Джеймс Търбър* е казал: "Любовта е преживяното с другия." След малко размисъл всеки би се съгласил с това изказване. Разбира се, че обичаме хората, с които споделяме живота си. Съществува ли по-силно приятелство, от това между ветерани от войната? Какво точно сплотява хора с толкова различни индивидуалности и темпераменти, които при други обстоятелства едва ли биха се обединили в група? Отговорът е - споделеното - хубавото и лошото! Колкото повече сте преживели заедно, толкова по-здрава е връзката!
Попитайте когото и да е, овдовял след дълги години брак, и ще получите същия отговор!
Ден след ден на споделения от хората опит започват да наподобяват паяжина, която се оплита около тях и незабележимо ги обвързва. Те не осъзнават какво става, докато не направят опит да прекъснат създадените отношения. Доколко ще успеят да се почувстват свободни и необременени, след като се сбогуват, зависи най-вече от онова, което са преживели заедно. Разбира се, това на свой ред зависи от продължителността на съвместния им живот. Колкото по-дълго време една връзка се създава и развива, толкова по-трайна е тя. Джордж Уошингтън* прави следното сравнение:
” Приятелството е като многогодишно растение."
----
Джеймс Тьрбьр (1894-1961) - американски хуморист, есеист и карикатурист, популярен с произведенията си „Басни за нашето Време" и „Нови басни за нашето време".
---

Любовна тактика № 10 - Напредвайте бавно!
Експертите твърдят, че най-трайните и щастливи бракове са тези, при които двойките се познават поне от една година, преди да се обвържат в траен съюз.
На Теодор Рузвелт*, известен като много страстна натура, му трябвали година и половина, за да създаде здрава връзка. После твърдял, че обожанието му няма граници, независимо от факта, че неговата любима не му позволила да се приближи на повече от една ръка разстояние през целия период на ухажването!
Ако тя си бе позволила и най-малкото своеволие - било с думи или с жестове - преценката му за нея със сигурност не би била толкова висока.
От друга страна, неговото нетърпение я смущавало и я карало да се колебае, но накрая „капитулирала" и се влюбила.
Още от мига, в който я срещнал, Теодор Рузвелт разбрал, че това е неговото момиче.
Оттогава упорито и неотклонно преследвал целта си. В дневника си той пише: „Ако е възможно да бъде спечелена, аз ще съм този, който ще го направи."
И Все пак необходими били година и половина, докато тя отвърне на чувствата му.
---
Теодор Рузвелт (1858-1919) - американски политик, президент на САЩ (1901-1909). - Б пр.
---

Опитвали ли сте се някога да „пришпорвате" току-що покълнали романтични отношения? Това е доста често срещана грешка. Връзката укрепва с времето. Ключът към успеха е да запазите приятелството, колкото е възможно по-дълго, без да прогоните потенциалния партньор! За съжаление, повечето от нас се опитват да изтръгнат някакъв вид ангажираност от страна на любимия на най-ранния възможен етап. Такова поведение изглежда твърде опасно за личната свобода и не вещае нищо добро. Другият се чувства притиснат в ъгъла и това го кара трескаво да търси изход за бягство. Ако обаче има възможност да напредва сам, по своя воля, естественият ход на нещата ще се ускори и отношенията ще се задълбочат. Аналогична е ситуацията с риболова. Когато хвърлите въдицата и усетите, че кълве, не дърпате рязко, нали? Изкушението веднага да извадите рибата е голямо, но вие не искате да я изпуснете. Необходимо е време рибата да налапа стръвта и кукичката да се закачи. Изводът е, че е необходимо да осигурите достатъчно време, за да се задейства магията на любовта! Вашата „рибка" в човешки образ ще захапе стръвта и здраво ще се хване на въдицата. Схващате, нали? Трябва да сте сигурен в стабилността на връзката, преди да „издърпате на въдицата" вашия любим.

Защо хората толкова се съпротивляват да бъдат въвлечени в романтични отношения? Дали любовта ги плаши? Едва ли! По-скоро те не желаят да се обвързват. Ще ви обърнат гръб, ако се чувстват принудени да поемат траен ангажимент. Дадем ли да се разбере, че включваме другия в бъдещите си планове, инстинктът за самосъхранение ще го накара да избяга яко дим!
Ще ви разкажем една история за млад мъж, който години наред водел двойствен живот. Използвал най-различни псевдоними, докато обикалял страната. По време на едно от пътуванията си се запознал с едно момиче и както се било случвало с много други преди нея, се възползвал от наивността й. Но този път разбрал, че отношението му към нея е по-различно. Бил влюбен и решил да й предложи брак. Не се поколебал, макар това да означавало пълна промяна в начина му на живот
Отишъл при нея, признал всичките си грехове и поискал ръката й. Но тя останала толкова шокирана от признанията му, че вместо да приеме предложението, извикала полицията! Е, не му оставало нищо друго, освен да се качи на първия самолет. Сами разбирате, че не му оставало време дори да съжали за загубата на своята любима.

По-късно в самолета „злочестият любовник" вече имал възможност да анализира ситуацията. Усещал, че с него става нещо, но не можел да си обясни състоянието си. Само преди шест часа той желаел да се ожени повече от всичко на света но всичките му надежди пропаднали. И все пак, какво изпитвал? Не бил нито истински разочарован, нито ядосан. Тогава какво? Изведнъж му просветнало. Изпитвал облекчение доскоро искал да се ожени, но в този момент бил доволен, че не се налага да го прави. Изпитвал облекчение, защото външни обстоятелства, независещи от него, го избавили от сърдечните му терзания и вече не се смятал емоционално обвързан, а изпитал непознато досега чувство за свобода.
Често желаем две противоположни неща едновременно. Обикновено едното е по-силно от другото и надделява в нас. От една страна, искаме да останем свободни и необвързани, а от друга - горим от желание да обичаме и да бъдем обичани. За да спечелите сърцето на вашия любим, не пренебрегвайте естествения му стремеж да остане свободен, независимо дали го показва, или не. Напредвайте бавно - стъпка по стъпка! Не искате да прогоните любимия, преди да е решил да се обвърже, нали? в желанието си да бъдете постоянно заедно. Нека си мисли, че имате намерение да се срещнете един два пъти, не повече. Както се казва, не разкривайте „сериозните" си намерения. Това не означава да престанете да му обръщате внимание. Просто не го посвещавайте във вашите „големи планове".
Ако приема срещите с ентусиазъм, това означава, че не застрашавате свободата му. Но не забравяйте, че всеки е готов да защитава собственото си емоционално пространство! Не карайте другия да мисли, че непременно очаквате да сподели живота си с вас. В противен случай, подобно на страдащ от клаустрофобия, той отчаяно ще търси начин да ви избяга.
Докато поддържате вярата му в неангажираността на връзката, времето работи за вас.
Подсъзнателният процес на емоционално обвързване ще продължи да ви сближава.

Да приемем, че действате по правилата - изчаквате и постепенно изглаждате връзката, без да разкривате любовта си. И изведнъж, неочаквано усложнение - някой друг започва да ухажва вашия избраник! Без съмнение това ще ви накара да се чувствате като пред финала на състезание. Естествено е да си помислите, че ако не „покорите" веднага любимия, ще го загубите безвъзвратно!
Не изпадайте в паника! Спомняте ли си баснята на Езоп* за заека и костенурката, които решили да се надбягват? С всеки скок заекът се приближавал до победата, но костенурката не се отказвала и бавно пълзяла по пътя. Сигурно и тя си е казвала: „Защо ли си правя труда?", след като съперникът й бил в по-изгодна позиция. В края на краищата нейният „бавен, но сигурен" подход се оказал по-успешен!
Има хора, които провалят връзка след връзка, вместо да проявят търпение (да речем, за три четири месеца) и първо да създадат здраво приятелство, а после да се радват на щастлив брак! Ами ако наистина се появи съперник? Какво ще стане, ако започне да флиртува с онзи, когото харесвате?
---
Езоп (ок. 620-560 пр. н. е.) - древногръцки автор на басни, написани като кратки алегории, обикновено с морализаторско заключение.
---

В началото може и да има успех, но след време набързо създадените отношения ще се пропукат, подобно на нестабилно иззидани основи на къща. Неговата припряност ще заработи във ваша полза, ако последвате примера на костенурката от Езоповата басня и продължите бавно и усърдно да се движи към целта!
Повярвайте, съперниците ви ще претърпят провал. Почти винаги става така. Скъпо ще си платят онези, които не са създали истинско приятелство в началото на връзката. Тогава ще удари вашият час и вие ще покорите върха! В момента, в който човекът, когото харесвате, изпита нужда от истинска обич и грижи, вие ще бъдете там - готов да го подкрепите и да пресечете заедно с него финалната линия!
И във вас ще се влюбят, имайте търпение, и то с несравнимо по-силна страст, защото сте проявили търпение!


Любовна тактика № 11 - Проявявайте внимание към любимия човек.

Ако сте чели „Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери*; знаете колко важно е постоянно да засвидетелствате внимание към този, когото искате да спечелите. В тази класическа алегория за любовта самотната недоверчива лисица среща малкия принц, който „е тръгнал да търси приятели". Тя го моли да я опитоми, познавайки предпазливата си природа. Принцът не знае как „се опитомява" и пита какво трябва да направи. Лисицата го предупреждава, че трябва да прояви голямо търпение. Казва му да седне далеч от нея и да я погледа. (Така тя ще се радва на внимание, без свободата й да бъде застрашена.)
Лисицата признава пред малкия принц, че неговото присъствие ще я кара да бъде нащрек и затова постоянно го наблюдава с крайчеца на окото си. Ако принцът не направи някое рязко и бързо движение в желанието си по-бързо да я опитоми и ако се връща при нея и сяда все по-близо следващия път, докато свикне с постоянното му внимание, ще настъпи денят, когато ще спечели доверието й и те ще станат приятели.
---
* Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944) - френски летец и писател, известен още с есетата си „Южна поща", „Земя на хората", „Боен пилот" и др
---

Ако принцът всеки ден идва в определен час, лисицата ще го чака, предвкусвайки удоволствието от предстоящата среща.
С какво тази история може да ви е от полза? Проявявайте всеки ден внимание към любимия, опитвайки се да го „опитомите" и да спечелите сърцето му! Той трябва да свикне с вашето присъствие и да не го приема като натрапничество, макар че първоначално ще е подозрителен и ще ви следи „с крайчеца на окото си". След време, ако не направите нещо прибързано и необмислено, той ще започне да чака всяко следващо ваше появяване с нетърпение!
Ако успеете да накарате другия да приеме присъствието ви в личния му живот - чудесно! Редовно му засвидетелствайте внимание, така че ако не се появите веднъж, той да усети липсата ви. С течение на времето хората привикват към всичко, което периодично присъства в живота им.
Последвайте нашия съвет - напредвайте бавно, но упорито.

Нищо не може да се сравни със силата на навика в човешкото поведение. Няма друго по-добро средство да накарате някой да прави това, което искате. При това другият ще се чувства спокойно и удобно във ваше присъствие.
Големият руски учен Иван Петрович Павлов* проучвал Влиянието на условията върху живите същества, като експериментирал със „слюноотделянето" при кучетата. Забелязал, че при хранене кучето отделя по-голямо количество слюнка от обикновено и си задал въпроса дали е възможно то да реагира по същия начин, без да поема храна. Започнал да пуска звънец всеки път, когато хранел животното. Паралелното извършване на двете действия продължило дълго време. След това ученият започнал да наблюдава реакциите на кучето, като пускал звънеца, но не му давал храна. Животното слюноотделяло, сякаш току-що са му поднесли сочна пържола!
Понякога хората реагират по същия начин, без дори да го съзнават (Не искаме да кажем, че човекът, когото харесвате, ще започне да реагира подобно на кучето само при мисълта за вас. И Все пак, кой знае?!) Ако редовно си говорите по телефона, ходите на гости или прекарвате част от времето си заедно, любимият подсъзнателно ще свикне да приема проявите на внимание от ваша страна. И докъде, мислите, ще доведе всичко това? Ще му стане навик да се чувства добре с вас и с нетърпение ще чака всяка следваща среща!
---
* Иван Петрович Павлов (1849-1936) - руски физиолог, нобелов лауреат по медицина за 1904. изследва условните рефлекси и ги включва като основен метод за изучаване на висшата нервна дейност. - Б. пр.
---


Любовна тактика № 12 - Бъдете упорит!
Не е лесно да поддържате постоянен интерес към някой, който очевидно изпитва желание „да се отърве от вас". И все пак не се отказвайте преждевременно! Всяка проява на добро отношение и приятелско чувство се помни дълго. Всяко усилие от ваша страна ви приближава към заветната цел - покоряването на любимия.
В друга басня на Езоп се разказва за умиращ от жажда гарван, който намерил захвърлена амфора. Някога тя била пълна с вода, но сега от течността било останало съвсем мъничко на дъното. Гарванът пъхнал клюн в гърлото на амфората, но не успял да стигне водата. Съдбата му била да умре от жажда на педя от животворната течност.
И тогава му проблеснала спасителна мисъл. Намерил наблизо камъче и го пуснал в амфората. Надникнал вътре и видял, че нивото на водата почти не се е покачило, но положението му било толкова безнадеждно, че продължил да пуска камъче след камъче. Малко преди силите съвсем да го напуснат, гарванът забелязал, че най-сетне живителната влага се е покачила достатъчно, за да може да утоли жаждата си.
Проявяването на внимание към някого е като пускането на камъчета в амфора с вода. Тази постоянна емоционална потребност трябва да се удовлетворява непрестанно. Хората винаги се чувстват поласкани, макар често да не го показват. Продължавайте упорито да изграждате връзката! Времето и вниманието, които й посветите, ще ви бъдат компенсирани по-късно с чувства. Но ако се откажете твърде рано, ще се простите с любовта!

Друга причина, поради която настойчивостта е важна, е ефектът на забавената реакция. Ще се убедите колко е трудно да накарате обекта на вашите чувства да ви отвърне със същото! Очакваният отговор ще дойде, но не толкова скоро, че да направите връзка между вашето действие и ответната реакция.
Да предположим, че Джим случайно срещне Сюзън. Момичето наистина му е завъртяло главата и той очаква удобен случай да я заговори.
Представете си само какво ще се получи, ако още при една от първите им срещи той демонстрира твърде възторжено отношение:
ДЖИМ: „Здрасти, Сюзън! Каква приятна изненада! Често ли идваш насам? Аз се отбивам два пъти в седмицата, но все не те засичам."
Сюзън е забелязала Джим, но той никога преди не се е държал така непринудено и свойски с нея. Изненадана, тя доста трудно възвръща самообладанието си. Опитва се да му отговори, но тъй като не е предвидила подобна ситуация, се мъчи да не издава вълнението си и проявява мнима незаинтересованост.
СЮЗЪН:Ъ – ъ - ъ, здрасти! Ами, не, обикновено не..."
Джим Веднага забелязва липсата на ентусиазъм у Сюзън. Все пак прави всичко възможно да я заинтригува, усмихва се широко и смело продължава разговора.
ДЖИМ: „Да си виждала Бил Смит и Ян Грийн? Не съм се чувал с тях от онази вечер, когато се запознахме с теб. Чудя се какво ли правят..."
Опитите му обаче не се увенчават с успех. Скоро става ясно, че Сюзън не споделя желанието му да станат приятели.
СЮЗЪН: „ Не, и аз не съм ги виждала. Трябва да вървя..."
ДЖИМ: (Все още се усмихва, но всъщност се чувства като пълен идиот): „Е, хубаво е, че те срещнах! Ако ги видиш, предай им много поздрави от мен.
Приятна вечер!"
СЮЗЪН (Изпитва облекчение, че тази неочаквана среща отива бързо към края си.): „Ами... добре, разбира се! Приятна вечер..."
По-късно Джим си мисли: „Значи, тя не се интересува от мен, държах се като абсолютен глупак. Показах й, че я харесвам, и тя ме разкара. Е, поне няма да направя същата грешка друг път щом не съм желан..."
Междувременно Сюзън вече има време да „осъзнае" случилото се. Неочаквано за самата нея, тя открива, че е приятно изненадана. „Толкова е мил!" мисли си тя. „И каква усмивка само! Дали пък не ме харесва? При следваща възможност, ще гледам да го заговоря.
В случая решението на Сюзън идва твърде късно. Джим, който първоначално е показал интерес, е решил да се държи по-хладно и резервирано (за да е по-малко уязвим) при нови срещи с момичето, което не е отговорило на интереса му. Какво става, когато Джим и Сюзън отново се срещат?
СЮЗЪН: „Здрасти, Джим! Каква случайност да те видя за втори път тази седмица!" (Всъщност Сюзън е отишла нарочно, надявайки се именно на това.) „Съдба, нали?"
ДЖИМ: (Твърдо е решен да не се прави отново на глупак.) „Предполагам. Е, хайде, аз да вървя! До скоро..."
Този път Джим си тръгва, чувствайки се далеч не толкова глупаво, а Сюзън е повече от всякога убедена, че не може да се вярва на мажете. „Вчера ме харесва, а днес - хич не го е грижа!" И така, още една потенциално щастлива връзка се проваля.
Може да го избегнете, като направите всичко необходимо, независимо дали другата страна проявява взаимност. Повярвайте, ако дадете време на другия, тактиките, които ще усвоите в тази книга, ще ви донесат успех. Изпробвайте ги, те няма да ви подведат!