Идва моментът, когато душата трябва отново да напусне убежището на духовния свят за ново пътуване до Земята. Това не е лесно решение. Душите трябва да се подготвят да напуснат един свят на съвършена мъдрост, където са се радвали на блажена свобода, и да се настроят към физическите и душевни потребности на човешкото тяло.

Видяхме колко уморени са душите, когато влизат обратно в духовния свят. Мнозина не искат да мислят за повторно връщане на Земята. Това се отнася особено за случаите, когато до края на физическия си живот не сме се доближили до своите цели. Завърнали се в духовния свят, душите се опасяват дори временно да напуснат този свят на разбирателство, другарство и състрадание, за да се озоват в обстановка на несигурност и страх, предизвиквани от агресивните, съперничещи си човешки същества от планетата. Въпреки че на Земята имат семейства и приятели, много от преродените души се чувстват самотни и анонимни сред огромните безлични маси от хора. Надявам се, че моите случаи са показали, че за духовния свят важи точно обратното и че там душите могат безпрепятствено да споделят помежду си и най-съкровеното. Множество други същества, чиято подкрепа никога не секва, познават и ценят нашата духовна самоличност.

Обновяването на нашата енергия и на оценката ни за собственото ни Аз отнема повече време на някои души в сравнение с други, но накрая душата намира основания, за да започне процеса на прераждането. Въпреки че е трудно да се напусне духовната среда, като души ние си припомняме и физическите удоволствия от живота на Земята с нежност и дори носталгия. Когато раните от миналия живот бъдат излекувани и отново постигнем пълна хармония със себе си, ние сме привлечени от възможността да дадем физически израз на нашата самоличност. Съвместните духовни усилия по време на подготвителните сеанси с нашите съветници и равнопоставени членове от групата са ни подготвили за следващия живот. Нашата карма от минали дела по отношение на човешката природа, всички наши грешки и постижения са били оценени с оглед на най-добрата насока на бъдещите ни усилия. Сега душата трябва да асимилира цялата тази информация и да предприеме решителни действия, основаващи се на три основни решения;

•  Готов ли съм за нов физически живот?

•  С какви специфични уроци искам да се заема, за да напредна в своето обучение и развитие?

•  Къде трябва да отида и кой трябва да бъда в следващия си живот, за да имам най-голяма възможност да работя върху своите цели?

По-старите души се прераждат по-рядко, независимо от проблемите с населеността на планетите, за които са предназначени. Когато един свят умира, съществата, които имат недовършена работа, се преместват в друг свят, където има подходящи форми на живот за вида работа, която те трябва да вършат. Циклите на прераждането за безсмъртната душа изглежда се регулират по-скоро от вътрешното желание на конкретната душа, отколкото от неотложните нужди на телата-гостоприемници, развиващи се в една Вселена от планети.

Въпреки всичко Земята определено изпитва все по-голяма нужда от души. Днес населението на Земята е над пет билиона души. Демографските изчисления за това колко души са живели на Земята през последните 200 000 години се различават. Средната стойност е около 50 билиона души. Това число, което според мен е ниско, показва броя на посещенията на различни души. Трябва да се има предвид, че едни и същи души продължават да се прераждат, а има и такива, които заемат повече от едно тяло по едно и също време. Има привърженици на прераждането, които смятат, че броят на хората, които живеят по настоящем на Земята, е близък до общия брой на душите, които изобщо са живели тук. Честотата на прераждане на душата на Земята е променлива. Несъмнено днес Земята изпитва по-голяма нужда от души, отколкото в миналото. Приблизителният брой на населението през I в. сл. Хр. е около 200 милиона. Към 1800 г. броят на хората е нараснал четири пъти, а само след още 170 години отново се е увеличил четворно. Очаква се между 1970 и 2010 г. световното население още веднъж да се удвои.

Когато изследвам хронологията на преражданията на даден пациент, откривам, че между животите му през епохите на Палеолита и номадския начин на живот обикновено има дълги промеждутъци от по стотици и дори хиляди години. Свидетелствата на пациентите ми показват, че с появата на земеделието и домашните животни през епохата на Неолита преди 7000-5000 години те започват да се прераждат по-често. И все пак техните животи са отделени един от друг с по около 500 години. С възхода на градовете, търговията и по-голямото разнообразие на храна, списъкът на прераждания на душите нараства успоредно с увеличаване на населението. Между 1000 и 1500 г. сл. Хр. пациентите ми са живели средно по веднъж на два века. След 1700 г. това се променя във веднъж на един век. Към началото на XX век няколкото живота в един век се превръщат в често срещано явление сред моите случаи.

Спори се дали увеличаването на броя на преражданията на душите не е само привидно, тъй като спомените от минали животи стават по-точни, когато хората под хипноза се Приближават до по-скорошните си животи. Това Може би е така до известна степен, но ако животът е важен, той ще остави ярък спомен, независимо от отдалечеността на епохата. Без съмнение огромният прираст на населението на Земята е основната причина за по-честото идване на душите тук. Съществува ли възможност предварителният списък на душите, опре-делени за Земята, да бъде променен поради този бум в човешкото възпроизводство?

Когато питам пациентите за списъка на наличните души, те ми казват, че трябва да се безпокоя по-скоро, че планетата ни ще загине поради пренаселеност, отколкото за изчерпването на резервите от души. Те са убедени, че винаги могат да се намерят нови души, които да задоволят потребностите от увеличаване на населението. Ако нашата планета е само един пример сред всички други разумни населения, които съществуват в тази Вселена, то списъкът на душите наистина трябва да е астрономически.

Вече споменах, че душите действително имат свободата да избират кога, къде и кои искат да бъдат през своя физически живот. Определени души прекарват по-малко време в духовния свят, с цел да ускорят развитието си, докато други го напускат много неохотно. Огромното влияние на нашите водачи в това отношение изобщо не подлежи на съмнение. Духовните водачи провеждат интервюта, подготвящи излизането ни, за да определят нашата готовност да се преродим, точно както веднага след смъртта във фазата на ориентирането сме били подложени на интервю за прием. Случаят, който следва, илюстрира една типична духовна сцена с душа на по-ниско ниво.

Случай  24

Д-р Н: Кога за пръв път осъзна» че може би се завръщаш на Земята?
П: Един тих глас прозвучава в съзнанието ми, казвайки: "Време е, не мислиш ли?"
Д-р Н: Чий.е този глас?
П: На моя инструктор. Някои от нас трябва да получат тласък, когато преценят, че отново са готови.
Д-р Н: Чувстваш ли, че скоро ще си готов да се завърнеш на Земята?
П: Да, така мисля... подготвих се за това. Но уроците ще ми отнемат толкова много време в земни години преди да изпълня всичко. Това е някак си объркващо.
Д-р Н: Мислиш ли, че ще продължаваш да идваш на Земята, когато вече си близо до края на своите прераждания?
П: (дълга пауза) Аа... може би не... освен Земята има и друг свят... но със земни хора...
Д-р Н: Какво означава това?
П: На Земята ще има по-малко хора... няма да е толкова претъпкана... не ми е ясно.
Д-р Н: Къде предполагаш, че ще си тогава?
П: Струва ми се, че някакво друго място се заселва - не ми е ясно.

Забележка: Противоположното на регресията в минали животи е прогресията към следващ живот, което дава възможност на някои пациенти да Виждат откъси от бъдещето като незавършени сцени. Някой ми беше казал например, че към края на XXII век населението на Земята силно ще намалее, отчасти поради неблагоприятни промени в почвата и атмосферата. Освен това някои пациенти виждат хора, които живеят в странно изглеждащи сгради с куполи. Детайлите около бъдещето винаги са много ограничени, което, подозирам, се дължи на заложената от кармичните ограничения амнезия. Ще добавя още нещо в тази насока при следващия случай.

Д-р Н: Нека се върнем към онова, което казваше за  инструкторите, които давали тласък на хората да напуснат духовния свят. Не предпочиташ ли да не го правят?
П: О... бих искал да остана... но инструкторите не искат да се мотаем наоколо прекалено дълго, в противен случай ще ни стане навик.
Д-р Н: Можеше ли да настояваш да останеш?
П: Ами... да.., инструкторите не ни принуждават да напуснем, защото са много внимателни, (смее се).   Но те си имат свои начини да... те окуражат, когато дойде моментът.
Д-р Н: Знаеш ли за някой, който не е искал да бъде прероден отново на Земята поради някаква причина?
П: Да, приятелят ми Марк. Той каза, че вече не може да има никакъв принос. Беше отвратен от живота на Земята и не искаше да се връща там.
Д-р Н: Много животи ли беше живял?
П: Всъщност не. Но не се приспособяваше добре в тях.
Д-р Н: Какво направиха учителите с него? Позволиха ли му да остане в духовния свят?
П: (замислено) Ние избираме да бъдем преродени, когато бъде решено, че сме готови. Те не те насилват да правиш каквото и да е. На Марк му беше показано, че наистина е помагал на другите около себе си.
Д-р Н: Какво стана с Марк?
П: След като още известно време му... втълпяваха... Марк осъзна, че е грешил по отношение на своите способности и накрая се върна на Земята.
Д-р Н: Втълпяваха? Това ме кара да мисля за принуда.
П: (раздразнен от забележката ми) Изобщо не е така! Марк просто беше обезкуражен и се нуждаеше от вяра, за да продължи да опитва.

Забележка: Случай 10 в Глава 4, отнасяща се за душите без дом, ни разказа за "повторното моделиране" надушите, които са поели прекалено много отрицателна енергия от Земята. В Случай 22 също се спомена необходимостта от възстановяване при някои повредени души. Това са по-крайни поправки в сравнение с повторното приспособяване, очевидно наложено върху уморената душа на Марк.

Д-р Н: Щом водачите не те принуждават, може ли душата изобщо да откаже да бъде преродена?
П: (пауза) Да... предполагам, че можеш да останеш тук и никога да не бъдеш прероден, ако толкова много го мразиш. Но инструкторите казаха на Марк, че без живот в някое тяло, уроците му ще траят по-дълго. Ако се откажеш от непосредствено натрупания опит, пропускаш много.
Д-р Н: Ами в обратния случай, когато душата настоява да се завърне на Земята незабавно, например след преждевременна смърт?
П: И това съм виждал. Това е импулсивна реакция и след известно време преминава. Инструкторите правят така, че да видиш, че да искаш да се върнеш бързо като новородено, не би променило обстоятелствата около смъртта ти. Би могло да е различно, ако можеше да се родиш направо възрастен и в същата ситуация. Накрая всички разбират, че трябва да си починат и да поразмишляват.
Д-р Н: И накрая, какво мислиш за перспективата да живееш отново?
П: Развълнуван съм. Нямаше да изпитвам удовлетворение без своите физически животи.
Д-р Н: Когато си готов за ново прераждане, какво правиш?
П: Отивам на едно специално място.

След като душата реши да се прероди отново, следващият етап в процеса на завръщането е да бъде насочена към мястото за избор на живот. Душите преценяват кога и къде искат да отидат на Земята, преди да решат кои ще бъдат в своя нов живот. Поради тази духовна практика и за по-лесното разбиране на нещата съм разделил избора на живот и нашия окончателен избор на тяло в две глави.

Изборът на време и място за прераждане и кои искаме да бъдем не са напълно изолирани решения. В началото ни се дава възможност да видим как бихме се приспособили към определена среда в отрязъци от бъдещето. След това вниманието ни бива насочено към хората, които живеят по тези места. Бях малко объркан от тази процедура, докато не разбрах, че душата се влияе силно от условията и събитията в отделните култури, както и от участниците в тези събития през някакъв период от хронологично време.

Започнах да вярвам, че духовният свят като цяло не функционира еднакво. За пътуващите души всички духовни райони имат еднакви етерни свойства, но различни приложения. Например мястото за ориентиране за пристигащите души може да има обратното значение на това, което напускащите души влагат в мястото за избор на живот. За душите в преход и двете места включват оценка на живота, базираща се на сцени от Земята, но приликата свършва тук. Смята се, че местата за ориентиране са малки пространства за интимни обсъждания, проектирани да успокоят новопристигналата душа, но нашето отношение в това място може да бъде някак си отбранително. Това е така, защото имаме чувството, че е можело да се справим по-добре с живота. Винаги някой водач директно взаимодейства с нас.

От друга страна, когато навлизаме в пространството за избор на живот, ние сме изпълнени с надежда, обещания и възвишени очаквания. Тук душите са фактически сами и не виждат своите водачи, докато оценяват допълненията към новия живот. Това трескаво, стимулиращо място е описвано като малко по-голямо от другите духовни области за обучение. Случай 22 го възприема като свят сам по себе си, където трансценденталната енергия изменя времето, давайки възможност за планетарно проучване.

Докато на пациентите ми е трудно да опишат някои духовни места» повечето от тях обичат да говорят за мястото за избор на живот и използват забележително сходни описания. Казвали са ми, че прилича на киносалон, където душите могат да се видят в бъдещето как изпълняват различни роли в различна обстановка. Преди да си тръгнат, душите трябва да изберат за себе си един сценарий. Представете си, че участвате в генерална репетиция преди самото представление на новия живот. Да ни разкаже за нея съм избрал един пациент, който е добре запознат с начина, по който неговата душа е подпомагана във вземането на подходящото решение.

Случай 25

Д-р Н: Какво става след като си решил, че искаш да се върнеш на Земята?
П: Значи, когато моят инструктор и аз се споразумеем, че моментът да свършим нещата е подходящ, аз започвам да излъчвам мисли...
Д-р Н: Продължавай.
П: Моите послания се приемат от координаторите.
Д-р Н: Кои са те? Твоят инструктор-водач не се ли занимава с всички приготовления по прераждането?
П: Не съвсем. Той разговаря с координаторите, които всъщност ни помагат, когато правим предварителен преглед на възможностите ни за живот на Пръстена.
Д-р Н: Какво е Пръстенът?
П: Там, където отивам. Наричаме го Пръстенът на Съдбата.
Д-р Н: Само едно такова място ли има в духовния свят?
П: (пауза) О, мисля, че би трябвало да са много, но аз не ги виждам.
Д-р Н: Добре, нека отидем в Пръстена заедно след като отброя до три. Когато свърша с броенето, ти ще можеш да си спомниш всички подробности от това преживяване. Готов ли си да тръгнеш?
П: Да.
Д-р Н: Едно, две, три. Сега твоята душа се движи към мястото за избор на живот. Обясни какво виждаш.
П: (дълга пауза) Аз... се нося към Пръстена... той е кръгъл... един гигантски мехур...
Д-р Н: Продължавай да се движиш. Какво още можеш да ми кажеш?
П: Има... сила от концентрирана енергия... светлината е толкова силна. Аз съм засмукан навътре... през една фуния... малко по-тъмно е.
Д-р Н: Страхуваш ли се?
П: Хмм... не, бил съм тук и преди, в края на краищата. Ще бъде интересно. Развълнуван съм заради приятната изненада, която ме очаква.
Д-р Н: Добре, какви са първите ти впечатления, докато се носиш из вътрешността на Пръстена?
П: (гласът му затихва) Аз... съм малко неспокоен... но енергията ме отпуска. Осъзнавам, че от мен се интересуват... грижат се... не се чувствам сам... присъствието на моя инструктор също е с мен.
Д-р Н: Продължавай да съобщаваш всичко. Какво , виждаш след това?
П: Пръстенът е заобиколен от редици с екрани - аз гледам в тях.
Д-р Н: Екрани на стени?
П: Самите те изглеждат като стени, но всъщност нищо не е плътно... всичко... е... еластично... екраните се извиват около мен... движат се...
Д-р Н: Кажи ми нещо повече за екраните.
П: Те са тъмни... още нищо не отразяват... блещукат като парчета стъкло... огледала.
Д-р Н: Какво става след това?
П: (нервно) За момент настъпва тишина - винаги е така - а след това сякаш някой с лек удар включва прожекционния апарат в някакъв панорамен киносалон. Екраните оживяват, изпълват се с образи, появява се цвят... действие... светлина и звук.
Д-р Н: Продължавай да ми съобщаваш. Къде се намира твоята душа спрямо екраните?
П: Аз кръжа в средата, наблюдавайки около себе си панорамата на живота... места... хора... (весело) Познавам този град!
Д-р Н: Какво виждаш?
П: Ню Йорк.
Д-р Н: Искаше ли да видиш Ню Йорк?
П: Говорихме да се върна там... (погълнат от впечатленията) Ей, променил се е - има повече сгради... и коли... шумно, както винаги.
Д-р Н: Ще се върна към Ню Йорк след няколко минути. Точно сега искам да ми кажеш какво се очаква от теб в Пръстена.
П: Ще задействам пулта чрез ума си.
Д-р Н: Какво е това?
П: Сканиращо устройство пред екраните. Виждам го като маса от светлини и бутони. Все едно че съм в пилотската кабина на самолет.
Д-р Н: И виждаш всички тези механични предмети в духовна обстановка?
П: Знам, че звучи налудничаво, но това е, което ми идва наум, за да мога да ти обясня какво точно правя.
Д-р Н: Няма проблеми, не се притеснявай. Просто ми кажи какво се очаква от теб да направиш с този пулт.
П: Ще помогна на контрольорите да променят изображенията на екраните като задвижа сканиращото устройства чрез ума си.
Д-р Н: О, ще задействаш прожекционния апарат, все едно че си в киносалон?
П: (смее се) Не прожекционния апарат, сканиращото устройство. Както и да е, това не са истински филми. Наблюдавам живота, който в действителност протича по улиците на Ню Йорк. Умът ми се свързва със сканиращото устройство, за да контролира движението на сцените, които гледам.
Д-р Н: Би ли казал, че това устройство прилича на компютър?
П: До известна степен... то работи на принципа на пистите за звука... конвертира...
Д-р Н: Какво конвертира?
П: Моите команди... се записват в пулта, така че мога да проследя действието.
Д-р Н: Разположи се пред пулта и се превърни в оператор, като продължаваш да ми обясняваш всичко.
П: (пауза) Установил съм контрол. Виждам... линии, срещащи се в различни точки в поредица от сцени... сега пътувам през времето по линиите и наблюдавам как се променят образите на екраните.
Д-р Н: А екраните непрекъснато ли се движат около теб?
П: Да, след това, когато искам сцената да спре, точките по линиите се осветяват.
Забележка: Линиите на пътуването е термин, за който сме чували и преди в други духовни райони и описва прехода на душите (виж Случай 14).
Д-р Н: Защо правиш всичко това?
П: Аз сканирам. Спирките са основни повратни пунктове от пътищата на живота, включващи важни решения... възможности... събития, които изискват задължително разглеждане на алтернативен избор във времето.
Д-р Н: Значи линиите маркират пътищата през поредица от събития във времето и пространството?
П: Да, пистата се контролира в Пръстена и се предава на мен.
Д-р Н: Ти ли създаваш тези сцени от живота, докато ги проследяваш?
П: О, не! Аз просто контролирам тяхното движение по линиите през времето.
Д-р Н: Какво друго можеш да ми кажеш за линиите?
П: Енергийните линии са,., пътища с точки от цветна светлина като пътепоказатели, които аз мога да придвижвам напред, да връщам назад или да спирам.
Д-р Н: Все едно, че пускаш видеокасета с бутони за старт, бързо превъртане напред, стоп и пренавиване?
П: (смее се) Това е идея.
Д-р Н: Добре, ти се движиш по следата, сканираш сцени и решаваш да спреш. Кажи ми какво правиш тогава.
П: Задържам неподвижна сцената върху екраните, за да мога да вляза в нея.
Д-р Н: Какво? Да не би да казващ, че самият ти ставаш част от сцената?
П: Да, сега имам пряк достъп до действието.
Д-р .Н: По какъв начин? Ставаш ли действащо лице в сцената или твоята душа кръжи над главите на хората, докато те продължават да се движат?
П: И двете. Мога да почувствам какъв е животът с всекиго от сцената или просто да ги наблюдавам от която и да е удобна позиция.
Д-р Н: Как можеш да напускаш пулта и да влизаш в сцена на Земята и в същото време да продължаваш да следиш действието в Ринга?
П: Знам, че може би не го разбираш, но част от мен остава при контролните уреди, така че аз мога да стартирам сцената отново и да я спра по всяко време.
Д-р Н: Може би разбирам. Можеш ли да разделяш енергията си?
П: Да, и мога да изпращам мисли обратно към себе си. Разбира се, контрольорите също ми помагат, докато влизам и излизам от екраните.
Д-р Н: Значи по същество, докато проследяваш, ти можеш да придвижваш времето напред и назад и да го спираш?
П: Да... в Пръстена.
Д-р Н: Извън Пръстена времето в духовния свят за теб на едно и също място ли стои или върви напред?
П: Тук то стои на едно и също място, но все пак можем да го видим как се движи напред на Земята.
Д-р Н: Струва ми се, че когато душите са в Пръстена на Съдбата, те използват времето почти като инструмент.
П: Като духове ние използваме времето... субективно. Нещата и събитията се движат... и се превръщат в обекти във времето... но за нас времето е неизменна величина.
Д-р Н: Парадоксът, с който се сблъсквам при пътуването във времето, е, че онова, което ще се случи, вече се е случило, така че човек може да види собствената си душа в някое човешко същество, докато влиза в сцени от живота от бъдещето.
П: (усмихва се загадъчно) Когато осъществява контакт, душата, която живее, за момент бива задържана. Това трае сравнително кратко. Когато пътуваме през времето, ние не нарушаваме жизнените цикли.
Д-р Н: Добре, ако минало, настояще и бъдеще не са наистина отделени, докато проследяваш, защо спираш сцените, за да обмислиш възможните избори, след като вече можеш да надникнеш в бъдещето?
П: Страхувам се, че не разбираш истинската причина, поради която контрольорите на Пръстена използват времето. Животът все пак е нещо условно. Движещото се напред време е създадено с цел да бъдем проверени. На нас не ни се показват всички възможни завършеци на дадена сцена. Части от живота остават неизвестни за нас.
Д-р Н: Значи времето се използва като катализатор на обучението посредством разглеждането на животи, в които ти не можеш да видиш всичко, което ще се случи?
П: Да, за да се провери нашата способност да намираме решения. Ние преценяваме своите способности в зависимост от трудността на събитията. Пръстенът предлага различни експерименти, от които можем да избираме. На Земята ще се опитаме да се справим с тях.
Д-р Н: Можеш ли да видиш в Пръстена живота на други планети освен на Земята?
П: Не мога, защото съм програмиран да проследявам времето на Земята.
Д-р Н: Ти си в състояние да прескачаш през времето от екран в екран като топка!
П: (смее се) О, това е стимулиращо - не се съмнявай - но ние не можем да лудуваме, защото за следващия живот трябва да бъдат взети сериозни решения. Ще трябва да приема последствията от всяка грешка, допусната при изборите ми... ако не успея да се справя добре с живота.
Д-р Н: Все още не разбирам как би могъл да допуснеш много сериозни грешки в своите избори, след като на практика си преживял част от живота, в който възнамеряваш да живееш.
П: Аз не мога да правя неограничен брой избори на житейска среда. Както казах, аз вероятно няма да мога да видя всички елементи от дадена сцена в един отрязък от време. При всеки избор на тяло има риск, защото те не ти показват всичко.
Д-р Н: Ако бъдещата съдба на човека не е напълно предопределена, както казваш ти, тогава защо наричате това място Пръстенът на Съдбата?
П: О, съдба има, това е ясно. Жизнените цикли са си на мястото. Просто има прекалено много алтернативи, които са неясни.

Когато отведа пациентите си в пространството за избор на живот, те виждат един кръг от минало, сегашно и бъдеще време - като Пръстена в настоящия случай. Усещайки, че напускат духовното сега на кръга, душите очевидно се движат назад и напред по резониращи вълни по време на своите обиколки за наблюдение. Всички аспекти на времето им се представят като повторно възникващи реалности, прииждащи и оттеглящи се едновременно. Тъй като паралелните реалности са насложени една върху друга, те могат да бъдат видяни и като възможности за физически животи, особено от по-опитните души.

Бях озадачен от факта, че при тези условия пациентите ми не виждат изцяло бъдещето като част от всезнаещата духовна обстановка. Опитвайки се да си отговоря на това, накрая стигнах до заключението, че духовният свят е проектиран да пази интересите на всяка душа. Обикновено хората, с които работя, са по-млади души, които все още се прераждат. Те може да не виждат ясно важни събития прекалено далеч в бъдещето, защото колкото повече тези души се отдалечават от настоящите вероятности, толкова по-широк става обхватът на възможните алтернативни реалности, които затъмняват вижданите от тях образи. Въпреки че същото е в сила и за времето в далечното минало, има и едно изключение. Собствените минали животи на душата по-лесно се разпознават. Това е така, защото за обучението на тази душа предварително е била създадена една единствена реалност с определена насока на действие и тя здраво се е запечатала в паметта й.

В Глава пета Случай 13 демонстрира как, когато навлизаме в настоящия живот, върху нас бива наложена амнезия, така че преживяванията от минал живот да не възпрепятстват себеоткриването в сегашния. Същото условие е валидно и за душите, които изследват бъдещи животи. Без да знаят защо, повечето хора вярват, че техният живот следва някакъв план. Те, разбира се, са прави. Въпреки че амнезията ни пречи да възприемем напълно съзнателно наличието на този план, подсъзнанието държи ключа към духовните спомени за цялостния подробен план на всеки един живот. Душите избират съответния живот с помощта на един вид машина на времето, чрез която те могат да видят някои алтернативни маршрути на основния път. Въпреки че като души ние не получаваме пълна представа за тези пътеки, ние донасяме на Земята части от пътната карта. Веднъж един пациент ми каза: "Всеки път, когато не знам как да постъпя в живота, аз сядам на спокойствие, замисляйки се къде съм бил, и го сравнявам с мястото, където мога да поискам да бъда в бъдеще. Отговорът за следващата стъпка просто се поражда в самия мен."

Приемането на нещата, които ни се случват по пътя на живота, за "дело на Бога" не означава, че нашето съществуване трябва да бъде заключено в духовния детерминизъм, при който ние трябва да се подчиняваме на една неизменима съдба. Ако всичко беше предопределено, нашата борба нямаше да има никакъв смисъл и нямаше да бъде справедлива. Когато ни сполетява нещастие, целта не е да скръстим ръце, изпълнени с фатализъм, и да не се борим да подобрим положението като правим промени на момента. По време на своя живот всеки от нас ще получи възможности за промяна, които крият рискове. Такива обстоятелства могат да възникнат в неподходящо време. Ние може да не действаме съобразно с тях, но предизвикателството си остава. Целта на прераждането е да се упражни свободната воля. Без тази способност ние всъщност ще бъдем едни безсилни същества.

Следователно кармичната съдба означава, че ние не сме просто въвлечени в събития, върху които нямаме контрол. Това означава също, че ние имаме уроци и отговорности, определени ни от кармата. Законът за причините и следствията от нашите действия винаги е съществувал, поради което този пациент не искаше да направи грешка, избирайки живот, неподходящ за него. Но каквото и да ни се случи в живота, важното е да разберем, че нашето щастие или болка не са свидетелство нито за благословия, нито за измяна от страна на един Бог-свръхдуша, на водачите ни или на координаторите при избора на живот. Ние сме творците на собствената си съдба.

От края на разговора ми със Случай 25 читателят може да остане с впечатлението, че целта на този индивид в следващия си живот да се изяви на музикалното поприще е доста егоистична. Определено в неговото желание да бъде уважаван музикален талант прозира стремеж за лично възнаграждение, който би бил по-малко очевиден при една по-напреднала душа. Ще видим обаче, че и тази душа иска да даде много от себе си.

Д-р Н: Сега искам да си поговорим повече за сцените от Ню Йорк, които виждаш. Преди да дойдеш в Пръстена беше ли подготвен по някакъв начин за избори, базиращи се на географско местоположение? П: О, до известна степен. Инструкторът ми и аз обсъждахме обстоятелството, че в последния ми живот съм умрял млад в Ню Йорк. Исках да се върна в този динамичен град и да уча музика. Д-р Н: Говори ли с инструктора си и за други души - за твои приятели, които би искал да се преродят заедно с теб?
П: Разбира се, това е част от разговора. Някои от нас започват да очертават границите на новия живот като решават коя ще е най-удачната среда за всички засегнати. Обявих, че искам да започна отново на същото място, където бях убит. Инструкторът и приятелите ми дадоха своите предложения.

Забележка: В миналия си живот този пациент е дошъл в Америка като руски емигрант. Бил е убит през 1898 г. на 22-годишна възраст в резултат на злополука по време на строеж на железопътна линия в Ню Йорк. През 1937 г. той се ражда повторно в същия град.

Д-р Н: Какви предложения?
П: Говорихме за желанието ми да бъда пианист, изпълняващ класическа музика. Свирил съм на акордеон по случайни поводи за разнообразие и за допълнителни доходи - знаеш, по банкети, сватби -такива неща.
Д-р Н: И това преживяване мотивира твоя интерес към пианото?
П: Да. Когато разнасях лед по улиците на Ню Йорк, минавах покрай концертната зала. Исках един ден да уча музика и да стана известен в големия град. Едва бях започнал и умрях.
Д-р Н: По време на последното си посещение в Пръстена видя ли смъртта си в Ню Йорк като младеж?
П: (тъжно) Да... и го приемам... като условие на живота. Беше хубав живот - само че кратък. Сега искам да се върна с по-добро начало и да стана известен в областта на музиката.
Д-р Н: Можеш.ли да помолиш да отидеш където и да е на Земята?
П: Хммм... общо взето имаме право. Ако имаме някакви предпочитания, те се преценяват в съответствие с това, което е в наличност.
Д-р Н: Искаш да кажеш в зависимост от това какви тела има на разположение?
П: Да, на определени места.
Д-р Н: Когато каза, че искаш по-добър старт в музиката, предположих, че това е друга причина, поради която искаш да се върнеш в Ню Йорк.
П: Този град ще ми предостави най-голяма възможност да реализирам желанието си да уча пиано. Исках голям, космополитен град с музикални училища.
Д-р Н: А какво му е на град като Париж?
П: Не ми беше предложено тяло в Париж.
Д-р Н: Искам да изясним правата ти на избор. Когато в Пръстена започваш да преглеждаш предварително сцени от живота, хората ли наблюдаваш основно или местоположенията?
П: Започваме с местоположенията.
Д-р Н: Окей, значи сега гледаш улиците на Ню Йорк, така ли?
П: Точно така, и е прекрасно, защото аз не просто гледам. Аз се нося из въздуха, усещайки мириса на храната в ресторантите... чувам клаксоните на-автомобилите... следвам хората, които се разхождат покрай магазините по Пето Авеню... отново започвам да чувствам мястото.
Д-р Н: На този етап действително ли си влязъл в умовете на хората, разхождащи се по улиците?
П: Не, все още не.
Д-р Н: Какво правиш след това?
П: Отивам в други градове.
Д-р Н: О, аз предположих, че изборът ти на тяло е трябвало да бъде в Ню Йорк.
П: Не съм ти казвал такова нещо. Можех да отида в Лос Анжелис, Буенос Айрес или Осло.
Д-р Н: Ще преброя до пет и когато стигна пет, ще сканираш тези градове, докато продължаваме да говорим... едно... две... три... четири... пет. Кажи ми какво правиш.
П: Ходя в концертни зали и музикални академии и наблюдавам как се упражняват студентите.
Д-р Н: Само наблюдаваш ли общата обстановка, докато се носиш около тези студенти?
П: Правя нещо повече. Прониквам в главите на някои от тях, за да видя как... трансформират музиката.
Д-р Н: Трябва ли да си в някакво специално място като Пръстена, за да изследваш мисловните процеси на хората?
П: За минали и бъдещи събития трябва. Контактът с някой, който сега е на Земята, може да бъде осъществен където и да е (в духовния свят).
Д-р Н: Как можеш ли да опишеш начина, по който твоята душа осъществява контакт с някого?
П: (пауза) Като... лек замах на четка.
Забележка: Както мнозина от нас са разбрали от собствен опит, душите могат спокойно да изпращат и да получават съобщения помежду си, пренасяйки ги през духовния и свързания с времето свят. Тези временни връзки обаче просъществуват за кратко. Присъединяването на една душа към бебе без душа за целия му живот е по-трудно и ще бъде описано по-нататьк в Случай 29.
Д-р Н: Като гледаш тези бъдещи животи, коя година е на Земята?
П: (колебае се) Сега е... 1956 и повечето от гледките ме показват като младеж. Ще прегледам сцените от преди и след тази година... доколкото Пръстенът ми позволи.
Д-р Н: Значи Пръстенът ти дава възможност да се превърнеш наистина в различни хора, които в относителното време на Земята още не са се родили?
П: Аха, за да видя дали ще ми паснат добре - да проверя техния талант и родителите им - такива неща. (решително) Искам Ню Йорк.
Д-р Н: Мислиш ли, че достатъчно внимателно си разгледал другите градове?
П: (нетърпеливо) Да, но не ги искам.
Д-р Н: Почакай малко. Ами ако си харесал някой студент по музика в Осло, но все още искаш да живееш в Ню Йорк?
П: (смее се) Всъщност в Лос Анжелис има едно обещаващо момиче, но аз все пак предпочитам Ню Йорк.
Д-р Н: Добре, нека продължим. Времето ти в Пръстена изтича, дай ми подробности за вероятния си избор на живот.
П: Отивам в Ню Йорк да стана музикант. Все още се колебая между двама души, но мисля, че ще избера (спира да се смее) едно много талантливо тантуресто хлапе. Неговото тяло не притежава издържливостта на предишното ми тяло, но пък родителите имат малко пари, които ще ми помогнат да се упражнявам, упражнявам, упражнявам.
Д-р Н: Важни ли са парите?
П: Знам, че звучи... алчно... егоистично... но в последния ми живот парите липсваха. Ако искам да покажа красотата на музиката и да доставям удоволствие на себе си и на другите, имам нужда от подходяща подготовка и родители, които да ме поддържат, иначе ще се отклоня... познавам се добре.
Д-р Н: Ако не ти хареса никоя от възможностите, предоставени ти в Пръстена, можеш ли да помолиш да разгледаш други места и хора?
П: Не е необходимо, поне за мен. Беше ми предложено достатъчно.
Д-р Н: Нека попитам по-директно. Ако от теб се очаква да избираш някакъв живот само измежду възможните, показани ти в Пръстена, как би могъл да си сигурен, че координаторите не са наредили тайно нещата, така че да те измамят? Може би те те програмират да направиш определен избор?
П: (пауза) Не мисля, че е така, като вземем предвид всичките пъти, когато е трябвало да идвам в Пръстена. Ние не отиваме там, докато не решим в себе си какъв вид живот искаме да живеем и винаги са ми предоставяли интересни избори, базиращи се на собствените ми идеи.
Д-р Н: Окей, какво става, след като приключиш напълно с предварителния преглед на животите в Пръстена?
П: Контрольорите... проникват в ума ми, за да видят дали съм доволен от това, което ми е било показано.
Д-р Н: Те винаги едни и същи същества ли са?
П: Така мисля... доколкото мога да си спомня.
Д-р Н: Те притискат ли те да вземеш решение, преди да напуснеш Пръстена?
П: Съвсем не. Преди да взема някакво решение, излитам навън и се връщам при моите другари.

Разбира се, в театри като Пръстена не се разглежда само нашата планета. Показах някои души, които идват на Земята, но са имали щастието да се прераждат и в други светове. В Глава десета обясних как пространството за трансформация в духовния свят позволява на душите да експериментират с всевъзможни видове и форми, за да се просветят и за кратък отдих. Пациентите ми обаче казват, че за целите на действителното прераждане в нашата Вселена и в други измерения съществуват тунели или канали на времето и пространството, които се намират близо до центъра на съответната група. (По-нататък в Случай 29 ще се опише какво е усещането, когато преминаваш през един от тях по време на прераждането.)

Хората казват, че тези портали могат да бъдат представени символично като поредица от широки арки, подобни на тези в големите жп гари. Една жена го каза по този начин: "Ние виждаме тези отвори като по-светли или по-тъмни празни пространства. За мен по-светлите тунели означават по-взаимодействащи си общности от същества. По-тъмните полета водят към колонии с по-ниска степен на умствено напрежение, където ходя, за да бъда сама малко по-дълго време." Когато я помолих да ми даде пример за последното, тя каза: "В света на Арнт ние приличаме на топки захарен памук, които се движат по вълни от газ. Там нищо няма плътност. Въртенето един около друг е много възбуждащо." Един друг пациент, описвайки влизането си в по-светлия отвор, каза: "Понякога между преражданията в човешки облик заедно с група души ходя в огнения свят на Джеста. В тази вулканична атмосфера ние сме физически и емоционално стимулирани от това, че се превръщаме в разумни молекули пламък. Сега знам защо обичам на Земята да бъда при температури по-високи от 35°С."

Важно е душата да намира опора в избора си на физически облик. Случай 25 ни каза, че неговият избор на местоположение се е свел до четири града. Броят на сцените, които душите преглеждат предварително преди всеки нов живот, разбира се, е различен при всяко посещение. Предложенията за живот са подбрани, което ми подсказва, че други духовни същества работят активно в наша помощ, създавайки сцени от различни места преди нашето пристигане. Броят на духовете-специалисти, които помагат на душите в мястото за избор на живот, изглежда никога не е голям. На пациентите ми те изглеждат като доста смътни видения, въпреки че повечето вярват, че са включени членове на техния Съвет на Старейшините и личните им водачи.

От ранните епохи от човешката история, когато светът е бил слабо населен, пациентите ми си припомнят животи, през които винаги са се раждали в разпръснати човешки поселения. Впоследствие, с появата на селата, а след това и на по-големите центрове на древната цивилизация, пациентите ми съобщават, че са се връщали по същите места. С миграциите на големи групи от хора, колонизиращи нови земи, особено през последните четиристотин години, изборът на живот отново започнал да обхваща разпръснати географски области. През нашия век на свръхнаселение повечето души избират да живеят в места, където са били и преди.

Дали тази съвременна тенденция означава, че душите искат да се върнат в същите страни по расови причини? Душите не са склонни да избират живот, ръководейки се от етнически или националистични мотиви. Тези продукти на човешкия сепаратизъм се усвояват в детството. Освен удобството от познаване на дадена култура (което е нещо различно от расовите предпочитания), при избора на душите играе роля и афинитетът на много духове към пустини, планини или морето. Душите освен  това могат да имат предпочитания към селския или градския начин на живот.

Дали душите са привлечени отново към същите географски области поради това, че искат нов живот със същото семейство, което са имали и в миналия си живот? Според вярванията на определени култури, като тази на индианците, душите избират да останат при кръвните си роднини. Очаква се, че умиращият ще се завърне, въплащавайки се в собственото си неродено внуче. В моята практика рядко съм попадал на души, които повтарят генетичния си избор от минали животи, защото това би възпрепятствало растежа и благоприятните възможности.

От време навреме получавам сведения за душа, завръщаща се в тялото на роднина от предишен живот, поради необичайни кармични обстоятелства. Например, ако брат и сестра са имали тясна връзка помежду си и единият е починал внезапно още съвсем млад, душата на мъртвия сродник може да пожелае да се завърне в тялото на детето на живия, за да възстанови тази прекъсната житейска връзка и да довърши някоя важна задача.

По-често срещани в моя опит са душите на малки деца, които са умрели скоро след раждането си и след това се завръщат при същите родители като души на следващото им бебе. Всички тези планове се правят предварително от душите, участващи в трагичните събития, засегнали семейството. В тях са заложени множество объркани кармични проблеми. Наскоро имах един случай, при който в последния си живот пациентът ми беше починал рано в резултат на някакъв вроден дефект. Попитах го: "Какъв е смисълът животът ти да свърши, когато си само на няколко дена?" Той отговори: "Урокът е за моите родители, не за мен, и затова избрах да се върна при тях, за да ги допълвам." Когато душите се връщат за кратък живот - по-скоро за да помогнат на някого другиго, отколкото да работят по собствените си задачи - тъй като нямат достатъчно време, някои наричат такъв живот "попълващ живот". В настоящия случай родителите са малтретирали и в крайна сметка са причинили смъртта на друго свое дете, когато са били заедно в един по-ранен живот. Въпреки че в последния живот на моя пациент те са били една влюбена млада двойка, тези родители очевидно е трябвало да преживеят скръбта от смъртта на дете, което отчаяно са искали. Преживяването на страданието, причинено от тази ужасна загуба, е позволило на тези родители по-дълбоко да вникнат в последиците от игнорирането на кръвната връзка. Случай 27 ще ни даде нагледен пример за това.

Не е задължително душите всеки път да виждат своите бъдещи смърти. Ако душите изберат живот, при който смъртта им ще настъпи преждевременно, те често я виждат в мястото за избор на живот. Открил съм, че по същество душите доброволно се заемат с тела, за които предварително знаят, че ще бъдат сполетени от внезапна фатална болест, ще бъдат убити от някого или внезапно ще свършат живота си наред с много други в резултат на някаква катастрофа. Душите, които избират В такива трагедии, не са принудени да вършат това, тъй като са били хванати на неподходящото място в неподходящия момент от някакъв капризен Бог, който се прави на разсеян. Всяка душа има мотив за събитията, в които избира да участва. Един пациент ми каза, че последният му живот като индианче в Америка предварително бил планиран да свърши, когато навършел седем години. Той каза; "Търсех някакъв кратък, разтърсващ урок по смирение и този живот като малтретиран метис ми беше достатъчен."

Друг, по-картинен пример за душа, която доброволно е приела едно ужасно предназначение, даде една от моите пациентки, която избрала в последния си живот да се свърже (заедно с три други души от нейната група) с тялото на еврейка, отведена от Мюнхен в лагера на смъртта в Дахау през 1941 г. Всички били настанени в една и съща барака (също предвидено предварително), където пациентката ми умряла през 1943 г. на 18-годишна възраст, като успокоявала децата и се опитвала да им помогне да оцелеят. Тя храбро изпълнила мисията си.

Макар в процеса на избор най-напред да се появяват събитията, расата, културата и географското местоположение, това не са най-важните етапи в избора на душата на следващ живот. Като оставим настрана всички други съображения, за душите прераждането се свежда до това да вземат решение за определено тяло, което е от първостепенно значение и до това какво може да бъде научено чрез използването на ума на дадено човешко същество. Следващата глава е посветена на анализа на различните биологични и психологически причини, поради които душите избират своето тяло.