Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


14:52
17.12.2017
Неделя
54.226.132.197


Онлайн: 5
Гости: 5
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Пътят на душите


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [110]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Преходът

Всички души, независимо от своята опитност, в края на краищата пристигат на един централен сборен пункт в духовния свят, който наричам спирка. Казах, че скоростта на движение на душите е различна в зависимост от духовната зрелост. Изглежда, че преминалите етапа на ориентиране повече не се отклоняват от пътя, водещ към това пространство от духовния свят. Очевидно големи групи от завръщащи се души се прехвърлят чрез един духовен вид масов превоз.

Понякога до това място душите са придружени от своите водачи. Открил съм, че тази практика е особено разпространена при по-младите души. Други са упътвани от невидима сила, която ги привлича към района на спирката и след това нататък към очакващите ги същес-тва. Установил съм, доколкото това е възможно, че съпровождането от други същества зависи от волята на отделния водач. В повечето случаи не се поставя под въпрос, но душите не се мотаят на този етап от своето пътуване. Чувствата, които изпитваме по време на този отрязък от пътя, зависят от състоянието на ума ни след всеки наш живот.

Събирането и прехвърлянето на душите на практика протича на две фази. Спирката не е място за лагеруване. Духовете са довеждани, събирани и след това изстрелвани към крайната цел на тяхното пътуване. Когато слушам разкази за този особен кръстопът, си представям как вървя заедно с множество пътници през централния терминал на някое столично летище, което е в състояние да осигури самолет във всяка посока. Един от моите пациенти оприличи спирката на "главината на едно огромно колело на каруца, където ни превозват по спиците от центъра към определените за нас места."

Пациентите ми казват, че им се струва, че в този район се събират голям брой непознати души, които експедитивно влизат и излизат от главината, без да се тълпят. Друг нарече това място "автострадата на Лос Анжелис, но без задръстванията". В духовния свят може би има и други главини на колела, приличащи на автостради, които водят към и надолу от рампите, но всеки пациент смята, че неговият маршрут към и от този център е единственият.

Наблюденията за естеството на духовния свят при навлизане в района на спирката определено се различават от онези първи мъгляви впечатления, които постепенно се напластяват. Все едно че сега душата пътува, обгърната от огромен галактичен облак през еднородно божествено поле. Обичам да долавям вълнението в гласовете на моите пациенти, докато техните духове се реят из откритото пространство на спирката, подготвяйки се за следващия етап от прехода към предназначените за тях места. Те са поразени от безсмъртния свят, който се простира пред тях, и вярват, че някъде там се намира центърът на Вселената.

Когато погледнат към разтворилото се пред тях небе, пациентите споделят, че духовният свят сякаш излъчва различни сияния. Досега не съм чул да споменават за мастиления мрак, който свързваме с далечния Космос. Групите от души, които клиентите виждат в центъра на този амфитеатър, приличат на безброй ярко светещи звезди, които се движат в различни посоки. Някои се движат бързо, докато други се носят по течението. Най-отдалечените съсредоточвания на енергия са описвани като "острови от мъгливи воали". Казвали са ми, че най-отличителната черта на духовния свят е непрекъснатото усещане за могъща духовна сила, която поставя всичко в една свръхестествена хармония. Хората казват, че това е място на чистата мисъл.

Мислите могат да приемат различни форми. Точно на тази удобна позиция от тяхното завръщане душите започват да предчувстват срещата с другите, които ги очакват. Те може да са видели някои от тези придружители още на входа, но с повечето се виждат за пръв път. Без изключение душите, които искат да установят контакт помежду си, особено докато се движат, го постигат просто като мислят за съществото, с което искат да се свържат. Внезапно повиканата личност се появява в духовния ум на пътника. Телепатичното общуване чрез енергията на всички духовни същества дава възможност за невизуално привличане, докато две енергийни форми, които на практика са близо една до друга, осигуряват по-непосредствена връзка. Разказите на моите пациенти за начина на тяхното духовно пътуване, маршрути и крайни цели са еднородни, въпреки че онова, което виждат по пътя, е специфично за всеки човек.

Опитах се да намеря в папките си със случаи пациент, чиито преживявания по този маршрут към крайното духовно местоназначение са предадени описателно и в същото време са показателни за това, което са ми казвали и много други. Избрах един проницателен 41-годишен график-дизайнер със зряла душа. Душата на този мъж беше изминавала този път много пъти между дългата поредица от животи.

Случай  14

Д-р Н: Сега вече си готов да започнеш последния отрязък от твоето пътуване към дома, към онова място в духовния свят, към което принадлежи душата ти. След като отброя до три, всички детайли от този последен етап от твоя път ще ти се изяснят. За теб ще е лесно да съобщиш за всичко, което виждаш, защото маршрута ти е познат. Готов ли си?
П: Да.
Д-р Н: (повишавам гласа си до заповеден тон) Едно - започваме. Две - сега душата ти е напуснала мястото за ориентиране. Три - Бързо, какво е първото ти впечатление?
П: Разстоянията са... безкрайни... безгранично пространство... завинаги...
Д-р Н: Значи ми казваш, че духовния свят е безкраен?
П: (дълга пауза) Ако трябва да съм честен - от мястото, от което отплувам - той изглежда безкраен. Но когато започна наистина да се движа, се променя.
Д-р Н: Как се променя?
П: Ами... нещата остават... безформени... но когато.., се плъзгам по-бързо... виждам, че обикалям от вътрешната страна на една гигантска купа - обърната надолу. Не знам къде са ръбовете на купата или дали изобщо съществуват такива.
Д-р Н: В такъв случай движенията пораждат у теб усещането за сферичен духовен свят?
П: Да, но това е само чувство за... заобикаляща ме еднородност... когато се движа бързо.
Д-р Н: Защо бързото движение - твоята скорост -поражда у теб усещането, че си в купа?
П: (дълга пауза) Странно е. Въпреки че всичко изглежда, че се движи напред, когато душата ми се носи по течението - това се променя в... чувство за заобленост, когато се движа бързо по линия на контакта.
Д-р Н: Какво разбираш под линия на контакта?
П: Към едно определено местоназначение.
Д-р Н: Как движението с висока скорост по определена пътна линия променя твоите зрителни възприятия за духовния свят в чувството, че той е кръгъл?
П: Защото с нарастване на скоростта линиите сякаш... правят завой. Те се извиват в една по-ясна за мен посока и ограничават свободата ми на движение.

Забележка: Други пациенти, които също са предразположени към линейни описания, говорят за пътуване по насочени силови линии, които притежават пространствените белези на координатна система. Един човек ги нарече "вибриращи ленти".

Д-р Н: Под ограничена свобода по-малък личен контрол ли имаш предвид?
П: Да.
Д-р Н: Можеш ли да опишеш по-точно движението на душата ти по тези извиващи се
линии на контакт?
П: Просто е по-целенасочено - когато душата ми е насочвана някъде по линията. Все едно че се намирам в струя бяла вода - само че не е толкова мътна като водата - защото струята е по-светла от въздух.
Д-р Н: Тогава в тази духовна атмосфера ти нямаш усещането за плътност, както когато си във вода?
П: Не, нямам, но онова, което се опитвам да кажа, е, че мен ме носят по течението, все едно че съм в подводна струя.
Д-р Н: Как мислиш, защо е така?
П: Ами, то е все едно, че всички плуваме - носят ни по течението - в бърз поток, който не можем да контролираме... под нечие ръководство... нагоре и надолу един към друг в пространството... без нищо плътно около нас.
Д-р Н: Виждаш ли други души, които се движат целенасочено над и под теб?
П: Да, все едно че започваме в един поток, а след това всички, които се завръщаме от смъртта, заедно сме изтегляни в една голяма река.
Д-р Н: Кога броят на завръщащите се души ти се струва най-голям?
П: Когато реките се превръщат в... не мога да го опиша...
Д-р Н: Моля те, опитай.
П: (пауза) Когато ни събират в... едно море... където всички се въртим... на бавен ход. След това се чувствам, все едно че отново.са ме откъснали в един малък приток и е по-тихо... далеч от мислите на толкова много умове...връщайки се към онези, които познавам.
Д-р Н: Усещането, че си тласкан в потоци и реки, което току-що описа, същото ли е и по-късно, по време на нормалните ти пътувания като душа?
П: Не, изобщо. Различно е. Завръщайки се у дома, ние приличаме на сьомга, която се издига на повърхността, за да хвърли хайвера си. След като пристигнем там, вече не ни бутат по този начин. Тогава можем да се носим из въздуха.
Д-р Н: Кой ви бута, докато ви отвеждат към дома?
П: По-висши същества. Онези, които отговарят за това нашите движения да ни отведат у дома.
Д-р Н: Същества като твоя водач?
П: По-висши от него, мисля.
Д-р Н: Какво друго чувстваш в този момент?
П: Покой. Това е такъв покой, който не искаш да напуснеш никога вече.
Д-р Н: Нещо друго?
П: О, имам. и някакво предчувствие, докато се движа бавно с енергийния поток.
Д-р Н: Добре, сега искам да продължиш да се движиш нататък с потока от енергия, приближавайки се към мястото, където се предполага, че отиваш. Огледай се внимателно и ми кажи какво виждаш.
П: Виждам... различни светлини... на отделни места... разделени една от друга чрез... галерии...
Д-р Н: Под галерии имаш предвид поредица от ограждения?
П: Ммм... по-скоро дълъг... коридор... деформиран на места... простиращ се далеч пред мен в далечината.
Д-р Н: А светлините?
П: Това са хора. Душите на хора в изпъкналите галерии, отразяващи светлина, насочена към мен. Това виждам - петна от светлина, които подскачат.
Д-р Н: Тези групи от хора отделени ли са една от друга в някакви структури в нишите на коридора?
П: Не, тук няма стени. Нищо не е структурирано, не е с ъгли и кьошета. Трудно ми е да го обясня точно...
Д-р Н: Справяш се добре. Сега, искам да ми кажеш какво разделя групите светлина една от друга по протежение на този коридор, който описваш.
П: Хората... са разделени от... тънки, едва доловими... нишки... които превръщат светлината в млечна, като прозрачността на заскрежено стъкло. Докато преминавам, от тяхната енергия се излъчва топлина.
Д-р Н: Какви ти изглеждат виждаш отделните души в групите?
П: (пауза) Като светли точки. Виждам маси от точки, висящи в групите... като висящи гроздове, всичките осветени.
Д-р Н: Какво представляват тези гроздове - различните групи духовни енергийни маси с разстояние между тях ли?
П: Да... те са разделени в малки групи... аз отивам в моя собствен грозд.
Д-р Н: Какво друго долавяш, докато преминаваш покрай тях по пътя към твоята група?
П: Мога да доловя техните мисли, които се разнасят... толкова различни... но и обединени... такава хармония... но... (спира)
Д-р Н: Продължавай.
П: Не познавам тези, покрай които минавам сега... няма значение.
Д-р Н: Добре, нека преминем край тези групи, които изглежда че стърчат по протежение на коридора. Дай ми пример за това на какво ти прилича цялото това нещо, когато го гледаш отдалеч.
П: (смее се) Дълга светулка, страните й ту излизат навън, ту влизат навътре... движението е... ритмично.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че самият коридор се движи?
П: Да, части от него... се полюшват като панделка на бриза, докато аз се отдалечавам.
Д-р Н: Продължи да плаваш и ми кажи какво става с теб след това?
П: (пауза) Аз съм в края на друг коридор... намалявам скоростта.
Д-р Н: Защо?
П: (обзема го вълнение) Защото... о, страхотно! Аз се приближавам към мястото, към което са прикрепени моите приятели.
Д-р Н: Как се чувстваш в този момент?
П: Фантастично! До мен достига... познато движение на умове... хващам опашката на тяхното хвърчило... присъединявам мисълта си към тях... аз съм си у дома!
Д-р Н: Твоят конкретен грозд от група приятели изолиран ли е от другите групи души, които живеят в другите коридори?
П: Никой не е напълно изолиран, въпреки че някои от по-младите може да си го мислят. Но аз съм бил тук много пъти и имам много връзки (казва го със сдържана самонадеяност).
Д-р Н: Значи чувстваш връзките с онези други коридори, дори с духовете в тях, които може и да не познаваш от минало преживяване?
П: Да, заради връзките, които съм имал. Тук цари единство.
Д-р Н: Когато се движиш наоколо като дух, каква е основната разлика във взаимодействията ти с другите души в сравнение с човешкото общуване на Земята?
П: Тук никой не е непознат. Липсва каквато и да е враждебност към когото и да е.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че всеки дух е приятел на всеки друг дух, независимо от предишни приятелства в друга среда?
П: Точно така, а освен това е нещо повече от приятелство.
Д-р Н: Какво имаш предвид?
П: Ние осъзнаваме всеобхватната връзка между нас, която ни нрави всички еднакви. Ние не изпитваме подозрения един към друг.
Д-р Н: Как се демонстрира това отношение между души, които се срещат за пръв път?
П: Чрез пълна откритост и приемане.
Д-р Н: Тогава живеенето на Земята трябва да е трудно за душите?
П: Така е, особено за по-новите, защото те отиват на Земята с очакването, че към тях ще се отнасят почтено. И когато това не стане, те са шокирани. На някои са им нужни доста много животи, за да привикнат към земното тяло.
Д-р Н: Ако по-новите души се борят с тези земни условия, те по-неефективни ли са, когато работят в човешкият ум?
П: Би трябвало да кажа да, защото мозъкът изпраща към душите ни много страх и жестокост. На нас ни е трудно, но именно затова идваме на Земята... за да преодолеем...
Д-р Н: Според теб може ли по-новата душа да е по-крехка и да се нуждае от подкрепата на групата при завръщането си в своя грозд?
П: Това е абсолютна истина. Всички ние искаме да се завърнем у дома. Може ли сега да спра да говоря, за да се видя с приятелите си?

Спрях се бегло на употребата на едни и същи думи от различни пациенти, за да опишат духовните явления. Случай 14 ни предложи още няколко. "Светулките, издуващи се на места" за един са за друг"плаваща пътека от балони". Описание на "гроздове от огромни, полупрозрачни крушки" в един случай се превръща в "гигантски букети от прозрачни мехурчета" при някой друг, който мислено се завръща в духовния свят. Постоянно чувам такава думи, свързани с водата, като струи и потоци, използвани да обяснят плавното, насочено движение, докато дума, свързана с небето, като облак, обозначава свободата на движение, свързвана с носенето по течението. Визуалните образи, които пораждат изрази, като енергийна маса и група от гроздове, за обозначаване на самите души, са особено разпространени. Самият аз съм усвоил част от този духовен език.

В зоната на окончателно установяване на душата гроздовете от групи познати същества, които я очакват, могат да бъдат големи или малки, в зависимост от нивото на развитие на душата и от други фактори, които ще разгледам, когато напреднем малко повече. Сравнявайки го със Случай 14, следващият случай демонстрира едно по-консервативно възприемане на духовния свят от една не толкова зряла душа.

В Случай 15 преходът на тази душа от района на спирката към нейния роден грозд протича доста бързо в ума й. Случаят дава познания, тъй като представя характерното чувство за собственост, изпитвано от тази душа към определеното й място, а също и уважението към онези, които управляват системата. Тъй като тази пациентка не е толкова опитна и е малко раздразнителна по отношение на това, което възприема като необходимост от подчинение, сме дали друга интерпретация на духовните указания за разположението на групите.


Случай  15

Д-р Н: Искам да поговорим за пътуването ти до мястото, където обикновено стоиш в духовния свят. Сега душата ти се движи към това място. Обясни ми какво виждаш и чувстващ.
П: (нервно) Аз,., излизам... навън, по някакъв начин...
Д-р Н: Навън?
П: (озадачена) Аз... плавам... в някаква верига. Все едно че се провирам през поредица от Т. свързани брънки... объркан лабиринт... след това... той се отваря... о!
Д-р Н: Какво има?
П: (с благоговение) Намирам се на... една огромна арена... около мен виждам много други... които се пресичат... (Пациентката става неспокойна.)
Д-р Н: Просто се отпусни - сега си в района на спирката. Все още ли виждаш водача си?
П: (колебливо) Да... наблизо е... иначе ще се загубя... толкова е... необятно...
Д-р Н: (Поставям ръката си върху челото на пациентката.) Продължавай да се отпускаш и си спомни, че си била тук и преди, въпреки че всичко може да ти изглежда ново сега. Какво правиш сега?
П: ... Носят ме напред.., бързо... направо покрай другите... след това се озовавам... в едно празно пространство... открито...
Д-р Н: Тази празнота означава ли, че около теб всичко е тъмно?
П: Тук никога не е тъмно... светлината... просто преминава в по-тъмни сенки поради скоростта ми. Когато намалявам скоростта си, нещата стават по-ярки. (Други пациенти потвърждават това наблюдение.)
Д-р Н: Продължавай и ми съобщи какво виждаш след това.
П: След известно време виждам... гнезда от хора...
Д-р Н: Искаш да кажеш групи от хора?
П: Да - като кошери - виждам ги като букети от движещи се светлини... светулки...
Д-р Н: Добре, продължи да се движиш и ми кажи какво чувстваш?
П: Топлота... приятелство... съпричастие... вълшебно е... хмм...?
Д-р Н: Какво става?
П: Намалих скоростта си - нещата са различни.
Д-р Н: По какъв начин?
П: По-ясно определени (пауза) - познавам това място.
Д-р Н: Достигна ли собствения си кошер (група-грозд)?
П: (дълга пауза) Още не, струва ми се...
Д-р Н: Просто се огледай наоколо и ми кажи какво точно виждаш и чувстваш.
П: (Пациентката започва да трепери.) Има... групи от хора... заедно... далеч напред... но... ето
Д-р Н: Какво виждаш?
П: (страхливо) Хора, които познавам... някои от семейството ми... далеч напред... но... (с гняв) Изглежда аз не мога да ги достигна!
 Д-р-Н: Защо?
П: (объркана до сълзи) Не знам! Боже, те не знаят ли, че съм тук? (Пациентката започва да се бори в стола си, след това протяга ръка и поставя дланта си на стената на офиса ми.) Не мога да достигна баща си!
Забележка: Бързо спирам да задавам въпроси. Бащата на тази пациентка е имал голямо влияние в нейния най-скорошен отминал живот и тя се нуждае от техники за допълнително успокояване. Решавам освен това да засиля нейния предпазен екран преди да Продължим.
Д-р Н: Каква мислиш, че е причината баща ти да стои далеч напред, така че да не можеш да го достигнеш?
П: (По време на дългата пауза аз избърсвам лицето на пациентката, което е обляно в сълзи и пот.) Не знам...
Д-р Н: (Поставям ръката си върху челото на пациентката и командвам.) Свържи се с баща си - сега!
П: (След известна пауза пациентката се отпуска.) Всичко е наред... той ми казва да бъда търпелива и всичко ще ми стане ясно... искам да отида там и да бъда близо до него.
Д-р Н: Той какво ти казва за това?
П: (натъжена) Казва... че винаги може да бъде в ума ми, ако имам нужда от него и... че ще се науча да го правя по-добре (да мисли телепатично), но той трябва да остане там, където е...
Д-р Н: Коя мислиш е основната причина, поради която баща ти остава на това друго място?
П: (със сълзи) Той не принадлежи към моя кошер.
Д-р Н: Нещо друго?
П: ... Ръководителите,  те не.., (отново плаче) Не съм сигурна...
Забележка: Обикновено се опитвам да избягвам прекалената интервенция, когато пациентите описват своите духовни преходи. В този случай клиентката ми е объркана и дезориентирана, затова й предлагам малко напътствия.
Д-р Н: Нека анализираме защо не можеш да достигнеш до позицията на баща си точно сега. Може ли това разделяне да е предизвикано от по-висши същества, които смятат, че е време да започнеш да мислиш самостоятелно и че трябва да се свързваш с други души на само твоето ниво на развитие?
П: (Пациентката се е възстановила малко.) Да, такива послания получавам. Аз трябва да правя нещата сама... с другите като мен. Ръководителите ни окуражават... и баща ми също ми помага да разбера.
Д-р Н: Доволна ли си от тази процедура?
П: (пауза) Да.
Д-р Н: Добре, моля те продължи с прехода си от момента, когато виждаш някои членове на семейството си в далечината. Какво става след това?
П: Добре, продължавам да забавям скоростта си... придвижвам се постепенно... отвеждат ме по път, по който съм минавала и преди. Минавам покрай няколко други групи от хора (групи-гроздове). После спирам.

Забележка: Последният преход навътре е особено важен за по-младите души. При събуждането си един пациент описа, че тази сцена е предизвикала у него усещането за пристигане у дома на здрач след дълго отсъствие. Навлизайки от околностите в града си, той най-накрая стигнал до своята улица. Предните прозорци на съседските къщи светели и той можел да види хората вътре, докато минавал бавно покрай тях преди да достигне до алеята пред собствения си дом. Въпреки че хората в състояние на транс могат да използват такива думи като "гроздове" и "кошери", за да опишат как изглежда тяхното родно място отдалеч, тази представа става по-индивидуална, след като влязат в собствената си група. Тогава духовната среда на пациентите се свързва с градове, училища и други места за живеене, идентифицирани със земни ориентири за сигурност и удоволствия.

Д-р Н: Сега, след като стоиш на едно място, какви са впечатленията ти?
П: Тук е... широко... оживено... има много хора наблизо. Някои са ми познати, други не.
Д-р Н: Можем ли да се приближим малко до всички тях?
П: (Внезапно пациентката ми повишава глас с възмущение.) Ти не разбираш! Аз не отивам там. (Посочва с пръст към стената на офиса ми.)
Д-р Н: Какъв е проблемът?
П: От мен не се иска това. Не можеш просто да тръгнеш на някъде си.
Д-р Н: Но нали достигна местоназначението си? П: Това няма значение. Аз не отивам там. (Отново посочва с пръст своята мислена картина.)
Д-р Н: Това свързано ли е с посланията, които получи за баща си?
П: Да, свързано е.
Д-р Н: Казваш ми, че енергията на душата не може внезапно да отплува нанякъде - например извън твоята група? „
П: (сочи навън) Онези, които са ей там, не са в моята група.
Д-р Н: Определи какво разбираш под ей там?
П: (със сериозен глас) Онези другите, които са наблизо - това е тяхното място. (Посочва надолу към пода.) Това е нашето място. Ние сме тук. (Кима с глава, за да потвърди изказването си.)
Д-р Н: Кои са те?
П: Ами, другите, разбира се, хора, които не са от  моята група, (в изблик на нервен смях) О, виж\... моите хора, прекрасно е да ги видя отново. Те идват към мен!
Д-р Н: (Действам, все едно че за пръв път чувам тази информация, за да насърча спонтанните отговори.) Наистина? Това звучи прекрасно. Това същите хора ли са, които са участвали с теб в миналия ти живот?
П: В повече от един живот, бъди сигурен, (с гордост) Това са моите хора!
Д-р Н: Тези хора са същества, които са членове на твоята собствена група?
П: Да, разбира се, толкова отдавна съм с тях. О, забавно е да ги видиш отново всички. (Пациентката е много радостна и аз й отпускам няколко, мига с тази картина.)
Д-р Н: Откривам значителна промяна в твоето разбиране за краткото време след пристигането ти тук. Погледни назад в далечината към другите около това пространство. Как изглежда мястото, където живеят те?
П: (възбудена) Не искам да знам. Това си е тяхна работа. Не можеш ли да разбереш? Аз не съм прикрепена към тях. Твърде заета съм с хората, с които се очаква да съм тук. Хора, които познавам и обичам.
Д-р Н: Наистина разбирам, но преди няколко минути ти беше съвсем разстроена от това, че не можеш да се доближиш до баща си.
П: Сега знам, че той си има свое собствено място.
Д-р Н: Защо не го знаеше, когато пристигнахме тук?
П: Не съм сигурна. Признавам, че в началото ми подейства като шок. Сега знам как стоят нещата. Започвам да си спомням всичко.
Д-р Н: Защо твоят водач не беше наоколо, за да ти обясни всичко това, преди да видиш баща си?
П: (дълга пауза) Не знам.
Д-р Н: Вероятно другите хора освен баща ти, които си познавала и обичала, също са в тези групи. Да не би да казваш, че нямаш контакт с тях сега, след като с на подходящото за теб място в духовния свят?
П: (разстроена от моята реплика) Не, имам контакт чрез ума си. Защо си толкова труден? От мен се иска да остана тук.
Д-р Н: (Още веднъж подкачам пациентката, за да получа допълнителна информация.) И ти не се понасяш към тези други групи ей така, на гости?
П: Не. Не се правят такива неща! Ти не влизаш в техните групи и не се месиш в тяхната енергия.
Д-р Н: Но мисловният контакт предполага вмешателство в техните енергии, нали?
П: В подходящия момент. Когато са свободни да го направят с мен...
Д-р Н: Значи ми казваш, че всеки тук се намира в пространството на своята собствена група и ти не се скиташ наоколо, ходейки на гости или осъществявайки прекалено много мисловни контакти в неподходящи моменти?
П: (успокоява се) Да, те са на своите собствени места, където инструкциите продължават. Предимно ръководителите обикалят...
Д-р Н: Благодаря, че ми разясни всичко това. Искаш да кажеш, че ти и твоята група приятели внимавате особено много да не престъпите границите на другите пространства?
П: Точно така. Поне така стоят нещата около моето пространство.
Д-р Н: И ти не се чувстваш ограничена от това правило?
П: О, не, тук има огромни, широки пространства и такова чувство за свобода, докато спазваме правилата.
Д-р Н: А ако не ги спазвате? Кой решава кое е подходящото място за всяка група от души?
П: (пауза) Учителите ни помагат, иначе бихме се загубили.
Д-р Н: Струва ми се, че ти се беше загубила първоначално, когато пристигна тук?
П: (неуверено) Не се свързах... Умствено не бях в тон... обърках се... не мисля, че осъзнаваш колко голямо е всичко наоколо тук.
Д-р Н: Търсих те във всички заети пространства. Не е ли духовният свят претъпкан с души?
П: (смее се) Понякога наистина се загубваме - това е наша собствена грешка - това място е голямо! Затова никога не е претъпкано.

Двата случая в тази глава представят различните реакции на една начинаеща и на една по-напреднала душа, припомнящи си последната фаза от своето завръщане в духовния свят. Всеки участник има своя собствена интерпретация на панорамната гледка от района на спирката към крайната цел, а именно - неговата група-грозд. Някои от моите пациенти намират прехода от входа към мястото на групата за толкова бърз, че при пристигането си се нуждаят от време, за да се приспособят.

Когато връщат спомените си за времето между завръщането у дома и местоположението си, пациентите ми понякога изразяват безпокойство от това, че никоя важна личност не се е появила под формата на светлина или не се с свързала с тях по телепатичен път. Често това е родител или съпруг от току-що приключилия живот. Причината за това обикновено се изяснява към края на етапа на прехода. Често това има нещо общо с въплащаването.

Видяхме как обикновената завръщаща се душа изпитва огромно удоволствие. Познатите същества се събират заедно в люлеещи се маси от ярка светлина. Понякога резониращи музикални звуци от специфични акорди насочват пристигащия пътник. Един пациент отбеляза: "С приближаването до моето място долавям множество монотонни гласове, звучащи като буквата А, като Ааааа, като знак, че ме разпознават, и аз виждам как всички те вибрират бързо като топла, ярка енергия и знам, че това са души, които в момента са безплътни." Това означава, че онези души, които постоянно се превъплъщават в едно или повече тела, в момента може да не са активно ангажирани с приветстването за добре дошъл на завръщащия се. Друг пациент обясни: "Все едно че са заспали и са останали на автопилот - ние винаги знаем кой е навън и кой е вътре." Онези души, които не са напълно безплътни, излъчват слаба светлина с ниско пулсираща енергийна структура и изглежда не общуват особено много с другите. Дори и тогава тези души могат да поздравят завръщащата се душа по един тих начин в средата на групата.

Чувството за бариера между различните групи, изпитано в Случай 15, се среща в различни варианти при пациентите ми в зависимост от възрастта на душата. В следващия случай отново ще имам възможност да говоря за подвижността. Обикновената душа, която има да върши много основна работа, описва отделянето на своята група от останалите като подобно на това да сте в различни класни стаи в едно и също училище. Имал съм и пациенти, които чувстват, че са изцяло отделени в свое собствено училище. Аналогията с духовни училища, ръководени от учители-водачи, се прави толкова често от хора под хипноза, че ми е станало навик да използвам същата терминология.

Както споменах по-рано, след като душата се завърне в своята духовна група, тя е призована да се яви пред Съвета на Старейшините. Въпреки че Съветът не играе ролята на прокурор, той се занимава с непосредственото преглеждане на дейностите на душата преди завръщането й в нейната група. Обичайно явление е пациентите ми да срещат трудности при предаването с пълни детайли на това, което се случва на тези заседания, и аз съм сигурен, че това блокиране е умишлено.

Предлагам ви разказа на един пациент от моите случаи: "След като се виждам с приятелите си, водачът ми, Вероника (по-младият учител на пациента), ме завежда на друго място, за да се срещна с моята група Старейшини. Тя стои до мен и ми обяснява онова, което не разбирам, и ми помага при обясненията ми за моето поведение през последния ми живот. От време навреме тя говори от мое име като един вид адвокат-защитник, но Куазъл (старшият водач на пациента, пристигнал преди Вероника) е най-важният в групата. Пред мен винаги стоят едни и същи шестима Старейшини, които носят дълги бели роби. Лицата им са благи и те оценяват моите възприятия за живота, който току-що съм изживял, как съм могъл по-добре да използвам талантите си и кое от това, което съм направил, е било полезно. Аз имам пълната свобода да дам израз на своята неудовлетвореност и желания. Всички Старейшини са ми познати, особено двама от тях, които се обръщат към мен по-често от останалите и които изглеждат по-млади от другите. Мисля, че мога да различавам кои са мъже и кои жени. Всеки има свой специфичен начин на задаване на въпросите си към мен, но те са честни и правдиви и към мен винаги се отнасят почтено. Не мога да скрия нищо от тях, но понякога, когато обменят мисли помежду си в бърз разговор, аз се обърквам. Когато вече не мога да се справям, Вероника превежда какво казват за мен, въпреки че имам чувството, че не ми казва всичко. Преди да се завърна на Земята, те ще искат да ме видят за втори път."

Душите смятат, че окончателно са се завърнали у дома си, чак след като отново се присъединят към познатите съученици в групата си. По форма и функции грижите, полагани тук за тях и за определени други души, наподобяват образователна система за местоположението. Критериите за достъп до групата се базират на познанието и на определеното ниво на развитие. Както във всеки клас, така и тук, някои ученици контактуват добре с учителите, а други - по-зле. Следващата глава ще обясни процеса на разпределяне на душите в групи и как се виждат душите в съответните си духовни местоположения.


Пътят на душите
Д-р Майкъл Нютон
Папка: Пътят на душите | Посещения: 982 | Ченълинги | Етикети: Д-р Майкъл Нютон
Контакт          54.226.132.197