Преживяваш ли незадоволителния си външен вид, проблемът не е в това, че ти липсват добри качества или навици. Проблемът е в това, че от един момент нататък, си избрал да се гордееш с "качеството си" и си му сложил печат за S класа. И всички по-нататъшни затруднения са свързани с неотменното потвърждаване на собственото си "отлично" качество, което този печат гарантира. Когато примерно се смяташ за притежател на напредничави знания, проблемите започват точно от мястото, където този почетен образ се разпада. И само оттам. Никакви други проблеми не съществуват тук, а само тези малки сапунени мехурчета, украсени с фантазията за себе си, които само да докоснеш и ще се спукат. Задачите стават проблем, когато се гордееш със способността си да ги разрешаваш майсторски и с лекота. Поредният сапунен мехур. Като цяло, всички проблеми произтичат от гордостта.


    Когато ви се удаде да сияете от гордост, тогава самоутвърждаването ви носи радост. Но не се ли получи, се чувствате нищожество. Обаче ние не ставаме по-лоши в ситуациите, когато качествата ни не сияят толкова отчетливо. Чувството за малоценност е самоизмама, прикрито самопрезрение към несъвършенството си.

    Ние страдаме, когато действаме против гордостта си, когато проявяваме противоположни качества на тези, с които сме се възгордяли.

    Гордееш ли се със смирението, започва да те гложди, когато проявяваш поведение на несмирен човек, примерно да проявиш страст, чувства и желания. Гордееш ли се с лекотата и свободата, страдаш от всеки признак за зависимост и подчиненост. Гордееш ли се с добрината, подтискаш праха в душата си. Гордееш ли се с избухливостта си като проявление на "сила", подтискаш добрината като признак на слабост. Гордееш ли се с независимостта си, страдаш, когато ставаш общителен и те тегли към обществото. Позицията на учител ти забранява да се учиш. Виждането ти за безупречност, забранява грешките и спира всичките ти начинания. Гордостта от външния ти вид предизвиква страдание и при най-малкия недостатък. Гордостта от аскетизма и въздържаността, носи чувството за вина при неумереното удовлетворяване на хранителните и телесни нужди. За одухотвореният образ е унизително да изглежда простосмъртен. Когато уважавате откритостта и общителността си, преживявате появата на студенина и затвореност в себе си. Звездната болест изгаря отвътре при всеки признак за снижеване на популярността. И дори "праведното" родолюбие няма да доведе до нищо добро, ако е ваша гордост.

    Този списък може да бъде продължаван безкрайно. Достатъчно е да уловиш, с какво точно се гордееш, за да сложиш в графа "страдание" всяко явление, противоположно на обекта на гордостта. Всяка полярност е подходяща: топло-студено, висок-нисък, космат-бръснат, игрив-сериозен, професионалист-дилетант, мъжествен-женствен, твърд-мек...

    Разбирате ли, за какво става дума? Може да си мислим, че страдаме от коренно различни и дори противоположни неща. Защото един човек се гордее с отстъпчивостта си, друг - с упоритостта си, един - със смирението си, друг - с непокорството си, един - с хладнокръвието си, друг - с емоционалността си, един - с черното, друг - с бялото. Всичко това е една и съща болест под името "чувството за собствена значимост" и е същата тази "гордост". Избереш ли да се гордееш с каквото и да било, веднага се включва дуалното махало от удоволствие към страдание. И други проблеми нямаме.

    Понякога дори не забелязваме, колко са противоречиви чувствата под влияние на гордостта. Ако си обиден и си отмъстил, значи си мерзавец, но не си ли отмъстил, си страхливо нищожество. Помогнал ли си на някого, си глупак, но не си ли - бездушен егоист. И всичко това може да се случва в една и съща глава.



    Понякога човек явно или неявно осъзнава, че е важно не толкова да си прав и добър, колкото да изглеждаш такъв. И тогава не е толкова важно да си добър винаги. Достатъчно е за пред хората, в компания, да демонстрираш счетеното за правилно. Тогава, ако човек се гордее примерно с честността си, той ще страда не в ситуациите, когато лъже, а тогава, когато го обвиняват несправедливо, т.е. когато само изглежда, че лъже.

    И обратното, може да си честен, но ако не се гордееш с това, тогава не ти е важно, какво ще си мислят за теб другите. Тогава въпросът: "Дали да си честен или не в чуждите очи?", вече не е въпрос на обидена гордост.

    Управлява ли те гордостта, не ти остават дори спонтанните живи чувства. Всичко става фалшиво. Всички удоволствия и страдания се свързват с възможността да удовлетвориш самолюбието си. И тогава радостта, симпатията, огорчението и антипатията са само отговор на гордостта към ситуацията.

    Самоотчуждаването на много хора достига до такива граници, когато се губи възможността да се наслаждават от живота, както трябва и само ярките полярности на униженията и славата вече оголват нервите им.

    Под влиянието на гордостта, пропускаш всички свои чувства през безкомпромисните филтри на личната цензура. Чувствата, които работят против гордостта, ги подтискаш. А чувствата, издигащи гордостта ти, раздуваш изкуствено, което опустошава и обезсилва психиката, като я карат да трепери под натиска на подтиснатите преживявания.

    Гордеем се с цял извор от всевъзможни данни за себе си, които понякога се вплитат в толкова жизнен и многослоен модел, че за повечето хора е трудно да открият корените му. Затова повечето от нас не виждат истинския проблем и вечно го прикриват с обстоятелства. В крайна сметка се налага да живеят като останалите с очакването, някога поредната пробойна да се смени с поредния повод да утешиш самолюбието си.

    Ако ви е омръзнала тази пренасяна в преражданията двойнственост, където гордостта и унижението се борят за вниманието на ума, тогава самопознанието и проследяването на поводите и обектите на лична гордост, са подходящия, а може би и единствен път.

    За да не си създавате проблеми, трябва да се гордеете осъзнато. Ако усещате желанието да се покажете в добра светлина, да проявите постиженията си или да се похвалите за нещо си, помнете за последствията. Да, самооценката ви може и да се вдигне, но нивото, до което ще стигне, ще ви създаде точно такова потенциално ниво за болезненото й падане.

    Ако успехът ви се е усмихнал, направили сте успешен ход, несъзнателно сте очаровали събеседника си, или сте проявили способностите си, не трябва сляпо да се възвеличавате. Направете си сметка за случващото се. Помнете за последствията от механичния рефлекс към класните си качества - именно той в крайна сметка преобръща жизнените ви задачи в проблеми.

    Гледайте на себе си в перспектива. Ако днес ви е настигнал неуспеха, това не означава, че сте неудачник. Ако пък сте преуспели, това не ви прави съвършен. Вие сте този, който сте - нито звезда, нито аутсайдер, а простосмъртен, познаващ живота.