Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


22:27
16.08.2017
Сряда
54.162.255.186


Онлайн: 10
Гости: 10
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Карма и Подсъзнание


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [110]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Дух, Его и Подсъзнание. Терминология

Вторият трактат е опит да бъдат осмисле­ни основни понятия на психологията от гледна точка на индийската философия, главно на иде­ите на Веданта в тяхното съвременно разглеж­дане /Свами Вивекананда, Йога Рамачарака, Бхагаван Шри Раджниш/.

Макар авторът да стои на идеалистически позиции, описаните психически модели лесно могат да бъдат интерпретирани от материалис­тическа гледна точка. Но за автора бе важна тер­минологията, използвана при написването на трактата. Ползвани са понятия, които не могат да бъдат избегнати при описания на човешкия духовен живот - психическа енергия, /основна валута на подсъзнанието/ и чакри /центрове, през които тя преминава/. Тези понятия, за жалост, все още не са приети в съвременната психология.

В този трактат авторът разглежда тънките и субективни движения на душата, тоест - явле­ния от вътрешния свят. Човек, който не прите­жава навика да се самоанализира, може искрено да каже: "Извинявайте, ама при мен липсват откровения, вътрешните гласове мълчат и само външните обстоятелства ми влияят!" За подобен човек всички концепции и критерии на автора ще се сторят несериозни; това е обичайният упрек към източните философии, които не предоставят точ­ни външни рационални понятия и критерии. Но тези трудности са в природата на нещата. Светът е външно даден и затова зле се поддава на рацио­нализиране. Ако кажем, че западната мисъл обик­новено се опитва да го представи във вид на чер­теж, изрисуван с туш, то на Изток сякаш използ­ват маслени бои. Ако отблизо всичко се размива и става многозначно, то общият изглед като цяло дава отчетлива картина.

На Изток призовават явно интуицията на ученика, а на Запад това става тихомълком.

Една от причините, затрудняваща силно изучаването на подсъзнанието, се крие в това, че на него този процес не му е безразличен. Безпри­страстният поглед на аналитика се замъглява от душевните движения, и психиката си изработва защитни механизми. Затова ние, вместо душевен огън, първо съзираме пепел, и второ - виждаме далеч не всичко. Това става, защото не сме до­пускани в най-съществените места: за тях можем само да се досещаме.

Основна цел на автора е да се ориентира в структурата на подсъзнанието и неговата роля в пси­хическия живот на човека. Предлаганата концепция е една от възможните гледни точки върху нещата.

Главни герои в този трактат са Дух, Его и Подсъзнание. Съгласно древноиндийското уче­ние на Веданта, у всеки човек има индивидуа­лен дух /Атман или висше "Аз"/, който следи за духовното му развитие и за разширяването на същностното му съзнание. Целта на Духа е та­кова разширяване на съзнанието, при което чо­век напълно осъзнава своята висша природа и се отъждествява със своето висше "Аз".

В психиката на всеки човек съществуват механизми, поддържащи съществуването му на дадено еволюционно равнище - като биологич­на единица, като член на вида и като съзнателно същество. Понякога използваме термина низше "аз" или "его", което осъществява функциите, необходими за оцеляване.

Епитетите "висше" и "низше" са традици­онни, но неудачни; според автора по-правилно би било да се говори съответно за потенциално и актуално аз; и по-нататък ще се използват именно тези термини.

Човек не осъзнава по-голямата част от пси­хическите механизми на егото, затова те остават в подсъзнанието като различни програми за дей­ствие.

Човек обитава в свят, който е едновремен­но ментален, емоционален и материален, затова ще говорим съответно за мисли, чувства и действия. Духовният живот не е сетивно наблюдаем. За движенията на духа можем да съдим кос­вено, по определени акценти от менталния, емо­ционалния и материалния живот. Но духът присъства във всяка наша мисъл, във всяко чув­ство и действие. Той е така дълбоко скрит, че е трудно да го усетим. Основен признак на духов­ните прояви са качествата на реакциите /мисли, емоции, действия/. Те се наричат същностни реакциив противоположност на повърхност­ните. Тук трябва да подчертаем, че същност­ната мисъл съвсем не е някаква особено "умна" мисъл; същностната емоция също не е задължително да бъде силна.

При проявите на същностни реакции съще­ствува само един въпрос: какъв е техният ду­ховен смисъл?

Отговорът на този въпрос има принципно значение за съдбата на човека.

Същностното /екзистенциално/ значение на знанието е онова, за което често се казва: "Аз това го знам не теоретически, а от своя житейски опит!" Тази мисъл е рационализира­не, и то не твърде успешно, на съответния мистически опит, само косвено свързан с определе­ни външни събития в живота на дадения човек. Друг човек, преминавайки през същите обстоя­телства, може да не получи подобно същностно знание.

Динамиката на развитие на личността, в частност на разширяване на съзнанието, се ре­гулира от закона на кармата /съдбата/, задаващ общото направление, в което духът постепенно открива себе си за човешкото съзнание. Законът на кармата се нарича още и закон за причините и следствията, тъй като всяко действие има опре­делен духовен смисъл и определени последствия в процеса на духовната еволюция на света. Този закон регулира взаимодействията на хората, съдбините на човешките групи, на нациите, на света.

Главна роля във функционирането на пси­хиката играе психическата енергия, която се намира в човека и се възприема посредством цен­трове, наричани чакри. Източната традиция ги представя под формата на лотоси с различен брой листа, разположени от вътрешната страна на гръбначния стълб и обърнати назад. Основните чакри са седем. Те са следните:

Муладхара, чакрата на живота и смъртта, намираща се в осно­вата на гръбначния стълб;

Свадхищана - сек­суалният център, намиращ се в основата на таза;

Манипура - низшият волеви и емоционален център, разположен на равнището на слънчевия сплит;

Анахата - сърдечният център, на нивото на сърцето;

Вишудха - гърленият център, на рав­нището на шията;

Аджна - "третото око", центърът на висшата воля, между веждите;

Сахасрара, центърът, намираш се в основата на черепа.

Всяка чакра може да бъде в по-открито или по-закрито състояние, пропускайки съответно по-голям или по-малък поток психическа енергия. Според еволюционното равнище на дадения чо­век чакрите постепенно започват да се откриват. Но на всяко еволюционно ниво понякога се по­явяват особени състояния, когато някои от чак­рите се отварят повече от обичайното, и тогава човек става способен на неща, които в друго състояние за него са невъзможни. Какви именно са тези неща, зависи от това, кои чакри са се раз­творили. Подобни състояния са силната влюбеност, творческия подем, смелостта на войника, хвърлящ се в атака, мигновеното просветление след тежка болест или загуба...

Психическата енергия се възприема от чак­рите, а не от сетивните органи. Силните енергий­ни потоци субективно могат да бъдат преживя­вани като "натиск върху психиката" от друга лич­ност, група хора или ситуации. В определен смисъл всяка жизнена ситуация, в която попада­ме, е магическа, доколкото въздейства върху психиката не само чрез сетивните органи и чрез мисленето, но и пряко - чрез потока от психи­ческа енергия. Изразът "нагнети се напрежение", "атмосфера на любов", "лице, светещо от радост" и други подобни трябва да бъдат възприемани буквално, а не като метафори.

Потоците психическа енергия носят опре­делена информация /човек е в състояние да раз­личава различни видове психическа енергия/. По-правилно е да се говори за информационно-енергийни потоци; информационните потоци винаги носят психическа енергия. Нейният не­достиг субективно се изживява като скука, из­лишъкът й - като силен интерес, но и в двата случая вниманието се превключва. В първия слу­чай то се разсейва, а във втория се обръща навътре, за да може човек да усвои излишната психическа енергия. При правилно съотношение на информация и енергия в дадения поток него­вото възприемане и усвояване става по-лесно.

Еволюцията на света като цяло може да бъде описана като постепенно превръщане на Хаоса /непроявения свят/ в Космос /проявения свят/ по пътя на информационно-енергийно въздействие, наричано в библейската традиция сътворяване.


Авесалом Подводни

Папка: Карма и Подсъзнание | Посещения: 1441 | Ченълинги

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.162.255.186