1. Аспектът на хороскопа се интерпретира въз ос­нова на тълкуването на две естествени числа тип, които представляват съответно числителят и знамена­телят на дроб, характеризираща даден аспект; напри­мер за биквинтила (144) m = 2, п = 5. При това числи­телят (т) определя външната форма, в която протичат при включване на аспекта обстоятелствата, подчиня­ващи се на знаменателя (п). Например биквинтилът означава конфликти и въобще всякаква поляризация на различни житейски прояви, например взаимоотно­шенията хищник - жертва, висши и низши форми на живот и т.н., а бисептилът (2/7) - конфликти в духов­ния живот, смъмрянето на дявола и въобще пряката борба на доброто със злото. Тридецилът (3/10) симво­лизира външно хармоничните и хармонизиращите ху­манитарни програми - например благотворителност­та и невъоръжената борба за мир по целия свят. При това тридецилът оказва външно отпускащо и видимо по-малко ефективно действие от децила (влиянието на тройката), но реално той отстъпва на децила по-скоро в творческото начало (в това отношение единицата съществено превъзхожда тройката, но нейното твор­чество в децила (1/10) може лесно да поеме по антихуманен път). Трисептилът (3/7) и тритердецилът (3/13) символизират външно хармонични прояви - съответ­но на духовната и черноучителската програма, и тук външната хармоничост може (обикновено много за кратко) да въдеде човека или неговото обкръжение в заблуда: вътрешно отпускащо действие тези аспекти не проявяват (както и тридецилът).

2. Активните аспекти на хороскопа и техните орбиси се определят от космическото посвещение (вж. приложение 3). При човек с космическо посвещение К са активни аспектите със знаменател, по-малък или равен на 4К (виж приложение 5). Например у човек от първо космическо посвещение могат да се проявят съвпад, квадратура, тригон и опозиция (при това те се вземат с големи орбиси, вж. приложение 5), а влияние­то на останалите аспекти върху него е незначително. При това е нужно обаче да имаме предвид, че някои хора „плават" между две (пo-рядко три) съседни посве­щения и понякога живеят според по-високото, друг път - според по-ниското посвещение, и съответно - според две различни карти, така че астрологът трябва сам да се ориентира към кое посвещение се отнася поведение­то на човека в интересуващата го ситуация, и да тълку­ва картата в съответствие с него.

Освен това, с еволюционното израстване на чове­ка се променя и неговото космическо посвещение и тук можем да отбележим някои типични (макар и не вина­ги задължителни) ефекти, съпътстващи тези преходи.

Достигането на второ космическо посвещение оз­начава смърт на тоталното его - човекът умира като егоист, което субективно се преживява почти като фи­зическа смърт. Обективно това е преход от тоталната концентрация върху себе си към частична възприем-чивост спрямо външния свят като обективна и незави­сеща от желанията на човека реалност, която обаче се поддава на целенасочено въздействие.

Получаването на третото космическо посвещение е смъртта на социалната личност и практическия деятел в човека - тотално разочарование от себе си като социа­лен индивид в материалистичното разбиране на тези думи. След това започва търсенето на същността си в дълбините на „аз"-а или в рамките на тази или онази езотерична или поне необщосоциална концепция и дейност.

Достигането на четвърто космическо посвещение означава доброволен отказ от вътрешната свобода и напрегнатия вътрешен живот, тоест вътрешна смърт на ленивия, избиращия и съмняващия се човек (в това число и в себе си). Същевременно протича и включва­не към напрегната космическа програма, която не пу­ска човека нито за минута; нейният смисъл и етика не са му съвсем понятни, но условията за включване са именно такива и изборът трябва да е доброволен.

Обратно, на пето космическо посвещение човек получава право на избор извън ситуацията, просто при изпълнение на определена (достатъчно тежка) програ­ма, в резултат на което неговото съзнание и финото виждане се разширяват и протича съгласуване на лич­ната му етика с космическата. По-нататък Космосът не му предлага програми без етично съгласуване с него (на четвърто ниво това е доста типично).

3. Напрегнати и хармонични, минорни и мажорни аспекти.

Минорните аспекти като такива изчезват с въвеж­дане на концепцията за посвещенията; така за човек от първо космическо посвещение аспектът на септила не съществува, а за индивид на второ посвещение септилът и опозицията са в еднаква степен важни и „мажорни" -в смисъл, че ако две планети в хороскопа участват във всеки един от тези аспекти, то задействането на една от тях задължително води до включване и на другата. Що се отнася до напрегнатите и хармоничните аспекти, то те се сменят в зависимост от посвещението.

За човека от първо космическо посвещение напрег­натите аспекти са съвпад, опозиция и квадратура, а хар­моничен е тригонът, като за този идивид всички те са фатални, тоест той не е в състояние да „разлепи" прин­ципите на планетите в съвпада, да преодолее препят­ствието на квадратурата и да смекчи антагонизма на опозицията. Тук изходът е само един - чрез смърт на егото към второ посвещение. Затова пък тригонът също толкова фатално носи щастие и забрава (макар и чес­то за чужда сметка, но човекът не може и обикновено не иска да направи каквото и да било за това).

За човека от второ космическо посвещение квад­ратурата и опозицията са тежки, но преодолими препятствия (при което квадратурата често се осъзнава и преработва по-бързо), полуквадратът и квадратът и половина се възприемат no-скоро като безусловно хар­монични (ако, разбира се, няма тежки поражения на включените планети), а максимални неприятности носи септилът (1/7) и неговите производни, а именно бисептилът (2/7) и трисептилът (3/7). Тук духовността (сед­мицата) протича като пряма и недвусмислена, често доста груба програма за непосредствено просветлява-не, за която човекът е зле подготвен, тъй като се сблъсква с нея за първи път, но бързо открива, че тя притежава пряка власт над него.

„Ако се държиш лошо, довечера няма да получиш бонбони" - казва майката на момченцето и наистина не му ги дава! (трисептил). При това подобен човек дъл­боко в душата си все пак не разбира защо трябва да бъде добър. В такъв смисъл бисептилът е по-откровен („Ако се държиш лошо, ще те напляскам по дупето"), а сеп­тилът е по-разностранен (единицата е много творческо число).

За човека от трето космическо посвещение квад­ратурата и опозицията са тежка, но напълно изпълнима работа, която дава реални плодове (опозицията впро­чем изисква по-голямо внимание, а тройните съвпади още не са разединени), изискванията на септилите вече са разбираеми, макар и доста напрегнати - това е изиск­ването за чистота - на първо място - на помислите. Съблазън представляват аспектите тригон, полуквадрат и квадрат и половина, които на ниско ниво на преработка се превръщат в спирачка и препятствие за развитието, а най-напрегнати се явяват ундецилът (1/11) и неговите производни: конкретният човек още не е подготвен за вибрациите на открития космос. Нонагените тук са двой­ствени и могат да бъдат както благословия, така и про­клятие, в зависимост от останалите аспекти на съответ­ните планети. Що се отнася до полусекстила (1/12) и куинконкса (5/12), то те тук пo-скоро сочат пътищата за по-нататъшно развитие и сферите, посредством които е възможно да се опитва осъществяване на избор и непо­средствено включване в космическа програма, получа­вайки четвърто космическо посвещение.

За човека от четвърто космическо посвещение ква­дратурата вече е така да се каже хляба насъщен, който се добива без съществено напрежение, а опозицията дава по-голяма устойчивост, макар и множествената опози­ция, също като множествения съвпад, окончателно да се преработва (тоест става послушен помощник) едва на пето посвещение. Основни неприятности тук причи­няват тердецилът (1/13) и неговите производни, които поставят прът в колелата, докато човекът постигне безупречност в съответните области - ала похватите, символизирани от тердецилите, са такива, че могъщо въздей­стват върху човека на четвърто посвещение - независи­мо каква сила и високомерие той притежава.

За човека от пето космическо посвещение реален се оказва благословът на септдецила (1/17) и неговите производни, а максимални усложнения предизвиква мисията на нондецила (1/19) и неговите кратни.