Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


07:29
14.12.2017
Четвъртък
54.226.132.197


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Статии


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [110]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Да избегнем негативните емоции?!? Лесно е!

Всеки от нас е изпитвал чувството на тъга или загуба, на страх, на вина, на безсилие или поражение - все познати емоции, които въпреки че не вдигат нервите ни във въздуха, са също толкова унищожителни и трудни за преживяване. Ако пък ви се струва, че по-често се гневите, отколкото което и да е от гореизброените емоции, то има обяснение и за това: всяка емоция, която ни плаши и застрашава по някакъв начин, още преди да я усетим съзнателно, я превръщаме в друга форма на чувство, което не ни плаши толкова много. Обяснението е, че всеки от нас има закодирани лични характеристики от детството си - при някои това е страхът от изоставяне, при други страхът от контрол или неговата загуба, при трети страхът от провал. Всяко събитие или поведение, което усещаме като заплашително за нашия основен страх, провокира определена емоция у нас. Най-често за да не се изправяме пред нашата основна и плашеща емоция или страх, ние я преработваме и трансформираме в друга такава - по-подходяща и не толкова плашеща за нас.

Ето няколко примера от ежедневието: на работа шефът ви прави забележка, че не сте свършили всичко, което е било определено за днес, дори и то да не е в рамките на възможностите на един единствен човек. Вие: се свивате плахо в черупката си, оставате 2 часа след края на работното време, отменяте всички останали ангажименти до края на деня, за да успеете да си свършите работата и единственото, което се върти в главата ви е колко трябва да сте неспособен, за да не успеете да си вършите работата в срок. Ниската самооценка, зависимостта ви, страхът от провал и от загуба на одобрението ви карат да стоите до късно на работа, за да е доволен шефът ви и вие да имате работа, на която да разчитате. Някой друг би реагирал по съвсем различен начин: би се ядосал, затова защото за пореден път не е оценен както трябва; той  не е за тази работа, той има далеч по-високи амбиции, но по незнайна причина все още не е повишен и не му е дадена възможността да разгърне целия потенциал, с който разполага. При втория случай ниска самооценка няма, има само гняв и обвинение към съдбата/животът/светът, затова защото все още не са предложили онова, от което имам нужда Аз. Тук липсва и чувството за собствена отговорност, като вината за случващото се, се прехвърля на всички възможни събития и елементи, които могат да бъдат обвинени. При трети човек в същата ситуация би се появил гняв към системата и работното място, ощетеният служител би нарекъл шефът си с всевъзможни обидни думи в мислите си и би се огледал за нова и по-добра работа, на която да бъде оценен както подобава. Ако виждате себе си в последния пример то при вас реалната самооценка е налице и страхът от провал или зависимост ги няма - за вас няма проблем ако нещо на работа не ви устройва, да смените позицията, затова защото знаете какви са възможностите ви и не се плашите от факта, че някой шеф няма да е доволен от вас и ще ви уволни.

В три идентични случая различните хора реагират по различен начин в зависимост от водещите черти на характера си. Доста често ние самите не подозираме за ниската си самооценка и я прикриваме под високото самочувствие. Не сме наясно със страха си от провал и го маскираме зад здравият кариеризъм. Или не искаме да признаем, че не можем да понесем отговорността за развитието си и прехвърляме вината и тежестта на всички останали. И в крайна сметка, когато се случи нещо неприятно, отключваме чувството, което е свързано с най-големият ни страх - страхът от упреци, защото те застрашават нашата собствена разклатена самооценка; страхът да се провалим, защото ако го направим, никой няма да ни цени, обича или уважава или страхът от загуба на сигурността, затова защото ние имаме нужда от нея, за да можем да сме спокойни за бъдещето.

Горните три примера далеч не изчерпват всички възможни емоции и страхове, заложени у хората. Те може би са най-често срещаните и имаха за цел да онагледят онова, за което говорим. При всеки човек заложените от детството черти на характера са определящи за онова, което ще ръководи поведението му като възрастен, съответно и емоциите, които се появяват във всяка негативна ситуация са различни. Знаейки това, всеки от нас спокойно може да се замисли за малко над реакциите си и да се опита да разбере кой е неговият голям страх, що за типаж е характера му и коя негативна емоция изживява най- силно и неприятно.

Ако вече сме наясно коя е нашата проблемна емоция и от къде идва тя, всеки път когато нещо е на път да ни извади от равновесие, можем да си кажем, че това е нашата „трудна” област или зона на изпитание. Здравата реакция в такъв случай е не да се оставим на силното негативно чувство, а приемането му и обяснението му. Ако имате желание да задълбочите работата върху себе си и негативните си емоции, можете да се заемете с промяна на водещият ви страх. Следващият път, когато нещо ви хвърли в смут, страх или безсилие, просто си спомнете защо реагирате по този начин и че някой друг в тази ситуация би реагирал различно. Виждайки нещата от тази гледна точка, дори и да не успеете да промените себе си, ще намалите силата на унищожителните и травмиращи чувства и ще успеете да ги трансформирате в нещо по-лесно поносимо, а следователно и по-приятно.


Лена Лалчева
психолог, психотерапевт
http://www.psiholozi.com/3/post/2012/08/117.html
Папка: Статии | Посещения: 898 | Ченълинги
Контакт          54.226.132.197