, бих желал да опиша онова, което наричам процес на пречистване или просто процеса. Тъй като повечето от нас са натрупали стотици ограничаващи вярвания и са потиснали много слоеве на емоционална травма, тези „неща" обикновено са първото нещо, на което попадаме, когато започнем да разширяваме съзнанието си или пожелаем да се освободим от ограниченията си.

Много от нас се запалват по идеята да бъдат господари на живота си, да сътворят желанието на сърцето си и да бъдат щастливи, неограничени и свободни. Тогава ние поемаме по един изпълнен с очаквания път. „Всичко, което трябва да правя, е да мисля позитивно, да правя утвърждения и да изглеждам и да се чувствам като избраната роля." Грешка. Ако вече бяхме чисти вътрешно, това вероятно би проработило. Но утвържденията, позитивното мислене и молбите за свобода и изобилие отначало неизбежно ще изкарат на повърхността всичко, което стои на пътя им.

Преди много години, когато започнах да правя утвърждения за щастие и любов, започнах да изживявам точно обратното, при това все по-интензивно с всяко следващо утвърждение. Въпреки че по онова време не го разбирах, техниката работеше, тъй като всички мои „неща" излизаха на повърхността, за да бъдат изцелени. Опасността тук е, че понякога на този етап се обезкуражаваме и си мислим, че процесът не работи. Онези „неща" могат да ни се сторят толкова неприятни, че да решим да не ги поглеждаме и вместо това да прекратим работата. Ако мечтите ни не се сбъднат моментално (а те рядко се сбъдват моментално, когато имаме толкова много „неща", които да ги възпрепятстват), можем да станем цинични и да започнем да вярваме, че завинаги ще си останем заседнали в негативността. Щом веднъж загубим вяра в техниките, те престават да работят поради силата на това вярване.

Очевидно трябва да намерим баланс между цинизма и слепия оптимизъм; между това да се обезкуражаваме и това да изпадаме в нереалистичен оптимизъм; между това да вярваме, че ще са ни нужни векове, за да се излекуваме, и това сляпо да очакваме всичко да ни падне в скута, без да трябва да си помръдваме дори пръста. Първият полюс е мястото, където се навърта мъченикът; вторият е сферата на отнесения, който живее във въображаем свят.

Здравословният процес на пречистване се осъществява на циклични етапи. Аз наричам циклите „завъртания по една възходяща спирала". Всяко завъртане по спиралата се състои от следното:

(1) Усвояване
(2) Разширяване
(3) Затвърждаване
(4) Интеграция

(1) Усвояване. По време на фазата на усвояване в съзнанието навлизат нова информация и преживявания; те могат да приемат формата на откровения, видения и приливи на нова енергия. Този изблик на нов растеж води до разширяване на съзнанието.

(2) Разширяване. Това е периодът, когато новите преживявания стават реални за нас. Ние разполагаме с ново знание, с по-голямо разбиране и с по-голяма власт над живота си. Стъпка 2 е връхната точка на цикъла. Тук може да се почувстваме на върха на света, в екстаз от новото си състояние на съществуване.

(3) Затвърждаване. Това е периодът, когато нашите „неща" изплуват на повърхността. Етап 3 представлява отдръпване; етап, през който енергията ни сякаш намалява, всичките ни стари вярвания и навици сякаш се завръщат по-силни от всякога и ние започваме да се съмняваме във валидността на новото си преживяване. Ако заседнем в затвърждаването, може да се обезверим и да започнем да вярваме, че всичко е било „твърде хубаво, за да е истина". Онова, което държи хората заседнали в Стъпка 3, е самоосъждането и критиката – с други думи, неспособността им да проумеят, че тази стъпка е част от един цикъл.

(4) Интеграция. За да постигнем интеграция, трябва да позволим на новите енергии на усвояването (Стъпка 1) и на последващото разширение и израстване (Стъпка 2) да проникнат изцяло до самите дълбини на съществото ни. Всичко, което не е в хармония с тези нови реалности, се изтласква на повърхността, за да бъде изцелено по време на Стъпка 3. Интеграцията настъпва, когато приемем своите „неща", позволим им да се изразят и постигнем разбиране за тях. Тогава виждаме цялостната картина на това защо се чувстваме така, както се чувстваме, и получаваме прозрения, които да ни помогнат да направим следващата крачка.