Духовното посвещение на човека характеризира нивото му на връзка с финия план и начина му на уча­стие в програмите за непосредствено изсветляване на плътната сфера.

Първо посвещение (7 x 1 = 7) - атеист (суеверен човек). Това е ниво, на което връзката с финия свят практически отсъства или, във всеки случай, не играе съществена роля в живота на човека.

Второ посвещение (7 x 2= 14) - смиреният греш­ник. Това е човек, който постоянно усеща своето несъ­вършенство в сравнение с етичния идеал, съдържащ такива категории - например честност, безкористност, любов, доброта, самоотверженост.

Трето посвещение (7 х 3 = 21) - вярващият. Инди­вид, в чийто живот е имало проблясък от светлината на духовния път, утвърдил с пълна вътрешна увереност би­тието на финия план и неговата водеща роля в съдбата и етиката на плътния. Това е човек, търсещ своя духо­вен път, който засега не е намерен. Тук са характерни блуждаенето, грешките, разочарованията и периодични­те падения; вярата (тоест каналът към финия план) ре­довно изчезва, но после внезапно отново се появява.

Четвърто посвещение (4 x 7 = 28) - монах. Това е човек, намерил своя духовен път, който се изразява в безпрекословно служение на финия план. Тук духовни­ят канал е устойчив, но доста суров, и оставя на човека малко свобода за творчество.

Пето посвещение (7 x 5 = 35) - старец. Това е ин­дивид, който притежава устойчив канал към финия план и в някаква степен с негова помощ се е научил да помага в духовните търсения на другите - понякога му се удава да им помогне да видят проблясъците от свет­лина по пътя им.

Шесто посвещение (7 х 6 = 42) - светец. Той е източник на благодат за целия свят, съсъд Божи, имен­но човек, който внася в битието толкова силен канал към финия план, че цялата му духовна помощ достига практически до всички хора, желаещи да я получат.

Седмо посвещение (7 х 7 = 49) - пророк. Това е човек, чрез когото се препредава непосредствената воля на финия план, онова, което преди се е наричало глас Божи.