Емоциите и чакрите



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:30
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Карма и Подсъзнание


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Емоциите и чакрите

Всеки човек притежава определено излъчване, което се променя в зависимост от ситуацията, но като цяло съществуват по-отворени чакри, които работят, излъчват и възприемат енергия, и други, по-затворени чакри. От друга страна, всекиму е необходима енергия от всички видове, но в различни количества. Всяка ситуация, в която човек се оказва, му предоставя енергия от определен вид, и специална програма за енергийна стабилизация, разкриваща или затваряща съответните чакри, в зависимост от това какъв вид енергия е нужна на човека. Ако у човек има излишък от някакъв вид енергия, а ситуацията позволява тя да бъде изразходена, тази програма ще разтвори съответната чакра и през нея енергията ще бъде отдадена.

Също така съществува и възможност да бъде задоволяван енергийният недостиг на всяка чакра, използвайки енергийни потоци, идващи непосредствено от тънкия свят. Но по определени причини подсъзнанието трудно успява да я извлече и да я адаптира за нуждите на психиката и на организма. Затова, ако в подсъзнанието няма специално изработени програми, то се обръща към енергийните резерви в тънкия свят, но сравнително рядко. Затова съответният ефект може да се нарече чудо - бързо оздравяване от неизлечима болест, действие в мигове на смъртна опасност, и прочие. Типичен пример за обръщане към програмата за попълване на енергиен недостиг представлява молитвата "Господи, дай ми сили", която помага, само когато е искрена. Ако съзнанието произнася молитвата, а подсъзнанието добавя: "Пък ако не дадеш, ние сами ще се оправим!", тогава помощ от тънкия свят, разбира се, няма да дойде. Искреността, в тесния смисъл на думата, означава съгласие между съзнанието и подсъзнанието.

Емоциите в смисъл на силни афектни състояния възникват при несъответствие в разтварянето на определени чакри и енергийни потоци, протичащи през тях. Когато енергийният поток не протича, а залива чакрата, възникват емоции от маниакален тип, в зависимост за коя чакра става дума. Например, зверска ярост- през муладхара. Сексуален зов - през свадхистана. Гняв, ярост, влюбеност - през манипура. Любов - през анахата...

Ако, обратно, енергията не достига, възникват емоции от депресивен тип. Страх -през муладхара. Сексуална депресия - през свадхистана. Емоционална угнетеност - през манипура.

Продължителните емоционални състояния, както маниакални, така и депресивни, не са естествени, защото в човешкото подсъзнание има висши програми, стабилизиращи енергетиката. Тук има потенциално две различни възможности и двете по принцип се реализират. Да разгледаме, например, зверската ярост.


Първата възможност се крие в това, че за да бъдат подтиснати дадени емоции, енергийният поток трябва да бъде пропуснат частично през съответната чакра /муладхара/. При този начин на подсъзнанието ще му бъде трудно да "смели " останалата енергия. И тя се превръща в отрова за човека и предизвиква различни неприятни последици - от депресии до инфаркт.

По-естественият вариант е временно да бъде разтворена чакрата, така че енергийният поток да премине свободно през нея. Този вариант се осъществява, ако човек преминава адекватно през ситуацията, в дадения случай - ако даде воля на своята ярост като, да речем, грабне тоягата и наложи по гърба злодея. По време на това действие чакрата се отваря и пропуска енергийния поток, след което се притваря до обикновеното си ниво, а в душата на човека настъпва спокойствие. Храбростта по време на сражение е всъщност наличие на мощен енергиен поток, преминаващ през чакрата муладхара, която е разтворена повече от обичайното.

В нашия просветен век, обаче, не винаги се създава възможност енергията да бъде реализирана по този начин. Подсъзнанието има възможност да разтвори чакрите без всякакви физически действия. И тук нямам предвид това, че емоционалният поток от ненавист или влюбеност се насочва към "жертвата" чрез погледа, макар че подобно действие е равнозначно на физически удар. Съществува друг начин за справяне с емоциите без да бъдат подтискани или насочвани към даден обект. Това става тогава, когато подсъзнанието "просто" разтваря дадените чакри и пропуска енергията не в околното пространство, а направо в тънкия свят и по-точно -в съответната област. При това емоцията се пропуска бавно. Кавичките при думата "просто" означават, че този процес е твърде сложен и се налага съответната подсъзнателна програма да бъде създавана, тъй като тя не се наследява чрез гените. Умението да се подтискат емоциите обикновено се възпитава у малкото дете от родителите и от суровата действителност, а способността същите емоции да се пропускат в тънкия свят чрез "спирачки" в западната култура се предава езотерично.

Тягостните емоционални състояния възникват тогава, когато енергийният поток, преминаващ през дадени чакри, е по-малък, тоест - не съответствува на степента на тяхната разтвореност. Емоциите, свързани с мулдахара, обикновено биват наричани "смъртоносни" или "зверски": страх, ужас, ненавист, тъга, ярост. Ненавистта и яростта се отнасят към състояния с недостиг на енергия, а останалите - към състояния с излишък на енергия. В случаите на смъртен страх енергийният поток, изтичащ от чакрата муладхара, рязко пада. Състоянията на смъртна тъга и скука възникват при продължителен недостиг на енергия в чакрата муладхара. На практика човек в подобни състояния гладува и, ако не е в състояние да получи необходимата енергия по естествен начин, той може да се опита да си я набави от други хора. Да се усвои енергията, идваща от други хора, е много по-лесно отколкото да се набави непосредствено от тънкия свят. Така възниква садизмът. Садистът е разновидност на енергийния вампир. Измъчвайки своята жертва, садистът лакомо поглъща нейната енергия, снижавайки енергийния й поток почти до нула и привеждайки я в състояние на страх, смъртна тъга, отчаяние. След това садистът отново възбужда в жертвата си енергийни потоци, като провокира у нея чувство на ненавист. И отново лакомо изпива образувалата се енергия, привеждайки пак жертвата в низше енергийно състояние. Обменът на енергия при това равнище преминава през чакрите муладхара, макар че и останалите чакри биват засегнати. Разновидност на садизма е мазохизмът. Тогава човек се настройва на този поток, който излъчва тялото му в минутите на мъчение, приемайки енергия и от мъчителя.

Особен вид емоции се образуват във висшите чакри. Така наречените творчески мъки възникват, когато творецът недостатъчно добре е овладял създаването на чисти форми, техниката. Тоест - чакрата вишудха при него не е достатъчно разтворена. Творческият поток, преминаващ през твореца, изисква съответно въплъщение във форми, а стесненото "гърло" на чакрата не може да го пропусне изцяло. Тогава творецът изпитва тягостно чувство на неудовлетвореност от себе си и се отдава на пиянство и разврат, опитвайки се да разтвори останалите чакри. Или пък изпада в депресия, прекъсвайки изцяло енергийния поток.

Противоположното състояние, характеризиращо се с недостатъчен енергиен поток през чакрата вишудха се изразява в това, че се появява усещане, че животът преминава край човека, заобикаля го, без той да взема участие. Всеки от нас е длъжен да твори, създавайки различни форми, независимо дали са глинени чаши, остроумен израз, чудесни отношения с околните и прочие. И ако тези форми са наистина творчество, а не щампи, тогава околните ще търсят компанията му. С него ще им бъде забавно и весело, а самият индивид ще живее в истинския смисъл на тази дума.

Разликата между влюбеност и любов е в това, че на любовта съответствува енергиен поток, преминаващ през чакрата анахата, а на влюбеността - енергиен поток, преминаващ през чакрата манипура. Любовта към обекта го осветява с божествена светлина, улеснявайки всяко взаимодействие с него, независимо дали е възприемане, въздействие, или съвместна работа. Влюбеността предполага съсредоточаване върху чувствата към обекта. Тоест, в голямата си част влюбеността е интровертно състояние. Обектът като такъв не представлява особен интерес, а взаимодействието с него е затруднено поради интровертната насоченост. Влюбеността е емоционално състояние, когато енергийният поток, преминаващ през чакрата манипура, буквално я залива. Възникващият енергиен излишък е отровен за човека. Особено силно това се усеща в мигове на отсъствие на обекта на влюбеност. Тогава влюбеният подсъзнателно се стреми да се освободи от тази отрова, преобразувайки енергията. Един от начините е като подарява красиви подаръци -тоест, пропускайки енергиен поток през вишудхи. Или пък да се извисява до възвишена любов, пропускайки енергиен поток през анахата. Или търсейки сексуална близост с обекта, което предполага енергиен поток през свадхисщана.

Любовта, тоест енергийният поток, преминаващ през чакрата анахата, не е емоция. По идея тя е норма за отношения между човека и обекта на неговата любов. Онова, което човек не обича, той не го вижда с духовните си очи. Любов като емоция, тоест помитащият енергиен поток през анахата, например, представлява състоянието на религиозен екстаз у вярващия.


Изложеното дотук носи илюстративен характер. Авторът няма претенции за пълно описание на емоциите. Освен това трябва да се помни, че Абсолютът никога не се повтаря и затова всеки енергиен поток е уникален. Така че онзи, който се влюбва за десети път, получава през чакрата манипура енергиен поток, съвършено различен от предишните девет пъти.

На способността да отварят чакрите си в определена степен биват обучавани режисьори, психотерапевти, преподаватели по изкуствата и изобщо онези, които учат своите ученици на свобода, естественост, самобитност, самоизразява-не, разкриване на способностите. В индийската традиция разтварянето на чакрата анахата съответства на възвишена любов към целия свят, разкриването на чакрата вишудхи - на виждане и създаване на съвършени форми. Това в изкуството се нарича изработване на техника. Разкриването на чакрата аджна отговаря на висшата мъдрост, висшата воля и съзиране на единството на света. Разтварянето на сахасрара - на прекия контакт с тънкия свят. Особените психически упражнения на раджа-йога и в частност концентрацията върху чакрите в състояние на дълбоко отпускане и преминаване на енергийни потоци позволява на човек в някаква степен да се научи да усеща своите чакри и техните енергийни потоци под формата на преки физически усещания. Така човек премахва задръжките, разкривайки или затваряйки с волево усилие чакрите си. Но учителите по йога предупреждават за опасността от подобни занимания: гимнастиката не трябва да се превръща в културизъм. По принцип чакрите биват разкривани от висшето "аз" съобразно степента на еволюционния ръст на човека и според придобиването на духовен опит и разширение на съзнанието. Преждевременното разтваряне на чакрите води до там, че вместо висшето "аз" да продължи да направлява енергийните потоци през чакрите, се намесва егото. Тогава то, получавайки лакомо енергийно късче, започва да дирижира енергиите от тънкия свят. Така човек неминуемо деградира. Освен това, при подобни прекомерни упражнения понякога истинските чакри не се разкриват, а биват създавани лъжливи чакри, пропускащи бедни енергийни потоци. Няма как, медитирайки върху чакрата вишудхи, да се научиш да свириш на пиано.

Казаното по-горе се отнася не само за директното разтваряне на чакрите, но и за онези случаи, когато това става несъзнателно, например в изкуството. Когато преподавателят изисква от ученика виртуозност, той всъщност го учи да разтваря чакрата вишудха, пропускайки през нея съответния енергиен поток, който сам по себе си се възприема като мъртъв. Но разтварянето на чакрата анахата всъщност не е нищо друго, освен възпитание на чувствата, разбиране и любов към света. Което, за съжаление, не е предмет на обучение в музикалните и художествените училища.


 
Карма и подсъзнание
Авесалом Подводни
Папка: Карма и Подсъзнание | Посещения: 1856 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87