1. Неоспоримост на факта, че ти си винаги прав, увереност в собствената постоянна правота, непогрешимост.

2. Покровителствено отношение към другите (като на благодетел), високомерно отношение.

3. Чувство за собствена важност. Идва от непрекъснатото говорене, а с него и растящото усещане на човека за собствената му важност.

4. Унижение на себе си и другите. Като правило, отначало унижаваме другите, в отговор получаваме реакция, затова мислим, че сме много лоши, по-лоши, отколкото сме в действителност.

5. Мисълта за това, че ти си по-добър от другите. Самохвалство.

6. Да си приписваш труда и заслугите на други хора.

7. Умение да поставиш съперника в неизгодно положение.

Управляване на хората за постигане на желаното.

8. Контрол над ситуацията, но без да се носи отговорност за нея.

9. Надменно отношение. Суетност. Стремеж към често оглеждане в огледалото.

10. Демонстрация на имане, дрехи и т.н.

11. Непозволяване на другите да ти помогнат и липса на готовност да се работи заедно с другите.

12. Привличане на вниманието към себе си.

13. Бъбривост или разговор за своите проблеми.

14. Обидчивост.

15. Излишна чувствителност или безчувственост.

16. Прекалена заетост със собствената си персона.

17. Мисъл за това какво другите говорят или мислят за тебе.

18. Използване на думи, които слушателите не разбират и ти знаеш за това.

19. Да показваш своята непригодност, ненужност.

20. Да не прощаваш нито на себе си, нито на другите.

21. Отказ да се промениш или мисъл за това, че не си струва да се променяш.

22. Разделяне на хората на йерархични нива и след това поведение в съответствие с йерархията.

23. Да си мислиш, че ти си по-важен от другите, когато вършиш конкретна работа.

24. Недоверие към хората, Бога, учителите, преданите.

25. Постоянна загриженост от това какво впечатление правиш на другите.

26. Мислиш си, че си над закона.

27. Да сътвориш кумир от себе си и другите.

28. Работа извън всякакви мерки.

29. Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого разговаряш.

30. Неблагодарност.

31. Игнориране на "малките хора".

32. Невнимание.

33. Неосъзнаване на гордостта и духовни проблеми.

34. Наличие на раздразнителен тон.

35. Повишаване на гласа от злоба и досада.

36. Мисъл да накажеш някого или говорене за трето лице в унизителен тон.

37. Неподчинение на Божията воля.

38. Недостатъчно самоуважение.

39. Безразсъдство и безумство.

40. Когато гледаме към човека с мисълта: "Какво можеш да направиш ти за мен? Доколко можеш да си ми полезен?"

41. Наличие на отношение "Гарван гарвану око не вади".

42. Нечестност по отношение към себе си и другите.

43. Неспособност за компромис.

44. Желание винаги последната дума да бъде твоя.

45. Нежелание да споделиш знанията си, за да не се промени възможността за контрол.

46. Невнимание към собственото физическо тяло или прекалено внимание към него.

47. Невнимание към своята душа. Липса на потребност от духовни наставления.

48. Мисъл за това какво си длъжен да правиш, тъй като някой друг не може да го направи по-добре.

49. Посочване грешките на другия с осъдителен тон.

50. Мисъл за необходимост да спасяваш другите от техните проблеми. Мисъл и действие.

51. Предубеденост към другите в зависимост от външния вид, цвета на кожата и т.н.

52. Гордост от заеманото положение.

53. Прекалено уважение към себе си.

54. Сарказъм.