Непрекъснато се натрапва едно уверение, че сме казали и научили всичко, след като сме приели натрапената философия за първенството на материята. Концептуалният "напредък” на обществото и човечеството като цяло се пропагандира от редица научно-технологични структури, вдъхващи респект и имплантиращи програми за "не-замисляне” за същността на твърденията си, заради прилежно лепнатия етикет "ОФИЦИАЛНО”. Управляващите обществата структури на властта ненапразно са водили войни срещу окултизма и познанието за фините светове, които например отричат смъртта и я наричат преход. Свободата плаши някои "хора”. Свободата, която би изпитвал всеки, ако наистина е сигурен, че е имал поредица от съществувания и му предстои още по-дълга. Тогава за тези "хора” останала само грижата да поддържат натрапения "нравствен” закон и да пропагандират богатството и материалното проспериране като свръх-задача, служеща за мотивация в създадените човешки общества. Достигнати са високи нива в развитието на технологията, но по-голямата част от тях са веднага насочвани към ограничаване свободата на личността и лишаване от нейните тайни.

Всяко откритие има двойно приложение. Първото, външното, изглежда като улеснение и придобивка, а второто винаги е обръщано така или иначе срещу мнозинството. Малцината, които управляват света, са взели всички мерки за двойния модел. Напредването на технологиите няма да доведе до нищо добро, защото още в самото си начало то съдържа всемогъщата формула за власт и надмощие над по-голямата част от света. Това неравновесие винаги се е изразявало в схемата богати-бедни държави, богати-бедни хора, региони на спокойствието и региони, в които вечно избухват безредици и войни.

Според Карлос Кастанеда, представата, че сме свободни, е илюзия и абсурдност. Той разяснява, че здравият човешки разум ни мами, защото обикновеното възприятие ни позволява да разпознаем само една част от истината. Традиционното възприятие не ни казва цялата истина. Трябва да има нещо повече от голото пребиваване на Земята, повече от яденето и размножаването. Здравият човешки разум е само едно споразумение, до което ние сме достигнали след един продължителен възпитателен процес, който ни натрапва обикновеното възприятие като единствената истина. Увереността в това, което "е” около нас и единственият аргумент за истинността на същото това "е”, е че всичко това функционира и има своята материална опора в илюзорния ни триизмерен свят. И тъй като живеем във века на технологиите, които скоро ще направят ползвателя им излишен, ние напълно забравяме търсенията, поместени извън рамката на възприятията, консумативизма (и в крайна сметка) паразитизма върху една планета, създадена със съвсем друга изначална цел.

Истината е, че новите технологии създават повече проблеми, отколкото решават. Медицината например има значителен напредък в технологиите, но цените нарастват правопропорционално. Медицината е достъпна само за богатите. Общественото здраве не се подобрява. А би се подобрило драстично, дори само ако променим хранителните си навици. Вместо това специалистите създават изкуствени сърца. Ако селското стопанство ни хранеше по-качествено (в световен мащаб), а не изсичаше тропически гори (на всеки 2 секунди се изсичат гори с размерите на футболно игрище!!! – сега..., и сега..., и сега...), за да строи животновъдни ферми, които да произвеждат все повече червено месо, което пък е една от главните причини за инфарктите, тогава нямаше да харчим толкова много пари за изкуствени сърца и т.н... Все примери за взаимна обусловеност! Да се замислим и да променим светогледа си като цяло е рубиконът в случая!!! Някои от нас все още търсят подходящото парченце, за да оправят първо него. Всички проблеми са само фрагменти от една единствена криза – кризата на възприятието!!! В този именно свят ние достигнахме, най-меко казано, до отегчение от самите нас! Този свят ли искаме да оставим след себе си? В този свят ли искаме да живеем? Не? А защо търпим това? Може би не искаме да живеем в този свят, но определено ние сме тези, които го превърнахме в това, което Е!