 Пробуденото
желание да търсите Бог е признак за духовната ви зрялост. Духът ви
започва да се пробужда и ви кара да тръгнете да търсите истината. Все
още не знаете, какво трябва да търсите, и каква е истината, но вече
чувствате нуждата от търсене.
Но не всичко е толкова просто
с желанието, благодарение на което поддържате напредъка си. Егото не
желае нещо, касаещо духовността. За
егото това е по-скоро друго измерение, което то не разбира и няма
желание да опознае. Когато егото пожелае да познае духовността, се стига
до объркване на индивида и приключва с изцяло загубено желание за
познаване и занапред или със завладяване от това желание, което го
превръща във фанатик.
Сред получилите реализация хора,
често се срещат, да връщат властта на егото си при практикуване на
медитация или да не могат изцяло да подчинят егото си. Има вибрации по
време на медитация, които се постигат добре, но егото също присъства и
все още не е подчинено. Случва се наслояване на съзнанието. Чувствате се
раздвоени – егото не отстъпва на духа ви.
Тъй като духът
не воюва, борба няма, но не се чувствате пълновластен господар на себе
си. Тук биха ви помогнали желанията ви. И едно от тях е установяването
на духа ви като единствен господар. Ще попитате откъде да черпите силата
на желанията? Тя е дълбоко във вас. Просветеното его ще ви накара да се
задълбочите в познанието на самите себе си. И започнете ли да
опознавате устройството си, ще се появят и желанията.
Познаването дълбините на съществото ви си работи от само себе си, ако
сте започнали да се вглъбявате, заради простата причина, че
самоопознаването разкрива такива особености на същността ви, че вече не
можете да спрете и излезете от този процес. Затова и загубата на
желанието ви да се опознаете, често е повърхностно разбиране и ментално
осъзнаване на случващото се с вас. Или пък се вглъбявате в нещо друго.
Прекомерната активна дейност "за всеки случай" ви прави бедни. Губите
желанията, нужни ви най-вече за собственото израстване. И в крайна
сметка губите въобще желанията или сдържаността – през цялото време
правите нещо или организирате нещо или някой.
Затова и
видими резултати няма. Идва разочарованието или се появява сдържаността,
подхранвана от разбеснялото ви се его. Започвате да бъркате вибрациите и
колективът заболява. Такъв колектив на нищо не е способен...
Станете собствения си дух. Това е главната задача за реализираните хора.
Ако много ви се иска да създавате нещо организирано, то трябва да го
правите чрез сърцето си и в никакъв случай не се обвързвайте с дейността
си. През цялото време се придържайте към главното - да станете духа си!
Духът няма желания и едновременно плува сред желанията за познаване на
Божественото. Той е изтъкан от тези желания и трябва само да станете
духа си, за да получите двигателя на желанията, да проникнете и се
слеете с Божественото.
Когато сте дух нищо не може да ви
спре. Придобитата от вас същност, не е нещо друго, освен преобразуването
ви във висше същество. Остава ви само крачка и ... Сами ще разберете,
какво да кажете на другите. Повярвайте, ще има, за какво да разказвате
на света, когато това се случи с вас. Желанието ви да познавате
плановете на Божествеността ще е извънмерно. И няма да искате нищо друго
освен да принадлежите на Божествеността, да съществувате за нея, да
бъдете Нейни прекрасни деца и да Я следвате.
За вас всичко
ще бъде свързано само с Божествеността и тя ще е най-главното за вас,
приоритет. Ще откриете Божествеността и в човешкия свят. Ще видите
Божественото в хората, в природата, в облаците... Всичко ще бъде
различно, когато се появят във вас очите на духа...
Не сте
се открили, в задънена улица сте, загубили сте желанията... Духът ви
казва да се откажете от всички пътища, освен от този към себе си. Заети
сте с нещо маловажно, хабите се напразно за нещо. Духът е по-близо до
вас, отколкото царството небесно, познайте първо него. Помните ли, че
Божията искра е във всеки от вас. Тя трябва да запали нещо във вас, за
да тръгнете по уникалния си път. Нужно е да познаете тази искра и да
бъдете тази искра. Духът е светенето, светлината. Пожелае ли Духът,
отговорът се намира бързо. Духът запомня докосването до мястото, където е
отговорът. Желанието не се е реализирало все още, но духът знае, че е
на верния път и няма да отстъпи докато то не се изпълни.
Духът не бърка истината с илюзията. Той вижда много добре истината.
Затова вие ставате виждащи. Сякаш духът запалва светлината чрез вашето
установяване на истината. Той забулва връзката ви с миналото и вече не
сте проявление на егото си. Сега сте се преродили в духа и сте станали
духа. От този момент нататък, е уместно да се казва, че вече не сте
човешко същество. Сега духът се явява всичко, от което се състоите. Вие
все още сте свързани физически с тялото си, но не сте обвързани с
прищевките му и в това е смисъла на освобождаване от тялото. Ако тялото
умре, духът приема смъртта му и продължава да съществува. Същевременно
духът знае, че животът на тялото, което сега му е на разположение, е
възможност за качествено изпълване. Духът приема играта на Бог и е готов
да следва плана Му. Появява се преданост към Бога - ставате истински
предан на Създателя си.
Духът не знае изхода на играта и
замисъла й. Ако знае, той не би проявил замисъла и себе си в света. Той
ще следва и ще се проявява като нещо радостно. Ще играе и ще иска да
разбере, колкото си може повече за правилата на играта. Ще се старае да
бъде абсолютен. Духът има предчувствие... В същността си, духът винаги
знае, къде да търси истината. Той осъзнава самия себе си едновременно
като съвършено и несъвършено. Това стимулира духа ви винаги да търси и
се наслаждава на откритите истини. На него не му пречи, че не е
абсолютен, че няма да успее да открие всички истини. Той се наслаждава
на самия себе си, удовлетворен е от себе си и в същото време постоянно
търси новите истини, за да ги направи част от себе си. Съществуването му
се превръща в игра. Вие откривате себе си в някаква игра.
За духа ви нищо не е сложно. Той лесно разпознава всичко. Застане ли
духът пред сложна задача или ситуация, той не прави нищо. Безразлично му
е, колко сложна е ситуацията. Не накара ли тялото ви да направи нещо,
значи това е вярното решение. Най-често духът е над ситуациите или
проблемите. Той веднага вижда цената на случващото се и не влиза в
битки.
Само доближаването до реалността му действа
запалващо. За духа ви, реалността е съкровищница. Тя е като роден дом,
където са храната и покрива. Не в човешкото разбиране. В реалността,
духът спомня себе си и се обновява. Той се връща у дома и носи това,
което е придобил при пътешествието си.
Принадлежността му
към истината, се връща в него под формата на спомени, изгубени временно.
Няма игра в разбирането на приетото. Но играта присъства като
необходимост от следване на случващото се като истина, която не се
променя при никакви обстоятелства. Той попада в потока на действията си,
приближавайки се към реалността и влиза в нея без уговорки и съмнения.
Той се връща и осъзнава себе си като частица от реалността - Божието
тяло.
Такава е силата на собствения ви дух.
Превод: Анита
http://planeta.moy.su/blog/sila_vashego_dukha/2012-07-02-23497
http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=5259
|
Нумерология
18.217.220.114 