Ако охарактеризирам обобщено практиката за самонаблюдение, сигурно трябва да я разглеждам като техника за пренасяне на вниманието от себе си, като участник в събитията, към себе си, като наблюдаващ себе си. Такова прехвърляне на вниманието и отъждествяване на себе си с наблюдателя, ни помага да изучим участника, да се видим такива, каквито сме наистина, да осъзнаем много неща и да се опитаме да променим съзнателно нещо в себе си.

Умът постоянно си търси занимание. Така, че защо да не го използваме като помощник по пътя на самопостигането? Защо той да не поеме изучаването на вътрешните усещания, които ще са предостатъчни при вътрешното наблюдаване на собственото си съзнание?

За започване практикуването на самонаблюдение не се изисква нещо особено, а само умението вътрешно да се съсредоточаваме и със сигурност още и вътрешна настройка, за да не се страхуваме да видим истината за същината ни.

Първото, което трябва да се направи, е да открием в себе си вътрешния наблюдател. Има такъв във всеки човек. Това е част от съзнанието, която винаги наблюдава за случващото се, присъства и свидетелства за всичко, което става с участниците. Той в нищо не се намесва, не реагира, не оценява, просто наблюдава безстрастно.

Ние винаги сякаш се стичаме след събитията на външния живот, след емоциите си, чувствата, преживяванията – ние сме участници. И за да изследваме себе си, трябва да се разграничим от участника и да станем наблюдател. След това от тази нова позиция да наблюдаваме участника, засега без да се опитваме да го променяме (така да се каже, да събираме информация). Докато ти си участник, а не наблюдател, е много трудно да осъзнаеш нещо в себе си, а още по-трудно осъзнато да го промениш. Трябва първоначално да се научим да бъдем наблюдатели и да правим осъзнато това.

Намирането на наблюдаващата част в собственото ни съзнание е първата стъпка, която трябва да преминем, за да продължим напред. Всеки човек има вътрешен наблюдател. Влизането и излизането от него често се прави неосъзнато, без регистрация от страна на съзнанието. Но ако сме внимателни към себе си, ще забележим, че дори в разгара на много силни емоции и душевни преживявания, при активни занимания с нещо, в момент на обмисляне или наслада, винаги в съзнанието има нещо, някак отстранено от вътрешната и външна дейност. То наблюдава безмълвно, безпристрастно, без да изразява емоции – просто съзерцава всичко, което човекът прави.

Наблюдателят лесно се открива при спокойна дейност, насаме със себе си, по време на размисъл или четене. Трябва просто един път да усетим присъствието му и да запомним това вътрешно усещане за наблюдение. А след това да се постараем да го обособим в себе си по време на ежедневните си занятия. Ако се получи, можем да продължим обичайните си занятия вече с наблюдателя. Тогава може да забележим, че в съзнанието се появява някаква вътрешна отстраненост, а външните реакции стават по-осъзнати, поведението – по-спокойно, разумно и по-малко емоционално. Също може да се забележи, че усещането на наблюдателя много лесно се губи. Но не трябва да се безпокоим за това. Важното е да намерим в съзнанието усещането за вътрешен наблюдател, да се опитаме да си спомняме за него от време на време и понякога да влизаме в него. Това е всичко необходимо за първата стъпка.

Ако не ни се отдаде веднага да отделим наблюдателя в съзнанието, можем да създадем вътрешното намерение да го открием, помнейки, че го има във всеки човек без изключение. Трябва периодично съсредоточено да насочваме вниманието навътре в себе си или пък просто осъзнато да се понаблюдаваме отстрани. Това упражнение може да спомогне за разбуждането на вътрешния наблюдател, да се отдели усещането за наблюдаване над самия себе си, за да го направим осъзнато. Вътрешният наблюдател, рано или късно, ще бъде забелязан от съзнанието, тъй като досега вече много пъти се е проявявал неосъзнато. Но съзнанието, вече осведомено за него и въоръжено с намерението да го намери, непременно ще ни го прояви и тогава умът също рано или късно ще успее да го открие, а вие да го осъзнаете.