Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:16
21.10.2017
Събота
54.161.73.123


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Статии


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [110]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Капанът на име “Цел”

Цел, целеполагане – днес това са модерни понятия. И много от нас се учат правилно да поставят целите, плашат себе си и другите с думи като "безцелно изживени” години, часове, минути. Постоянно разговарят за стратегия, т.е. верига от цели, водеща до "Главната” или "Водещата” цел. Да живееш без цел се приема, че е в разрез с "добрия тон” не само от мениджърите (хората от междинното, средното звено), но и от такива издигнати по-горе в йерархията – хора като предприемачите.

А аз искам да ви покажа какъв капан представлява самото понятие "цел”, и как то ви пречи да получите това, което всъщност искате.

И държа да ме разберете правилно: става дума не за истински или лъжливи цели, не за собствени или натрапени цели. Този капан си го залагаме ние самите!

С какво започва цялата манипулация? Започва с ТВЪРДЕНИЕТО, че ТРЯБВА да се поставят цели, трябва да разбираш накъде си тръгнал, иначе никъде няма да стигнеш. Логично ли е? Абсолютно... Именно тази логика обаче щраква капана. Нататък, според логиката, следва добрият въпрос: "И откъде да вземем целите, които да следваме?”

Въпросът си е добър, но обикновено получава грешен отговор.

Грешен отговор: Разбери какво искаш да постигнеш в живота? Какво искаш да имаш, какъв искаш да станеш и т.н. Разбери всичко това и нарисувай бъдещия СИ образ, а след това върви към него, създавай го. Ще се запитате: Има ли нещо лошо в това? Всичко е логично, точно и прекрасно. Според логиката – така е.

И защо тогава, ще кажете вие, това е грешният отговор? Има ли нещо друго освен логиката? ИМА.

Работата е там, че през целият си "съзнателен” живот почти никога не сте ИСКАЛИ. Все е трябвало. Например: Бизнесът е по-добър избор от това да си наемен работник. Така ли е? Така е – имаш повече свобода, повече пари, възможности за лична реализация. Значи ТРЯБВА да напусна работа и да започна Собствен бизнес.

Да живееш сред природата е по-добре отколкото в големия град, нали така? Очевидно е така. Значи ТРЯБВА да се преместя в провинцията. В нито едно от тези "ТРЯБВА” не присъства моето желание, моето ИСКАМ. Именно това ТРЯБВА е целта.

И какво става нататък? Това ТРЯБВА обаче, отбележете, че то е много правилно, "хубаво” ТРЯБВА, се реализира с много мъки, напрежение, тъпчене на едно място, "мързел” и т.н. За някои това може и да е леко, даже приятно, но аз само с огромни усилия правя това, което... не искам. В резултат се заставяте по всевъзможни начини да следвате целта, пришпорвате се, насилвате се сами, но освен тежки депресии друг резултат не постигате. Защо е така? Ами защото в действията ви ще липсва "ИСКАМ”, ще липсва желанието ви. Нали само ИСКАМ ни води към това, което реално ни трябва?

Отбележете: ИСКАМ е идеалният мотиватор. ИСКАМ – значи ДЕЙСТВАМ. Между ИСКАМ и действието няма никакъв промеждутък от време за... размисъл. Ето ви и пример: много силно Искате да пишете - ще направите всичко, за да започнете на секундата да пишете. Даже ако сте в непознат град или примерно в тоалетната. Гарантирам ви, че така е с всеки. Защото има желание и то истинско, което те напира отвътре, право през сърдечната чакра.

В какво се състои разликата между ИСКАМ и ТРЯБВА? Не се учудвайте, че се налага да поясним това. По-горе вече обяснявах, че ТРЯБВА е това, което вие НЕ ИСКАТЕ да правите (не ви се иска, ама хич), но което за съжаление на всяка цена трябва да направите. Т.е. с главата си – с Разума си вие разбирате, че трябва да направите това, а цялото ви същество се съпротивлява. С други думи, налице е съпротива... отвътре. Или казано съвсем простичко: ТРЯБВА е от Ума, а ИСКАМ – от сърцето. Разбирате ли разликата? Умът разбира, а сърцето – чувства. Манипулацията, имплантирана от Матрицата чрез лявото полукълбо.

Сега да поговорим за ума и сърцето. Много е изписано по тази тема и съществуват различни гледни точки, различни разбирания, различни постановки на въпроса. Но едно е да го четеш и оттам да разбереш, а съвсем друго е го изпиташ на гърба си, да го провериш на практика. Първото разбиране е разбиране с ума, което в 98% по правило е илюзия, а второто е разбиране с цялата ти същност, със сърцето, с чувствата – истинското. И е по-правилно второто да не се нарича разбиране, а чувстване. Ние си поставяме целите с Ума. А той не за това е предназначен. Образът на бъдещето – това е ЖЕЛАНИЕТО да живееш според конкретен образ или по определен начин. Например: да живееш сред природата заедно с любимия човек, работейки това, което обичаш да правиш. Ние ЧУВСТВАМЕ желанието, то идва от сърцето и в никакъв случай не идва от мозъка. Умът ИМА задача... да ИЗМИСЛИ КАК Желанието да се реализира. Аз ИСКАМ да отида да живея в провинцията, сред природата и моят ум може да измисли вариантите, ПО КОИТО да го направя.

Разбира се, умът ми може да измисли и НАКЪДЕ да вървя, но винаги се получава нещо неприятно: не му достигат факти, за да направи ЛОГИЧЕСКАТА верига. А ЧУВСТВАТА... те винаги знаят предварително и ни водят натам, накъдето ще ни е добре, и то по начин, който ни харесва. Естествено, ако им се доверяваме.

Ще повторя още веднъж: не ни е нужен ум, за да определим посоката, в която да вървим. Умът ни е непригоден да определи НАКЪДЕ да вървим. За това са предназначени чувствата ни. Ако се доверявам на чувствата си, никакви цели не ми трябват. Ако чувствате какво ИСКАТЕ, то просто изпълнявате това свое желание и минавате изобщо без цел. Точно така е и когато осъзнавате КАКВО ИСКАТЕ, какъв е ЖЕЛАНИЯТ ОТ ВАС РЕЗУЛТАТ – можете да ПОЧУВСТВАТЕ какво да НАПРАВИТЕ, за да получите този резултат. И вашият ум ще ви "изрови” вариантите, по които да направите така, че да достигнете до желания резултат, а чувствата ще изберат най-добрия от тях, т.е. този, който е най-прост, ефективен и при който няма да се напрягате, а точно обратното – ще се наслаждавате!

 

Какво става, когато умът поставя целта?

На първо място – умът веднага ме разделя от нея. Аз съм тук, а целта е някъде далеч – във времето и пространството. И веднага чувствам, че ми предстои дълъг, изпълнен с препятствия и напрежение път. Опитайте се да усетите разликата. Аз изпълнявам, реализирам желанието си. Желанието си е в мен, аз просто ДЕЙСТВАМ, за да го изпълня. Чувствате ли го? Всичко си е при мен, просто е и е приятно. А сега аз ВЪРВЯ КЪМ ЦЕЛТА. Все едно че изкачвам планина, чувствате ли го? Аз съм тук, целта е там, между нас има разстояние. Както и да го въртиш и сучеш, между мен и целта ми има препятствие. Дори и самото разстояние само по себе си е препятствие. И аз ПРЕОДОЛЯВАМ това препятствие. Опитайте се да усетите това преодоляване. Дори и самата дума "ПРЕОДОЛЯВАНЕ” е енергийно наситена, заредена. И какво има по пътя не е известно, пък и е нужно време, за да видите целта, за да не се заблудите, да не започнете да се движите в кръг. А желанието ми винаги си е с мен, то е В МЕН!

На второ място – щом веднъж е поставена, целта започва да управлява мен, а не аз нея. Оказва се, че целта ТРЯБВА да се постигне. И това ТРЯБВА задушава, дори убива всяко ИСКАМ. И тогава в определен момент в мен се поражда желание да се отклоня, но Трябва да постигна целта. Излиза, че или съм слаб, или не мога? И тук започват всевъзможните мотивации, "преодоляване” на мързела ми и т.н., всичко, което те кара да правиш това, което не искаш. Нищо подобно не се случва, ако изпълняваш свое желание!

На трето място – поставената цел ме обезсилва. Целта се намира в бъдещето и аз ще бъда "юнак” чак като я постигна. Т.е. силата ми се премества в бъдеще време и си остава там. И ми е трудно да я използвам СЕГА. Аз някак си все съм в бъдещето, при целта ми. А желанието да я реализирам винаги си е тук - в сегашното, както и силата ми си е с мен, а не отишла при някаква далечна цел.

Излиза, че когато умът ми поставя целите, аз попадам в капана на "ТРЯБВА” и не мога да правя това, което искам. И нещо повече – реализирането на подобна цел представлява еднозначно напрежение, преодоляване, борба. И дори в края на краищата да постигна целта, силите ми се оказват намалели, а не увеличени. И най-важното: поставената от ума ми цел не ме отвежда до това, което наистина ми е нужно.

Има една открояваща се закономерност между ТРЯБВА и нивото на силата ми. А силата ми е нужна, за да изпълнявам желанията си. Когато трябва да правя това, което ТРЯБВА, силата ми намалява и то бързо. Самата забрана да направиш това, което искаш, веднага те "удря” от най-неочакваната страна и се налага да коригираш последствията от това. Най-трудният момент – когато роднините ми се стараеха да ми внушат, че НЕ ТРЯБВА да живея така и трябва да се "урегулирам”, "да си стъпя на краката”, да вляза в "правия път” и т.н... Програмиране.

Нека се върнем към началото и най-после да дадем ДОБРИЯ ОТГОВОР на добрия въпрос: ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕМ ЦЕЛИТЕ? Той е следният: не трябва да си ги измисляме и да оставяме тази работа на ума. Почувствай какво искаш, какъв резултат искаш да получиш, а след това почувствай, че искаш да го направиш! С чувствата, със сърцето, лека-полека. Ако не можеш веднага да почувстваш ГОЛЯМОТО – почувствай малкото, поне това, което искаш да стане днес, довечера и... ГО НАПРАВИ! Така малко по малко, стъпка по стъпка Голямото ще "просветне” и ще го видиш отчетливо и ясно пред себе си. И ще ти стане ясно не само какъв резултат искаш да получиш, а и какво искаш ДА НАПРАВИШ за това. Поисках – направих, ИСКАМ – ПРАВЯ ГО... и това да е така непрекъснато, през цялото време. Извод: аз признавам само една цел – реализация на това, което ИСКАМ, на желанието. Другите видове цели – това са ТРЯБВА, а всичко, което ТРЯБВА 100% ме вкарва в лош "режим” и ме отдалечава от ЩАСТИЕТО И... удоволствието от реализирането на моето предназначение.

Изпреварвам въпросите, които възникват във вас. А как да почувстваме какво искаме? А как да се доверим на своите чувства? Ето ви и моя отговор: може би искате от мен да обясня на вашия ум как да чувства? Умряла работа – умът не може да чувства. А да натрупате ОПИТ, да изпитате лично какво преживяване е това – да "чуваш” чувствата си, да им се доверяваш – това може да каже само сърцето ви. Всичко това ще доведе до формирането на фактора, който ще и апогеят на развитието на 5-та коренна раса. Разумното сърце.

 

"За състоянието на планетата и какво можем да направим!"

Автор Н.

Папка: Статии | Посещения: 647 | Ченълинги | Етикети: Автор: Н.

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.161.73.123